Решение № 257 от 15.01.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 257 гр. София, 15.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Василена Дранчовска при участието на секретаря Яна Огн. Лалова като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело № 20231100513947 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и следв.ГПК.

С РЕШЕНИЕ № 13710 ОТ 08.08.2023 Г. ПО ГР. Д. № 30821/2021 Г. НА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 състав се: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 124 ГПК предявен от Б.Б.Н., против Ю.Ж.П.Я.и СТОЛИЧНА ОБЩИНА, че ищецът Б.Б.Н. е собственик на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор ***, с адрес на поземления имот град София, район "Лозенец", м. "Зоопарк", с площ от 506 (петстотин и шест) квадратни метра, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, с предходен идентификатор ***, с номер по предходен план 415, квартал 1, при съседи: поземлен имот с идентификатор ***, поземлен имот с идентификатор *** поземлен имот с идентификатор ***, който поземлен имот, съгласно документ за 1 собственост (Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 115, том LXX1X, дело 15779/95 на Нотариус при Софийска нотариална служба към Софийски Районен съд) представлява реална част с площ от 506 (петстотин и шест) квадратни метра от имот с планоснимачен номер 415 (четиристотин и петнадесет) по плана на град София, местността " Зоопарк", целият с площ по документ за собственост от 659.00 (шестстотин петдесет и девет ) квадратни метра, при граници по скица: от две страни улица, поземлен имот с планоснимачен номер 414 поземлен имот с планоснимачен номер 413 и поземлен имот с планоснимачен номер 416, която реална част е отредена за урегулиран поземлен имот- УПИ IX-415, от кв. 1, съгласно действащия регулационен план на местността " Група Зоопарк", гр. София, одобрен с Решение № 10 по Протокол № 32 от 10.12.2001 г. на СОС и ИПР за кв. 2 (втори), одобрено със Заповед № РД-09-032/07.03.2005 г. на Кмет на Район " Лозенец." - СО и ИПРЗ, одобрено със Заповед № РА -50-91/30.01.2018 г. на Главен Архитект на Столична община, с площ на урегулирания поземлен имот от 499.00 (четиристотин деветдесет и девет) квадратни метра при граници съгласно комбинирана скица - УПИХ1-410,413, от две страни улица и УПИ VIII-414.

В тежест на ответниците са възложени разноските в процеса.

Срещу така постановеното решение са постъпили въззивни жалби, както следва:

1-въззивна жалба на Столична община, ответник в производството пред СРС .

Излагат се подробни доводи за недопустимост, необоснованост и неправилност на така постановеното решение по отношение на Столична община. Твърди се, че за ищеца Б. Б. Н. не съществува право на иск за установяване спрямо СО, че той е собственик на процесния недвижим имот.

Сочи, че между тези две страни не бил налице спор за материално право.

Правен интерес за установяване на право на собственост съществувал само по отношение на първия ответник – Ю. П.. Последната също претендирала да е собственик. Твърди се, че към момента на предявяване на иска и към момента на придобиване на собствеността от ищеца – 1995 г. Столична община не била собственик на имот с идентификатор ***, находящ се в гр.София, м.“Зоопарк“, с площ от 506 кв.м. Столична община нямала собственически 2 претенции по отношение на този имот. Сочи, че Столична община била направила възражение в този смисъл. Освен това събраните по делото писмени и гласни доказателства потвърждавали верността на тези възражения на общината. Това било и така, защото спорният имот бил отчужден през 1948 г. по реда на ЗОЕГПНС. Със заповед на Кмета на СО през 1993 г. това отчуждаване било отменено като имоти с пл.№ 402, 410 и 411 от кад.лист 548 били предадени на наследниците на С.П., а останалите имоти с пл. № № 413,414 и 415 не били отписани от актовите книги, защото били продадени на трети лица преди влизане в сила на ЗВСОНИ през 1992 г. В доказателствена тежест на ищеца било да докаже, че е собственик на процесния имот от годината на придобиването му, чрез покупко-продажба от Е.Х.П.-М. през 1995 г. до момента на подаване на исковата молба. Този факт, макар и безспорно установен от данните по делото, не бил обект на обсъждане в обжалваното решение. Намира за неправилен извода на СРС, че е налице правен интерес от предявяване на процесния иск срещу Столична община. Счита, че СРС е допуснал нарушение на приетото в т.2 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и т.19 от ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС. Сочи, че съдът бил длъжен служебно да следи за допустимостта на процеса.

