Решение № 453 от 14.08.2023, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 453 гр. София, 04.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Евгения Т. Генева

Членове:

Георги Ст. Мулешков

Лилия М. Руневска при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Георги Ст. Мулешков Въззивно гражданско дело № 20221800500845 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 38 / 08.06.2022 г. по гр. д. № 350 / 2021 г. Свогенският районен съд е отхвърлил предявения от П. Г. Н. срещу „Б.Д.С.К.“ АД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК за недължимост поради изтекла погасителна давност на сумата от 24 936,32 лв., включваща главница от 13 205,45 лв., законна лихва от 8 864,54 лв. за периода от 24.01.2014 г. до 04.09.2020 г., неолихвяеми вземания от 1 035,61 лв. и присъдени разноски от 1 830,72 лв., за чието събиране е било образувано изп. д. № 357 / 2020 г. на ЧСИ Стоян Лазаров.

Районният съд е оставил без разглегдане иска за недължимост на разноските по изпълението в общ размер на 3 038,97 лв.

Съдът е възложил в тежест на ищеца направените от ответника разноски от 300 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е обжалвано от ищеца П. Н. в частта, с която отрицателният установителен иск по чл. 439 ГРК е бил отхвърлен. Изложени са съображения 1 за неправилност.

Въззиваемата страна – ответник пред районния съд, е подала отговор по реда на чл. 263 ал. 1 ГПК, с който оспорва жалбата.

Софийският окръжен съд, за да се произнесе, съобрази следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима. С нея се обжалва валидно и допустимо решение на първоинстанционен съд.

Решението е правилно. То е постановено в съответствие с ангажираните от страните доказателства. Ето защо на основание чл. 272 ГПК Софийският окръжен съд препраща към мотивите на районния съд както относно установената по делото фактическа обстановка, така и относно направените въз основа на нея правни изводи. Отговорите на доводите, развити във въззивната жалба, се съдържат в мотивите на първоинстанционния акт.

Правните съображения на районния съд са съответни на събраните по делото доказателства и на закона.

Вземанията на кредитора „Б.Д.С.К.“ ЕАД (сега АД) са били установени в исково производство по чл. 422 вр. чл. 415 ГПК. В този случай искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение. Заповедното производство е било образувано през 2014 г., когато погасителната давност е била прекъсната (чл. 116, б. „б“ ЗЗД). До приключване на исковото производство по чл. 422 вр. чл. 415 ГПК давност не е текла (чл. 115, ал. 1, б.

„ж“ ЗЗД). Решението по установителните искове е влязло в сила на 12.02.2016 г., като от тази дата е започнала да тече нова давност (чл. 117, ал. 1 ЗЗД), която е петгодишна (чл. 117, ал. 2 ЗЗД). Изпълнителното производство пред ЧСИ Стоян Лазаров е било образувано на 09.03.2020 г. С молбата за образуване взискателят е направил искане за извършване на изпълнителни действия – налагане на запори и възбрани. По този начин погасителната давност отново е била прекъсната (чл. 116, б. „в“ ЗЗД). Започнала да тече нова петгодишна давност, която към момента на образуване на настоящото исково производство не е била изтекла. С предявяването на отрицателния установителен иск по чл. 439 ГПК на 16.03.2021 г. давността е спряла да тече (Решение № 257 от 30.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 694 / 2019 г., III г. о., и Решение № 50017 от 27.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 720 / 2022 г., IV г. о.) 2

Изводът е, че вземанията на кредитора, установени със съдебното решение по чл. 422 вр. чл. 415 ГПК, не са били погасени по давност.

По конкретните доводи в жалбата:

Разпоредбата на чл. 422, ал. 2 ГПК и допуснатото незабавно изпълнение на заповедта по чл. 417 ГПК нямат никаква правна връзка с института на давността.

Неизвършването на изпълнителни действия в периода от 18.09.2019 г. до 04.09.2020 г., посочен във въззивната жалба, не рефлектира по какъвто и да било благоприятен начин върху правата на жалбоподателя – ищец.

Несъмнено издаването от страна на районния съд на втори изпълнителен лист от 17.04.2019 г. за размера на установените в исковото производство вземания не е било съобразено с разясненията, дадени с ТР № 4/2013 от 18.06.2014 на ВКС, ОСГТК. Разпореждането за издаването на втория изпълнителен лист обаче не е било обжалвано, а изпълнителният лист сам по себе си не представлява нищожен съдебен акт. Той не попада под нито един от критериите за нищожност, изведени в правната теория и в съдебната практика: да е издаден от незаконен състав; да излиза извън пределите на правораздавателната дейност на съда; да не е издаден в писмена форма или да не е подписан; волята на съда да не може да се изведе поради абсолютна неразбираемост.

В мотивите си районният съд никъде не е приемал, че с издаването на втори изпълнителен лист започва да тече нова давност. Освен това давност може да тече за вземания по влезли в сила изпълнителни основания (съдебни решения, заповеди за изпълнение, някои определения и др.), а не по изпълнителен титул. Давността се прекъсва в посочените в чл. 116 ГПК хипотези, като издаването на изпълнителен лист не попада сред тях.

Тъй като изводите на двете съдебни инстанции съвпадат, решението на районния съд следва да бъде потвърдено в обжалваната част, а като последица – и в частта за разноските.

При този изход на делото жалбоподателят дължи на въззиваемата страна разноски за юрисконсултско възнаграждение, което съдът служебно определя на 100 лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП.

По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК 3

Софийският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 38 / 08.06.2022 г. по гр. д. № 350 / 2021 г. на Свогенския районен съд В ЧАСТТА, с която районният съд е отхвърлил предявения от П. Г. Н. от с. Лакатник, ЕГН **********, срещу „Б.Д.С.К.“ АД с ЕИК ********* отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК за недължимост поради изтекла погасителна давност на сумата от 24 936,32 лв., включваща главница от 13 205,45 лв., законна лихва от 8 864,54 лв. за периода от 24.01.2014 г. до 04.09.2020 г., неолихвяеми вземания от 1 035,61 лв. и присъдени разноски от 1 830,72 лв., за чието събиране е било образувано изп. д. № 20209270400357 на ЧСИ Стоян Лазаров, както и В ЧАСТТА, с която П. Г. Н. е бил осъден да заплати на „Б.Д.С.К.“ АД направените в първоинстанционното производство разноски от 300 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

В необжалваната част решението е влязло в сила.

ОСЪЖДА П. Г. Н. от с. Лакатник, ЕГН **********, да заплати на „Б.Д.С.К.“ АД с ЕИК ********* разноски от 100 лв. за въззивното производство.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4