Решение № 371 от 02.08.2023, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 371 гр. Дупница, 02.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ ГО, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: И.н Б. Димитров при участието на секретаря Румяна М. Агонцева като разгледа докладваното от И.н Б. Димитров Гражданско дело №

20231510100027 по описа за 2023 година

И. Г. С., ЕГН **********, И. П. С., ЕГН **********, Д. П. С., ЕГН **********, тримата с адрес: общ. ***, чрез адв. Р. М., съдебен адрес: гр. ***, са предявили срещу „ТЕЦ-Бобов ДОЛ” АД, ЕИК 109513737, със седалище и адрес на управление: област Кюстендил, община Бобовдол, с.

Големо село, представлявано от Л.В.С. и В.С.М., субективно съединени искове с правно основание чл.200, ал.3 КТ. Искането е за осъждане на ответника да заплати на всеки един от ищците обезщетение за претърпените неимуществени вреди от смъртта на П.Т.С.. в размер на 50 000 лева (или общо 150 000 лева за тримата), ведно със законната лихва за забава, считано от датата на завеждане на исковата молба.

Ищците твърдят, че през м.10.2021 г. П.Т.С.. (съпруг на И. С. и баща на И. С. и Д. С.) работел в ответното дружество на длъжност „шлосер-монтьор”, на 8-часов работен ден, по трудов договор със срок до 06.04.2023 г.

На 23.05.2022 г. работниците В. З., Н. Б. и П.Т.С.. извършвали по разпореждане със записване в нарочен дневник ремонт на циркулационна помпа, със задача изваждане на лагерно тяло на помпата ведно с работното колело. При отцепването на лагерното тяло вода под налягане е обляла П.С... Веднага след инцидента П.С.. е превозен до МБАЛ „Д-р Никола В.ев” АД гр.

Кюстендил, където е приет в отделение по хирургия. В хода на проведеното лечение здравословното му състояние се влошило значително и на 06.06.2022 г. около 6.20 часа починал.

Причината за смъртта е установена в аутопсионен протокол 2/17.07.2022 г., видно от който непосредствена причина за смъртта е остра чернодробна недостатъчност, дължаща се на екстрахепетална холецестеза, която от своя страна е пряко следствие от травма /трудова злополука/.

Процесната злополука е призната за трудова по чл. 55, ал.1 от КСО с Разпореждане № 22 от 02.08.2022 г. на ТП на НОИ гр. Кюстендил.

Според изводите в протокол за трудова злополука №6/21.07.2022г. на ТП на НОИ гр.

Кюстендил, работодателят не е създал мерки за издаване на наряди за извършване на работи в съответствие с Правилника за безопасност при работа в неелектрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по топлопреносни мрежи и хидротехнически съоръжения; допуснал 1 е неинструктирани да извършват специфична работа, която изисква запознаване с предписанията в посочения правилник, не е вписал специфични изисквания в длъжностната характеристика за „шлосер, монтьор”, които да изискват квалификационна група и специфични познания в съответствие с правилника.

В резултат на внезапната и ненавременна смърт на П.Т.С.. семейството му загубило опората в живота. Преди смъртта му отношенията в семейството са били изключително добри и хармонични. Неговата съпруга е загубила спътник в живота, с когото е изживяла най-щастливите си мигове, и с когото е искала да прекара своите старини. Синовете на П.Т.С.. са изгубили човека, на когото са разчитали за съвет и подкрепа (в това число и финансова) и който е бил до тях във всеки етап от личностното им развитие.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор от ответното дружество, с който се оспорва основателността на иска. Твърди се, че Разпореждане № 22 от 02.08.2022 г. на ТП на НОИ гр. Кюстендил в частта относно причинната връзка между трудовата злополука и смъртта на работника не се ползва с материална доказателствена сила. Не оспорва настъпването на описаната трудова злополука, но счита, че не тя е причина за смъртта на П.Т.С.., а общото влошено здравословно състояние на пострадалия.