Решението се обжалва и в частта за разноските. Твърди се, че общината не била дала повод за предявяване на иска.

Иска се от настоящата инстанция да отмени обжалваното решение като недопустимо и неправилно. Претендират се разноски.

По въззивната жалба е постъпил отговор от ищеца пред СРС -Б. Б.

Н.,, в който отговор се излага становище за неоснователност на въззивната жалба и допустимост, обоснованост и правилност на така постановеното решение.Счита, че не са допуснати сочените от въззивника нарушения.

Налице било неправилно тълкуване от страна на въззивника на материалния и процесуален закон. Претендират се разноски.

По допустимостта на въззивната жалба:

Препис от обжалваното решение е връчено на въззивника на 10.08.2023 г.

Въззивната жалба е подадена на 23.08.2023 г.

Следователно същата е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.

3

Налице е правен интерес от обжалване.

Следователно въззивната жалба е допустима.

2-въззивна жалба от ответника пред СРС- Ю. Ж. П. .

Излагат се доводи за неправилност на така постановеното от СРС, решение. Същото било в противоречие с разпоредбите на ЗВСОНИ и Закона за трудовата поземлена собственост, отм. Неправилно СРС приемал, че по отношение на процесния недвижим имот не е настъпил ефекта на реституцията поради липсата на две от предпоставките на същата.

Предпоставките за реститиция били три и били посочени в ТР № 1/17.05.1995 г. на ОСГК на ВКС. Преценката за наличието на тези предпоставки се правела към 25.02.1992 г. , когато ЗВСОНИ влизал в сила. Неправилно СРС приемал, че към момента на влизане в сила на ЗВСОНИ имотът не е бил собственост на държавата, общините, обществени организации или техни фрими или еднолични дружества по чл.61 ТЗ. Неправилен бил извода на СРС, че отчужденият имот по реда на ЗОЕГПНС от С.П., не е бил необходим за жилищния фонд на Държавата, и че при извършването на замяната от 25.11.1955 г. част от него била престанала да бъде държавна собственост и не бил възстановен по чл.1 от ЗВСОНИ в полза на С.П.. Неправилен бил извода на СРС, че процесния имот като нива в землището на с. Драгалевци, м.

„Рустемов кладенец“ бил отчужден в полза на Държавата и която нива не могла да служи за задоволяване на жилищни нужди, както и отговаряла на чл.21, т.2 от ЗПТС, т.е., че процесния имот е бил част от нива в границите на населеното място. За да достигне до този си извод, СРС се бил позовал на разпоредбата на чл.21, ал.1, т.2 от ЗТПС в редакцията й преди изменението, обн.ДВ бр.90/1953 г. Изводът бил неправилен, защото процесния имот бил одържавен по реда на ЗОЕГПНС. Макар и непокрит имот по силата на пар.1, ал.3, предл. последно от ППЗОЕГПНС, имотът бил приравнен на покрит такъв и бил отчужден като покрит градски имот в землището на с.Драгалевци.

Следвало да се вземе предвид, че ЗОЕГПНС правел разлика между непокрит и незастроен имот. Съгласно Закона за държавните имоти /ЗДИ/, който бил в сила към момента на включването на процесния имот в Държавния поземлен фонд /ДПФ/ и последваща замяна, незастроените полски имоти се включвали в ДПФ. След като вече законодателят бил приел, че процесния имот е „градски покрит имот“, то недопустимо било впоследствие същият да бъде 4 възприеман като „полски незастроен имот“. Затова този имот неправилно бил включен в ДПФ. Съгласно чл.13 от ЗОЕГПНС покритите градски имоти, които били одържавени по силата на същия закон, се предавали на съответния градски народен съвет. В този смисъл бил и пар.80 от ППЗОЕГПНС, съгласно който отчуждените имоти се предавали за стопанисване и управление на жилищните фонсове на народните съвети. Съгласно чл.11 от Инструкцията на приложение на ЗОЕГПНС отчуждените имоти се причислявали към жилищните фондове по местонахождение на имотите.Съгласно така цитираните тектове процесният имот по силата на закона с акта на одържавяването бил предоставен на районния народен съвет /РНС/.

