Разпореждане № 966 от 20.01.2026, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 966 гр. София, 20.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 102-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ Б. ВАСИЛЕВ като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Б. ВАСИЛЕВ Наказателно дело частен характер № 20251110216617 по описа за 2025 година

Днес, 20.01.2026г., в закрито съдебно заседание, долуподписаният Николай Василев – районен съдия и съдия – докладчик по НЧХД № 16617 по описа на СРС – НО, 102-ри състав за 2025 година, след запознаване с материалите по делото и след проверката по чл.247б, ал.2, т.3 от НПК (ред., ДВ, бр.97 от 14.11.2025г.), намирам, че са налице предпоставките за прекратяване на наказателното производство по делото, като съображенията за това са следните:

В СРС – НО е внесено обвинение за твърдяно престъпление по чл.148, ал.2, ал.1, т.2, предл.2 вр. чл.147, ал.1, предл.2 от НК с тъжба от тъжителката М. Л. С., която същата сочи, че подсъдимата А. Н. Я. в депозиран писмен отговор на касационна жалба, подадена от Комисия за защита на личните данни (КЗЛД) срещу Решение № 9032 от 18.06.2024г. по адм. дело № 3472/2024г. по описа на Административен съд – София-град, 68-ми състав, била „приписала престъпление” – такова по чл.290 от НК (лъжесвидетелстване) с думите в отговора на касационната жалба: „ … След като излезе от залата аз я последвах и зададох въпроса защо лъже … Исках да проведем нормален разговор и да ми обясни защо излъга, че многократно ме е виждала, след като ме видя за пръв път в живота си …” (стр.6, ред.15 и ред 16-18 от отговора на касационната жалба), на тъжителката М. С., която на заседание на 16.12.2021г. по дисциплинарно дело № 173/2021г. по описа на Дисциплинарен съд (ДисцС) при Софийска адвокатска колегия (САК) се явила като свидетел и дала съответни показания.

В тъжбата частната тъжителка М. С. твърди, че посочените на първо място думи подсъдимата А. Я. били „грозни, обидни и неверни” за тъжителката, защото съдържали клеветнически твърдения по отношение на тъжителката, че е извършила престъплението „лъжесвидетелстване”, като се е явила на заседанието на 16.12.2021г. по дисц. дело № 173/2021г. на ДисцС на САК като свидетел и е излъгала за определени обстоятелства, като според тъжителката С. с тези думи, съдържащи се в Отговора на касационната жалба (КЖ), депозирана на 14.10.2024г. (вж. л.15 от съд. дело), било осъществено престъплението „клевета” по чл.147, ал.1, предл.2 от НК в една от формите на изпълнителното му деяние – приписване на престъпление, а според този докладчик и при наличието на квалифициращо обстоятелство – разпространяване „по друг начин” (чрез отговор на КЖ).

След внимателно запознаване със съдържанието на депозираната частна тъжба, считам, че така описаното в частната тъжба деяние не съставлява престъпление по който и да било текст от НК, още по-малко – такова по чл.147, ал.1 от НК („Клевета”). Това е така, т. к. престъплението „клевета” се характеризира с разгласяване на позорно обстоятелство 1 за дадено лице или приписването му на престъпление, и тези обстоятелства не следва да са верни. Въпросните твърдения в депозирания на 14.10.2024г. (вж. подпис на служител и печат – л.15 от съд. дело) Отговор на КЖ, подадена от КЗЛД срещу съдебно решение № 9032/18.06.2024г. на АССГ, постановено по адм. дело № 3472/2024г. нито представляват „позорно обстоятелство”, нито се явяват

„приписване на престъпление” – обстоятелството, че ответникът по касация (в случая подсъдимата А.

