Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 756 от 17.01.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 8861/2022
Вид
Решение № 756
Подписан
17.01.2023
Състав
ВЕНЕТА СТОЯНОВА ГЕОРГИЕВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38 · Закон за адвокатурата
  • чл. 26, ал. 1 и 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал. 1 и 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92 · Закон за задълженията и договорите

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 756 гр. София, 17.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20221110108861 по описа за 2022 година

Производството е образувано по предявена вх.№ 29086/19.07.2021 г. по описа на СРС, депозирана от "." ЕАД, с предишно наименование „.“ ЕАД, ЕИК ., представлявано от ДЖ., със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, ., СГР.6, със съдебен адрес: гр. София, ж.к.Гео Милев, ул. . № 6, ет. 5, чрез адвокат З. Й. Ц., против Б. И. В., ЕГН **********, с адрес С.., УЛ. ХВОЙНА № 8, със съдебен адрес: гр. София, бул. „Витоша“ 1А (Търговски дом), вход Б, етаж 3, кантора 313, чрез адвокат К. Г., по чл.422 вр. с чл. 415 ГПК във връзка с вр. с чл. 79, ал.1 и чл. 86 и чл. 92 от ЗЗД, за установяване дължимостта на вземане по Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 20.04.2021 г., издадена по ч.гр.д.№ 20238/2021 г. на СРС, 120 състав, в размер на 5 8 1 , 4 3 лв., представляваща главница по договор за мобилни услуги и договор за лизинг, ведно със законна лихва от 12.4.2021 г. до изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че между страните е имало договорни отношения, свързани с предоставяне на мобилни услуги, както следва: Договор за мобилни услуги № 618750292 от 07.10.2017 г., Договор за мобилни услуги № 620158687 и Договор за лизинг от 12.09.2018 г. Твърди се от ищеца, че са издадени фактури по посочените договори, както следва: фактура № 7289926236/15.06.2019 г. за отчетен период 15.05.2019-14.06.2019 г. – за мобилен № . - сума от 20.82 лв. за абонаментна такса, такса за спиране на номер от 0.75 лв., в общ размер от 25.89 лв. с ДДС, лизингова вноска за мобилен телефонен апарат Nokia 2.1 Dual Blue Silver – 2.59 лв. с включен ДДС; за мобилен № 0896250162 – месечна абонаментна такса в размер на 20.62 лв., такса за спиране на номер 0.75 лв., услуги с добавена стойност – текстови съобщения – 20.00 лв., с общ размер на 49.89 лв. с ДДС; за мобилен № 0897061570 – за месечна абонаментна такса сума в размер на 12.49 лв., такса за спиране на номер от 0.75 лв., общо 15.88 лв. с включен ДДС, лизингова вноска за мобилен телефонен апарат . 2018 Dual Black – 4.99 лв. с включен ДДС. Общата сума, начислена във фактурата възлиза на 99.24 лв., след приспадане на надвнесено плащане по задължение за предходен отчетен период в размер на 6.60 лв., остава дължима сумата от 92.64 лв. По фактура № 7291252247/15.07.2019 г. е издадена за отчетен период 15.06.2019 – 14.07.2019 г. със задължения за мобилен № . – месечна абонаметна такса 20.82 лв. и такса за спиране на номер от 0.75 лв., в общ размер от 25.89 лв. с включен ДДС, лизингова вноска за мобилен 1 телефонен апарат Nokia 2.1 Dual Blue Silver – 2.59 лв. с включен ДДС; за мобилен № 0896250162 – месечна абонаментна такса -4.86 лв., временно възстановяване на изходящия трафик – 1.24 лв., такса за спиране на номер от 0.75 лв., в общ размер на ‑3.44 лв. с ДДС, за мобилен № 0897061570 – месечна абонаментна такса от 12.49 лв. и такса за спиране на номер от 0.75 лв., в общ размер на 15.88 лв. с ДДС, лизингова вноска за мобилен телефонен апарат . 2018 Dual Black – 4.99 лв. с включен ДДС. Отрицателната стойност на месечната абонаментна такса във фактурата е формирана в резултат на приспадане между таксата за посочения отчетен период, съобразно броя дни, през които клиентът е ползвал услугите на оператора и таксата за предварително начислен пълен брой дни с достъп до услугите на оператора за отчетния период. Фактурата включва и задължение за заплащане на неустойка за предсрочното прекратяване на № 0896250162 в размер на 84.99 лв., на основание т. 11 от Договор за мобилни услуги № 618750292 от 07.10.2017 г.

