Решение № 52 от 06.01.2025, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 3536/2024
- Вид
- Решение № 52
- Подписан
- 06.01.2025
- Състав
- Таня Аспарухова Георгиева - Точевска
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 229 ал. 1 т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433 ал. 1 т. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 116, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 117 ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 18 · Закон за частните съдебни изпълнители
РЕШЕНИЕ
№ 52 гр. Пловдив, 06.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Таня Асп. Георгиева - Точевска като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска Гражданско дело № 20245330103536 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 439 от ГПК.
Ищцата Ц. Б. С., ЕГН: **********, от град П., ж.к. „******“ бл. № ***, ет. ***, ап.
***, чрез пълномощник адв. Н. К., е предявила против „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК: 202423225, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Панчо Владигеров“ № 21, бизнес център Люлин 6, ет. 2, представлявано от З. Н. Д. и А. Б. Б., иск за признаване на установено, че тя не дължи на ответника поради изтекла давност следните суми: сумата от 2 867, 45 лева- главница, ведно със законната лихва от постановяване на съдебното решение до окончателното погасяване на задължението, 90 лева- разноски по арбитражното производство, 50 лева- държавнa такса и 312, 05 лева- юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист от 24.01.2012 г. срещу наследодателя на ищцата- М. Б. Д., ЕГН: **********, по търговско дело № 4993/ 2011 г. по описа на СГС, въз основа на решение № 2554/ 08.10.2010 г. по арбитражно дело № 2554/ 2010 г. по описа на арбитър ******** ********* в полза на „Профи Кредит България“ ЕООД, което вземане е прехвърлено с цесия на „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК:
202423225 и за събиране на което е образувано изпълнително дело № ************ г. по описа на ЧСИ ******* *******, рег. *****.
В исковата молба се твърди, че ищцата е единствен наследник на своя брат М. Б. Д., ЕГН: **********, срещу когото бил издаден изпълнителен лист от 24.01.2012 г. по търговско дело № 4993/ 2011 г. по описа на СГС, въз основа на решение № 2554/ 08.10.2010г. по арбитражно дело № 2554/ 2010 г. по описа на арбитър ********** ********* в полза на „Профи Кредит България“ ЕООД, което вземане било прехвърлено с цесия на „Кредит 1 инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК: 202423225. След издаване на изпълнителния лист наследодателят починал, като вземането по листа било цедирано на ответника с договор от 08.08.2018 г. На същия било изпратено уведомление за цесията, което той нямало как да получи, тъй като вече бил починал. Към момента за събиране на сумите било образувано изп. дело № **********г. по описа на ЧСИ ******* ******, рег. ******. Твърди се вземането да е погасено по давност, тъй като от издаване на изпълнителния лист до момента изпълнителни действия не били извършвани и давността не била спирала или прекъсвала и били изтекли повече от пет години, в които действия по принудително изпълнение не са предприемани. Претендира и разноски. В съдебно заседание страната чрез пълномощника си поддържа иска.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез пълномощника си е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск. Посочва, че между М. Б. Д. и „Профи Кредит България“ ЕООД бил сключен договор за потребителски кредит № ***********. За събиране на вземанията по кредита първоначално било образувано изп. дело № ******* г. по описа на ЧСИ ****** ******., като в последствие след прекратяване на делото, изпълнителното производство продължило по изп. дело №*********** г. по описа на ЧСИ ****** *****, рег. ******, висящо към момента. С молбата за образуване на първото изпълнително дело, ЧСИ бил овластен по чл. 18 от ЗЧСИ, поради което от 13.02.2012 г. започвала да тече нова давност. Според ТР № 3/ 2023 г. на ОСГТК на ВКС погасителна давност спирала да тече до 26.06.2015 г., когато било прието ТР № 2/ 2015 г. на ОСГТК на ВКС. Така оттогава също започвала да тече нова давност, но по първото изпълнително дело били извършени изпълнителни действия- на 16.02.2012 г. били изпратени запорни съобщения до банки; на 27.03.2014 г., 27.07.2015 г., 10.04.2017 г., 01.11.2017 г. и 28.10.2020 г. били изпращани моли за насрочени дати за опис на движимо имущество на длъжника; на 27.08.2019 г. ответникът бил конституиран като нов взискател; на 01.07.2020 г. взискателят поискал опис на движими вещи; на 10.11.2023 г. се образувало новото изпълнително дело, по което се конституирала ищцата като законен наследник на починалия длъжник.
