Решение № 6146 от 14.10.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6146 гр. София, 14.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-В, в закрито заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

Герасим Анг. Пенчев като разгледа докладваното от Елена Иванова Въззивно гражданско дело № 20251100511055 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.435 – чл.438 от ГПК.

С жалба с вх.№ 41 661/24.09.2025 г. длъжникът Т. Х. Т. обжалва отказ на частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ С.П. с рег.№ 921 на КЧСИ по изп.дело № 202192104002188 по постановление от 12.08.2025 г. да прекрати производството по това изпълнително дело на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК по подадена от същата молба с вх.№ 35038 от 11.08.2025 г.

В жалбата се поддържа, че постановеният отказ е незаконосъобразен. Твърди се, че задължението е от 2019 г., като от документите по делото при ЧСИ С.П. е видно, че приложеният изпълнителен лист е от 16.12.2019 г. за сумата 12 889,28 лева, част от сумата 18 000,00 лева по запис на заповед от 28.02.2018 г. плюс лихва от 04.12.2019 г. и разноски в размер на 257,79 лева, с което се доказва изтеклата петгодишна давност от 2019 г. на задължението към този момент. Сочи се и че относно записа на заповед жалбоподателката се позовава на тригодишен давностен срок от настъпване на падежа, изтекъл през 2021 г. съгласно чл.531, ал.1 ТЗ, че никой от дружеството-съдлъжник не е получавал каквито и да е било съобщения по изпълнителното дело, както и че следва да се прогласи задължението за погасено по давност на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК и чл.110 ЗЗД.

Моли съда да отмени атакуваното постановление и да се постанови съдебен акт за прекратяване на изпълнително дело № 202192104002188 по описа на ЧСИ С.П., рег.№ 921 на КЧСИ. Претендира присъждането на разноски по производството.

Ответникът по жалбата – „Транскарт Файненшъл Сървисис“ АД, гр.София в депозираното в срока по чл.436, ал.3 ГПК възражение /неправилно наименование „Отговор на частна жалба“, оспорва същата като неоснователна и недоказана. Релевира съображения, че не е налице изтичане на срока по чл.433, ал.1, т.8 ГПК и че съдебният изпълнител няма задължение да следи за материалните срокове по чл.110 ГПК. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по жалбата – Национална агенция за приходите /НАП/, гр.София, в срока по чл.436, ал.3 ГПК не е подал възражение по жалбата.

В писмените мотиви, депозирани от ЧСИ с рег.№ 921 на КЧСИ С.П. по реда на чл.436, ал.3 ГПК, е отразено, че по същество жалбата е неоснователна, тъй като не е наличен период за повече от две години, в който взискателят „Транскарт Файненшъл Сървисис“ АД да не е поискал извършването на изпълнителни действия, както и че критерият за да не бъде прекратено изпълнителното дело е искането на изпълнителни действия от взискателя, а не 1 тяхната ефективност или внасянето на таксите по ТТРЗЧСИ, поради което счита, че обжалвания му акт е правилен.

Съдът като прецени доводите на страните, доказателствата по делото и изискванията на закона, намира за установено следното:

Жалба е подадена от легитимирано лице – Т. Х. Т., длъжник в изпълнителното производство, в срока по чл.436, ал.1 ГПК срещу подлежащ на съдебен контрол валиден акт на съдебния изпълнител и е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2, т.6 ГПК длъжникът може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение, като е безспорно, че атакуваното действие по постановление от 12.08.2025 г., с което е отказано да се прекрати изп.дело № 202192104002188, попада в кръга на установените от законодателя такива във визираната норма.

Неоснователни са инвокираните в жалбата доводи от Т. Х. Т., че в случая са налице предпоставките на разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК за прекратяване на изпълнителното производство спрямо нея. В посочената норма е предвидено, че изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години.

От книжата по изпълнителното дело се констатира, че с молбата за образуване на изп.дело № 202192104002188 от 16.09.2021 г. „Транскарт Файненшъл Сървисис“ АД е поискал налагането на запор върху всички открити банкови сметки на длъжниците, запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Т. Х. и запори върху собствените на последната и на съдлъжника „МБ Инвестмънтс Груп“ ООД моторни превозни средства, след извършване на съответните справки и конституирането на Национална агенция за приходите като присъединен взискател на 23.09.2021 г. за вземания на държавата, със запорни съобщения от 23.09.2021 г., съдебният изпълнител е наложил запор върху вземанията на длъжника Т. Х. Т. по банковите й сметки в „Инвестбанк“ АД, „Уникредит Булбанк“ АД, „Първа Инвестиционна банка“ АД, както и запор върху притежаваното от същата моторно превозно средство – л.а.“Фолксваген Поло“ с рег.№ ****.

На същата дата са наложени запори и върху банковите сметки на длъжника „МБ Инвестмънтс Груп“ ООД в „Юробанк България“ АД.

С молба с вх.№ 24484 от 22.08.2022 г. от взискателя „Транскарт Файненшъл Сървисис“ АД е поискано да се извършат нови справки и да се наложат запори върху всички открити нови вземания и платежни сметки на двамата длъжника, в т.ч. и вземания и микросметки в „Изипей“ АД, справка за действащи трудово договори, сключени от Т. Х. Т. и налагане на запор върху трудовото й възнаграждение, както и запор на вземанията на Т. Х. Т. от следните търговски дружества: „Витамини Тевекелиев“ ООД, „Тевекелиев и синове“ ЕООД, „Спортен бар Тика Така“ ЕООД, „Енроагро Инженеринг“ ООД и „Витамина Тевекелиев“ ООД.

С последваща молба с вх.№ 29 609/10.07.2023 г. „Транскарт Файненшъл Сървисис“ АД отново е изискал налагането на запори върху всички открити вземания и платежни сметки на Т. Х. Т., по които не са наложени запори по изпълнителното делото, налагането на запор върху вземанията и микросметки на Т. Х. Т. в „Изипей“ АД и върху трудовото й възнаграждение, както и на запор на вземанията и микросметки на „МБ Инвестмънтс Груп“ ООД в „Изипей“ АД.

На 11.07.2023 г. са наложени запори върху всички настоящи и бъдещи вземания на двамата длъжници, които същите имат спрямо„Изипей“ АД.

С молба с вх.№ 28 779/22.08.2024 г. взискателят „Транскарт Файненшъл Сървисис“ АД е направил искане за налагането на запори върху всички нови открити вземания и платежни сметки на Т. Х. Т. след справка в регистъра на БНБ, налагането на запор върху вземанията на Т. Х. Т. от трудови възнаграждения, както и насрочването на опис на движими вещи на този длъжник, находящи се на постоянния й адрес.

На 26.08.2024 г. на Т. Х. Т. е изплатена призовка за принудително изпълнение във връзка с насрочения опис о оценка на движими вещи, нейна собственост, находящи се на адрес: гр.София, бул.“**** за 22.10.2024 г., който не е осъществен поради неоткриването на длъжника на адреса.

На 11.08.2025 г. длъжникът Т. Х. Т. е подала молба до ЧСИ С.П. с вх.№ 35 038, с искане да бъде прекратено изп.дело № 202192104002188 на основание чл.433, ал.1, т.3 ГПК.

По искането е постановен обжалваният отказ, обективиран в постановление от 12.08.2025 г. на съдебния изпълнител по съображения, че не е налице предпоставките на нормата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК.

2

Безспорно е, че прекратяването на изпълнителното производство поради т.нар.

„перемпция“ настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител само прогласява с постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правнорелевантни факти, но тези факти в конкретния казус не са налице.

Правният интерес за събиране на вземането е на взискателя-кредитор, поради което той има задължението със своите действия да поддържа висящността на изпълнителното производство, тъй като изцяло в негов интерес е да бъде събрано вземането му, като тази висящност не е обусловена само от подадената молба за образуване на изпълнителното производство и липсата на предпоставки за неговото прекратяване. Движението на изпълнителното производство зависи от волята на взискателя, от това дали е поискал прилагането на определен изпълнителен способ от съдебния изпълнител, дали е поискал извършване на конкретни изпълнителни действия в рамките на даден изпълнителен способ, дали е внесъл авансово таксите и разноските, дължими за тяхното осъществяване, както и от това дали е поискал съдебният изпълнител да повтори неуспешни изпълнителни действия или неизвършени такива. С оглед на това и законодателят в разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК е счел, че липсата на активност от страна на взискателя в хода на изпълнителното производство – да отправя искания до съдебния изпълнител да извърши определени изпълнителни действия, което състояние продължава в период от две години, има за правна последица – прекратяване на изпълнителното производство по право.

От изложените по-горе обстоятелства е видно, че в настоящия казус не е налице бездействие на взискателя за период от две години, което да обоснове прекратяване на изпълнителното производство поради т.нар. „перемпция“ спрямо длъжника Т. Х. Т.. Срокът, установен в горепосочената норма, който е преклузивен, започва от тече от всяко поискано, респ. предприето изпълнително действие по изпълнителното дело. Изпълнителни действия, съгласно дадените разяснения в мотивите на т.10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк.дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, независимо от това дали прилаганото им е поискано от взискателя или са предприети по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя, съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ, представляват: насочването на изпълнението чрез налагането на запор или възбрана, присъединяването на кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. В случая всяко от предприети изпълнителни действия в разглеждания период – наложените запори върху банковите сметки на Т. Х. Т. и върху притежаваното от нея МПС и поисканите такива – извършването на опис и оценка на движимо имущество, налагането на запори върху други банкови сметки, върху трудово възнаграждение и вземания от трети лица, са в интервали от време по-малки от две години.

Погасителната давност и „перемпцията” са два различни правни института, независимо, че едни и същи факти могат да имат значение, както за перемпцията, така и за давността, както и че от значение за наличието или липсата на прекратителното основание по чл.433, ал.1, т.8 ГПК, е само поискването /предприемането от съдебния изпълнител при условията на чл.18 ЗЧСИ/ на конкретни изпълнителни действия, но не и реалното им извършване.

Във връзка с наведените в жалбата доводи следва да се отбележи и че съдебният изпълнител като орган на принудителното изпълнение няма правораздавателни правомощия и същият не е компетентен да решава материалноправни спорове между страните в изпълнителния процес, да събира доказателства и да извършва проверка дали са настъпили предпоставките на погасителната давност по чл.110 и сл. от ЗЗД или специалната такава, предвидена в други нормативни актове. Тези въпроси могат да бъдат разрешени само в рамките на общия исков процес.

Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че обжалваният от длъжника Т. Х.

Т. отказ на съдебния изпълнител по постановление от 12.08.2025 г. е правилен, предвид което подадената от същата жалба се явява неоснователна и като такава последната трябва да бъде оставена без уважение.

При приетия изход от разглеждането на жалбата на ответника по жалбата „Транскарт Файненшъл Сървисис“ АД следва да се присъди на основание чл.78, ал.1 във връзка с ал.8 от ГПК юрисконсултско възнаграждение в размер на 15,00 лева.

Воден от горното и на основание чл.437, ал.3 ГПК, Съдът

РЕШИ:

3

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на длъжника Т. Х. Т. с вх.№ 41 661 от 24.09.2025 г. по изп.дело № 202192104002188 по описа на ЧСИ С.П., рег.№ 921 на КЧСИ, като неоснователна.