По фактура № 7292566822 от 15.08.2019 г., издадена за отчетен период от 15.07.201914.08.2019 г. и включва следните задължения: за мобилен № . – месечна абонаметна такса 24.99 лв. с включен ДДС, лизингова вноска за мобилен телефонен апарат Nokia 2.1 Dual Blue Silver – 2.59 лв. с включен ДДС; за мобилен № 0897061570 – месечна абонаментна такса от 14.98 лв. с ДДС, лизингова вноска за мобилен телефонен апарат . 2018 Dual Black – 4.99 лв. с включен ДДС. Обща сума по фактурата – 47.55 лв.

Ищецът твърди, че след предсрочното прекратяване на договорите за мобилни услуги, сключени между страните, при условията на които са ползвани мобилни номера . и ***, по вина на потребителя, поради изпадането му в забава, операторът издал фактура № 7295340404/15.10.2019 г., включваща задължение за заплащане на неустойки за предсрочното им прекратяване в общ размер на 236.94 лв., както и предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски за предоставените с договорите за лизинг мобилни устройства Nokia 2.1 Dual Blue Silver и . 2018 Dual Black в общ размер на 73.40 лв. с ДДС.

Сочи, че е депозирал заявление по чл. 410 от ГПК, което е било уважено по ч.гр.д. № 20238/2021 г. по описа на СРС, 120 състав, като поради връчването на заповедна на длъжника по реда на чл. 47 от ГПК и липса на установена месторабота, на ищеца са дадени указания за представяне на доказателства за предявен установителен иск за вземанията си, което обуславяло правния му интерес от предявяване на исковете. Моли съда да уважи иска и да присъди на ответника разноските, положени в исковото производство, представляващи доплатена държавна такса и адвокатски хонорар.

Ответната страна в отговора на исковата молба, подаден в срока по чл.131, ал.1 ГПК, оспорва иска. Оспорва твърденията, изложени в исковата молба. Твърди, че търсената неустойка е по нищожна клауза, поради накърняване на добрите нрави, като се позовава на т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 2010 г. по тълкувателно дело № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. Оспорва общите условия, на които ищеца се позовава. Счита, че не е ползвал услуги, които не са заплатени и да се равнява на процесната сума по одобрените от Комисията за регулиране на съобщенията цени за услуги за обществена далекосъобщителна подвижна клетъчна мрежа. Твърди, че е налице липса на потребление, което да е отчетено от законно монтирано и сертифицирано средство за търговско измерване. Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на ппоцесните вземания. Моли съда да отхвърли исковата претенция и да им присъди разноски.

Съдът обсъди доводите на страните и прецени приетите по делото доказателства, след което приема за установено от фактическа страна и правна страна следното:

В тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно сключен между страните договор, изпълнение на договора от ищеца, размера на задължението на ответника за неустойки, както и всички останали положителни факти и твърдения, на които основава исковата си претенция. В тежест на ответника е да докаже, че е заплатил доставените му далекосъобщителни услуги или да докаже обстоятелства, които изключват или намаляват 2 задълженията му за плащане, както и фактите, на които основава възраженията си в отговора на исковата молба.

По реда на чл.410 и сл. от ГПК, въз основа на подадено на 13.1.2021 г. заявление е образувано ч.гр.д. № 20238/2021 г. на СРС, 120 състав срещу ответника в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение за негови парични задължения за предоставени и таксувани далекосъобщителни услуги. Предвид това, че заповедта е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК на длъжника, съдът е дал указания на заявителя за възможността му да предяви установителен иск за вземанията си, което обуславя допустимостта на настоящия иск.