Насрочването на описа било валидно изпълнително действие и прекъсвало давността, като в тази връзка имало и многобройна съдебна практика, която се цитира. По време на извънредното положение давността според специалния закон спирала да тече за периода 13.03.2020 г.- 20.05.2020 г. (или на 68 дни). Отделно от това, при смърт на длъжника също се спирало производството до конституиране на наследниците му. Кредиторът своевременно бил направил искания за предприемане на изпълнителни действия. Цесията била редовно съобщена от новия кредитор въз основа на упълномощаването му, чрез изпращането до адреса на длъжника, като нямало пречка и това да стане с отговора на исковата молба, защото уведомяването в рамките на съдебния процес също било валиден способ. Моли за отхвърляне на иска. Също претендира разноски и прави възражение за прекомерност на разноските на ищеца. В съдебно заседание страната не се явява и не се представлява, но пълномощникът й взема писмено становище.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед 2 наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:
С изпълнителен лист от 24.01.2012 г., издаден по по търговско дело № 4993/ 2011 г. по описа на СГС, въз основа на решение № 2554/ 08.10.2010 г. по арбитражно дело № 2554/ 2010 г. по описа на арбитър ************ *********, наследодателят на ищцата (неин брат)- М. Б. Д., ЕГН: **********, е бил осъден да заплати в полза на „Профи Кредит България“ ЕООД следните суми: сумата от 2 867, 45 лева, ведно със законната лихва от постановяване на решението до окончателното плащане; сумата от 90 лева- разноски по арбитражното производство; сумата от 50 лева- разноските по делото; сумата от 312, 05 лева-юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на така издадения изпълнителен лист с молба от 13.02.2012 г. „Профи Кредит България“ ЕООД е образувал против М. Б. Д. изпълнително дело № *********** г. по описа на ЧСИ ****** *****, рег. № ****, за принудително събиране на присъдените суми. Още с молбата за образуване на делото взискателят е поискал изпълнителни способиналагане на запор върху банкови сметки и е възложил на ЧСИ всички действия по чл. 18 от ЗЧСИ. Направени са справки за регистрирани трудови договори, както и за гражданско състояние на длъжника, наложен е запор върху заплата, изпратена е била и ПДИ, получена на адреса на работодателя. Уведомен е ТД на НАП за започналото изпълнително производство, наложен е и запор върху банкови сметки в различни банки. Извършена е и нова справка за наличие на трудови договори. С ППИ от 27.03.2014 г. е насрочен опис на движими вещи на длъжника. С ново разпореждане от 27.07.2015 г. също е насрочен опис на движими вещи на лицето, за което длъжникът е уведомен с връчена му ППИ. С молба от 21.01.2016 г. взискателят е поискал да бъде извършен опис на движими вещи на длъжника.
С разпореждане от 01.11.2017 г. ЧСИ е насрочил опис на движими вещи на длъжника, за което е изпратена ППИ. С молба на взискателя от 30.11.2017 г. взискателят отново е поискал да бъде извършен опис на движими вещи. С молба от 15.08.2019 г. ответникът „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД е поискал да бъде конституиран като нов взискател, доколкото е придобил от „Профи Кредит България“ ЕООД вземането по листа въз основа на договор за цесия от 08.08.2018 г. С молбата е направено и искане за извършване на опис на движими вещи на длъжника. Към молбата са приложени договорът за цесия, приложения към него, пълномощни и уведомление за цесията, върнато обаче в цялост от адреса на длъжника. С молба от 29.04.2020 г. взискателят е поискал да се извърши опис на движими вещи на длъжника. С постановление на ЧСИ от 28.10.2020 г. ЧСИ е конституирал новия взискател по изпълнението. С разпореждане от 28.10.2020 г. на ЧСИ е насрочен опис на движими вещи на длъжника, за което е изпратена и ППИ. С молба от 19.10.2021 г. взискателят отново е поискал да се извърши опис на движими вещи на длъжника. С молба от 17.02.2023 г. взискателят е поискал прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433 ал. 1 т. 2 от ГПК и връщане в оригинал на изпълнителния лист. С постановление на ЧСИ от 22.03.2023 г. изпълнителното производство е било прекратено, като са вдигнати наложените запори и възбрани. С приемно- предавателен протокол от 25.05.2023 г. на взискателя е върнат в оригинал изпълнителния лист.