При евентуалност счита, че на основание чл.201, ал.2 КТ отговорността на работодателя следва да се намали, тъй като П.Т.С.. има основна вина за злополуката поради проявена груба небрежност: при отвинтване на болтове на тежка част не се е отместил, а е стоял пред частта и не е предприел необходимите мерки за безопасност. Твърди се и несвоевременно установяване на действителното здравословно състояние на пострадалия в лечебното заведение, което също е допринесло за настъпилата смърт.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, както и доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:

С доклада по делото са приети за безспорни обстоятелствата, че П.Т.С.. е работил по трудов договор при ответника на длъжност „шлосер-монтьор”; че на 23.05.2022 г. той е пострадал вследствие на злополука по време на изпълнение на трудовите си задължения в ответното предприятие.

Не е спорно и се установява от представеното удостоверение за наследници, че ищците са наследниците по закон на П.Т.С.., починал на 06.06.2022 г.

Видно от представената епикриза, П.Т.С.. е приет за лечение в МБАЛ „Д-р Никола В.иев” АД гр. Кюстендил на 23.05.2022 г. по повод на претърпяна травма – ударен от железен обект, машина в областта на таза и лявото бедро и подбедрица, в резултат на което не можел да се движи от болка. При престоя в посочената болница състоянието на пациента се влошило и той починал на 06.06.2022 г. Извършена е аутопсия и в съставения протокол /л.13/ е посочено, че непосредствена причина за смъртта е остра чернодробна недостатъчност, дължаща се на екстрахепетална холестаза; остра бъбречна недостатъчност. В заключението се сочи като основно заболяване остра чернодробна недостатъчност в резултат на екстрахепетална холестаза, настъпила след травма /трудова злополука/.

Безспорно е, че с разпореждане № 22 от 02.08.2022 г. на ТП на НОИ гр. Кюстендил злополуката, станала на 23.05.2022 г., е призната за трудова; в разпореждането е цитирано заключението от извършената аутопсия, с оглед на което непосредствена причина за смъртта е остра чернодробна недостатъчност в резултат на екстрахепетална холестаза, настъпила след травма /трудова злополука/. Разпореждането не е обжалвано и е влязло в сила на 30.08.2022 г.

Видно от разпореждането и протокола на ТП на НОИ - гр. Кюстендил за извършено разследване на злополуката /л.15 и сл./, на 23.05.2022 г. В. З., Н. Б. и П.С.. извършвали ремонт на рециркулационна помпа, като поставената им задача била да извадят лагерното тяло на помпата с работното колело. Преди започването на работа съоръжението не било обезопасено от работещите – не бил спрян притока на вода към помпата. Лагерното тяло се отцепило от корпуса на помпата поради наличието на вода под налягане /около 2-3 атмосфери/ в корпуса на помпата. Вода под налягане заляла В. З. и Н. Б. и ги изхвърлила настрани. П.С.. бил на срещуположната на тях страна и получил охлузвания и натъртвания.

2

Работниците не са били инструктирани за безопасното извършване на работата. Няма лица, допуснали нарушения /т.Х, л.17/.

По направеното от ответника оспорване на верността на разпореждане № 22 от 02.08.2022 г. на ТП на НОИ гр. Кюстендил в качеството на официален удостоверителен документ по отношение на наличието на причинна връзка между описаната трудова злополука и настъпилата смърт на П.С.. съдът е открил производство по чл.193 ГПК.

Представени са и други неотносими към предмета на правния спор писмени доказателства, които не следва да бъдат обсъждани.

От показанията на свидетЕ.те В. С. и Р. И. се установява, че П.Т.С.. и ищците по делото били задружно и сплотено семейство, ищците получавали в пълна степен неговата подкрепа като баща и съпруг. Поради това неочакваната смърт на П.Т.С.. била изживяна тежко от ищците и се отразила неблагоприятно на тяхното психическо състояние.

