Решение № 147 от 06.02.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 147 гр. Плевен, 06.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвия Г. Иванова при участието на секретаря НАТАЛИЯ СТ. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от Силвия Г. Иванова Гражданско дело № 20244430104006 по описа за 2024 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Пред РС-Плевен е депозирана искова молба от “АПС Бета ***” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление - гр.София, бул. „***“ №*** представлявано от П.В. и Х.М., чрез *** Е.Л., против Л. А. Б., ЕГН **********, с адрес в гр. Плевен, жк. „***“ №***, вх.***, с която е предявен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК за признаване за установено спрямо ответника, че дължи на ищеца сума в общ размер от 5728,89 лeва, от която: главница в размер на 1 300 лева; договорна лихва в размер на 472,06 лева за периода от 22.12.2019 г. до 22.06.2021 г., законна лихва за забава върху главницата в размер на 343,65 лева за период от 22.06.2021 г. до 07.05.2024 г., сума от 1021,24 лева- представляваща неплатени дължими такси, дължими съгласно Тарифа за таксите и разходите, събирани от „Сити Кеш“ ООД, сума от 2591,94 лева– представляваща дължима неустойка, съгласно чл. 6.2 от Договора за потребителски кредит, ведно със законната лихва върху главницата от датата наподаване на заявлението в Съда до окончателно изплащане на вземанията, за които суми има издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр.д.№2539/2024г. по описа на Районен съд-Плевен.

1

Твърди се, че по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, е образувано ч.гр.д.№2539/2024г. по описа на Районен съдПлевен, по което е издадена заповед за изпълнение. Сочи се, че след подадено възражение от длъжника, на заявителя са дадени указания с Разпореждане № 6759 от 14.06.2024г. да предяви настоящия иск.

Твърди се, че на 22.12.2019 г. ответникът Л. А. Б., ЕГН: **********, е сключил Договор за потребителски кредит № *** със „Сити Кеш“ ООД, по силата на който е получил сумата от 1300 лева, срещу което се съгласил да върне 18 броя вноски по 248 лева в срок до 22.06.2021 г., когато е падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора за потребителски кредит. Сочи се, че е бил уговорен фиксиран лихвен процент в размер на 40.05 %, както и годишен процент на разходите в размер на 48.63 %.

Ищецът излага доводи, че договорът за кредит е действителен и не противоречи на нормите на чл. 10, чл. 11 и чл. 22 от ЗПК.

Позовава се на чл. 31, ал. 3 от Общите условия, че страните се съгласили, че Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху забавената сума за всеки ден забава.

Позовава се на чл. 33, ал. 2 от Общите условия по Договора за потребителски кредит, съгласно който „Сити Кеш“ ООД следвало да уведомява Длъжника чрез писма, покани, съобщения или други документи, които ще се считат за получени от Кредитора, ако бъдат изпратени на e-mail адрес или доставени на официалните адреси за кореспонденция, посочени от него при подписването на договора за кредит.

Сочи, че договорът е сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните са използвали средства за комуникация от разстояние, съгласно Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Твърди, че при сключването на процесния договор, на ответника е предоставена цялата информация, изискуема по закон.

Твърди се, че ответникът Л. А. Б. не е изпълнила в срок задълженията си по Договора за кредит.

2

Твърди се, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 13.01.2022г. „Сити Кеш“ ООД като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на *** „АПС БЕТА ***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. ***, бул. „***“ № ***, ап. *** Сочи се, че вземането срещу длъжника по настоящото производство е индидуализирано в Приложение № 1 към договора за цесия.

Твърди се, че длъжникът е уведомен за цесията на посочения от него настоящ адрес на дата 21.03.2022 г., както и със СМС на посочения от него телефонен номер.

Твърди се, че длъжникът не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за потребителски кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита.

В случай, че Съдът приеме, че уведомяването не е извършено надлежно, ищецът моли да бъде прието за надлежно връчването на уведомлението, извършено с исковата молба.

Твърди се, че ответникът Л. А. Б. не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита и към настоящия момент задължението все още не е погасено.

Към исковата молба са приложени писмени доказателства по опис.

Претендират се и направените разноски в исковото и заповедното производство.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор чрез адв.

В. П. от АК-Плевен.

Ответникът счита, че исковата молба е нередовна.

Твърди, че не са изложени всички факти обстоятелства, на които се основат предявените искове, които обстоятелства подлежат на доказване от ищеца. Твърди, че изобщо не се съдържат твърдения и не е посочен способът, по който е сключен от разстояние процесният договор за потребителски кредит с ответника, съгласно чл.6 от ЗПК, т.е. дали това е станало по електронен път от интернет сайт на кредитодателя, по телефон или друг способ за комуникация от разстояние.

Твърди, че не са изложени факти и обстоятелства, от които да стане 3 ясно, как е получено заявлението за заем от ответника; способът, по който му е предоставена преддоговорната информация съгласно чл.8 от ЗПФУР и чл. 5, ал.13 от ЗПК, нито с какъв способ е получено съгласието на потребителя с условията на заема. Също така за ответника не е ясно предоставени ли са на хартиен носител екземпляри от договора за кредит, Стандартния европейски формуляр за предоставяне на информация и Общите условия, и по какъв начин, тъй като представените по делото копия не били подписани от ответника.

Твърди се, че в исковата молба не са изложени твърдения относно това кога и по какъв начин е усвоена от ответника предоставената сума, представляваща главница и лихви.