По делото се установява от представените доказателства по делото, в това число представени по приложеното частно гражданско дело № 20238/2021 г. на СРС, 120 състав, като са представени и оригиналите на Последна покана за доброволно плащане от 18.09.2019 г., Договор за мобилни услуги от 07.10.2017 г., Декларация-съгласие от 07.10.2017 г., Приложение - ценова листа за абонаментни планове за частни и корпоративни клиенти от 07.10.2017 г., Договор за мобилни услуги от 02.07.2018 г., Договор за лизинг от 02.07.2018 г., Договор за мобилни услуги от 12.09.2018 г., Договор за лизинг от 12.09.2018 г. и Общи условия за лизинг, Декларация-съгласие от 12.09.2018 г., и Ценова листа към тази дата. Документите в оригинал не са оспорени и са приети по делото. Оспорена е единствено Последна покана за доброволно плащане, като ответникът оспорва да е получил такава.

Изслушана е и е приета по делото като компетентно изготвена и обективна Съдебносчетоводна експертиза, която установява, че неизплатените задължения на ответника към ищеца по процесните фактури към датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК (12.04.2021 г.) са в размер на 581.43 лв., подробно описани от вещото лице. Процесните фактури са осчетоводени в счетоводството на ищеца и са включени в дневниците за продажба и са подадени със справки-декларации към ТД на НАП. В счетоводството на „.“ ЕАД и от предоставената информация вещото лице е установило, че задължението по фактура №7289926236/15.06.2019г. в общ размер на 99,24 лв. към момента на издаването е намаляло до 92,64 лв. към момента на предявяване на вземането по съдебен ред, тъй като има издадено кредитно известие №7294022722 към фактура № 7289926236/15.06.2019 г. в размер на 6,60 лв. Чрез направени изчисления вещото лице е установило, че неустойката по Договора за предоставяне на услуги чрез номер *** за мобилен апарат Telenor Smart 4G black е в размер на 84,99 лв. (62,46+22,53= 84,99), както следва: три стандартни месечни абонаментни такси без ДДС в размер на 62,46 лв. (3х 20,82 = 62,46), разликата между стандартната и преференциалната цена 22,53 лв. Начислената неустойка в размер на 84,99 лв. е включена във фактура № 7291252247/15.07.2019 г. на стойност 130,90 лв.

Респективно, вещото лице е установило чрез направени изчисления, че дължимата неустойка при предсрочно прекратяване на договорите по вина на потребителя - за номер . преди 12.09.2020 г. и за номер *** преди 02.07.2020 г. - e уредена от страните в изрични клаузи с идентично съдържание от съответните договори, а именно: за № . в т.11 от Договор за мобилни услуги № 620523316/12.09.2018 г. и за № 0897061570 в т.11 от Договор за мобилни услуги № 620158687/02.07.2018 г. Съгласно тези клаузи, потребителят дължи неустойка в размер на сумата от всички стандартни за абонаментния план месечни такси от прекратяване на договора до края на първоначално предвидения срок на действието му, като така определената неустойка не може да надвишава сумата от три стандартни месечни абонаментни такси за номера без включен ДДС. Оттам следва, че клиентът дължи на доставчика на телекомуникационни услуги част от стойността на ползваните отстъпки от месечните абонаментни такси, съответстваща на оставащия срок до края на договора; част от стойността на отстъпките за предоставени на потребителя устройства, съответстваща на оставащия срок до края на договора за мобилни услуги. В конкретния случай, за мобилен номер . неустойката е в размер на 151,15 лв. (62,46+88,69=151,15 лв., като сумата от 62,46 лв. представлява три стандартни месечни абонаментни такси без ДДС (3 х 20,82 = 62,46), а 3 сумата от 88,69 лв. е разлика между стандартната и преференциалната цена. Така, ответникът дължи за мобилен номер *** неустойка в размер на 85,79 лв.

(37,47+48,32= 85,79), като сумата от 37,47 лв. е стойността на три стандартни месечни абонаментни такси без ДДС (3 х 12,49 = 37,47), а сумата от 48,32 лв. е разликата между стандартната и преференциалната цена 48,32 лв. Начислената неустойка за двата мобилни телефона е в размер на 236,94 лв.(151,15+85,79=236,94), която сума е включена във фактура № 7295340404/15.10.2019 г.

Вещото лице е установило, че дължимите от ответника суми по Договор за лизинг от 02.07.2018 г. за закупено мобилно устройство Huawei Y5 2018 Dual Black са начислени при спазване на условията на договора и са в размер на 44,91 лв., а по Договор за лизинг от 12.09.2018 г. за закупено мобилно устройство NOKIA 2.1 Dual blue silver са начислени при спазване на условията на договора и са в размер на 28,49 лв.