Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 282 от 21.07.2026, Районен съд - Пазарджик

Съд
Районен съд - Пазарджик
Дело
Административно наказателно дело 672/2026
Вид
Решение № 282
Подписан
21.07.2026
В сила
18.08.2026
Състав
Снежана Стоянова

Цитирани разпоредби

  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.2, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 100, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.140, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 143, ал. 15 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 145, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.175, ал.3, пр.1 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 282 гр. Пазарджик, 21.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Снежана Стоянова при участието на секретаря Елена Пенова като разгледа докладваното от Снежана Стоянова Административно наказателно дело № 20265220200672 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалбата на Г. Г. М. от град *** с ЕГН: ********** против НП № 26-1006-000472 от 15.04.2026 год. на началник група в ОДМВР-Пазарджик, сектор „Пътна полиция“, с което на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП и за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени административни наказания глоба в размер на 255,65 евро/500, 01 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца.

Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до наличие на материална и процесуална незаконосъобразност на атакуваното НП, чиято отмяна се иска.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от надлежно упълномощен адвокат, който поддържа жалбата.

Ответника по жалбата - АНО, не се представлява в съдебно заседание.

Районният съд провери основателността на жалбата, след като съобрази становищата на страните и обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при съобразяване с 1 разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, като прие следното:

На ************ часа в община Пазарджик, на път автомагисрала № А – 1, км.88 в посока на движение към град *** полицейски служители от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Пазарджик спрели за проверка лек автомобил „Фолксваген Каравел“ с ДК № *****, управляван от жалбоподателя Г. М.. При извършена справка установили, че автомобилът е собственост на ************ от град *** / майка на водача - жалбоподателя/ и е със служебно прекратена регистрация от 15.01.2026 г. поради непререгистрирането му в законоустановения срок. Водачът е заявил, че не знаел за това обстоятелство.

За констатираното нарушение по чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП е образувана проверка, която поради липса на данни за извършено престъпление, е приключила с постановление за отказ да се образува досъдебно производство. Преписката е изпратена на ОД на МВР – Пазарджик за преценка относно реализиране на административнонаказателна отговорност. В резултат на това е издадено оспореното в настоящото производство наказателно постановление.

Жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:

С разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП законодателят е въвел изискване по пътищата, отворени за обществено ползване, да се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Условията и редът за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС, се определя с Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, издадена на основание чл. 140, ал. 2 и чл. 142 от ЗДвП.

Нормата на чл. 145, ал. 2 от ЗДвП вменява задължение за приобретателя на регистрирано пътно превозно средство в срок до един месец да регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни 2 средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика, освен когато пътното превозно средство е придобито от търговец с цел продажба. В аналогичен смисъл са и разпоредбите на Наредба № I-45 от 24.03.2000г. При промяна в собствеността на МПС лицето, което го е закупило, т. е. новият собственик, е длъжно да регистрира превозното средство на свое име и в съответното звено "Пътна полиция" при ОДМВР, като това следва и от разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от Наредбата, според която собственикът е длъжен да представи превозното средство и необходимите документи в определения срок за извършване на регистрация, промяна в регистрацията или прекратяване на регистрацията.

След настъпване промяна на собствеността върху превозното средство и непредприемане на действия от страна на новия собственик в срок до един месец да го регистрира в съответната служба за регистрация, то същото се квалифицира като моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред по смисъла на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП . Като естествена последица с оглед нормата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването му не изпълни задължението си да регистрира превозното средство.

По делото не е спорно, че на посочените в НП дата и място жалбоподателят е управлявал процесния лек автомобил, собственост на друго лице, при което е имал качеството водач на МПС. Безспорно е също, че автомобилът е бил управляван по път, отворен за обществено ползване, както и че това МПС към процесната дата е било със служебно прекратена регистрация. Установява се от писмените доказателства по делото – договор за покупко - продажба на МПС, че собственикът на автомобила ************ го е придобила на 13.11.2025 г. , в едномесечен срок не го е пререгистрирала, поради което на 15.01.2026 г. регистрацията е прекратена служебно.

Незнанието на факта, че управляваният автомобил е със служебно прекратена регистрация се дължи на проявена непредпазливост под формата на небрежност.

Нарушителят не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, свързани с реда за движение по пътищата само на регистрирани превозни средства, но като водач на превозното средство на основание чл. 140, ал. 1 ЗДвП е бил длъжен и е могъл да ги 3 предвиди, ако бе проявил достатъчна заинтересованост. Съгласно чл. 7, ал. 1 ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо, а съгласно ал.2 непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. В случая такова изключение за конкретното нарушение не е предвидено в ЗДвП, поради което и при наличието на извършено непредпазливо деяние – нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП - водачът следва да носи административнонаказателната отговорност по чл. 175, ал. 3 пр. 1 от ЗДвП.

С разпоредбата на чл. 100, ал. 1 от ЗДвП е вменено задължение за всеки водач на МПС да носи изрично изброени документи, в т.ч. свидетелство за регистрация на МПС, което управлява. Неизпълнението на това задължение налага извода, че жалбоподателят е осъществил виновно вмененото му нарушение по чл.140, ал. 1 ЗДвП. След като е приел да управлява лек автомобил, собственост на друго лице / в случая това е майката на жалбоподателя/, съответно към момента на проверката е имал качеството на водач на това МПС, жалбоподателят е бил длъжен да се увери, че няма законоустановени пречки да извърши това, в т. ч. дали управляваното от него МПС е регистрирано по надлежен ред, преминало технически преглед, дали за него има сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност на водач" и др.

За пълнота следва да се посочи, че контролните органи не са задължени да уведомяват за служебното прекратяване на регистрацията. В разпоредбата на чл. 18б, ал. 2 от Наредбата изрично са посочени хипотезите, при които се уведомява собственикът на МПС, като прекратяването по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП не е сред изброените.

Според съда конкретният случай не е маловажен по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН, тъй като извършеното от жалбоподателя деяние не се отличава с по-ниска обществена опасност в сравнение с нарушенията от този вид. Напротив, нарушението засяга обществения ред, който изисква автомобилите, движещи се по републиканската пътна мрежа, да бъдат регистрирани надлежно и в срок. Деянията, свързани със спазване на правилата за движение по пътищата са такива, за които нормативната база предвижда строги правила при осъществяване, като целта на закона е да се опазват живота и здравето на участниците в движението по пътищата и да се 4 улеснява тяхното придвижване. Неспазването на тези правила би застрашило нормалното осъществяване на значими обществените отношения, свързани с безопасността на движението, съответно здравето и живота на гражданите.

Отделно от това видно е от приетата справка за нарушител, жалбоподателят е охарактеризиран сравнително негативно като водач на МПС.

Наложените административни наказания глоба и лишаване от право да управлява МПС са в размера, предвиден в приложимата санкционна разпоредба, като съответстват на тежестта на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено.

По изложените съображения, НП като материално и процесуално законосъобразно следва да бъде потвърдено. В този смисъл е и практиката на Административен съд – Пазарджик, като само за пример би могло да се посочи решение, постановено по КАНД № 181/ 2026 г.

При този изход на спора право на разноски би имал АНО, но такива не се претендират, поради което разноски в производството не следва да се присъждат.

По изложените съображения и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН, РС – Пазарджик

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 26-1006-000472 от 15.04.2026 год. на началник група в ОДМВР-Пазарджик, сектор „Пътна полиция“, с което на Г. Г. М. от град *** с ЕГН: ********** на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП и за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 255,65 евро/500,01 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – Пазарджик.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________ 5