Определение № 146 от 09.03.2026, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 146 гр. Велико Търново, 09.03.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (Б)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАЯ ПЕЕВА

Членове:

АНЕТА ИЛИНСКА

ЖЕНЯ ИВАНОВА като разгледа докладваното от ЖЕНЯ ИВАНОВА Въззивно частно гражданско дело № 20264000500071 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 130 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Н. М. Н., чрез процесуалния му представител, против определение № 1175 / 12.11.2025 г. по гр. д. № 793 / 2025 г. по описа на Окръжен съд – Русе, с което е прекратено производството по делото, като недопустимо.

В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение. Твърди се, че действително била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410, ал.1, т.1 ГПК за сумата над 25 000 лева, като в изпълнение на указанията на заповедния съд е предявен установителен иск по чл. 422 ГПК, който би бил недопустим, тъй като предмет на този иск, предвид обусловеността му от заповедното производство, могат да бъдат само тези вземания, за които може да бъде издадена съответната заповед за изпълнение, т.е. до 25 000 лева. В този случай установителният съд е следвало да даде възможност на заявителя ищец да премине към осъдителен иск, а не да прекратява производството, като недопустимо. Цитира съдебна практика.

Искането до въззивния съд е за отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия – даване на указания на ищеца да премине от установителен към осъдителен иск.

Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от надлежна 1 страна, срещу подлежащ на обжалване акт, и е редовна, и процесуално допустима.

Настоящият съдебен състав, като взе предвид оплакванията на жалбоподателя, материалите по делото и като извърши проверка на обжалваното определение съгласно разрешенията, дадени в ТР № 6/15.01.2019 г. по тълк. дело № 6 /2017г. на ОСГТК на ВКС, намира за установено, от фактическа страна, следното:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 3532/2025 г. по описа на РС – Русе е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в полза на Н. М. Н. против Р. С. П. за сумата от 35 204,94 лева, представляваща задатък в двоен размер съгласно чл. 9 от предварителен договор за покупкопродажба на недвижим имот от 07.04.2025 г., ведно със законната лихва, считано от 16.06.2025 г. до окончателното изплащане.

В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е постъпило възражение от длъжника Р. С.

П.. Предвид това и на основание чл. 415, ал.1 ГПК, заповедният съд е дал указания на заявителя за предявяване на установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК.

В изпълнение на указанията на заповедния съд, Н. М. Н. е предявил против Р. С. П. установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване съществуването на вземането му, за което е издадена горепосочената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Образувано е гр. д. № 5098/2025 г. по описа на РС – Русе. С определение № 4292/26.09.2025 г. съдията – докладчик по делото го е прекратил и изпратил по подсъдност на Окръжен съд – Русе, на основание чл. 105, т. 4 ГПК – цена на иска над 25 000 лева.

Образувано е гр. д. № 793/2025 г. по описа на ОС – Русе. С обжалваното определение решаващият състав на ОС – Русе е приел, че тъй като заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК не може да бъде издадена за вземания за суми над 25000 лева и производството по чл. 422, ал. 1 ГПК е недопустимо, поради което го е прекратил. Изложил е допълнителен мотив, че дори „хипотетично да се предположи“, че за процесното вземане може да се издаде заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, то искът не би бил подсъден на окръжен съд.

При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира следното:

2

Производството по чл. 422 ГПК се явява продължение на заповедното производство и следва да съвпада по предмет. В същото съдът се произнася относно съществуването или несъществуването на вземанията, за които вече е издадена заповедта за изпълнение.

Съгласно задължителните разяснения, дадени в мотивната част т.10а от ТР № 4/18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК преценката на съда в заповедното производство, изразяваща се в даване на заявителя на указания по чл. 415, ал.1 ГПК, не обвързва съда, разглеждащ установителния иск, който извършва самостоятелна преценка на допустимостта на установителния иск.

С обезсилването на заповедта за изпълнение отпада правния интерес на ищеца от предявения установителен иск, което има за последица неговата недопустимост. Възприетото разрешение е относимо и при издаване на заповед за изпълнение на парично задължение при отсъствие на предпоставките по т. 1 на чл. 410, ал. 1 ГПК, независимо, че заповедта не е обезсилена от заповедния съд (каквато хипотеза е осъществена).

В горепосочените хипотези съдът по установителния иск първо следва по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК да остави без движение исковата молба, с указания до ищеца, в едноседмичен срок от съобщението, да обоснове правния си интерес от предявяване на установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, респ. да премине от установителен към осъдителен иск.

Това не е било сторено от ОС – Русе, което е поставило ищеца в процесуална изненада и невъзможност да упражни правото, с което разполага - да премине от установителен към осъдителен иск, в каквато насока са и релевираните в частната жалба оплаквания, които се явяват основателни /в този смисъл решение № 81 от 20.07.2015 г. на ВКС по т. д. № 1823/2014 г., I т. о., определение № 2274 от 15.07.2025 г. на ВКС по т. д. № 1710/2023 г., I т. о./.

В подкрепа на така наложилото се в съдебната практика разбиране, аргументи могат да бъдат извлечени и от законодателното разрешение - чл. 415, ал.1, т. 3 във връзка с ал. 3 ГПК - при отказ за издаване на заповед за изпълнение, че ищецът има право да предяви осъдителен иск за вземането си.

Следователно окръжният съд преждевременно (преди да даде указания на ищеца) е прекратил производството по делото, като недопустимо.

Предвид гореизложеното, обжалваното определение следва да бъде отменено, като неправилно, а делото върнато на Окръжен съд - Русе за 3 продължаване на съдопроизводствените действия, съобразно посоченото по – горе.

Водим от горните мотиви, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 1175 / 12.11.2025 г. по гр. д. № 793 / 2025 г. по описа на Окръжен съд – Русе, с което е прекратено производството по делото, като недопустимо.

ВРЪЩА делото на Окръжен съд - Русе за продължаване на съдопроизводствените действия съобразно мотивната част на настоящото определение.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4