Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 786 от 11.05.2026, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Търговско дело 175/2026
Вид
Определение № 786
Подписан
11.05.2026
В сила
11.05.2026
Състав
Елина Пламенова Карагьозова

Цитирани разпоредби

  • чл.113, изр. второ · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 128 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 199 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.25, ал.1 и 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.25, ал.1 и 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.37, ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.380 · Кодекс за застраховането
  • чл.429, ал.3 · Кодекс за застраховането
  • чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 383, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 786 гр. Варна, 11.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елина Пл. Карагьозова като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Търговско дело № 20263100900175 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе в предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от М. П. Т. с ЕГН **********, с адрес гр.*, ж.к."*-2 М.Р." №*, ет.*, ап.*, срещу „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Лозенец“, бул. „Симеоновско шосе“ № 67а, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.

432, ал. 1 КЗ и чл.86 от ЗЗД.

При служебна проверка относно допустимостта на производството съдът констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК и чл. 128 ГПК, а предявените искове са допустими.

Доколкото спорът не произтича от сключена между страните търговска сделка, а има за предмет гаранционната отговорност на ответника за вреди от непозволено увреждане, производството подлежи на разглеждане по общия исков ред съгласно чл.113, изр. второ от ГПК.

С оглед надлежно осъществената размяна на книжа съдът намира, че производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните, на които да се съобщи проект за доклад по делото. Съдът следва да се произнесе по доказателствените искания, като допусне доказателствата, които са относими, допустими и необходими и да определи размер и срок за внасянето на разноски за събиране на доказателства.

Мотивиран от изложеното съдът намира, че следва да се премине към разглеждане на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

НАМИРА исковата молба, с която е сезиран, за редовна, а предявеният иск за процесуално допустим.

ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по общия исков ред на 1 основание на основание чл.113, изр. второ от ГПК.

НАСРОЧВА производството по делото в открито съдебно заседание на 10.07.2026 г. от 14:30 часа, за която дата и час да се призоват страните, като им се връчи копие от настоящото определение.

ИЗГОТВЯ проект за доклад на делото:

Производството е образувано по предявени от М. П. Т. с ЕГН **********, с адрес гр.*, ж.к."*-2 М.Р." №*, ет.*, ап.*, срещу „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Лозенец“, бул. „Симеоновско шосе“ № 67а, в условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД, вр. чл.429, ал.3 от КЗ за осъждане на ответника да заплати сумата от 30 000 евро, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, претърпени вследствие на ПТП, настъпило на 08.05.2023 г. в гр. Варна, бул.“Трети март“, по вина на водача на лек автомобил т.а. „Фолксваген JIT" с рег.№ В **** ТХ, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ със застрахователна полица № № 22122001296048 със срок на валидност до 14.05.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.03.2025 г. - датата на предявяване на застрахователната претенция по чл.380 от КЗ, до окончателното изплащане на задълженията.

Ищцата твърди, че за описаното по-горе ПТП отговорността виновното лице е ангажирана по силата на споразумение, одобрено с влязло в сила на 24.11.2025г. определение по АХД № 4030/2025г. по описа на ВРС, НО, за това, че на 08.05.2023 г. в гр. Варна, бул.“Трети март“ нарушил правилата за движение – чл.25, ал.1 и 2 от ЗДвП и чл.37, ал.2 от ЗДвП, извършил неправомерна маневра изпреварване, завивайки от лявата пътна лента надясно с цел навлизане в стопански обект и допуснал удар с движещия се в дясна лента пътнически автобус „Соларис урбино“ с рег. В****НХ, в който като пътник пътувала ищцата, като при това й причинил травма на дясното ходило, изразяващо се в счупване /откършек/ в основата на пета предходилна кост на дясното ходило, което травматично увреждане довело до трайно затруднение в движението на десния долен крайник за период от около 5-6 седмици. След настъпилото ПТП ищцата била отведена в Спешен център на МБАЛ „Св.

Анна"-гр. Варна, където отказала поставянето на гипс, а на мястото на увреждането била поставена ортеза за период от 4 седмици. Вследствие причинената й травма е била в отпуск по болест за период от около 2 месеца, през който не е могла да изпълнява трудовите си задължения. След възстановяването функцията на крайника в медицинския аспект на това понятие, болките в тази област продължили още около 5-6 месеца.

Понастоящем въпреки изминалия значителен период от време продължава да чувства спорадични болки в мястото на увредата най-вече при промяна на времето. Съществува и травма в психически аспект, като за период от около 34 месеца ищцата била изключително притеснена, сънувала случилото се и вследствие на това страдала от безсъние, плачела безпричинно, страхувала се да се качва в МПС, не излизала извън дома си дълго време. Към момента на възникване на ПТП ищцата е била изпълнила всички предписания на ЗДвП и ППЗДвП, които са й вменени като задължения от законодателя. Тъй като към 2 датата на ПТП автомобилът, управляван от виновния водач, бил застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“, пострадалата отправила към застрахователя извънсъдебна претенция на 07.03.2025г. за обезщетяване на претърпените неимуществени вреди. Към момента на депозиране на исковата молба обезщетение не е определено и изплатено.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор, с който поддържа, че искът е частично основателен, но значително завишен по размер.

