Определение № 584 от 04.06.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 584 гр. София, 04.06.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Камен Иванов

Членове:

Владимир Астарджиев

Величка Цанова като разгледа докладваното от Величка Цанова Въззивно частно наказателно дело № 20241000600646 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.243,ал.7 от НПК.

Образувано е по частна жалба на М. К. П. и А. И. П. против определение от 23.04.2024 год. на СГС,НО,15 състав,постановено по НЧД № 1308/24 год.,с което е потвърдено постановление от 16.02.2024 год. на прокурор при СГП за прекратяване на наказателното производство на основание чл.243,ал.1 във вр. с чл.24,ал.1,т.1 от НПК по ДП № 121/22 год. по описа на СО-СГП,пр.пр.№ 231/21 год. по описа на СГП,образувано и водено за престъпление по чл.123,ал.1 от НК.

В жалбата се поддържа,че първоинстанционният съд не е анализирал обективно доказателствената съвкупност по делото на плоскостта на изложените от тях аргументи и е достигнал до неправилен извод относно наличието на основанието за прекратяване на наказателното производство по чл.24,ал.1,т.1 от НПК,респ. относно законосъобразността и обосноваността на постановлението за прекратяване на наказателното производство.

Излагат,че в първоинстанционното определение са подробно описани придружаващите заболявания на К. П.,а от доказателствените материали е категорично установено,че той е контролирал тези заболявания и са му били извършвани редовни прегледи,поради което няма никакви основания да се допусне,че което и да е от тях се намира в пряка причинноследствена връзка с настъпилата смърт и в тази част мотивите са явяват неотносими към достигнатия от съда извод,че постановлението е правилно и законосъобразно.

Оспорват изводите на съда,че конкретната причина за смъртта на К. П. не може да бъде установена ,тъй като по делото са събрани достатъчно доказателства,от които следва,че влошаването на здравословното му състояние е пряка последица от липсата на адекватно проведено лечение от д-р Н. Б.,вкл. на неназначаването на необходимите изследвания,а непосредственото настъпване на смъртта му е пряка последица от поведението на д-р С. Ч. и 1 в частност на обстоятелството,че същата не е предприела необходимите мерки за оказване на неотложна медицинска помощ,изразяващи се в осигуряване и използване на апаратура за обдишване на пациента,релевантните аспекти от състоянието на когото несъмнено са й били известни още от момента,към който съответният служител й е предал съдържанието на подадения от тях сигнал на тел.112.

Относно поведението на д-р Н. Б. твърдят,че СГС не е анализирал детайлно факта,че с наказателно постановление е наложено административно наказание на д-р Б. за това,че е нарушила Закона за здравето,тъй като не е изпратила К. П. на пулмолог при втория преглед на 09.07.2021 год. и прегледът не е извършен в пълен обем.Считат,че това обстоятелство е от решаващо значение за неправилността на извода за липса на престъпление,доколкото е налице констатация на компетентен орган за виновно,противоправно и общественоопасно деяние от страна на д-р Б. във връзка с процесното й поведение,като тази констатация е препотвърдена и в трите СМЕ,назначени по делото.Категорично не споделят изложеното в обжалваното определение твърдение,че „следва пациентът ,след като е посетил консултативен кабинет,да се върне при личния лекар,който да обобщи резултатите от извършените прегледи и да прецени какви други изследвания е необходимо да се извършат“.Позоваването на подзаконови нормативни актове,относими съм правомощията на личния лекар,изначално не може да изключи задълженията на д-р Б.,предвидени в Закона за здравето,нарушаването на които е установено по реда на осъществяването на административно-наказателната й отговорност.Поддържат ,че в идентичен смисъл са и трите СМЕ по делото.

