Решение № 1899 от 15.12.2020, Административен съд - Варна

Р Е

Ш Е Н

И Е

№………………………….. 2020 година, гр. ВАРНА

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД гр. Варна, ХХХІІ-ри състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕРГАНА

СТОЯНОВА

В съдебно заседание, проведено на 21.10.2020 г., при участието на секретаря Светлана Стоянова, изслуша докладваното от председателя административно дело № 1147/2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 156 и следващите от

Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, във връзка с чл. 226 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

С Решение № 5898/18.04.2019 г. на Върховния административен съд /ВАС/ на Република България, постановено по адм. дело № 15453/2018 г., е отменено Решение № 581/06.04.2017 г. на Административен съд – Варна, постановено по адм. дело № 2184/2016 г., с което е отменен Ревизионен акт /РА/ №

Р-03001715007260-091-001/25.04.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 201/18.07.2016 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ /„ОДОП“/ Варна при Централно управление на националната агенция за приходите /ЦУ на НАП/, в частта, с която в тежест на Б.Х.А., ЕГН **********, с адрес: ***, са установени допълнителни задължения за данък върху доходите на физическите лица по чл. 48, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ за данъчен период /д.п./ 2012 г. в размер на 2 687,72 лева – главница, и 816,10 лева – лихви, и допълнителни задължения за данък върху добавената стойност /ДДС/ по Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ за д.п.м.08.2013 г. в размер на 9 750,00 лева – главница, и 2 552,54 лева – лихви, и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд – Варна.

В решението си за връщане на делото ВАС е дал указания при новото разглеждане на делото да се обсъдят всички писмени доказателства, относими към определянето на данъчните задължения на ревизираното лице по ЗДДФЛ, заедно със съдебно счетоводната експертиза, след което да се изложат мотиви по съществото на спора в частта относно установените с РА допълнителни задължения по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за д.п.2012 г., както и да се открие производство по оспорване по реда на чл. 193 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ относно автентичността на частните документи /фактура, договор и приемо-предавателен протокол/, касаещи процесната доставка на 75 тона троен суперфосфат от доставчика „Д.с.“ ЕООД, и след провеждането му и обсъждане на относимите доказателства или изключването им, съдът да се произнесе по съществото на спора в частта относно установените допълнителни задължения за ДДС по ЗДДС за д.п.08.2013 година.

В жалбата са изложени обстойни доводи за незаконосъобразност на издадения РА, в обжалваната част, поради постановяването му при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби. Сочи се, че РА е необоснован и немотивиран, като фактическите констатации и правните изводи на органите по приходите не са подкрепят от събраните доказателства. Твърди се несъобразяване с принципите на служебно начало и обективност при извършване на ревизията, както и нарушение на принципа на всестранност и пълнота на доказателствата.

Аргументира се, че органите по приходите са извършили ревизията съобразно процедурите по общия ред, но са постигнали облагане по особения ред на чл. 122 – чл. 124а от ДОПК. Относно установените допълнителни задължения по чл. 48, ал.

1 от ЗДДФЛ се оспорва размерът на определеното от приходните органи начално салдо. Релевира се, че при установяването на разполагаемите парични потоци ревизиращият екип неправилно е приел като основа за облагане междинни минуси, което не съответства на разпоредбите ЗДДФЛ и на утвърдената съдебна практика, според която за да е налице данъчна основа за облагане, установеното превишение на разходите над приходите следва да е на годишна база.

Във връзка с допълнително установените задължения за

ДДС по ЗДДС за д.п.м.08.2013 г. се навеждат доводи за наличие на реална доставка по фактурата, издадена от „Д.с.“ ЕООД, с предмет на доставка „75 тона троен суперфосфат“, поради което неправилно на жалбоподателя е отказано право на приспадане на данъчен кредит. Изтъква се, че от представения приемо-предавателен протокол се установява предаването на стоката от продавача на купувача по сделката, т.е. преминаването й в патримониума на жалбоподателя.

