Решение № 2855 от 14.07.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2855 гр. Варна, 14.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Атанаска Д. Маркова при участието на секретаря Тодорина Ат. Трифонова като разгледа докладваното от Атанаска Д. Маркова Гражданско дело № 20243110114350 по описа за 2024 година

Предявен е иск на основание чл.124, ал.1 от ГПК от страна на ищците Г. Х. А., ЕГН:

**********, с адрес: В.; С. Х. И., ЕГН: **********, с адрес: с. С.О. и М. Т. И., ЕГН:

**********, с адрес: гр. В., чрез процесуалния представител адвокат Е. Ф. от АК - Варна, против ответниците В. Х. Г., ЕГН: **********, с адрес: с. С., и М. К. Г., ЕГН: **********, с адрес: с. С., с процесуален представител по делото адвокат Д. П. от АК - Варна.

В исковата молба ищците твърдят, че са собственици на поземлен имот с идентификатор №****.246, находящ се в с. Ш., съгласно Заповед за одобР.е на КККР № РД-18-34/16.06.2015 г. на Изпълнителния Директор НА АГКК, вид територия Урбанизирана, начин на трайно ползване - Ниско застрояване (до 10 м) с площ 830 /осемстотин и тридесет/ кв. м, стар номер 6,13, парцел **, при граници по скица: ПИ с идентификатор №№ ****.13, ****.196, ****.11, ****.7, ****.6. Правото на собственост ищците придобили на основание договор за покупкопродажба на недвижим имот – „Вилно място“, обективиран в нотариален акт **** г. с площ от 830 кв.м., представляващо парцел ** в кв.2 по плана на вилна зона с. Ш., при граници: имоти с №№**, *** и път. С Разпореждане №93/10.05.1973 г. на МС имотът бил отчужден, заедно с други имоти за нуждите на Комитета за отдих и туризъм. По силата на Разпореждане №15/24.07.1991 г. Министерски съвет отменил Разпореждане №93/10.05.1973 г. на МС и след възстановяване на полученото обезщетение собствеността върху имота била възстановена. От този момент ищците владеели имота си и били негови собственици при квоти: Х. Г. А. - 3/8 ид. ч.; Г. Х. А. - 1/8 ид. ч.; С. Х. И. - 3/8 ид. ч. и М. Т. И. - 1/8 ид. ч. В хода на производството е установено, че Х. Г. А. е починал на **** г., поради което производството е продължило само между останалите ищци и ответниците, доколкото 1 единствен наследник на Х. Г. А. е ищецът Г. Х. А..

През месец юли 2024 г. ищците получили писмо изходящ №24-20924-04.07.2024 г.от СГКК Варна от което са узнали, че ответникът В. Х. Г. е подал искане за изменение на кадастралната карта по силата на което иска заличаването им и вписването му в регистъра.

След извършени справки ищците установили, че на 22.04.1997 г. е съставен констативен нотариален акт №**** на Варненски нотариус по силата на който Н.К.К., М.К. Т. и Д.К. Г. са признати за собственици на имот УПИ *** кв.2, находящ се в местност ,,****“ във Вилна зона на с. Ш.. С нотариален акт №****г. на нотариус Светлана Д.а, Акт **** на СВ – Варна, Д.К. Г., М.К. Г. и К.Т.С. са продали на Д.Ж.Г. УПИ *** кв. 2, находящ се в местност, „****“ във Вилна зона на с. Ш.. Пет месеца след това по силата на нотариален акт №**** г. на нотариус Юлия Каменова, Акт №**** на СВ – Варна, Д.Ж.Г. продал на В. Х. Г. УПИ *** от кв.2. По време на сключената сделка Г. бил в брак с втората ответница, поради което и имотът бил придобит в режим на СИО.

Ищците твърдят, че и двете сделки били извършени по време на образуваното висящо произв0одство по гр.д. №5240/2004 г. по описа на ВРС, заведено от С. Х. И., Т.И.И./наследодател на третата и четвъртата ищци/ и Е.Е.Х. А.а /наследодател на първия и втория ищец/. С постановеното решение по посоченото дело било прието за установено по отношение на М.К. Т., Д.К. Г., К.Т.С., К.К.К., Ж.К.К. и М.К.М., че С. Х. И., Е.Х. А.а и Х. Г.А. са собственици на реална част от УПИ **, ** и ** в кв. 2 по плана на вилна зона с. Ш., очертана с червен контур по скицата неразделна част съдебното решение, придобит на основание реституция с Разпореждае на МС №15/24.07.1991 г., а преди отчуждаването, чрез покупко - продажба, обективирана в НА №***г.