На следващо място излагат,че СГС е игнорирал наказателно-правното значение на посоченото от вещите лица в изготвената по делото СМЕ и допълнителна такава,според които е следвало при второто посещение при УНГ-специалист във връзка с неповлияване на състоянието му и появата на кашлица,същият да назначи лабораторни изследвания,както и да насочи болния към специалист по белодробни болести за извършване на специализиран преглед и образно изследване на белите дробове.При тези данни експертите считат,че са нарушени правилата за добра медицинска практика,както и чл.86 от Закона за здравето,касаещ достъпна и качествена здравна помощ.Твърдят,че д-р Б. е нарушила и чл.100,ал.2 от ЗЗ,съгласно който всяко лечебно заведение е длъжно да извърши възможния обем медицински дейности при пациент в спешно състояние,в случая на 05.07.2021 год. и 09.07.2021 год.Поддържат,че задължително следва да бъде изследван въпроса за евентуалната съставомерност по НК на така очертаното поведение на д-р Б. и в тази връзка на възможността за прилагане на чл.25,ал.1,т.5 и ТР № 3 от 22.12.2015 год. на ВКС по тълк.дело № 3/15 год. на ОСНК с оглед установеното по делото,че ИА „Медицински надзор“ е стигнала до извода за административно нарушение,тъй като на пациентът не е проведено допълнително изследване и не е издадено направление за пулмолог,за което е санкционирана с административно наказание,което е обжалвано от същата.

Относно поведението на д-р С. Ч. изразяват недоволството си от отсъствието на наказателноправен анализ за евентуална съставомерност,като се има предвид,че тя е 2 посетила К. П. без медицинска апаратура за обдишване и не е предприела незабавни действия по осигуряването на такава,вместо което е изискала той да бъде заведен до автомобила на Спешна медицинска помощ.Изтъкват,че състоянието на К. П. е било известно на д-р Ч. още към момента в който се е насочила към адреса-силно затруднено дишане и въпреки това не е взела мерки за оказването на неотложна помощ,императивно следваща от данните,с които е разполагала.В подкрепа на това се позовават на допълнителната КСМЕ,според която в извънболнична обстановка следва да се започне оксигенация през маска,възстановяване на сърдечна дейност,ако няма какава и предприемане на спешно транспортиране до лечебно заведение.С оглед на това жалбоподателите правят извод,че д-р Ч. е нарушила правилата за оказване на спешна медицинска помощ и това задължително изисква анализ на причинно-следствената връзка между пропуските в оказаната медицинска помощ,от една страна,и настъпилите вредни последици,от друга.

Поддържат,че и д-р Б. и д-р Ч. са нарушили чл.2,т.1 и т.3 и чл.3 от Кодекса за професионална етика на лекарите в България,съгласно които лекарската професия се основава на ценностите професионална компетентност,отговорност и добросъвестност,като лекарят действа в интерес на живота и физическото здраве на пациент Предвид изложеното считат,че независимо от неизвършването на аутопсия,от доказателствените материали по делото като причина,довела до засягане на основни жизнени функции на К. П.,се установява настъпила усложнение в белите дробове в резултат на неадекватно проведено лечение,а непосредствена причина за смъртта е неподаването на кислород от д-р Ч..Именно неизпращането на К. П. на пулмолог и неподаването на кислород от д-р Ч. на 10.07.2021 год. се намират в пряка причинно-следствена връзка с настъпилата смърт.Изразяват становище,че този извод се налага от рязкото влошаване на здравословното му състояние между двата прегледа,от една страна,и между втория преглед и настъпването на смъртта му,от друга,което е потвърдено от съдебно-медицинските експертизи по делото.Считат,че по досъдебното производство не е установено какъвто и да е причинен процес,който да е от естество да опосреди връзката между действията на д-р Б. и д-р Ч. и техните последици,доколкото придружаващите си заболявания К. П. е контролирал стриктно и е посещавал редовни прегледи.

В тази връзка излагат и че потвърденото постановление за прекратяване на наказателното производство не съдържа детайлен анализ на доказателствените материали,а се повтаря един и същи факт,че аутопсия не е извършена,като прокурора напълно е игнорирал абсолютното отсъствие на каквато и да е друга вероятна причина за смъртта при условие,че всички заболявания на К. П. са контролирани стриктно и никое от тях не е било животозастрашаващо или с предвидим летален изход.

