Решение № 730 от 19.06.2023, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 730 гр. Варна, 16.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Константин Д. И.

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Мая Недкова при участието на секретаря Петя П. Петрова като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело № 20233100500687 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 1697/10.01.2023г. на „Електроразпределение Север" АД, ЕИК 103533691, гр. Варна, ***, „Варна Тауърс"Е срещу Решение № 3962/14.12.2023г., постановено по гр.дело № 3144/2022г. на Варненския районен съд, 25 състав, с което въззивника Е ОСЪДЕН да заплати на „А." АД, ЕИК: 829062869 със седалище и адрес на управление гр.Твърдица, ж.к. "Индустриален" сумата от 1825.00/хиляда осемстотин двадесет и пет/ лева, представляваща обезщетение за ползването от ответника на собствената на ищеца електропроводна линия 20 КВ за целите на преноса на ел.енергия до други потребители за периода 20.11.2016г. до 20.06.2017г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска 17.11.2021г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.59 ЗЗД.

В жалбата е изложено становище за неправилност на решението, като постановено при нарушаване на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Оспорва се размера на присъденото обезщетение, като се излага, че неправилно съда е приел заключението на вещото лице по СТхЕ, което от своя страна е използвало неправилна методика – индекси приети от КЕВР за процесния период.Излага се, че при изчисляването му е използвана стойността на собствено на ответника –въззивник съоръжение, а не на съоръжението, чрез което ищецът предоставя достъп,чиято цена търси. В предоставената по делото СТхЕ изчисленията са направени на стойността на БКТП “Златна Панега“, който е собственост на ответника, съответно определения индекс е 0.27 , а не правилният действащ за 2016г. – 0.21/приет с Решение по Протокол № 47 т.3 от 15.03.2016г./ Излага,че в случая липсва договор, в който да е уговорено предоставянето на ползването на електрическото 1 съоръжение –електроповодна линия 20 КВ и не е сключен договор, в който да е уговорена цена, определена по Методиката. Твърди се, че за да се приложи методиката , ел.енергията трябва не само да е преминала, но и да е преобразувана от средно в ниско напрежение, което в настоящата хипотеза не е налице, т.к. трафопоста преобразува ел.енергия само до ищеца, а не и до други клиенти /чл.117 ал.8 от ЗЕ/. Цитирана е практика на ВКС.

Излага се и , че съда не е обсъдил направените от ответника с отговора на исковата молба възражения : липса на право на собственост у ищеца поради законова забрана в Закона за електростопанството от 1976г., за липса на обедняване у ищеца, възражение за давност, възражение за липса на ползване. Излага се, че обжалвания съдебен акт е вътрешно противоречив и необоснован.

Претендира отмяна на обжалваното решение, постановяване на друго , с което иска да бъде отхвърлен, както и присъждане на сторените поделото разноски.

В съдебно заседание,въззивника, чрез процесуалният си представител с писмена молба, поддържа жалбата. Моли за присъждане на сторените по делото разноски, за които представя списък.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от „А." АД, ЕИК: 829062869, в който доводите на въззивника се оспорват, с аргументи идентични с тези от исковата молба. Отправено е искане решението на ВРС, като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

В съдебно заседание по същество, чрез процесуалния си представител с писмена молба поддържа отговора на въззивната жалба, моли същата да бъде отхвърлена и потвърдено първоинстанционното решение, като допустимо, правилно и обосновано.Моли да се присъдят сторените по делото разноски.Прави възражение по чл.78 ал.5 от ГПК.

Представя писмена защита.

За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по искова молба на „А." АД, ЕИК:

829062869 със седалище и адрес на управление гр.Твърдица, ж.к. "Индустриален" срещу „Електроразпределение Север" АД, ЕИК 103533691, гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик" № 258, „Варна Тауърс"-Е, с която е предявен иск по чл.59 от ЗЗД за заплащане на сумата 12619.63 лева, платена без основание, включваща сумата от 1825.00/хиляда осемстотин двадесет и пет/ лева, представляваща обезщетение за ползването от ответника на собствената на ищеца електропроводна линия 20 КВ за целите на преноса на ел.енергия до други потребители за периода 20.11.2016г. до 20.06.2017г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска 17.11.2021г. до окончателното изплащане.

