Определение № 29702 от 17.08.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 29702 гр. София, 17.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20261110110971 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба вх. № 128260/23.04.2026 г., подадена от А. Н. Ч., ЕГН: **********, грА. Д., със съдебен адрес и адрес за призоваване: ********, срещу "*****, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: ****** (***), *****, представлявано от И.Н.Х.-С., чрез юрк Д.Д..

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника.

Съдът приема, че исковата молба е допустима, същата е редовна и следва да се разгледа в открито съдебно заседание.

На основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Насрочва делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 23.11.2026 г. от 10.30 часа, за която дата да се призоват страните.

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл. 22 във връзка с чл. 11, ал.1, т.10 и т.20 от Закона за потребителския кредит във връзка с чл. 26, ал.1, предложение първо ЗЗД, евентуално във връзка с чл. 26, ал.1 ЗЗД, предложение трето ЗЗД във вр. с чл. 26, ал. 4 ЗЗД, за сумата от 639.11 евро, която е изплатена без правно основание, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба до окончателното й заплащане.

В исковата молба се твърди, че на 05.02.2024 г. между ищцата и ответното дружество е сключен Договор за потребителски кредит № *****, в съответствие със Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Съгласно чл. 1 от Договора, кредиторът се задължава да предостави на кредитополучателя потребителски кредит под формата на заем в размер на 800.00 лв. Съгласно чл.1, ал.2 от Договора кредитополучателят се задължава при условията и сроковете на този договор да върне предоставения кредит, както и да заплати уговорената лихва и другите разходи по кредита, съгласно уговореното в договора. Съгласно чл.1, ал.3 от Договора, предоставеният по този договор кредит представлява потребителски кредит по смисъла на Закона за потребителския кредит.

Настоящият договор е сключен по инициатива на Кредитополучателя и съгласно Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Съгласно чл. 2 от Договора Кредиторът е 1 длъжен да предостави на Кредитополучателя еднократно и в пълен размер уговорената главница по кредита чрез системата на ePay.bg. Съгласно чл. 3, ал.1 от Договора кредитополучателят е длъжен да върне главницата и да заплати лихвите по кредита в срок до 06.02.2025 г. на вноски, съгласно погасителния план по чл. 11, ал. 2 от настоящия договор.

Сочи, че съгласно чл.4, ал.3 от Договора в срок до края на следващия ден от сключване на настоящия договор, Кредитополучателят е длъжен да предостави на Кредитора гаранция по кредита съгласно реда и условията, предвидени в общите условия по договора. Банковата гаранция или гаранцията, издадена от небанкова финансова институция, трябва да бъде за сума в размер на 984.00 лева със срок на валидност до 07.02.2025 г., като в чл.6, ал.1 от Договора е предвидено, в случай че Кредитополучателят не представи на Кредитора гаранция по кредита по чл. 4, ал. 3 от този договор в установения срок и съгласно реда и условията предвидени в общите условия по договора, той дължи на дружеството неустойка в размер на 1104.00 лв. Неустойката се начислява на месец, считано от изтичането на срока по чл. 4, ал. 3. 2 (чл.6, ал.2 от Договора). Съгласно чл.6, ал.5 от Договора начислената неустойка се заплаща заедно със следващата погасителна вноска по кредита съобразно уговорения погасителен план.

Ищецът твърди, че в чл. 11, ал.1 от Договора е предвидено, че Кредитополучателят се задължава да заплаща на Кредитора като възнаграждение годишна лихва в размер на 40.06% от главницата по кредита, а годишният процент на разходите по кредита е в размер на 48.29 % от заетата сума. Съгласно чл.11, ал.5 от Договора общата сума, дължима от Кредитополучателя по настоящия договор, е в размер на 984.00 лв. (деветстотин и осемдесет и четири лева). Съгласно чл.11, ал.7 от Договора, лихвата по кредита на ден е в размер на 1/360 от годишния лихвен процент. Съгласно чл.11, ал.8 от Договора, разходите по заема, посочени в ал. 1–5 от този член, не могат да бъдат променяни, освен с изричното писмено съгласие на страните. Според твърденията на ищцата същата е внесла около 1048.14 евро от дължимата сума, но не разполага с платежни и не може да се снабди с такива.

Ищецът сочи, че Договорът за потребителски кредит № ***** е недействителен на основание чл. 22 във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, поради следните причини: Клаузата за неустойка не е включена в ГПР, поради което самия ГПР е неправилен и заблуждаващ.