3
Въз основа за същия изпълнителен лист с молба от 30.11.2023 г. ответникът е образувал против наследодателя на ищцата ново изпълнително дело № ********** г. по описа на ЧСИ ******* ********, рег. *****. С молбата са възложени на ЧСИ всички действия по чл. 18 от ЗЧСИ. Изискана е справка от ТД на НАП- П., видно от отговора на която се установява, че длъжникът е починал на 21.12.2016 г. В тази връзка е изискана информация от община П. за родствени връзки, която е получена. В отговор с молба от 24.01.2024 г. взискателят е поискал като наследник на починалия длъжник да бъде конституирана ищцата- Ц. Б. С., ЕГН: **********, като се насрочи и извършване на опис на движими вещи. До новия длъжник е изпратена ПДИ от 08.02.2024 г. с уведомление, че същата е конституирана като нов длъжник, но невръчена на адреса й. Чрез пълномощник новия длъжник е подала молба от 22.02.2024 г. за преписи от документи по изпълнителното дело. Започнало е и имуществено проучване на ищцата- изискана е справка от ТД на НАП, за наличие на трудови договори, от Агенция по вписванията, от НОИ, информация от БНБ за сметки. Във връзка с издадената по настоящото дело обезпечителна заповед № ****** от 14.03.2024 г., с разпореждане на ЧСИ от 18.03.2024 г. е спряно изпълнителното производство.
Преписи от цитираните две изпълнителни дела са приложени по настоящото дело.
Като писмени доказателства са приети договор за револвиращ кредит № **********/ 26.06.2008 г. (в оригинал), сключен между М. Б. Д. и „Профи Кредит България“ ЕООД и общите условия по кредита.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Институтът на давността принципно не се прилага служебно, но доколкото в тази връзка са наведени твърдения в исковата молба за недължимост на сумите по изпълнителния лист, то съдът е длъжен да се произнесе по въпроса, още повече, че предмет на настоящото производство е единствено погасяване на сумите по давност. Съображенията на ищеца в подкрепа на твърденията му се основават на това, че сумите по изпълнителния лист били погасени поради давност, а и с оглед бездействието на кредитора по принудително събиране на сумите по изпълнителното дело в продължение на две години, от което се навеждат съображения, че същите не били дължими.
На първо място, няма спор, че срокът на погасителната давност на процесните вземания, за които е издаден изпълнителния лист въз основа на арбитражното решение е петгодишният срок по чл. 117 ал. 2 от ЗЗД. В този смисъл, тук правото на взискателя да се събере по принудителен ред своето вземане следва да се погасява с изтичането на петгодишната давност по чл. 110 от ЗЗД.
На второ място, според ТР № 3/ 2020 г. ОСГТК на ВКС погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/ 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/ 2013 г., ОСГТК на ВКС. Оттук следва, че до дата 26.06.2015 г., доколкото 4 първото изпълнително дело е било още висящо, давност не тече и за процеса са релевантни само последващите изпълнителни действия, които следва да се обсъдят, доколкото предишните са без значение, предвид нетечащата за тях давност.
На трето място, според задължителните разяснения, дадени в т. 10 на ТР № 2/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС, давността се прекъсва с всяко едно действие, насочено пряко към имуществената сфера на длъжника. От материалите по първото изпълнително дело (с № ************г. по описа на ЧСИ ******* *******, рег. № ******) се установява, че първото поискано от взискателя изпълнително действие след датата 26.06.2015 г. е от 27.07.2015 г., когато е насрочен опис на движими вещи на адреса на длъжника. С това действие давността е прекъсната и след нея започва да тече нова давност. Последвала е молба от 21.01.2016 г., с която взискателят е поискал да бъде извършен нов опис на движими вещи на длъжника, като и тук давността е прекъсната. Тази молба на взискателя е подадена в двугодишния срок по смисъла на чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК и с нея се иска конкретен изпълнителен способ от съдебния изпълнител, свързан с извършване на валидно изпълнително действие.