Решение № 135 от 19.05.2025, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 135 гр. София, 19.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Емилия Василева

Членове:

Анна Баева

Зорница Хайдукова при участието на секретаря София Л. Гаджева като разгледа докладваното от Анна Баева Касационно търговско дело № 20238002901419 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Н. И. Тивони" Лимитид , рeг. № 512323489, със седалище и адрес на управление в гр. Йехуд-Моносон, Израел, представлявано от адв. И. П. П., срещу решение № 307 от 13.03.2023г. по в. гр. дело № 2817/2022г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, VII състав, с което след отмяна на решение № 261850 от 28.06.2021г., определение № 263947 от 27.11.2021г. и определение № 260617 от 17.07.2022г., постановени по гр.д. № 19970/2018г. на Районен съд – Пловдив, 12 състав, е отхвърлен предявеният от „Н. И. ТИВОНИ“ Лимитид против „Тивони- здраве и красота“ ООД иск за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от общо 12470 евро с левова равностойност 24389,20 лв. - заемна сума по договор за заем, от които 5930 евро с левова равностойност 11598,07 лв.- получени на 26.01.2017г., 5500 евро с левова равностойност 10757,07 лв.- получени на 28.02.2017г. и 1040 евро с левова 1 равностойност 2034,06 лв.- получени на 22.03.2017г., за които суми е издадена Заповед № 10800 от 09.11.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от ГПК по ч. гр. дело № 17848/2017 г. на ПРС, 15-ти гр.с.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради постановяването му в противоречие на процесуалния и материалния закон и необоснованост. Намира за безспорно установено от събраните по делото доказателства, че е превел по сметка на ответника процесните три суми със записано в платежните документи основание „изплащане на акционерен заем“, че ответникът е получил плащанията – сумите са реално предадени, като получаването им е отразено в счетоводството и на двете страни.

Поддържа, че предаването на сумите в изпълнение на сключен устен договор за заем се установява и от събраните по делото множество писмени доказателства в тяхната съвкупност, и оспорва като необоснован извода на въззивния съд, че предявеният иск е недоказан. Изтъква, че доказване може да бъде проведено не само с преки, но и с косвени доказателства. Поддържа, че в нарушение на процесуалния закон въззивният съд не е обсъдил всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност, нито е отговорил на оплакванията и възраженията по въззивната жалба. Моли обжалваното решение да бъде отменено и предявеният иск да бъде уважен.

Ответникът „Тивони – здраве и красота“ ООД поддържа, че касационната жалба е недопустима като подадена срещу въззивен съдебен акт, който не подлежи на касационно обжалване с оглед цената на разгледаните три обективно съединени иска. Прави възражение, че дори да се приеме тезата на касатора, че искът е един по договор за заем от 24.09.2007г., то касационната жалба отново би била недопустима предвид формираната сила на пресъдено нещо с влязлото в сила решение № 4861 от 17.12.2019г. по гр.д. 14556/2018г. по описа на РС – Пловдив, с което е отхвърлен частичен иск, предявен на същото основание. Оспорва оплакването в касационната жалба за допуснато от въззивния съд нарушение на съдопроизводствените правила, като сочи, че касаторът излага нови и несъстоятелни твърдения, каквито не са били въведени в предмета на спора, във връзка с тях не са били давани указания и не са били събрани доказателства. Твърди, че доводите на касатора се основават на множество недопустими и несъбрани по реда на ГПК доказателства, което правилно е съобразено от въззивния съд. Намира, че въззивният съд е обсъдил събраните доказателства заедно и поотделно и е 2 достигнал до обоснован извод за липса на проведено доказване на възникнало между страните заемно правоотношение. Сочи, че съгласно заключението на ССчЕ първични счетоводни документи, както и счетоводни записвания, насочени към отразяване на договор за заем от 24.09.2007г. или друга дата, липсват в счетоводството на дружеството и постъпилите суми са осчетоводени с посочено основание „превод“ по сметка 499, която е обща разчетна сметка и не е заемна сметка. Поддържа, че само по себе си счетоводното записване не създава правоотношения между страните, а е следствие на същите. Твърди, че в приетите като доказателства протоколи за разпит на Естер Аронсон не се съдържа признание за сключен договор за заем, а напротив – наличието на такова правоотношение се отрича. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени разноски.

С определение № 1454 от 03.06.2024г., постановено по настоящото дело, е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК касационно обжалване на въззивното решение по следния процесуалноправен въпрос: „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и да извърши анализ на относимите към тях и събрани по надлежния процесуален ред доказателства поотделно и в тяхната съвкупност?“ Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното:

Въззиввният съд е намерил за неоснователно оплакването за недопустимост на първоинстанционното решение. Приел е, че е предявен иск за установяване на вземане, за което е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, за общо 12470 евро с левова равностойност 24389,20 лева – заемна сума по договор за заем, от които 11598 лева – получени на 26.01.2017г., 10757,07 лева – получени на 28.02.2017г., и 2034,06 лева – получени на 22.03.2017г., и именно за посоченото вземане ищецът е предявил настоящия установителен иск, който е допустим, както и постановеното по него първоинстанционно решение.

Изложил е съображения, че с договора за паричен заем заемодателят 3 предава в собственост на заемателя определена сума пари срещу насрещното задължение на заемателя да ги върне, като договорът се счита за сключен от момента на предаване на съответната сума, а не от постигане на съгласието на страните. Приел е, че при иск за връщане на предоставена в заем сума тежестта за доказване на сключването на договора за заем и предаването на сумата е на заемодателя - ищец. Намерил е за установено от заключението на приетата по делото съдебно- счетоводна експертиза, че дружеството- ищец „Н.