От показанията на свидетеля В. З. се установява, че тримата с Н. Б. и П.С.. изпълнявали поставената им задача, като заедно развили болтовете, прикрепващи помпата към работния корпус. След това свидетелят и Н. Б. пристъпили към отделянето й от гумените уплътнения с помощта на крик, а П.С.. нямал конкретна задача и стоял по-далече от помпата. При отделянето били залети от вода под налягане, която би следвало да е източена при спирането на помпата от работа. И тримата били съборени, като свидетелят, който бил най-близо, бил изместен на около 34 метра. Когато свидетелят се изправил, видял, че П.С.. е приседнал на намиращ се в близост фундамент; помогнали му да стане, тъй като се оплаквал от болка в крака и не се чувствал добре; впоследствие бил превозен в болница със служебен автомобил.

От показанията на свидетеля Н. Б. се установява, че след отвИ.нето на болтовете, прикрепващи помпата, в което участвали и тримата, махането на капака се извършвало само от В.

З. и Н. Б.; П.С.. бил по-назад и зад гърба на свидетеля. Облялата ги вода била хладка; освен вода, свидетелят не видял или усетил някакъв предмет да е изхвърчал под въздействие на водната струя /капакът останал на място/. Свидетелят бил съборен; при изправянето видял П.С.. в изправено положение, единственото, от което се оплакал, било болка в крака. Свидетелят нямал наранявания вследствие на падането.

В заключението на вещото лице д-р В. Н. по съдебно-медицинската експертиза, прието от съда като обосновано въпреки оспорването му от ищците, се сочи, че не може категорично да се отхвърли възможността за непряка /косвена/ връзка между злополуката и последвалата смърт.

След злополуката при пострадалия са установени сравнително лекостепенни травматични увреждания /натъртване на меки тъкани и болка в лявата част на гръдния кош, на хълбочната област, на таза, лявото бедрото и подбедрица; няма данни за увреждания на вътрешните органи.

Смъртта е настъпила в резултат на остра чернодробна и бъбречна недостатъчност, дължащи се на екстрахепетална холестаза: пълно запушване на общия жлъчен канал от навлязъл в него конкремент /камък/, водещо до застой на жлъчка в черния дроб, некроза на чернодробния паренхим, навлизане на жлъчни пигменти в кръвообращението и отлагането им в бъбреците и развитие на хепаторенален синдром – блокиране на дейността на черния дроб и бъбреците, с външно видима проява – иктер /пожълтяване на кожата и лигавиците/. В случая е налице остро усложнение на налично хронично заболяване – холЕ.тиаза /конкременти в жлъчния мехур/. Това заболяване е със значителна давност преди злополуката, няма травматичен произход.

Установеното при аутопсията съпътстващо заболяване /дебелочревен карцином/ също не би следвало да има отношение към настъпването на смъртта.

Посоченото усложнение най-често се предизвиква от хранителния режим на лицето; в поредки случаи е възможно да настъпи и при нервно напрежение, физическа и психическа умора, негативни емоции, охлаждане на тялото, понесено сътресение на тялото. Външната изява – пожълтяването, обичайно се развИ. при пълно запушване на жлъчния канал след 5-8 дни, а при първоначално непълно запушване и по-късно.

В случая не е възможно да се направи категоричен извод относно точното време на възникване на описаното усложнение, респ. – дали е в резултат на инцидента или на друга от горепосочените причини.

3

Установените травматични увреждания при пострадалия вероятно са причинени от удар или падане при блъсването от водната струя, евентуално – от изблъскан и носен от водната струя метален елемент. Тези увреждания са довЕ. до временно разстройство на здравето, неопасно за живота и при благоприятно протичащ възстановителен процес подлежат на пълно възстановяване за 2-3 седмици.

ОблИ.нето с голямо количество вода при злополуката пряко не може да доведе до смъртен изход, но е възможно да е предизвикало или благоприятствало възникването на усложнението на хроничното заболяване на пострадалия, довело до смъртта му. При липса на такова заболяване /липса на калкулоза в жлъчния мехур/ не би се стигнало до смъртен изход.

Водната струя не е довела до травматични увреждания на вътрешни органи на пострадалия.

В съдебното заседание вещото лице е уточнило, че въз основа на медицинските данни /при извършването на преглед със скенер не е установено запушване на жлъчния канал/ при лечението е направен извод, че пожълтяването се дължи на карцинома на дебелото черво, който е в същата област с прорастване /метастаза/ към черния дроб.