Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 81 от 24.07.2025, Районен съд - Елин Пелин

Съд
Районен съд - Елин Пелин
Дело
Административно наказателно дело 11/2025
Вид
Решение № 81
Подписан
24.07.2025
В сила
05.09.2025
Състав
Борислав Любомиров Чернев

Цитирани разпоредби

  • чл.58д, т.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.60, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 182, ал.1, т.5 · Закон за движението по пътищата
  • чл.182, ал.4 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189, ал. 15 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.21, ал.2 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 81 гр. Елин Пелин, 24.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, I СЪСТАВ НАКАЗАТЕЛНИ ДЕЛА, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Борислав Люб. Чернев при участието на секретаря Любка Ян. Костова като разгледа докладваното от Борислав Люб. Чернев Административно наказателно дело № 20251820200011 по описа за 2025 година

И. Я. Т. от гр. София, с ЕГН **********, е обжалвал наложеното му с ЕФ Серия К № 9173955/26.05.2024г. изд. от ОДМВР София, административно наказание „глоба в размер на 1 200.00 лева“ на основание чл.189, ал.4, вр. с чл.182, ал.4, вр. с ал.1, т.5 от ЗДвП, за нарушение на чл.21, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДвП.

В жалбата до съда са въведени съображения за незаконосъобразност на издадения електронен фиш.

Административнонаказващият орган, редовно призован за с.з., не е изпратил представител. С придружителното писмо по чл.60, ал.2 ЗАНН е застъпил становище, че наложеното с ЕФ наказание следва да бъде потвърдено. С писмена защита депозирана от юрисконсулт Йо.Г. отново се поддържа законосъобразност на издадения ЕФ. Претендира се юрисконсултско възнагаждение.Прави възражение за прекомерност на евентуално претендирано от жалбоподателя изплатено адвокатско възнаграждение.

РП Елин Пелин, редовно призована за с.з., не е изпратила представител и не е депозирано становище по жалбата.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, както и наведените от страните доводи, намира следното:

Жалбата е допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения:

На 26.05.2024г. в 18.16 ч. на ПП-6, км 164+300, в района на населено място-с.Долно Камарци, обл. Софийска, АТСС / автоматизирано техническо средство № 120cc81 / ARH CAM S 1 насочено към гр. Пирдоп е регистрирало движещо се със скорост от 92 км/ч моторно превозно средство – л.а. „Мерцедес MЛ 350 БЛУТЕК 4 МАТИК“, с ДК№ *****.

Разрешената скорост за движение в процесния пътен участък /населено място/ и посочена в ЕФ е била 50 км/ч.. Процесният автомобил е собственост на жалбоподателя, видно и от отбелязването в издадения ЕФ.

1

От протокола за проверка на мобилната система за контрол на скоростта на МПС е видно, че АТСС е било в съответствие с одобрения тип, а грешките не превишават максимално допустимите за типа средства за измерване, следователно към 26.05.24г. са били изпълнени нормативните изисквания за настройки на АТС .

По делото са приети ЕФ Серия К № 9173955/26.05.2024г. изд. от ОДМВР София, Заповед за утвърждаване образец на елекронен фиш, Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126, Заповед за изменение на заповедта за утвърждаване образци на електронни фишове, Протокол от проверка № 092-СГ-ИСИС/29.06.2023г. на БИМ, ГД „МИУ“, О „ИСИС“, Протокол за използване на АТС, снимки на и от АТС, с оглед неговата локализация.

Снимковият материал е изготвен по надлежния ред и отразява вида на МПС, дата, час, ДК№ на автомобила, като представлява веществено доказателствено средство по смисъла на чл.189, ал. 15 от ЗДвП. Автоматизираното техническо средство е отчело допустимата грешка при измерване на скоростта, която е в порядъка на 3 км/ час до 100 км/ч. и +/- 3% над 100 км/час.

Видно от удостоверението за одобрен тип средство за измерване, срокът на валидност на АТСС е до 07.09.2027 година. От доказателствата се установява скоростта, с която се е движило процесното МПС, индивидуализиращите МПС белези, в т.ч. ДК№ и вид и модел на МПС. Снимковият материал от своя страна предоставя данни за координатите, при които е било извършено заснемането, а Протокол за използване на АТСС, попълнен надлежно, предоставя данни за конкретното място, където това е извършено, както и за разстоянието от пътния знак обозначаващ края на населеното място, в обхвата на което процесният л.а. се е движел със скорост от 92 км/ч..

На 26.05.2024 год. в 18.16 ч. в обхвата на населено място - с. Долно Камарци, обл.

