Решение № 60 от 28.09.2026, Районен съд - Свищов
- Съд
- Районен съд - Свищов
- Дело
- Административно наказателно дело 163/2026
- Вид
- Решение № 60
- Подписан
- 28.09.2026
- Състав
- Теодора Богомилова Стоянова
Цитирани разпоредби
- чл. 11 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34, ал. 1 и ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34, ал. 1 и ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 82 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.182, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 182, ал. 2, т.3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 15 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.4 · Закон за движението по пътищата
- чл.189 ал.5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 80, ал. 1, т. 5 · Наказателен кодекс
- чл. 80, ал. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 81, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 81, ал. 3 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 60 гр. Свищов, 28.09.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Теодора Б. Стоянова при участието на секретаря Василка Н. Лалова като разгледа докладваното от Теодора Б. Стоянова Административно наказателно дело № 20264150200163 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Л.“ЕООД, представлявано от Н. Ц.Б., чрез адв.Н. П. против Електронен фиш серия К № ********** на ОД на МВР Велико Търново за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, с което на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т.3 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание – „Глоба” в размер на 50,00 лева за извършено нарушение по чл. 21, ал.2, вр. ал. 1 от ЗДвП. В подадената жалба се твърди, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и че не е изяснена фактическата обстановка при извършване на нарушението. Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакувания Електронен фиш на ОД на МВР Велико Търново.
Издателят на електронния фиш – ОД на МВР Велико Търново, редовно призован, не изпраща представител и не взема становище.
Съдът, след като се запозна с представените по делото доказателства, намери за установена следната фактическа обстановка:
На 19.07.2023г. в 13,03 часа с техническо средство за измерване – АТСС 1
АRН САМ S1 с фабр. № ******** е заснето движение на товарен автомобил марка “С. Р *** “, вид влекач, с рег. № СВ**** СТ, със скорост от 82 км./ч. – при ограничение 60 км/ч. Координатите, на които е направена снимката са EL:25,36667° и NL:43.413600 25.372800. Същото е извън населено място- на път в община Свищов - ПП I-3, км.24+000 до местност „Ч.“ в посока гр.Б..
Въз основа на заснемането е издаден електронен фиш - Серия К № ********** на ОД на МВР Велико Търново, в който за нарушител е вписано името на жалбоподателя, като законен представител на фирмата „Л.“ЕООД собственик на горепосоченото моторно превозно средство.В описателната част на фиша е вписано движение с установена скорост от 82 км./ч. – превишаване с 22 км/ч. ,след като е приспаднат толеранс 3 км/ч. За дата и час на нарушението в ЕФ са вписани показанията на техническото средство от заснетата снимка. За място на нарушението в електронния фиш е вписано – в община Свищов - ПП I-3, км.25+000 до до местност „Ч.“ в посока гр.Б..
Изложената фактическа обстановка се установява от представените по делото писмени доказателства, както и приложения снимков материал , заснет с техническо средство АТСС АRН САМ S1 с фабр. № ******** . Така приложения снимков материал, съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата, като изготвено с техническо средство и система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес и като такова е приобщено по съответния ред по делото.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:Електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. В този смисъл има характеристиките на АУАН и НП по отношение на правното му действие, но формата и начинът му на издаване са регламентирани само и единствено в чл.189, ал.4 от ЗДвП без да са приложими правилата на ЗАНН за форма, съдържание и реквизити. Според чл. 189, ал. 4 ЗДвП при нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура 2 на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи. В конкретния случай, съставеният електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство формално отговаря на изискванията на чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата, установяваща вида на данните, които следва да бъдат вписани в него и съответства на утвърдения със Заповед № Iз – 305 от 04.02.2011 г. на Министъра на вътрешните работи образец.
При служебна проверка , съдът констатира, че не е допуснато съществено процесуално нарушение при издаване на електронния фиш. Не се оспорва извършване на нарушението, а се претендират процесуални нарушения, без да се конкретизират.
В конкретния случай ел.фиш е издаден за нарушение на чл.21,ал.2 от ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от Закона за движението по пътищата, когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак.Видно от протокол за използване на АТСС от 19.07.2023г. е бил наличен пътен знак за ограничение за скоростта -60км/ч., находящ се на 340 метра от камерата. За констатираното нарушение – превишаване на разрешената максимална скорост извън населено място, санкцията се съдържа в разпоредбата на чл.182, ал.2 от ЗДвП, вида и размера на която е определена в зависимост от стойността на превишението на скоростта.
Възражението , че не е спазена Наредбата също е неоснователно.
Видно от приложените Удостоверение за одобрен тип средство за измерване и Протокол от проверка №070-СГ-ИСИС/19.05.2023г. на мобилна система за контрол на скорост на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип АRН САМ S1
, техническото средство, въз основа на което впоследствие е издаден електронният фиш, е годно и е преминало последваща проверка. За деня на установяване на нарушението -19.07.2023г. е 3 изготвен протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система -АТСС АRН САМ S1 . В протокола е отбелязано местонахождението на участъка за видеоконтрол, неговото начало и край, както и всички останали реквизити – ограничението на скоростта , режим на измерване, както е отбелязана посоката за въздействие. Протоколът е приет от И.П. – инспектор ПК, група „ОП“, звено ПК при РУ на МВР гр.Свищов, определен със Заповед на Директор на ОДМВР В.Търново и са свалени 31 изображения.