Твърди се, че в приложението към исковата молба са посочени писмени доказателства, които липсват, а именно: приложението към Договора за цесия, в което са посочени цедираните на ищеца суми по конкретните потребителски договори; „уведомление за цесия до длъжника“, съответно доказателство по какъв начин и кога му е връчено; „уведомление за предсрочна изискуемост” до длъжника, съответно доказателство по какъв начин и кога му е връчено;

Посочва се, че исковата молба е изпратена в РС-Плевен по електронен път, като не били изпратени копия от представените с нея доказателства, упоменати по горе.

Поради това, ответникът счита, че не е възможно да се индивидуализира съдържанието на твърдяното от ищеца субективно право или правоотношение, чиято защита претендира.

Твърди се, че сочената нередовност в исковата молба, препятства възможността на ответника да получи достатъчно информация и да може да изрази становището си по иска и да направи съответни възражения, като не е в състояние да упражни в пълнота правото си на защита в процеса.

Изразено е становище в отговора на исковата молба, че искът е допустим, но неоснователен.

Ответникът оспорва Договор за потребителски кредит № *** на 22.12.2019 г. от разстояние да е сключен и подписан при условията на ЗПФУР, съответно да е породил действието си между страните. Оспорва истинността на представеното към исковата молба копие от договор за потребителски 4 кредит, приложен по заповедното производство, заверен единствено за вярност от ищеца.

Ответникът твърди, че процесният договор за потребителски кредит не съдържа каквито и да било данни, че представлява документ подписан чрез електронна платформа, нито видът, в който е представен, установява съвпаднали насрещни волеизявления на страните за сключването му, нито за осъществено електронно потвърждаване за встъпване в облигационна връзка при посочените в него параметри.

Ответникът твърди, че процесният договор за потребителски кредит не е подписан от ответника, нито са подписани Стандартния европейски формуляр /СЕФ/ и Общите условия. Ответникът счита, че не може да се направи обоснован извод, че потребителят е бил запознат с всички условия по паричния заем, преди приключване на сделката, нито че такава сделка реално е била сключена между посочените страни.

Ако Съдът приеме, че страните са били обвързани от процесния договор, то ответникът излага доводи, че договорът има съществени пороци, водещи до неговата нищожност.

Посочва, че в представеното по делото копие от договора за потребителски кредит Договор за потребителски кредит № *** на 22.12.2019 г. от разстояние в т.8, липсва задължителното съдържание, съгласно чл.11, ал.1, т.10 ЗПК относно годишния процент на разходите /ГПР/, който е посочен само цифрово. Ответникът сочи, че не е посочена формулата, по която е изчислен ГПР.

Твърди се, че действително приложеният в кредитното правоотношение ГПР е различен и надвишава посочения в договора размер от 50%, с което ответникът счита, че като потребител е бил въведен в заблуждение, довело до неравноправност и следователно- нищожност на тази уговорка.

Ответникът сочи, че в чл.4 от процесния Договор е изложено, че усвояването на сумата, предмет на кредита, зависи от предоставяне на обезпечение банкова гаранция, съгласно Общите условия, в срок до 10 дни от подаване на заявлението или сключване договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от „Сити Кеш“ юридическо лице /Поръчител/ в срок 48 часа от подаване на Заявлението. В резултат на тази клауза посочва, че в исковата молба се твърди, че ответникът е сключил Договор за предоставяне 5 на поръчителство срещу уговорено възнаграждение. Ответникът излага доводи, че това възнаграждение на дружеството-поръчител е разход по кредита, който е следвало да бъде включен при изчисляването на ГПР, с което е нарушен чл.19, ал. 1 и ал.2 от ЗПК.

Ответникът излага съображения, че прилагането на различен размер на ГПР представлява „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 от ЗЗП, защото на ответника не му е било разяснено по ясен и разбираем начин какви са всички разходи, които следва да направи и какъв е техният размер.

Ответникът счита, че това влече нищожност на цялата кредитна сделка, тъй като липсва задължителен реквизит в съдържанието на договора по чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.

Твърди се, че в представения по делото Стандартен европейски формуляр не е посочено задължение на ответника да обезпечи заема, нито че следва да заплаща такса възнаграждение на поръчителя в изрично посочен размер. Твърди се, че такъв размер не е посочен и в Договора за кредит.

Изложени са доводи, че процесният договор за потребителски кредит е нищожен и съгласно чл.26 от ЗЗД, поради накърняване на добрите нрави, чрез включване в съдържанието му задължителна клауза за предоставяне на обезпечение чрез възмездно поръчителство.

Ответникът сочи, че от клаузите на чл.4, ал.1-3 от договора за кредит е видно, че ако потребителят е заявил кредит без обезпечение, заявлението му се разглежда в 14 дневен срок от подаването му. Ответникът излага доводи, че с оглед обстоятелството, че се касае за „бърз кредит“, при който потребителят разчита да получи заявената сума в кратък срок, то разликата от почти две седмици в срока за одобрение, както и възможността да не получи одобрение, на практика превръщат сключването на договора за предоставяне на поръчителство в задължително условие за получаване на заема. Счита, че това по същността си е неравноправно третиране на потребителите, с оглед срока от 24 часа за разглеждане заявлението в полза на тези, посочили че ще обезпечат вземането с поръчителство от ЮЛ, одобрено от кредитора. Счита, че клаузата на чл.4 от договора влиза в противоречие с предвиденото в чл.16 ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя.