Решение № 644 от 20.04.2026, Административен съд - Враца
- Съд
- Административен съд - Враца
- Дело
- Административно дело 587/2025
- Вид
- Решение № 644
- Подписан
- 20.04.2026
- Състав
- Ива Борисова
Цитирани разпоредби
- чл.138 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.145 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 170, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 171, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 172, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172, ал. 1 · Закон за предучилищното и училищното образование
- чл. 199 - 207 · Закон за предучилищното и училищното образование
- чл. 199, ал. 1, т. 3 · Закон за предучилищното и училищното образование
- чл. 199 - 207 · Закон за предучилищното и училищното образование
- чл. 199 - 207 · Закон за предучилищното и училищното образование
- чл. 199 - 207 · Закон за предучилищното и училищното образование
- чл. 199 - 207 · Закон за предучилищното и училищното образование
- чл. 203, ал. 1 · Закон за предучилищното и училищното образование
- чл. 204 · Закон за предучилищното и училищното образование
- чл. 199 - 207 · Закон за предучилищното и училищното образование
- чл.205, ал.5 · Закон за предучилищното и училищното образование
- чл. 199 - 207 · Закон за предучилищното и училищното образование
- чл. 199 - 207 · Закон за предучилищното и училищното образование
РЕШЕНИЕ
№ 644
Враца, 20.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Враца - IV състав, в съдебно заседание на шести април две хиляди двадесет и шеста година в състав:
Съдия:
ИВА БОРИСОВА
При секретар МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА като разгледа докладваното от съдия ИВА БОРИСОВА административно дело № 20257080700587 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. АПК вр. чл.205, ал.5 от Закона за предучилищното и училищното образование /ЗПУО/.
Образувано е по жалба на А. Й. А. с [ЕГН], непълнолетен, действащ лично и със съгласието на своя родител и законен представител М. Николaева В., срещу Заповед № РД-12-346/10.12.2025 г., издадена от директора на СУ „Козма Тричков“ – [населено място], с която на жалбоподателя е наложена санкция „предупреждение за преместване в друго училище“ за срок до края на учебната 2025/2026 г.
В жалбата, във възражението срещу административната преписка и в депозираните писмени бележки се поддържа, че заповедта е незаконосъобразна по всички основания по чл. 146 АПК – издадена в нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон, без достатъчна конкретизация на нарушенията и в несъответствие с целта на закона. Навеждат се доводи, че фактите в административната преписка не отговарят на действителността, съдържанието на част от документите е оспорено, майката не е била надлежно уведомена и не е осигурено ефективно участие в процедурата, ученикът не е бил надлежно изслушан, мотивите не били достатъчни и не ставало ясно за кои точно нарушения се налага санкцията, не били изчерпани по-леките мерки, поведението на ученика по време на родителската среща не съставлявало накърняване авторитета и достойнството на учителите, намерените под чина кутии не доказвали принадлежност към жалбоподателя, анализът на анкетата не бил годно доказателство и следвало производството да се спре поради оспорване на правилника на училището.
Ответникът – директорът на СУ „Козма Тричков“ – [населено място], чрез пълномощник, оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена. Поддържа, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на процедурата по ЗПУО и Наредбата за приобщаващото образование, че нарушенията са установени както от писмените материали в преписката, така и от събраните в съдебното производство гласни доказателства, и че са били предприети многократни мерки за подкрепа и превенция преди налагане на процесната санкция. Претендира разноски в размер на 512 евро, доказани със списък по чл. 80 ГПК и платежен документ.
Жалбата е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на съдебен контрол индивидуален административен акт, в преклузивния срок и е процесуално допустима.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът приема за установено следното:
Жалбоподателят е ученик в XIа клас на СУ „Козма Тричков“ – [населено място] през учебната 2025/2026 г.
От административната преписка се установява, че още преди издаване на оспорената заповед училището е предприемало действия за подкрепа, наблюдение и корекция на поведението на ученика. Налице е Програма за обща подкрепа на личностното развитие на А. А., изготвена след инцидента от 07.11.2025 г., в която са заложени мерки за формиране на отговорно поведение, самоконтрол, ежедневен контрол върху поведението, разговори с педагогически съветник, включване в училищни и извънучилищни дейности и поставяне на лични цели. Тези документи опровергават тезата, че санкцията е наложена без предходни опити за въздействие и че училището е пристъпило директно към най-тежка реакция. Обратното – преписката отразява именно последователност от превантивни и корекционни мерки, каквито законът изисква.
Същият извод се потвърждава и от свидетелските показания на класния ръководител В. Д. Т. и на педагогическия съветник В. М., които последователно заявяват, че с ученика са провеждани многократни разговори, правени са компромиси, търсени са форми на подкрепа и промяна на поведението, включително чрез програма за превенция и участие в различни дейности, но траен резултат не е бил постигнат.
По делото е приложен доклад от В. Х. Николaева – лектор по италиански език, според който на 07.11.2025 г., по време на учебен час по италиански език в XIа клас, А. А. умишлено е запалил дезинфектант в класната стая близо до работното си място, вследствие на което е възникнал лек открит пламък, застрашаващ здравето и безопасността на присъстващите ученици и учителя, както и целостта на училищното имущество.
Тези факти се потвърждават пряко и категорично от разпита на свидетелката В. Х. Николaева в съдебно заседание. Показанията ѝ са подробни, последователни, вътрешно непротиворечиви и съдържат конкретика относно мястото, начина на възприемане и реакцията ѝ – забелязване на пламъка, незабавното му загасване и последващия доклад до ръководството. Те не са опровергани с годни насрещни доказателства. Обясненията на майката не са преки възприятия за случилото се в часа, а по същество възпроизвеждат защитната версия на ученика, поради което съдът не може да им придаде по-голяма доказателствена стойност от тази на прекия очевидец.
Неоснователно е възражението, че този инцидент е доказан само с „едностранен доклад“. В съдебното производство фактът не остана подкрепен единствено от докладна записка, а бе потвърден от непосредствен свидетел, изслушан под страх от наказателна отговорност. Следователно възражението за недоказаност на това нарушение е опровергано.
От доклада на В. Д. Т. – класен ръководител, от списъка на присъствалите родители, от Протокол № 3 от заседание на Училищния координационен съвет, както и от свидетелските показания, се установява следната последователност:
На 24.11.2025 г. е проведена родителска среща с учениците и родителите на XIа клас. Темата включва дисциплина, спазване на Правилника за дейността на училището, употреба на енергийни напитки и тютюневи изделия. Срещата е била с широко участие – родители, ученици и преподаватели.
В хода на срещата, след обсъждане на поведението на учениците в часовете и след споменаване на името на жалбоподателя, той се е афектирал, започнал е да спори и да реагира остро, след което е напуснал срещата, като е затръшнал силно вратата. Свидетелите сочат и възникнало пререкание между него и родител на друг ученик. Съдът приема, че в тази част няма данни за точно възпроизведени конкретни реплики от страна на ученика към всеки отделен присъстващ, но има достатъчно данни за демонстративно, рязко и конфликтно поведение, изразяващо се във висок тон, спор, бурно напускане и силно блъскане на вратата, възприето от присъстващите като непристойно и смущаващо нормалния ред на срещата.
Тук съдът държи да подчертае следното: за да е налице нарушение на задълженията по чл. 172, ал. 1 ЗПУО и съответните разпоредби от училищния правилник, не е необходимо да се докаже непременно употреба на точен словесен израз с обидно съдържание, ако с поведението си ученикът демонстративно нарушава установения ред, противопоставя се конфликтно на учители и участници в училищна форма на общуване и обективно накърнява авторитета на училищната среда. Правното значение има поведението като цялостна проява, а не само лингвистичното възпроизвеждане на конкретна дума.
В тази връзка възражението на жалбоподателя, че не било доказано да е използвал определена обидна дума или конкретна закана, е ирелевантно в степента, в която се опитва да обезсмисли цялата установена демонстративна и непристойна реакция. Заповедта не почива единствено на отделна дума, а на комплексно поведение.
В доклада на класния ръководител и в Протокол № 3 на УКС е отразено, че след напускането на ученика и майка му от родителската среща родител на друг ученик е намерил под чина, на който е седял А. А., две кутии със снус/забранени тютюневи изделия и ги е показал пред присъстващите.
