Решение № 609 от 16.12.2022, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 609 гр. К., 16.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Й.Б.П. при участието на секретаря Х.К.К. като разгледа докладваното от Й.Б.П. Гражданско дело № 20225510100498 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявените искове са с правно основание чл.422, вр. с чл.415 от ГПК вр. с чл.79, ал.1 и чл.86 вр. от ЗЗД и при условията на евентуалност осъдителен иск с правно основание чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 10.09.2020 г. е подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 19.08.2019 г., на основание чл.99 от ЗЗД, между „БНП П.П.Ф. С.А., клон България“, ЕИК:***** и „А.с.в.“ ЕАД, ЕИК:*****, по силата на който вземането, произтичащо от Договор за потребителски кредит №PLUS-*** от 14.08.2019 г. между „БНП П.П.Ф. С.А., клон България и С. Н. Д., било прехвърлено в полза на „А.с.в.“ ООД, ЕИК:***** изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Договорът за заем съдържал изрична клауза, която уреждала правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Съгласно договора за цесия от 19.08.2019 г. в качеството си на цесионер се е задължил от името на цедента да изпраща уведомления за извършената цесия до длъжниците като имал изрично пълномощно от цедента „БНП П.П.Ф. С.А., клон България“ за това. В изпълнение на изискванията на закона, на ответника било изпратено по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД уведомление за извършената цесия от името на „БНП П.П.Ф.“ ЕАД с изх.

№УПЦ-П-БНП/PLUS-*** от 14.09.2020 г., с известие за доставяне чрез Български пощи ЕАД. Писмото било получено лично от длъжника на 17.09.2020 г. На 14.08.2019 г. между „БНП П.П.Ф. С.А.“, клон България, като кредитор и С. Н. Д. като кредитополучател бил сключен договор за потребителски кредит с №PLUS-***, при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Размерът на предоставения с договора кредит бил равен на сумата, посочена в поле „Общ размер на кредита“, а именно: *** лв.

Застрахователната премия била в размер на *** лв. Предоставянето на посочената по-горе сума, съставлявала изпълнение на задължението на кредитора да предостави заема и създавала задължение за кредитополучателя да заплати на кредитора погасителни вноски, указани по размер в поле „месечна погасителна вноска" и брой в поле „брой погасителни вноски".

Погасителните вноски съставлявали изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на Кредитора по подготовка и обслужване на кредита и определена добавка, съставляваща печалбата на Кредитора, като лихвения процент бил фиксиран за срока на Договора и бил 1 посочен в него, при което общата стойност на плащанията по кредита била договорена в размер на *** лв. Така, договорната лихва по кредита била уговорена от страните в размер на 6883.30 лв. На основание сключения между страните договор, Кредитополучателят се бил задължил да върне сумата по кредита в срок до 20.08.2024 г., на 60 броя равни месечни погасителни вноски, всяка от които по *** лв., при първа погасителна вноска на 20.09.2019 г., съгласно погасителен план посочен в Договора за кредит, в който бил посочен падежа на всяка отделна погасителна вноска. Крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита бил 20.08.2024г. /дата на последна погасителна вноска, съгласно погасителен план, неразделна част от договора за кредит/, но предвид обстоятелството, че Кредитополучателят не изпълнявал в срок задължението си за плащане на погасителните вноски, кредиторът приел, че по отношение на вземанията е настъпила предсрочна изискуемост. В чл.5 от Условия към договора за кредит било регламентирано при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на Кредитора ставало предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени от този договор надбавки ведно с дължимото обезщетение за забава и всички разноски за събиране на вземането, без да било необходимо изпращане на съобщение от Кредитора за настъпване на предсрочната изискуемост.

Изпратили до кредитополучателя уведомително писмо с изх.№УПЦ/УПИ-СБНП/ PLUS -***, връчено му чрез ЧСИ Р.Б.М. рег.№*** и получено от длъжника на 28.07.2021 г., с което му било съобщено, че поради допуснато просрочие и неплащане на погасителни вноски по договора всички вземания по него са изискуеми изцяло и в пълен размер, считано от 28.07.2021 г.

/датата на получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост/.Съгласно условия към договора за потребителски кредит, при забава в плащането на една или повече месечни погасителни вноски, кредитополучателят дължал обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху неплатената главница по договора за кредит. На длъжника била начислена лихва за забава за периода от 21.04.2020 г. до датата на подаване на заявлението в съда, която е в общ размер на *** лева, като за периода 13.03.2020 г. - 14.07.2020 г. не била начислявана лихва или неустойка, в изпълнение на разпоредбата на чл.6 ЗМДВИПОРНС.

Настъпването на предсрочната изискуемост била в момент преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Правното основание както при установителния, така и при осъдителния иск било едно и също договорът за кредит, но не било без значение, дали поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост преди заявлението съдът ще присъди само падежиралите вноски по кредита към датата на формиране на силата на присъдено нещо, или ще вземе предвид уведомяването на длъжника за предсрочната изискуемост в хода на процеса и по този начин ще присъди всички непадежирали вноски по кредита до крайния срок на договора.

Позовава се на Тълкувателно решение №8/2017 от 02.04.2019 г. по т.д.