С оглед горното, съдът намира, че нарушението на скоростта е безспорно установено от разпечатаните показания на техническото средство и приложения снимков материал, тъй като изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес.
Съдът намира за неоснователно възражение на жалбоподателя за изтекла погасителна давност. По отношение на електронните фишове е приложима единствено абсолютната давност от 4 години и 6 месеца, след изтичането на който период се погасява отговорността по издаден електронен фиш. Това е така доколкото законодателят не е предвидил срок за издаването на електронния фиш, поради което са неприложими по отношение на електронния фиш сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.
С Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС и ВАС е прието, че е недопустимо административните нарушения да се установяват и санкционират след неопределен период от време, тъй като по този начин би се създала трайна несигурност в правния мир, като освен това извършителите на деяния със значително по-ниска степен на обществена опасност, каквито са административните нарушения, биха били поставени в по-тежко материално правно положение от извършителите на деяния с най-висока степен на обществена опасност, каквито са например престъпленията против личността.
В този смисъл институтите на давността в двете и разновидности - т. нар. преследвателна давност, т. е. давност погасяваща възможността за реализиране на административно-наказателно преследване, след изтичането на която се погасява възможността на компетентния орган да реализира правомощията си по административно наказателното правоотношение, и 4 давност за изпълнение на наложено наказание, с изтичането на която се погасява възможността компетентният орган да реализира изтърпяването на вече наложената административна санкция, намират приложение и в административно наказателния процес, независимо дали имат изрична уредба в ЗАНН. От принципите, че извършителите на административни нарушения не могат да бъдат поставени в по-неблагоприятно положение от извършителите на престъпления и от принципа за субсидиарно приложение на НК за случаите, които нямат изрична уредба в административно наказателния процес /чл. 11 от ЗАНН/, следва че нормите на давността уредени в НК ще намерят съответно приложение и в административно наказателния процес.
Погасителната давност в общия случай започва от деня, в който е довършено престъплението/нарушението - чл. 80, ал. 3 от НК и тече до реализиране на наказателната/административно наказателната отговорност на дееца с влязъл в сила акт. Погасителната давност бива два вида: обикновена и абсолютна, които се прилагат в административно наказателното производство.
Обикновената давност се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. След свършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност - чл. 81, ал. 2 от НК. Абсолютната давност изключва наказателното
/административно наказателното преследване независимо от спирането и прекъсването на обикновената давност - чл. 81, ал. 3 от НК. В чл. 34 от ЗАНН са изрично регламентирани две действия, които прекъсват обикновената погасителна давност - издаването на АУА Н и издаването на НП. Предвидени са и специални давностни срокове за извършване на тези конкретни действия тримесечен, съответно едногодишен за издаване на АУАН и шестмесечен за издаване на НП. С издаването на АУАН и НП, обаче не се изчерпват необходимите действия на държавата по реализиране на административно наказателната отговорност на дееца. След издаването на НП/ЕФ, същото следва да бъде връчено на наказаното лице, като предпоставка за влизането му в сила. Тъй като за действието по връчване на наказателните постановления/ЕФ в ЗАНН и ЗДвП не е предвиден специален давностен срок, то следва субсидиарно да се приложи чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК и да се приеме, че за връчване на наказателното постановление/ЕФ тече обикновена погасителна давност в размер на 3 години. В случая не може да намери приложение двугодишният срок по чл. 82 от ЗАНН, доколкото 5 приложението му би довело до смесване между двата основни вида давност преследвателна и изпълнителна.
С оглед на това следва да се приеме, че по силата на препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН за издаването и връчването на ЕФ следва да тече обикновена тригодишна давност по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК и абсолютна погасителна давност в размер на 4 години и половина на основание чл. 81, ал.
3 от НК, която в случая не е изтекла.Нарушението е на 19.07.2023г., ЕФ е връчен на 25.06.2026г., т.е. преди изтичане на 3 години, съответно понастоящем не са изтекли 4 години и половина. С оглед на това съдът намира, че нарушението е констатирано по установения ред и възраженията на жалбоподателя в тази насока са несъстоятелни. Несъстоятелни са и възраженията , че след толкова продължителен период от време собственикът на „Л.“ЕООД не може да установи кой конкретен водач е управлявал ППС , на въпросния ден, предвид обстоятелството че тахошайбите на автомобилите се пазят една година. При положение, че става въпрос за транспортна фирма , и на собственика е предоставена възможност да посочи конкретен водач, освен цитираните в жалбата тахошайби, има и други документи –графици, пътни листи, въз основа на които собственикът на товарен автомобил марка “С. Р *** “, вид влекач, с рег. № СВ**** СТ е могъл да подаде Декларация по чл.189 ал.5 от ЗДвП.