В началото на месец май ищците установили, при посещение на имота, че там е премахната ограда. Ищците твърдят, че ответниците не са собственици на имота, тъй като нито го владяли, нито са упражнявали фактическа власт върху имота. Придобили го от несобственици при висящо производство.

Предвид така изложените обстоятелства ищците молят съда да приеме за установено в отношенията им с ответниците, че двамата ответника В.Х. Г. и М.К. Г. не са собственици на поземлен имот с идентификатор №****.246 /осемдесет и три хиляди четирисотин и четири точка петстотин и три точка двеста четиридесет и шест/, находящ се в с. Ш., съгласно Заповед за одобР.е на КККР № РД-18-34/16.06.2015 г. на Изпълнителния Директор НА АГКК, вид територия Урбанизирана, начин на трайно ползване - Ниско застрояване (до 10 м) с площ 830 /осемстотин и тридесет/ кв. м, стар номер 6,13, парцел **, при граници по скица:

ПИ с идентификатор №№****.13, ****.196, ****.11, ****.7, ****.6.

В представения писмен отговор ответниците твърдят, че искът е неоснователен.

Твърдят, че С. Х. И. и Е.Х. А.а не са придобили правото на собственост върху имота, посочен договор за продажба от 30.07.1970 г., за който е съставен нот. акт №****г. Имотът, описан в този нотариален акт не бил идентичен с поземлен имот ****.406 по кадастралната карта на с. Ш., а ако се приеме, че е налице идентичност, то продавачът ТКЗС „Отряд Васил Левски" - с. С.О. не е бил собственик на имота, предмет на договора за продажба и 2 договорът не е породил вещноправни последици. В случай, че ТКЗС „Отряд Васил Левски" с. С.О. е бил собственик на имота, то ответниците твърдят, че за да се сключи договор за продажба на имот, собственост на ТКЗС, е било необходимо решение на Общото събрание на ТКЗС за продажба на имота по чл.11, ал.5 от Примерния устав на ТКЗС, съгласно която разпоредба продажбата на земи, собственост на ТКЗС, се извършва по решение на Общото събрание. В случая обаче не било вземано подобно решение и затова договорът не породил вещноправни последици, тъй като е нищожен. Също така ищците твърдят, че след като в имота не е била изградена сграда е бил отнет вещнопрехвърлителният ефекта на договора за продажба, сключен на 30.07.1970 г. и затова Разпореждане № 15/24.07.1991 г. на Министерския съвет не възстановило правото на собственост на лицата, които са били собственици преди одържавяването му с Разпореждане № 93/10.05.1973 г. на Министерския съвет. Наред с това ищците не върнали на държавата полученото след отчуждаването обезщетение, както изисквала точка 1. от разпореждането. Правата на купувачите се запазвали само, ако е било построена сграда при спазване на всички нормативни изисквания или законно разрешеният строеж е започнал преди 01.03.1991 г. В процесния нямало изградена сграда, вкл. и след 30.07.1970 г., а след като не била изградена сграда в имота били налице основанията по чл.10, ал.13 от ЗСПЗЗ за възстановяване правото на собственост на собствениците на имота преди образуването на ТКЗС, ДЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански организации, които са били продадени или предоставени на трети лица от тези организации. В случая били налице основанията за възстановяване на собствеността върху имота на лицата, които са били собственици преди образуването на ТКЗС. С решение № 16-1/05.06.1996 г. на ОСЗГ- **** било възстановено правото на собственост на наследниците на бившия собственик Е.Д.М.в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху нива с площ от 2,321 дка в землището на с. Ш., местност „****“. Процесният имот с идентификатор ****.246 представлявал част от възстановения имот. Наследниците на Е.Д.М.- Н.К.К., М.К. Т. и Д.К. Г. се снабдили с констативен нотариален акт за собственост въз основа на влязлото в сила решение на ОСЗГ- нот. акт №****г. за имот пл. №8, в кв. 1 и 2 по плана на вилна зона „Ш.“. С договор за продажба от 08.06.2004 г., сключен с нот. акт №****г. на нотариус рег. №363 С.Д.а, наследниците на Е.Д.М. продали имота на Д.Ж.М., а по-късно с договор за продажба от 05.10.2004 г., сключен с нот. акт №1**** г. на нотариус рег. №434 Юлия Каменова- Костадинова, Д.Ж.М. и съпругата му продали имота на ответника В. Х. Г.. Към 05.10.2004 г. двамата ответници са били съпрузи и затова възникнала съпружеска имуществена общност върху имота.

