Решение № 90 от 27.03.2024, Окръжен съд - Плевен
- Съд
- Окръжен съд - Плевен
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 65/2024
- Вид
- Решение № 90
- Подписан
- 27.03.2024
- В сила
- 26.03.2024
- Състав
- ГЕОРГИ КОНСТАНТИНОВ ГРЪНЧАРОВ, МАРИАН ВАСИЛЕВ ИВАНОВ, ЦЕЗАРИНКА ХРИСТОВА ЙОСИФОВА-ЙОТКОВА
Цитирани разпоредби
РЕШЕНИЕ
№ 90 гр. Плевен, 26.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Г. К. ГРЪНЧАРОВ
Членове:
ЦЕЗАРИНКА ХР. ЙОСИФОВАЙОТКОВА
МАРИАН В. ИВАНОВ при участието на секретаря Н. В. Д. в присъствието на прокурора Г. Л. Л. като разгледа докладваното от Г. К. ГРЪНЧАРОВ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20244400600065 по описа за 2024 година С присъда № 137/1.ХІ.2023 г. постановена по НОХД № 298/2023 г.
Плевенски районен съд е признал подсъдимият Д. С. М. за виновен, в това че на 26.VІ.2021 г. в гр. Т., противозаконно повредил чужда движима вещ собственост на М.Г.С от гр. Т., лек автомобил марка „Фолксваген Поло“ с регистрационен номер ***, като счупил 6 броя стъкла на обща стойност 640 лв., поради което и на основание чл. 216, ал. І, във връзка с чл.54, ал. І от НК съдът му е наложил наказание в размер на 8 /осем/ месеца години лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал. І от НК отложил изпълнението на наложеното наказание с 3-годишен изпитателен срок.
Недоволен от така постановената присъдата в нейната осъдителна част е останал въззивният жалбоподател Д. С. М., който в законоустановения срок я обжалва пред настоящата инстанция, чрез своя процесуален представител. В жалбата се излагат доводи, че М. невинен, а присъдата неправилна и незаконосъобразна, тъй като съдът превратно е тълкувал събраните по делото доказателства.
1
Предвид на горе изложеното М. моли съда да отмени обжалваната присъда и да постанови друга, с която да го признае за невинен и оправдае по така повдигнатото обвинение.
Представителят на прокуратурата в съдебно заседание е изразил становище, че жалбата е неоснователна и присъдата следва да бъде потвърдена, като правилна и законосъобразна.
Съдът като прецени представените по делото доказателства намира за установено следното:
Жалбата е допустима, но по същество е неоснователна.
За да постанови обжалваната присъда съдът е приел за установена фактическа обстановка, която напълно се споделя от страна на въззивната инстанция, поради което намира, че не е необходимо същата да бъде пресъздавана отново.
Тя е доказана по несъмнен и безспорен начин от събраните писмени доказателства по делото, заключенията на вещите лица, показанията на свидетелите М.Г.С, В. С. Т., Н. Й.С., Г. Г.ев С. които съдът е кредитирал напълно с оглед тяхната непротиворечивост, последователна и логическа изложеност, кореспондирането им с останалите данни по делото.
Необоснованост на обжалваната присъда е налице тогава, когато фактическите изводи на районния съд, не намират опора в събрания доказателствен материал, и то при положение, че доказателствата са събрани в необходимата пълнота. Иначе казано следва да бъде налице грешка направена от страна на районния съд при aнализа на доказателствата. Такава грешка не е налице. Въз основа на всички събрани по делото доказателства, съдът е направил логични, взаимосвързани и отговарящи на доказателствата фактически изводи. При извършване на анализ на доказателствата събрани по делото, районният съд е отговорил изчерпателно, защо всички събрани доказателства, му дават основание да приеме доказано авторство и съставомерност на деянието. Аргументирал се защо приема и кредитира показанията на свидетелите разпитани в съдебно заседание, както и дадените от въззивния жалбоподател обяснения.