Сочи се, че са налице доказателства за осчетоводяване на доставката, за заплащане на цената по нея, както и за влагането на стоката в извършваната от ревизираното лице стопанска дейност като земеделски производител. Посочва се, че съгласно практиката на Съда на Европейския съюз /Съда на ЕС/ неизпълнението от страна на доставчика на някои счетоводни изисквания не може да постави под въпрос правото на приспадане за получателя на платения по фактурите ДДС, когато фактурите съдържат цялата изискуема информация по чл. 226 от Директива 2006/112 и не са налице данни за данъчна измама. Твърди се, че установяването на произхода на стоката не е предвидено от ЗДДС като предпоставка за признаване правото на приспадане на данъчен кредит. Изложени са съображения, че дори подписът, положен в договора между „Д.с.“ ЕООД и ЗП Б.А. и в приемо-предавателния протокол, да не е на представляващия доставчика „Д.с.“ ЕООД, то след като последният не се е противопоставил на тази търговска сделка, е налице презумпцията, че я е потвърдил. Формиран е петитум за отмяна на ревизионния акт в обжалваната част и за присъждане на направените по делото разноски съгласно представен списък.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от представител по пълномощие, който пледира за нейното уважаване и прави възражение за прекомерност на претендирания от ответната страна размер на юрисконсултското възнаграждение. Подробни доводи за незаконосъобразност на оспорената част от РА – предмет на настоящото съдебно производство, са изложени в депозирана писмена защита.

Ответникът – Директорът на

Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП, в съдебно заседание и в депозирани чрез процесуален представител писмени бележки, оспорва жалбата и моли за отхвърлянето й като неоснователна. Счита, че ревизионният акт, в обжалваната част, е правилен и законосъобразен по подобно изложени в писмените бележки съображения.

Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в полза на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП в размер на 3 012,57 лева /3 х 1 004,19 лева/ за всички разглеждания на делото с оглед защитавания материален интерес /15 806,36 лева/.

Съдът като съобрази доводите на страните с даните и доказателствата по делото прие следното:

По допустимостта:

Жалбата е подадена от надлежна страна – адресат на оспорения РА, в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК, след изчерпване на задължителния административен ред за обжалване и пред компетентния да я разгледа съд, поради което е допустима.

По фактите:

Ревизионното производство е образувано със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-03001715007260-020-001/02.09.2015 г. /л. 5/, изменена по отношение на обхвата и срока за нейното приключване със Заповед за изменение на ЗВР /ЗИЗВР/ № Р-03001715007260-020-002/08.12.2015 г. /л. 8/, и двете, издадени от И.Б.Д. , на длъжност Началник сектор в ТД на НАП Варна, определена да издава такива заповеди със Заповед № Д-153/29.01.2015 г. на Директора на ТД на НАП – Варна /л. 37-38 от адм. дело № 2184/2016 г. по описа на Административен съд – Варна/. Обхватът на ревизията, съгласно посочената ЗИЗВР, е установяване на задължения за: 1. данък върху доходите на ФЛ – свободни професии, граждански договори и др. за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2014 г., 2. годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2013 г. и 3. данък върху добавената стойност за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2014 година.

За резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад /РД/ № Р-03001715007260-092-001/26.02.2016 г. /л. 55-103/, в който са обективирани фактическите констатации, установени при ревизията, и направените от органите по приходите правни изводи по приложението на материалния закон.

Срещу РД е подадено възражение по реда на чл. 117, ал. 5 от ДОПК, към което са приложени допълнителни доказателства. Производството е финализирано с РА № Р-03001715007260-091-001/25.04.2016 г. /л. 13-32/, издаден от ръководителя на ревизията и органа, който я е възложил, съгласно изискванията на чл. 119, ал.

2, изречение първо от ДОПК.

Ревизираното лице е оспорило издадения РА по административен ред, като с Решение № 201/18.07.2016 г. Директорът на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП съответно го е: 1. потвърдил в една част, 2. изменил – в друга, и 3. отменил – в трета.