Признава наличието на валидно застрахователно правоотношение, настъпването на застрахователното събитие и вината на застрахования водач.

На основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД въвежда възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, изразяващо се в това, че веднага след качването си в автобуса ищцата вместо да заеме място или да се захване за наличните в автобуса обезопасителни елементи – поручни, колони или друга опора, е пристъпила към закупуване на билет от автомата, като е държала чантата си в дясната ръка, видно от обясненията й в досъдебното производство. По този начин сама се е поставила в ситуация на повишен риск от загуба на равновесие при рязко спиране на автобуса, каквото е обичайно явление в градския транспорт. Счита, че съпричиняването следва да бъде определено на не по-малко от 30%. На следващо място поддържа доводи за прекомерност на претендирания размер на обезщетението, при съобразяване на факта, че временното затруднение в движението е продължило около 5-6 седмици, след което функцията на крайника е възстановена в пълен обем, ищцата е отказала поставянето на гипс и е ползвала ортеза само за 4 седмици, липсват данни за усложнения или оперативна намеса, ползвала е болничен около 2 месеца, пострадалата е напълно възстановена. Счита, че справедливото обезщетение не следва да надвишава 6 000 – 8 000 евро., като от него допълнително следва да се приспадне приносът на ищцата за настъпване на вредата.

Доказателствената тежест се разпределя съобразно правилото на чл.

154 от ГПК, като всяка страна в процеса носи тежестта да докаже положителните твърдения за факти, от които извлича благоприятни за себе си правни последици и на които основава исканията и възраженията си.

В разглеждания случай, в тежест на ищеца е да установи, следните правнорелевантни факти, а именно:

- че към датата на настъпване на ПТП между ответника и причинителя на вредата е налице валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност”;

- факта, че водачът на застрахования автомобил е извършил противоправно деяние, при описаните в исковата молба обстоятелства, време и начин на извършване;

- настъпилият за ищеца вредоносен резултат от същото - вид, характер, интензитет и продължителност на неимуществените вреди;

- причинно-следствената връзка между противоправното деяние и вредите – имуществени и неимуществени;

- момента на предявяване на застрахователната претенция и изтичане на сроковете за произнасяне на застрахователя;

- настъпването на изискуемостта на задължението;

3

- положителните факти, оборващи релевираното от ответника възражение за съпричиняване – че е спазил задълженията си и правилата за безопасност при пътуване в превозно средство на обществения транспорт.

В тежест на ответника, от своя страна, е да установи онези свои твърдения и правоизключващи възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици и по-конкретно твърдението, че възстановителният период е приключил без усложнения в кратки срокове и възражението си за съпричиняване на вредоносния резултат.

ПРИЕМА ЗА БЕЗСПОРНИ и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: наличието на валидно сключен с ответника договор за застраховка „Гражданска отговорност“ за процесния автомобил към датата на ПТП, както и настъпването на ПТП на 08.05.2023 г. с участници ищцата и застрахования автомобил.

УКАЗВА на страните на основание чл. 300 ГПК, че е изключена преценката относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност, съставомерните последици от деянието и вината на дееца, които са задължителни за гражданския съд, съобразно влязло в сила споразумение, одобрено с протоколно определение № 954/24.11.2025 г. по АХД № 4030/2025г. по описа на ВРС, което има силата на влязла в сила присъда на основание чл. 383, ал. 1 от НПК.

ДОПУСКА до приемане в съдебно заседание представените от страните писмени доказателства.

ИЗИСКВА АХД № 4030/2025г. по описа на ВРС, за послужване по настоящото дело.

ДОПУСКА провеждането на комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза със задача вещите лица, след запознаване с материалите по делото и с материалите по АХД № 4030/2025г., както и след извършване на личен преглед на ищцата, да дадат заключение по поставените в отговора на исковата молба въпроси (раздел III, т. 1 и 2).

ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещите лица в размер на 600 е в р о , вносими от ответника в едноседмичен срок от уведомяването с представяне на доказателства за внасянето в същия срок.

ОПРЕДЕЛЯ за вещи лица Р. М. и Й. М., които да се уведомят за поставената задача след представяне на доказателства за внесен депозит.

УКАЗВА на вещите лица, че следва да депозират заключението си по делото в срока по чл. 199 от ГПК – най-малко една седмица преди датата на съдебното заседание с преписи за страните.

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца в първото по делото заседание да ангажира гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели при режим на 4 водене за установяване на претърпените болки и страдания.

ПРИКАНВА страните към спогодба и им разяснява възможността да уредят доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, като им указва, че при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.

УКАЗВА НА СТРАНИТЕ за възможността да разрешат спора, чрез медиация, като ползват Центъра по медиация, разположен на 4 етаж в сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд Варна на адрес: гр. Варна, ***, тел. ***; служител за контакти - Нора Великова.

Да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение.

Определението подлежи на обжалване само в прекратителната му част.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________ 5