Янчева) е депозирал отговор на КЖ, в който излага определени обстоятелства, с които приема, че може да се защити по подадената касационна жалба на касатора, не опозорява по никакъв начин честта и достойнството на лицето, подало тъжбата, още по-малко може да се твърди о т буквалното съдържание и семантика на посочените думи и изрази, че за тъжителката М. С. са били излагани „позорни твърдения” за нейните действия като свидетелка по воденото преди повече от четири години дисциплинарно дело, защото подобно твърдение изобщо не се съдържа в инкриминираните думи и изрази – никъде в тях не се твърди, че тъжителката е лъжесвидетелствала, а се сочи, че срещу съвсем друго лице (бел. с. – адв. Иван Цветков) имало дисциплинарни дела и в заседанията на едно от тях се е явила тъжителката, като при излизането на същата от залата предадената на съда А. Я. провела разговор с нея относно свидетелските показания, но никъде в инкриминираните изрази не е отразено, че Я. е обвинила тъжителката С. в лъжесвидетелстване, и това е лесно видимо при прочита на Отговора на КЖ. Отделно от това, задаването на въпроси към дадено лице, след излизането му, относно неговото поведение или действие в залата по някакво дело, по никакъв начин не засяга честта, достойнството и авторитета на човешката личност, които са обекта на засягане с престъплението „клевета”. Ако беше така, всеки един гражданин, който подава отговор на касационна жалба, в който излага определени обстоятелства, вкл. и дадени други лица, би се явил „клеветник” само и единствено поради факта, че е решил да предприеме правното действие – отговор на касационна жалба, в който да отрази определени факти от обективната действителност, субективно уверен в случилото се събития, което описва и в което е участвал, и без да има за цел „да засяга” частта, достойнството или доброто име на другиго. Абсурдността на подобна теза е лесно видима и не се нуждае от никакви други пояснения.

В допълнение към казаното, следва да се подчертае, че инкриминираните от тъжителката М. С. в частната тъжба думи и изрази не реализират и втората форма на изпълнителното деяние на твърдяното престъпление „клевета” – приписването на престъпление, защото в тях не се съдържат никакви обективни елементи на дадено престъпление по българския наказателен закон, вкл. и такова по чл.290 от НК (лъжесвидетелстване), защото задаването на въпроси към едно лице, току-що излязло от заседателната зала по водено дело, не се включва в състава на соченото престъпление против правосъдието, на първо място, а на второ място – това престъпление може да се реализира само пред съд (държавна институция – бел.с.) или пред надлежен орган на властта, т. е. пред органи на държавна власт, органи на държавно управление, органи на съдебната власт (извън съда – бел. с.), както и служителите при тях, които са натоварени с упражняването на властнически функции (вж. чл.93, т.2 от НК). Иначе казано, пред Дисциплинарен съд на САК никога не може да бъде реализирано престъплението по чл.290, ал.1 от НК, т. к. този орган, независимо от наименованието си, съдържащо думата „съд”, никога не е бил и не може да бъде орган на властта по смисъла на чл.93, т.2 от НК, най-малкото защото се учредява по Закона за адвокатурата и е част от организацията и управлението на една свободна професия (адвокатската), но членовете му не притежават никакви властнически функции, нито е орган на държавна власт или държавно управление, а още по-малко е съд или орган на съдебната власт, за да може дадените пред него показания на дадено лице като свидетел да се преценяват през призмата на наказателното право. Поради тази причина, отразеното в коментирания Отговор на КЖ, депозиран на 14.10.2025г. пред АССГ (стр.6, ред 15, ред 16-18 от него), подсъдимата

А.

Я. изобщо не е приписвала престъпление

„лъжесвидетелстване” на тъжителката М. Л. С., а единствено е отразила разговора си с тъжителката през далечната 2021г., в който самата Я. е участвала, относно изреченото от тъжителката при нейния разпит от дисциплинарния състав на ДисцС на САК, като цитираните в тъжбата думи и изрази, които са инкриминирани, не съдържат никакви 2 данни за обективни характеристики на лъжесвидетелстване, защото такова деяние не би могло да се реализира пред създаден от една самоуправляваща се професия неин орган.