№8/2017 г. по описа на ВКС, ОСГТК и т.9 от Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК. В последното било прието, че по общото правило на чл.235, ал.3 ГПК съдът вземал предвид всички факта, които били от значение за спорното право, и това били фактите, настъпили след предявяване на иска - от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до приключване на съдебното дирене в производството по иска. В случая, този факт бил 2 уведомяването на длъжника за предсрочната изискуемост посредством връчването на препис от исковата молба. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника С. Н. Д., с ЕГН**********, с настоящ адрес гр.К., ул.“***“ №**, че дължи на “А.с.в.“ ЕАД, ЕИК:*****, по договор за потребителски кредит №PLUS-***/14.08.2019 г. сумите: *** лв. главница за периода от 20.04.2020 г. до 20.08.2024 г., по отношение на които е обявена предсрочна изискуемост считано от 28.07.2021 г. /датата на получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост/; *** лв. възнаградителна лихва от 20.04.2020 г. до 28.07.2021 г. /датата на получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост/; *** лв. обезщетение за забава от 21.04.2020 г. до датата на подаване на заявлението в съда и законна лихва върху главницата от датата на заявлението до окончателното изплащане на задължението и в условията на евентуалност, в случай, че съдът не уважи изцяло или частично предявения установителен иск по чл.422 ГПК моли съда да приложи разпоредбите на чл.235 от ГПК и да постанови решение, с което да осъди С. Н. Д. да заплати на „А.с.в.“ ЕАД, с ЕИК:*****, сумите: *** лв. представляващи главница за периода от 20.04.2020 г. до 20.08.2024 г., по отношение на които е обявена предсрочна изискуемост от 28.07.2021 г. /датата на получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост/, *** лв. възнаградителна лихва за периода от 20.04.2020 г. /падеж на първа неплатена погасителна вноска/ до 28.07.2021 г.

/датата на получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост/, *** лв. обезщетение за забава, считано от 21.04.2020 г. до датата на подаване на заявлението в съда и законна лихва за забава върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

Претендира съдебни разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба. В откритото заседание заявява, че през 2019 г. е сключил с “БНП П.П.Ф. С.А. клон България“ договор за кредит за сумата *** лв. Спрял да плаща поради Ковид-кризата. БНП Париба прехвърлило задължението му на “А.с.в.“ ЕАД. Ищецът му изпратил писмо по пощата, в което го уведомил, че е изкупил дълга му от “БНП П.П.Ф. С.А.“ клон България и поискал плащането на цялата сума.

Признава, че е получил и подписал уведомителното писмо от “А.с.в.“ ЕАД и известието за доставка, приложени към исковата молба.

От събраните по доказателства съдът приема за установено следното:

От приложеното ч.гр.д.№3570/2021 г. по описа на РС-К. се установява, че по подадено от ищеца заявление по чл.410 от ГПК е издадена заповед №1585/01.12.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, срещу длъжника С. Н. Д., с ЕГН-**********, с настоящ адрес гр.К., ул.“***“ №**, за сумите: *** лв. главница от 20.04.2020 г. до 20.08.2024 г., *** лв. договорна лихва от 20.04.2020 г. до 28.07.2021г.,***. лихва за забава от 21.04.2020г. до 26.11.2021г. и законна лихва върху главницата от 29.11.2021г. до изплащане на вземането, както и *** лв. разноски, от които: *** лв. държавна такса и ** лв. юрисконсултско възнаграждение, които вземания произтичат от Договор за потребителски паричен кредит №PLUS***/24.08.2019 г. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на 22.12.2021 г. и на 24.01.2022 г. е подадено възражение по чл.414 от ГПК. С разпореждане от 25.01.2022 г. на основание чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, на заявителя е указано да предяви иск за установяване на вземанията си по реда на чл.422, ал.1 от ГПК. В законоустановения едномесечен срок 3 установителният иск е предявен.

Не е спорно, а и от представените заверени копия на Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта

№PLUS-***/24.08.2019 г. и

Приложение към него, сключени между “БНП П.П.Ф. С.А.“, клон България като кредитор и ответника С. Н. Д. като кредитополучател се установява, че кредиторът предоставил на кредитополучателя сумата от *** лв. за потребителски цели, която сума е получена от кредитополучателя, със следните уговорени параметри и условия: застрахователна премия- *** лв.; такса ангажимент- *** лв.; брой погасителни вноски- 60 бр.; месечна погасителна вноска- *** лв.; обща стойност на плащанията- *** лв.; ГПР20.05%; годишен лихвен процент- 16.77%, и погасителен план, в който са посочени падежните дати и оставащата главница, с падеж на първата погасителна вноска- 20.09.2019 г., а последната с падеж- 20.08.2024 г. В чл.5 от договора за потребителски паричен кредит страните уговорили, че при забава на една или повече месечни погасителни вноски, кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска като при просрочие на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер включително всички определени в договора надбавки ведно с дължимото обезщетение за забава, без да е необходимо изпращане на съобщение от кредитора за настъпване на предсрочната изискуемост. В т.26 от договора е постигнато съгласие правото на кредитора, след сключване на договора или по всяко време да прехвърли правата си на избрано от него трето лице без да е нужно предварително съгласие на кредитополучателя.

Представени са заверени копия на Договор за застрахователно посредничество, сключен между “БНП П.П.Ф. С.А.“, клон България като застрахователен посредник и С. Н. Д.; Сертификат №PLUS-***, по пакет “Стандарт“ и пакет “Комбинирана защита“ със застраховано лице С. Н. Д., подписан от застрахован и застраховащ; Общи условия за застраховка “Защита на плащанията“/ за застрахователни пакети