Правят искане за отмяна на обжалваното определение на съда и постановлението на прокурора и делото да се върне за допълнително разследване.

Съдът ,като взе предвид изложените в частната жалба доводи и доказателствата по делото приема следното:

3

Жалбата е процесуално допустима,тъй като е подадена от легитимирано лице и в предвидения от закона срок,но по съществото си е неоснователна.

Досъдебно производство № 121/22 год.по описа на СО-СГП,пр.пр.№231/21 год. по описа на СГП е образувано на 22.03.2022 год. за това,че на 10.07.2021 год. е причинена смъртта на К. Д. П. вследствие на немарливо изпълнение на 08.07.2021 год. занятие като лекар специалист УНГ в 14 ДКЦ-престъпление по чл.123 от НК.

След проведено разследване,с постановление от 02.05.2023 го,наказателното производство е прекратено с мотив,че от извършените възможни и допустими ОИМ и ПСД,по делото не са събрани безспорни,категорични и еднопосочни доказателства,че именно допуснато нарушение в дейността на медицинско лице се намира в причинноследствена връзка със смъртта на К. П..

Постановлението на СГП е потвърдено с определение от СГС по НЧД № 2849/23 год.,което е обжалвано пред САС и същият с определение №638 от 28.06.2023 год. по ВНЧД № 763/23 год. го е отменил ведно с постановлението на прокурора и е върнал делото за доразследване.

Съдът е приел,че не е извършено всестранно и пълно разследване по делото,като е останала неизяснена причината за смъртта на К. П..Посочено е в определението,че комплексната съдебно-медицинска експертиза и допълнителната такава не са дали еднозначен отговор относно наличието на причинно-следствена връзка между настъпилата смърт и констатираните пропуски в диагностиката и проведеното лечение на пострадалия поради неизвършването на аутопсия и вземането на материали за допълнителни изследвания.Изтъкнато е,че изобщо не е бил изследван въпроса доколко настъпилата смърт на П. е в причинно-следствена връзка с нарушенията на добрата медицинска практика,който е необходимо да бъде изследван,както и доколко причината за смъртта е свързана с виновно поведение на медицински лице / лица.

В изпълнение на дадените указания,по досъдебното производство е проведен допълнителен разпит на А. П. и М. П. и е назначена допълнителна съдебно-медицинска експертиза,която още веднъж е дала заключение,че поради неизвършването на аутопсия на трупа на К. П. е невъзможно да се прецизира с точност причината за смъртта му.Единственото нарушение на добрата медицинска практика,която е установена във връзка с проведеното му лечение е,че при второто му посещение при УНГ-специалист по повод неповлияване на състоянието му и появата на кашлица,е следвало да се назначат лабораторни изследвания и болният да се насочи към специалист по белодробни болести за преглед и образно изследване на белите дробове и в този смисъл са нарушени правилата за добра лекарска практика и чл.86 от Закона за здравето.Същевременно,отново поради неизвършването на аутопсия и вземане на материали за допълнителни изследвания за прецизиране на причината за смъртта,не може да се твърди,че така констатираното нарушение е в причинно-следствена връзка със смъртта му.

С оглед на така установеното от експертите,прокурорът е преценил,че наказателното производство по делото следва да бъде прекратено на основание чл.243,ал.1 във вр. с 4 чл.24,ал.1,т.1 от НПК,в която насока се е аргументирал,че за да е налице съставомерно деяние,от обективна страна трябва да съществува причинна връзка между дължимото поведение на дееца-конкретното нарушение на дадена норма или правило и настъпилия вредоносен резултат-смъртта.Изтъкнал е още,че причинната връзка е обективен факт,съществуващ реално,който следва да се установи по несъмнен начин и че в наказателния процес няма място за предположения и заместването на фактите с тях е недопустимо.Подкрепил се е със съдебна практика на ВКС,че дори деецът да е извършил нарушения на служебните си задължения,ако те нямат пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат,няма как да бъде ангажирана наказателната му отговорност за престъпление по чл.123 от НК.

Разпечатката съдържа 27 от 67 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7f534bc6-640a-47c1-ba24-08ed628f901f