Клаузата на чл. 4, ал. 3 от договора възлага в тежест на ищцата до края на следващия ден от сключването на договора да предостави на ответника гаранция по кредита, издадена от небанкова финансова институция или банкова гаранция за сума в размер на 2160.00 лева със срок на валидност до 05.10.2025 г. Прочитът на съдържанието на посочената клауза и съпоставянето с естеството на сключения договор за паричен заем, налага разбирането, че по своето същество тя представлява неотменимо изискване за получаване на кредитно финансиране и на практика не предоставя избор за потребителя, както дали да предостави обезпечение, така и какво да бъде то. Изискванията, които посочената клауза от договора възвежда за потребителя са на практика неосъществими за него, особено предвид обстоятелството, че последният търси паричен кредит в сравнително нисък размер (800 лева). Предвид това, не само правно, но и житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага със съответна възможност да осигури банкова гаранция в размер по-висок от предоставената сума, а именно: 984.00 лева. Тоест, поставяйки изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника, то кредиторът цели да се обогати. Същевременно, кредиторът не включва т. нар. от него "неустойка" към договорната лихва дължима по кредита и към ГПР, като стремежът му е по този начин да заобиколи нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Тези изводи са красноречиво илюстрирани и от факта, че самият кредитор, в чл. 6, ал. 5 от Договора, изначално разсрочва вземането за "неустойка ".

В тази връзка, явно е кредиторовото очакване, че длъжникът не би могъл да покрие изискването за осигуряване на обезпечение. Предвид гореизложеното счита, че вземането за неустойка, на практика представлява скрито възнаграждение за кредитора и като такова е следвало да бъде включено в годишния процент на разходите.

Позовава се на чл.19, ал.1 от ЗПК и пар.1, т.1 от ДР на ЗПК, съгласно който е 2 необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. Счита, че в конкретния случай са посочени процентните стойности на ГПР в договора, но от съдържанието на същия не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Твърди, че с оглед предпоставките, при които става изискуема разписаната в чл. 6 от Договора "неустойка", то тя е с характер на възнаграждение и следва да бъде включена изначално при формирането на ГПР. Счита, че всичко това поставя потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо кредитора и на практика няма информация колко точно е оскъпяването му по кредита. Твърди, че това се явява и в директно противоречие с чл. 3, пар. 1 и чл. 4 от Директива 93/13 ЕИО, както и че бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР, на практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК.

Ищецът твърди, че в договора не е посочено кои точно разходи формират ГПР.

Позовава се на националната и на европейската съдебна практика. Счита, че не е достатъчно само разходите (възнаградителна лихва и такси и т. н) да са упоменати в договора, а е нужно споразумението да съдържа яснота кои точно разходи формират ГПР. В практиката на СЕС трайно е проведено разбирането, че изискването за посочване на ГПР е нарушено не само когато величината не е посочена в точен процент, но така също и когато не са посочени основните данни, които са послужили за неговото изчисляване (Решение от 20 септември 2018 г. по дело C-448/17 на СЕС и Решение от 21 март 2024 г. по дело С-714/22). Счита, че тази неточност в посочването на размера на разходите поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще се дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание. Посочването в договора за кредит на по- нисък от действителния ГПР представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68 г, ал. 4 от ЗЗП, във връзка с чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП. Твърди, че такава практика подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора., както вече отбелязано по-горе. Сочи, че в процесният договор е нарушено и това изискване на закона, доколкото никъде не е посочено кои разходи формират ГПР, което се явява нарушение на чл. 22 във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.

Твърди, че в договора не е посочен лихвения процент на ден съгласно изискването на чл. 11, т.20 ЗПК.

Счита, че е клаузата съдържаща се в чл.6 ал.1 от Договора е недействителна. Размерът на предвидената неустойка представлява 138 % от заетата сума т. е. изначално е предвидено, че при липса на предоставено обезпечение чрез гаранция или поръчители, за периода на връщане на кредита, потребителят би дължал главницата, договорна лихва като печалба за кредитора, но и сума за неустойка в значителен размер – сума, почти равна на главницата и всички възнаградителни лихви по кредита. Счита, че такава уговорка противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, тъй като нарушава принципа на справедливост и излиза извън обезпечителните и обезщетителните функции, които законодателят определя. Сочи, че няма адекватен критерий за преценка на надвишаването на реалните вреди, доколкото процесната клауза обезпечава изпълнението на вторично задължение и един вид обезпечава изпълнението на задължението за обезпечаване на главното задължение. Счита, че по този начин и санкционната функция е вън от предмета на задължението, тъй като само по себе си непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди. Твърди, че основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да дoведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя и до увеличаване на подлежаща на връщане сума със значителен размер, почти двоен размер, което е в контраст с границите на добрите нрави и не се толерира от закона, нарушава принципа на справедливост и не държи сметка за реалните вреди от неизпълнението. Счита, че клауза, която предвижда, че се дължи неустойка при неосигуряване на поръчител или 3 банкова гаранция, е в пряко противоречие с целта на Директива 2008/48/ЕО като прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. По този начин на длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение след като кредита е отпуснат, като ако не го напри, дългът му нараства, тоест опасността от свърхзадлъжнялост на длъжника се увеличава.

Позовава се на чл. 23 от ЗПК, съгласно който ако договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Сочи, че чистата стойност на кредита възлиза на 800.00 лв., равностойност на 409.03 евро – главницата, а ищцата е заплатила към момента на предявяване на иска сума в размер на 1048.14 евро, поради което счита, че сумата е надплатила сумата от 639.11 евро, която е недължимо платена. Моли съда да уважи иска и да му присъди всички съдебни разноски.