Съдът в рамките на своята компетентност е взел всички мерки за разкриване на обективната истина. Попълнил е доказателствената съвкупност 2 с необходими за установяване на обективната истина доказателства и се е мотивирал дали и как фактите, включени в предмета на доказване, се установяват от доказателствата в тяхната съвкупност, поради което не са налице нарушения на основни принципи на наказателното производство относно начина на формиране на вътрешното убеждение /чл. 14 от НПК/ и разкриване на обективната истина /чл. 13 от НПК/.
В хода на съдебното производство не са били представени доказателства от страна на въззивния жалбоподател, от които да бъде установено, че той от обективна и субективна страна не е извършил деянието, за което е предаден на съд. В този смисъл оплакването на жалбоподателя, че е невинен остава чисто декларативно, а и не намира опора в събраните по делото доказателства, поради което фактическите изводи на първоинстанционният съд, касаещи наличието на авторство на деянието от страна на въззивния жалбоподател са правилни и законосъобразни.
Подсъдимият е деец с ниска степен на обществена опасност. За него има добри отзиви в обществото. Съден е два пъти за престъпления, който по смисъла на закона не са тежки през 2006 г. и до настоящия момент не е извършвал други противоправни деяния, поради което не може да се говори, че М. има изградени престъпни наклонности. Наложените наказания по двете присъди, а именно условно осъждане и наказание по реда на чл. 78 А от НК са способствали за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия М. към спазването на законите и въздържане от престъпни прояви продължителен период от време. Фактът в подкрепа на тези обстоятелства се явява този, че след като е бил осъждан през 2006 г. до настоящия момент той не е имал влезли в сила присъди. Освен това следва да се отбележи, че при извършване на деянието, за което е бил подсъдимия е бил предаден на съда значителна роля има и поведението на собственика на автомобила и останалите свидетели.
Предложените от участващия в първоинстанционното дело прокурор вид и размер на санкцията не обвързват съдебния състав. Наказанието се определя от съда, който разглежда делото, защото пред него са поставени за решаване въпросите по чл. 301 от НПК – има ли осъществено престъпление, виновно ли е извършено от подсъдимия, той подлежи ли на наказване, какво наказание да му се определи и т.н. Санкцията следва да бъде справедлива, 3 когато е отмерена законосъобразно и съответства на степента на обществена опасност на деянието и на дееца, на подбудите за извършване на престъплението и на всички разкрити по делото смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Съдът не е длъжен да се съобрази нито със становището на представителя на обвинителната власт, нито на частното обвинение (ако има такова), нито с мнението на защитата и на подсъдимия.
Не съществуват други законови изисквания, които да ограничат съдебната преценка за определяне на наказанието в предели, посочени от процесуалните страни.
Наложеното наказание от 8 /осем/ месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено с 3-годишен изпитателен срок неправилно е отмерено в размер значително по-висок от минималния. Налице са други обстоятелства, които да налагат неговото намаляване, а именно, че след като е бил осъждан през 2006 г. до настоящия момент М. не е имал влезли в сила присъди, същия е с добри характеристични данни, с ниската степен на обществена опасност, поради което въззивната инстанция счита размера на санкцията за несправедливо отсъдена. Предвид на горе изложеното настоящата инстанция счита, че наказание в размер на 8 /осем/ месеца лишаване от свобода с 3-годишен изпитателен срок на основание чл. 66, ал. І от НК години лишаване от свобода се явява несъразмерно тежко за подсъдимия. Съдът счита, че при по-продължителен срок на наказанието лишаване от свобода в размера определен от първоинстанционният съд, в настоящия случай биха породили негативни последици върху подсъдимия.
Наказание в размер на 3 /три/ месеца с 3-годишен изпитателен срок би постигнало в максимална степен целите на личната и генералната превенция.
На основание на чл. 340, ал. ІV от НПК препис от решението следва да бъде изпратено от въззивния съд на прокурора.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА присъда № № 137/1.ХІ.2023 г. постановена по НОХД № 298/2023 г., с която Плевенски районен съд е наложил на подсъдимия Д. С.
М. лишаване от свобода в размер на 8 /осем/ месеца, с 3-годишен изпитателен срок, като намалява същото на 3 /три/ месеца лишаване от свобода, с 3 – 4 годишен изпитателен срок.
Потвърждава присъдата в останалата й част.
Решението не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5