Последното обстоятелство изрично било отразено в Акта за завземане на недвижимия имот за държавен № 1688 от 18.10.1949 г. по актовата книга на Четвърти РНС /последен абзац от акта/. При това положение имотът бил станал държавна собственост и се подчинявал на общия режим за стопанисване и управление на държавните имоти. Имот, предоставен на жилищните фондове на народните съвети, можел да служи за задоволяване на жилищни нужди, но не и за замяна със земеделски земи, които земеделски цеми имали друго, производствено значение. Процесният имот като градски покрит имот не бил включен в ДПФ и затова не можел да бъде използван за замяна от ТПС комисия. Затова изводът на СРС, че имотът е включен в ДПФ бил неправилен. От тук, явявал се неправилен и следващия извод на СРС, а именно, че извършеното с него разпореждане от Комисията по чл.11 от Правилника за земеустрояването на ТКЗС на 07.03.1952 г. било правомерно, независимо от това дали са спазени формалностите за преминаването му от ДЖФ към ДПФ. Освен това замяната била извършена в нарушение на закона.

Сочи, че разпоредбата на чл.4, б.“г“ от ЗТПС не уреждала реда на замяна на земи на некооператори, каквата била С.П.. Налагал се извод, че ТПС комисията нямала компетентност да се разпорежда със земя, която е държавна собственост, като я дава на лице, което не е кооператор и не е преселник.

Редът за упражняване правото на собственост на държавата се определял от ЗДИ. ТПС комисиите имали ограничени правомощия, които били уредени в ЗТПС. Тези правомощия не можели да бъдат разширявани от ПМС, което било с по-нисък ранг. В случая ТПС комисията била излязла извън правомощията си, тъй като съгласно чл.51 от ЗТПС земите на ДПФ се давали под наем и се предоставяли за вечно и безвъзмездно ползване от ТКЗС, т.е.

5 самата замяна била извършена в нарушение на закона. Неправилен бил извода на СРС, че процесния имот попада под разпоредбата на чл.24, т.2 от ЗТПС, тъй като бил земя, макар и включена в границите на населеното място, но не представлявала жилищен имот, а земеделска земя. Наред с това ищецът се легитимирал с констативен нот.акт. Счита, че този нот.акт не прехвърля право на собственост, доколкото бил съставен на основание замяната по ТПС комисия от 07.03.1952 г. Правно релевантно било само дали замяната е валидна. Сочи, че по делото не бил представен протокол от 07.03.1952 г., от който да се установи дали е имало извършена замяна между одържавения имот от С.П. с имот на Д.Б.К.. Относно възстановяването на собствеността при наличие на замяна от ТПС комисия важало правилото на чл.18 з, ал.3 ППЗСПЗЗ. Макар в случая ЗСПЗЗ да не бил приложим, тъй като отчуждаването било по реда на ЗОЕГПНС и дори да имало валидно извършена замяна, наследниците на Д.Б.К. имали право да получат нивата с площ от 4,8дка в м.“Убреща“, но не и процесния имот. Опороченото първоначално придобиване на имота от Д.Б.К., последвалата продажба от Х.П. не санирала допуснатите при замяната нарушения на нормативните актове, и обстоятелството, че всъщност замяната не била осъществена. Никой не можел да придобие повече права отколкото неговия праводател има. Неправилен бил и извода на СРС, че към момента на реституцията процесният имот не съществувал във вида, в който е одържавен, тъй като по кад.план от 1973 г. от отчуждения на С.П. имот пл.№ 4, били образувани имоти с пл.№ 402, 410, 411 и 414 и процесния 415, кад.лист 548 и 573 като СРС се бил позовал на заключението на съдебно-техническата експертиза /СТЕ/. Този извод СРС бил направил в разрез със събраните по делото доказателства. Неправилен бил и крайния извод на СРС, че ищеца е собственик на спорния по делото имот, на основание покупко-продажба, обективирана в нот. акт, дело 15779/1995 г. от 13.08.1995 г.

Разпечатката съдържа 38 от 198 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7f58a061-00b7-4f19-ac35-220c3d2aa99f