Няма как въпросните думи и изрази, с оглед тяхната семантика и цялостно съдържание на инкриминираните словесни средства, да се явяват част от противоправно деяние – да са с цел да се „позори” някого, да унизява честта и достойнството му, или да „приписва престъпление” – най-малкото защото въпросните цитати според съдиятадокладчик не съдържат думи и изрази, които независимо дали са верни или неверни, като „позорни” или „приписващи престъпление” да засягат тъжителката М. С., т. к. коментирането и споменаването за нейните показания като свидетел пред дисциплинарния състав преди четири години, не се явява позорно обстоятелство, още по-малко се явява и престъпление, при липсата на описание на негови обективни характеристики във въпросния Отговор на КЖ, защото показанията на едно лице пред дисциплинарния съд на адвокатска колегия, верни или неверни, потвърждаващи неистина или затаяващи истина, не реализират състава по чл.290, ал.1 от НК, както си представя тъжителката, а правото на едно лице да оспори доводите на другата страна в административното производство чрез подаването на отговор на КЖ, представлява правомерна дейност, допустима от съответния закон (вж. АПК – чл.213а, ал.4 и ал.5), което изключва същата да бъде „противоправна” като елемент на едно престъпление.

Като съдия-докладчик по делото считам, че твърденията на страните по едно административно дело, с които същите обуславят и развиват своите доводи пред решаващия съд (в случая пред Върховния административен съд) не биха могли да бъдат квалифицирани като „обида” или „клевета” спрямо другата страна, или спрямо трето за производството лице – тъжителката М. С. сама сочи, че не е страна по дело № 3472/2024г. на АССГ. Считам, че така описаното деяние, „извършено от Я.” (според тъжителката), не съставляват престъпление по който и да било текст от НК, още по-малко – такова по чл.147, ал.1 от НК („Клевета”) или по чл.146, ал.1 от НК („Обида”). Това е така, тъй като престъплението „клевета” се характеризира с разгласяване на позорно обстоятелство за дадено лице, или приписването на престъпление на същото, и тези обстоятелства не следва да са верни, а престъплението „обида” представлява казване или извършване на нещо унизително за честта и достойнството на някого. Въпросните твърдения в Отговора на КЖ от страна на А. Я., в които се сочат подробни обстоятелства, свързани с дългогодишни (още от 2021г.) отношения между нея и адв. Иван Цветков, и в тях е споменат случаят от 16.12.2021г. пред залата на състава на Дисциплинарния съд на САК между подс. Я. и тъжителката С., не могат да бъдат квалифицирани нито като обида, нито като клевета и това е така, защото не са думи и изрази, унижаващи честта и достойнството на тъжителката, въпреки нейъните съображения, че думите били „грозни, обидни и неверни”, нито пък представляват разгласяване на „позорни” обстоятелства и не приписват престъпление, Изводът е верен, тъй като в административния процес съществува възможността една от страните в спора (касатор или ответник по касация) „да отрази определени факти”, на които основава своите доводи и съображения, с които отговаря на изложени от другата страна съображения, а в случая подсъдимата не е насочила този отговор към тъжителката, за да се търси и „целенасочено поведение и деяние”, а това изключва един от субективните признаци на соченото престъпление, наред с вече казаното, че в Отговора на КЖ подс. А. Я. е отразила разговора си с тъжителката, както същата го е възприела, и това личи от съдържанието на целия абзац (абз.3 на стр.6 от Отговора – л.20 от съд. д.), в който е предадена цялата ситуация, а „не с извлечени изрази и думи” от съдържанието на този абзац, а това означава, че липсва и преследваната престъпна цел, която е характерна на престъплението „Клевета” – съзнателно да е насочила думите и изразите към засягане честта, достойнството и доброто име” на самата тъжителка, още повече, че последната изобщо не е участник във въпросното административно дело.

При същите изходни позиции относно обективните характеристика на престъплението „Клевета”, и при така изложените фактически обстоятелства в частната тъжба на тъжителката М. Л. С., намирам, че описаното в тъжбата не съставлява престъпление, т. к. въобще не осъществява признаците на твърдяното престъпление „Клевета” или на признаците на предвидено в закона престъпление. Затова и на осн. чл.250, 3 ал.1, т.2, предл.2 от НПК (ред., ДВ, бр.97 от 14.11.2025г.) образуваното наказателно от частен характер производство срещу подсъдимата А. Н. Я. следва да бъде прекратено.