Ответниците сочат в условията на евентуалност в случай, че се приеме, че договорът за продажба от 05.10.2004 г. не е породил вещноправни последици, че правят възражение за придобиване на имота по давност, като сочат, че са добросъвестни владелци. След закупуването на имота те установили фактическа власт върху него и владението им от 05.10.2004 г. било непрекъснато, необезпокоявано и явно. С изтичане на 5- годишен срок от установяване на владението те станали собственици на имота по давност. След закупуването на имота ответниците го заградили и полагали грижи, изразяващи се в ежегодно 3 почистване, заплащали ежегодно и дължимите данъци за имота.

Ответниците оспорват твърдението на ищците, че ищците от момента на възстановяване на полученото обезщетение владеят процесния имот..

Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното:

От представения по делото в заверено копие нотариален акт №**** г. на РС Варна се установява, че на 30.06.1970 г. ТКЗС ****, действащо чрез пълномощник, е продало на ищцата С. Х. И. и на Е.Х. А.а недвижим имот, представляващ вилно място от 830 кв.м във вилната зона на с. Ш., представляващо парцел ** в квартал 2 /втори/ по плана на вилната зона, при съседи парцели **, *** и път.

Установява се от материалите по делото, а и няма спор между страните, че към момента на покупката на горепосочения имот ищцата С. Х. И. е била в граждански брак с Т.И.Й., а Е.Х. А.а е била в граждански брак с Х. Г. А.. Видно от приложеното удостовеР.е за наследници №20/12.03.2024 г., изд. от Кметство – с. **** Т.Й.е починал на **** г. и негови наследници са ищците С. Х. И. и М. Т. И.. От представеното удостовеР.е за наследници №АУ039393 МЛ/26.04.2021 г. е видно, че Е.Х. А.а е починала на **** г. и нейни наследници са Х. Г. А. – съпруг и ищеца Г. Х. А., а от приложеното удостовеР.е за наследници №АУ019887МЛ от 26.02.2025 г. е видно, че Х. Г. А. е починал на **** г. и негов наследник е ищецът Г. Х. А..

По делото е назначена съдебно-техническа експертиза, чието заключение е прието от съда и от което се доказва, че към момента на съставяне на нотариален акт №**** г. на РС Варна, за населеното място, в което се намира имотът, е действал дворищно регулационен план, одобрен със заповед №3554/1968 г. Идентифицираният съгласно този план имот, представляващ УПИ ** в квартал 2 с площ от 830 кв.м, е идентичен с имот с идентификатор №****.246 от действащата към момента кадастрална карта за населеното място. Така имотът, предмет на настоящия спор между страните представлява: поземлен имот с идентификатор №****.246 /****/, находящ се в с. Ш., съгласно Заповед за одобР.е на КККР № РД-18-34/16.06.2015 г. на Изпълнителния Директор НА АГКК, вид територия Урбанизирана, начин на трайно ползване - Ниско застрояване (до 10 м) с площ 830 /осемстотин и тридесет/ кв. м, стар номер 6,13, парцел **, при граници по скица: ПИ с идентификатор №№****.13, ****.196, ****.11, ****.7, ****.6.

По делото е представен нотариален акт за собственост на недвижим имот, възстановен по ЗСПЗЗ №***г. на РС – Варна, с който на 22.04.1997 г. Н.К.К., М.К. Т. и Д.К. Г. са признати за собственици при равни части на следния недвижим имот, находящ се във вилната зона на с. Ш., правото на собственост, върху който се възстановява по реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, а именно: нива с пространство от 2321 кв.м. /две хиляди триста двадесет и един/, находяща се в местност "****" землището на с. Ш., включена във вилната зона на с.

Ш., представляваща имот план. №8 /***/ в квартал 1 /първи/ и 2 /втори/ по плана на същата вилна зона, в съществуващи стари реални граници, при граници и съседи: имот план. № 7 на 4 н-ци на Р.Д.К., имот план. № 11 на н-ци на В.М.К., имот план. № 9 А- на Общината, имот план. №9 на н-ци на Д.Х. П.. За удостоверяване правото си на собственост посочените лица са представили пред нотариуса Решение №16-1/05.06.1996 г. на Поземлена комисия при Община **** ; протокол №27 за въвод във владение от 30.09.1996 г.; скица и др.