Софийска, км.164+300, е осъществен контрол на скоростта с АТСС ARH CAM S1 / № 120cc81 /. Процесното техническо средство е преминало метрологична проверка, като същото е със срок на одобрение и валидност до 07.09.2027 година. Приложения към административната преписка снимков материал съдържа описание на скоростта, с която се е движело процесното МПС - л.а. „Мерцедес MЛ 350 БЛУТЕК 4 МАТИК“, с ДК№ ***** , а именно от 92 км/ч, при скоростен лимит / към момента на заснемането от техническото средство / 50 км/ч./, ограничен с ПЗ „Д-12“. АТСС е регистрирало нарушение в час, дата и място изрично отразени в приложения към административната преписка снимков материал, като регистрацията е настъпила в интервала от време отразен в протокола за използване на АТСС от 26.05.2025г./л.25 от делото/.

Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, при избиране скоростта на движение, на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава стойностите на скоростта в км/ч, посочени изчерпателно в таблица към тази алинея. Според чл.21, ал.2 ЗДвП, когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. В случая сигнализирането на въведеното ограничение е извършено с ПЗ “Д-12” и жалбоподателят е нарушил забраната, като максимално разрешената скорост за населено място е 50 км/ч, а скоростта, с която се е движило управляваното от жалбоподателя МПС е била 92 км/ч.. Заснемането е било извършено с АТСС ARH CAM S 1. Превишаването на максимално разрешената скорост е било повече от 40 км/ч, а именно 42 км/ч.. В последна връзка в разпоредбата на чл. 182, ал.1, т.5 ЗДвП предвижда глоба в размер на 600.00 лева за превишаване над 40 км/ч. на разрешената скорост в населено място.

Съгласно чл.182, ал.4 от ЗДвП, когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 5 е повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер.

Изрично е отразено в издадения ЕФ, че процесното нарушение на 26.05.24г. е било извършено в условията на повторност в едногодишен срок от влизане в в сила на ЕФ К № 8080386 от 06.01.2024 година.Съгласно §6, т.33 от ДР към ЗДвП “Повторно" е нарушението, 2 извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 - в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач”. В случая в тежест на административнонаказващият орган е да докаже в настоящото производство / но което не е сторил /, че деянието предмет на разглеждане и визирано в ЕФ Серия К № 9173955/26.05.2024г. изд. от ОДМВР София, е било извършено в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ К № 8080386/06.01.24г., с който да му е било наложено административно наказание „глоба“ за същото по вид нарушение.

Административнонаказателната преписка не е скрепена и по делото не е представен Електронен фиш ЕФ Серия К № 8080386/06.01.24 година, както и не се ангажират от АНО доказателства и за влизане в сила на посочения ЕФ, както и за вида на извършеното нарушение / предмет на обсъждане със същия ЕФ/, което от съществено значение с оглед доказването, че жалбоподателят е извършил процесното деяние при предпоставките на повторност по смисъла на §6, т.33 от

ДР към ЗДвП

По изложените съображения съдът намира, че обжалвания електронен фиш, като незаконосъобразен следва да бъде отменен.

При този изход на спора по делото следва АНО да бъде осъден да заплати на жалбоподателя направени разноски по делото в размер на 200.00 лева – изплатено възнаграждение за един адвокат съгласно Договор за правна защита и съдействие №016284/20.02.2025г. /л.38, 39 от делото/. За посочените разноски, с оглед въведеното от АНО възражение за прекомерност на претендираните разходи за адвокатско възнаграждение и предвид разпоредбите на чл.8, ал.1 и чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа съдът намира, че така направените разноски не подлежат на редуциране. Това е така, тъй като по делото упълномощеният адвокат е изготвил мотивирана жалба, осъществено е процесуално представителство на жалбоподателя в с.з. на 20.02.25г. и е договореното и изплатено на пълномощника адвокатско възнаграждение в размер значително под установения с Наредбата минимум.

При горните съображения и на основание чл. 63, ал. 2, т.1 , вр. с чл.58д, т.4 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ Серия К № 9173955/26.05.2024г. изд. от ОДМВР София, с който на И. Я. Т. от гр. София, с ЕГН **********, е наложеното административно наказание „глоба в размер на 1 200.00 лева“ на основание чл.189, ал.4, вр. с чл.182, ал.4, вр. с ал.1, т.5 от ЗДвП, за нарушение на чл.21, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОДМВР - София да заплати на И. Я. Т., с ЕГН **********, направени разноски по дело в размер на 200.00 лева .

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – София област в 14-дневен срок от съобщението.

Съдия при Районен съд – Елин Пелин: _______________________ 3