И. ТИВОНИ“ Лимитид е превело по банков път на посочените в исковата молба дати на дружеството - ответник „Тивони- здраве и красота“ ООД посочените в исковата молба суми, както и че получените суми са били осчетоводени от ответника по кредита на сметка 499 „Други кредитори“ с основание „превод“ от „Н. И. ТИВОНИ“ Лимитид. Посочил е, че за доказване сключването на договор за заем ищцовото дружество е представило писмени потвърждения за получаване на процесните суми, изходящи от името на управителя на ответното дружество, за които от заключението на приетата съдебнотехническа експертиза се установява, че са били изпратени по електронна поща от електронния адрес на ответника. Приел е за установено от заключението на съдебнотехническата експертиза, че подписът на същите не е положен от управителя на дружеството - ответник. Намерил е, че представените от ищеца като писмени доказателства протоколи за разпити на свидетели по досъдебно производство №19/2018г. по описа на Отдел „Икономическа полиция“ при ОД на МВР- Пловдив не са допустимо доказателствено средство, тъй като представляват свидетелски показания, дадени пред друг орган и по друго производство, и не могат да бъдат ползвани за установяване на фактите в настоящото производство. Посочил е, че от така представените писмени доказателства могат да бъдат ползвани само направените в тях изявления от управителя на ответното дружество Естер Нисим Аронсон, в които тя признава неизгодни за ответника факти. Взел е предвид, че видно от протоколите за разпита й, тя е заявила, че по желание на мажоритарния му собственик Ицхак Тивони дружеството е работило на загуба, за да не се заплащат данъци, като продукцията му се е изнасяла за фирма на последния в Израел по определена от него занижена цена, която не е била заплащана, а дейността му е била финансирана от последния чрез банкови преводи, оформяни от него като заем. Взел е предвид изричното й изявление, че договор за заем между дружествата не е сключван.

4

Въззивният съд е достигнал до извод, че при така събраните по делото доказателства ищецът не е провел пълно доказване на твърденията си, че е предоставил процесните суми на ответника на основание сключен между страните договор за заем. Изтъкнал е, че при иск за присъждане на предоставена в заем сума ищецът следва да установи както предаването на сумата, така и обстоятелството, че е предадена въз основа на договор за заем, т.е. че ответникът е поел задължението за връщането й. Намерил е за установено, че ищцовото дружество е превело процесните суми на ответника, но събраните по делото доказателства не са достатъчни, за да се приеме, че ответникът е поел задължение за връщане на сумите. Изложил е съображения, че писмен договор за заем между страните липсва, а преки доказателства за сключването на устен такъв, т.е. за наличието на съвпадащи волеизявления на двете страни, също не са ангажирани. Посочил е, че в показанията си по досъдебното производство управителката на ответното дружество не е признавала представляваното от нея дружество да е поемало задължение за връщане на получените суми. Взел е предвид, че косвено доказателство, подкрепящо тезата на ищцовата страна за наличието на договор за заем, е фактът на осчетоводяването на преводите в ответното дружество по сметка 499, за която от разясненията на вещото лице по приетата съдебно- счетоводна експертиза се установява, че се ползва за счетоводно отразяване на заеми, които не са отпуснати от банки. Намерил е, че само въз основа на това обстоятелство не може да се направи извод, че сумите са били преведени по сключен между страните договор за заем, като е изложил съображения, че записванията в счетоводните книги не създават правоотношения между страните, а следва да са в резултат на действително възникнали такИ., за които са съставени съответните документи, даващи основание за счетоводната операция. Посочил е, че в случая по делото е безспорно, че документи за сключване на договор за заем не са били съставени, нито са установени от вещото лице при извършената проверка в счетоводството на ответника, поради което и осчетоводяването е извършено без съответната документална обоснованост, като е добавил, че не се установява да е било извършено от съответния служител по указания на управителя на дружеството. По тези съображения въззивният съд е достигнал до извод за неоснователност на предявения иск.

По процесуалноправния въпрос:

5

По въпроса е формирана задължителна практика - т.1, т.2 и т.3 от ТР №1 от 09.12.2013г. по т.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС и множество постановени по реда на чл. 290 ГПК решения, включително сочените от касатора: решение № 222 от 06.04.2017г. по т.д. 425/2015г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, решение № 212 от 01.02.2012г. по т.д. 1106/2010г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, и решение № 235 от 04.07.2011г. по гр.д. 513/2010г. по описа на ВКС, ГК, IV ГО.

Съгласно дадените разрешения непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Съдът е длъжен да изложи мотиви по всички възражения на страните, направени във връзка с правните доводи, от които черпят своите права, както и събраните по искания на страните доказателства във връзка с техните доводи. Преценката на всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът следва да отрази в мотивите си, като посочи въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, а други за неустановени. Тази преценка на съда произтича от изискването на чл.12 ГПК и чл.235 ГПК. Последната дейност на въззивния съд следва да бъде осъществена при съобразяване нормата на чл. 269 ГПК и ограничеността на въззивния съд при преценка правилността на обжалвания съдебен акт до посочените във въззивната жалба оплаквания, извън хипотезата на приложима императивна материалноправна норма и въведено със закон задължение на въззивния съд да следи служебно за интересите на някоя от страните в процеса.