Съдът отчита, че по отношение на този факт не е налице такава степен на пряка и безспорна доказаност, каквато има за запалването на дезинфектанта. Няма съмнение обаче, че този елемент не е единственото и самостоятелно основание за санкцията. Той е част от общия фактически контекст, обсъждан от органа, но дори да бъде възприет с по-ниска доказателствена тежест, това не разколебава законосъобразността на акта, тъй като останалите нарушения – разговори по телефон в час, запалването на дезинфектанта, системните проблеми с дисциплината и демонстративното поведение на родителската среща – са достатъчно установени.
По преписката е приложен и анализ на проведена анкета в XIа клас, от който се установява, че част от анкетираните ученици посочват употреба и внасяне на забранени вещества в училище, както и сочат името на А. А.. Съдът приема, че този документ има подпомагащо, а не самостоятелно доказателствено значение. Той не служи като единствено основание за санкцията и не е необходимо да бъде третиран като пряко доказателство за конкретно единично нарушение. Значението му е на индикатор за училищната среда и за наличието на сигнали и възприятия сред учениците, които са мотивирали училището да предприеме мерки и да засили контрола. Следователно възраженията срещу методиката на анкетата не водят до опорочаване на заповедта.
По делото е приложено Уведомление до М. В. за откриване на процедура по налагане на санкция, в което са посочени нарушените задължения по чл. 172, ал. 1 ЗПУО и съответните правила от Правилника за дейността на училището, видът на предстоящата санкция – „предупреждение за преместване в друго училище“, както и датата и часът за участие и изразяване на становище.
Налице е и писмо до Дирекция „Социално подпомагане“ – Враца, с което е изпълнено изискването съответната структура за закрила на детето да бъде уведомена в хипотезата на санкция по чл. 199, ал. 1, т. 3 ЗПУО.
В преписката и в решението на Педагогическия съвет е отразено, че изслушването на ученика е проведено на 25.11.2025 г. в присъствието на педагогически съветник, класния ръководител и заместник-директор. Този ред съответства на чл. 204 ЗПУО и приложимите правила от Наредбата за приобщаващото образование, които изискват изслушването да се извърши в присъствието на психолог или педагогически съветник. Законът не изисква задължително участие на социален работник в самото изслушване във всеки случай на санкция по чл. 199, ал. 1, т. 3, а уведомяване на териториалната структура за закрила на детето. Т. уведомяване е налице.
Съдът не споделя тезата на жалбоподателя, че правото на защита е било нарушено. Уведомлението съдържа достатъчно информация за вида на производството и за нарушенията, по повод на които то се развива. Правото на участие не означава, че родителят действително е длъжен или гарантирано ще се възползва от всяка процесуална възможност, а че тя му е била предоставена. В случая такава възможност е съществувала.
От препис-извлечението от Протокол № 4/10.12.2025 г. на Педагогическия съвет се установява, че съветът е разгледал мотивираното предложение на класния ръководител, приложените към него материали, констатирал е системно неизпълнение на задълженията на ученика и е приел като основателно налагането на санкция „предупреждение за преместване в друго училище“ за срок до края на учебната 2025/2026 г., с проведено гласуване – „за“ 26, „против“ няма, „въздържали се“ няма.
Въз основа на това решение директорът е издал Заповед № РД-12-346/10.12.2025 г., в която са посочени правните основания, видът на санкцията, срокът ѝ, както и че се налага за системно нарушение на ПДУ и на задълженията на ученика.
Съгласно чл. 170, ал. 1 АПК административният орган следва да установи съществуването на фактическите основания, посочени в акта, и спазването на законовите изисквания при издаването му. В настоящия случай тази доказателствена тежест е изпълнена.
Съдът кредитира показанията на свидетелите В. Х. Николaева, В. Д. Т. и В. М. като логични, конкретни, взаимно допълващи се и съответстващи на писмените документи от преписката. Тримата свидетели възпроизвеждат различни аспекти на обща картина на трайно проблемно поведение като Николaева е пряк очевидец на запалването на дезинфектанта, Д. – класен ръководител е възприела поведението на ученика в дълъг период, включително на родителската среща и комуникацията с майката, а Мойсова – педагогически съветник е участвала в разговорите и в корекционните мерки.