Предвид диспозитива на Решение № 5898/18.04.2019 г. на ВАС, постановено по адм. дело № 15453/2018 г., предмет на настоящото производство е частта от РА № Р-03001715007260-091-001/25.04.2016 г., потвърдена с Решение № 201/18.07.2016 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП, с която в тежест на Б.Х.А., ЕГН **********, с адрес: ***, са установени допълнителни задължения за:

- данък върху доходите на физическите лица по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за д.п.2012 г. в размер на 2 687,72 лева – главница, и 816,10 лева – лихви;

-

ДДС по ЗДДС за д.п.м.08.2013 г. в размер на 9 750,00 лева – главница, и 2 552,54 лева – лихви.

В хода на ревизионното производство е установено, че жалбоподателят е местно физическо лице, което няма регистрация по Търговския закон като едноличен търговец, няма участия в търговски дружества, регистриран е като земеделски производител /ЗП/, за ревизирания период е регистриран и по ЗДДС.

Издадени са Уведомление по чл.

124, ал. 1 от ДОПК /л. 389/, че основата за облагане с данък върху доходите на физическите лица – свободни професии, граждански договори и др., и основата за облагане с данък върху добавената стойност за периода ще бъде определена по реда на чл. 122 – чл. 124а от ДОПК, и Уведомление по чл. 17, ал. 1, т. 2 от ДОПК /л. 386/, връчени на ревизираното лице по електронен път на 07.12.2015 г., но в хода на ревизията органите по приходите не са установили явни и съществени несъответствия, налагащи преминаване към облагане по особения ред на чл. 122 – 124а от ДОПК.

1.

По ЗДДФЛ.

Органите по приходите направили съпоставка между имущественото състояние, получените доходи и придобитото имущество, и направените разходи от ревизираното лице за данъчен период 2012 година.

Анализирано е движението на паричните средства по банковите му сметки, в т.ч. и тези, обслужващи дейността на ЗП, както и движението на касата на ЗП /сч. сметка 501 „Каса“/, сделките с недвижимо и движимо имущество, разходите по придобиването и получените приходи от продажби, както и разходи за ремонт и подобрение на движимо и недвижимо имущество; разходи за живот, комунални разходи, платени данъци, платени суми към трети лица, предоставени средства на съпругата на жалбоподателя С.К. А..

Анализирали са получените доходи, сделките с имущества, извършените разходи, движението по банковите сметки. Въз основа на представена декларация-съгласие от жалбоподателя, в случаите, когато е установено превишение на разходите на съпругата С.К. А., със същото е извършено компенсиране и е взето като разход при жалбоподателя.

В хода на ревизията жалбоподателят е декларирал налични парични средства в брой към 01.01.2012 г. в размер 45 000,00 лева /л. 446/ и е представил за удостоверяване на твърдението си банково извлечение от банкова сметка *** „Банка ДСК“ ЕАД с титуляр Б.Х.А. за 2011 г. /л. 430-432/, според което жалбоподателят е изтеглил в брой общо 46 500,00 лева, съответно: на 25.05.2011 г. – 1 000,00 лева, на 27.05.2011 г. – 500,00 лева, на 04.10.2011 г. – 15 000,00 лева, на 07.10.2011 г. – 15 000,00 лева, и на 17.10.2011 г. – 15 000,00 лева.

РО анализирали движението по сметка 501 „Каса“ на ЗП Б.Х.А. и по личните банкови сметки на физическото лице през 2011 г. и са установили, че произходът на изтеглените суми в брой в размер на 46 500,00 лева е получената на 20.04.2011 г. субсидия в размер на 80 450,10 лева, която е изразходвана за дейността на ЗП по данни от неговото счетоводство. При анализа на движението на сч. сметка 501 „Каса“ на ЗП и банкова сметка ***, в качеството му на физическо лице, не са установени свободни парични средства в брой, които да се приемат като начално салдо към 01.01.2012 година.