Решение № 5576 от 15.12.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5576 гр. Пловдив, 15.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димитрина Ил. Тенева при участието на секретаря Марияна В. Михайлова като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело № 20255330100827 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по обективносъединени евентуални искове по чл. 26, ал. 1, от ЗЗД по искова молба на Д. Г. У., ЕГН **********, гр.П., ж.к. Т., бл. ***, чрез адв. Н. срещу „ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК 205559807, със седалище и адрес на управление във София, ул.

Черковна № 38, ет. 1, оф. 4, представлявно от Р. А. за прогласяване нищожността на клауза на договора за кредит от **** г., предвиждащ заплащане на еднократна такса за разглеждане в размер на 1 117,49 лв, като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикаляща ЗПК, накърняваща договорното равноправие, и нарушаваща ЗПК. Притендират се разноски.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен от разстояние договор за кредит на **** от **** г за сума от 3999,34 лв., която е усвоена същия ден при ЛП е 7 %, а ГПР-35,80%. Съдържа се клауза за еднократна такса за разглеждане в размер от 1117.49 лв. Същата е неравноправна.

Противоречи на добрите нрави.

В предоставения срок за отговор ответника оспорва иска. Потвърждава сключването на договора. Отрича неравноправността на клаузата.

1

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

От представените писмени доказателства-договор за потребителски паричен кредит от **** г е видно, че на същата дата на ищеца е предоставена от ответника в заем сума от 3999,34 лв., за 24 месеца, при 7% годишна лихва;

35,80% ГПР. Договорено е заплащане на еднократна такса за разглеждане в размер от 1117,49 лв. за разглеждане на кредита.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Няма спор по делото, че между страните е сключен процесния договор.

Тъй като ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, договора следва да съответства на разпоредбите на ЗПК.

С оглед отправените възражения от ищеца за недействителност на съдържащи се в договора уговорки, съ д ъ т намира, че преценката за действителност на заявената като нищожна-клауза за „таксата за разглеждане“, следва да бъде обсъдена съвкупно с разпоредбите на ЗПК.

Касае се за сума в размер от около 1/5 от предоставения заем, дължима в деня на подписване на договора. Следователно същата има отношение към разглеждането и изплащането на кредита. В този смисъл въпросната услуга се отнася за действия, които са присъщи при отпускането на всеки един кредитразглеждане на искането и изплащане на съответната сума и доколкото те са част от дейността по кредитиране разходите за тях следва да са включени в цената на самата финансова услуга. Това навежда извод за повторно заплащане от клиента на предоставената му услуга и сочи единствено неоснователно обогатяване за кредитора, чрез увеличаване на размера на дълга за потребителя, което пък води до нарушаване принципа за добросъвестност при сключване на договорите, което е в нарушение на добрите нрави.

За пълнота следва да се изложи, че клаузата противоричи е на чл. 10а ал.

2 от ЗПК предоставящ възможност за събиране на такси и комисионни, но не и такива, които са свързани с усвояване или управление на кредита.

Ето защо предявения иск се преценя като основателен и следва да се уважи.

2

Предвид изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски за държавна такса-50 лв. Тъй като същия е представляван от пълномощник, чието възнаграждение е уговорено п о чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата на адв. Н. следва да се определи служебно възнаграждение в размер от 200 лв. поради липса на фактическа и правна сложност на делото.

Поради изложеното, съдът

РЕШИ:

ОБЯВЯВА за нищожна клаузата за заплащане на „такса за разглеждане“ обективирана в договор за кредит от **** г. сключен между Д. Г. У., ЕГН **********, гр. П., ж.к. Т., бл. ***, и „ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК 205559807, със седалище и адрес на управление във София, ул. Черковна № 38, ет. 1, оф. 4, представлявно от Л. Л., като противоречаща на принципа на добрите нрави.

ОСЪЖДА „ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК 205559807, със седалище и адрес на управление във София, ул. Черковна № 38, ет. 1, оф. 4, представлявно от Л. Л. да заплати на Д. Г. У., ЕГН **********, гр. П., ж.к. Т., бл. ***, сумата от 50 лв.(петдесет лева) за разноски за производството.

ОСЪЖДА „ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК 205559807, със седалище и адрес на управление във София, ул. да заплати на *** С. К. Н.

ЕИК ********** с адрес на дейност гр. П., ул. „Й. Г.“ № **, сумата от 200 (двеста) лева за адвокатско възнаграждение, определено от съда по реда на чл.

38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 3