В исковата молба са изложени твърдения, че през процесния период страните са в договорни отношения за доставка на електрическа енергия и мрежови услуги по повод собствен на ищцовото дружество обект находящ се в гр.Велико Търново, ул."Никола Габровски" №73 А, представляваща УПИ VII в кв.12 по ПУП на гр.Велико Търново с идентификатор *** по КК,като ел.енергията се отчита по клиентски номер 550000012.

2

Излага, че съгласно §1, т.14 от Наредба №6 от 24.02.2014г. за присъединяване на производители и клиенти на ел.енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи била определена границата на собственост.Границата на собственост на ел.съоръженията за присъединяването е разклонението на „ Въздушно електрическа линия Абагар", която води началото си от Подстанция-Велико Търново и чрез редица разклонения захранва множество клиенти. Разклонението, което захранва трансформатора на клиента е осъществено посредством свързване на ВЕЛ-Абагар към кабелна линия, собственост на ищеца. ВЕЛ-Абагар достига до метален стълб, разположен извън имота на ищеца. От там тази линия се свързва с кабелната линия на ищеца, която започва като начална точка от стълба / РОМ/ и е вкопана под земята. По това трасе/кабелна линия/ достига трафопоста на клиента и се свързва с него. Ел.енергията, която се предава до трафопоста е средно напрежение, което в трафопоста посредством снижаващи токови и напрежонови трансформатори /собственост на ищеца/ се преобразувала в ниско напрежение.

Излага , че цялото ел.съоръжение от разклонението на ВЕЛ Абагар до ТП А. е негова собственост на ищеца. Процесното съоръжение е изградено през 2003г. от Симако ООД, като през 2009г. е продадена на ищеца.По този начин, чрез основната си схема на захранване - електропровод 20 кв не е присъединен към електроразпределителната мрежа на ЕРП Север АД. Между въздушният кабел електропровод Абагар до ТП собственост на клиента, в който е разположено СТИ са били присъединени и други потребители към кабелната линия на ищеца, а именно Бетонен Комплектен Трансформаторен Пост „Златна Панега".Обективно липсва ел.енергия, която да се транспортира чрез електроразпределителната мрежа на доставчика ЕРП Север АД, съгласно т. 49, §1 от ЗЕ, като в този смисъл липсвал достъп, съгласно законовата дефиниция за достъп по т.15, §1 от ЗЕ. ВЕЛ Абагар представлява ел.съоръжение, от което чрез отклонение/ разположено на метален стълб, собственост на ищеца/ се пренасяла ел.енергия средно напрежение до Трафопост, собственост също на ищеца. Този трафопост не представлявал съоръжение, което да е част от електроразпределителната мрежа на ответника. Съгласно договора границата на собственост на ел.съоръжения е мястото на присъединяване на кабелните накрайници СрН към електропровода съгласно Наредба №6/09.062004г. за присъединяване на производителите и потребителите на ел.енергия към преносната и разпределителната ел. мрежа. В съответствие с разпоредбата на чл.117,ал.7 - преди процесния периода и чл.117, ал.8 от ЗЕ за процесния период, ЕРП Север АД е получило достъп до кабелната линия 20 кв на „А. „АД и е използвало за предоставяне за целите на преноса на ел.енергия до други потребители БКТП-Златна Панега. Съобразно разпоредбата на чл.117,ал.8 от ЗЕ се предвиждало, че собствениците предоставят ползването на съоръженията на оператора след сключване на договор по цена, определена по методика, одобрена от комисията. Твърди се, че ответникът следва да заплаща цена за достъп. Сочи се, че между страните няма сключен договор, като ползването на такъв достъп без постигнато съгласие между страните се явявало без правно основание, поради което се дължало обезщетение в полза на ищеца, което представлява сумата, с която енергийното предприятие се е обогатило в резултат на неплащане цената за достъп, ако е бил сключен договор по чл.177,ал.8 от ЗЕ и с която собственикът на енергийните уредби и съоръжения е обеднял поради неполучаване на цената за достъп, ако страните са били сключили договор. За база за конкретния размер на обезщетение следвало да се ползва приетата от КЕВР Методика за определяне цените за предоставен достъп на преносно или разпределително предприятие от потребителите през собствените им уредби и/или съоръжения ди други потребители за целите на преобразуването и преноса на ел.енергия, на преноса на топлинна енергия и на преноса на природен газ.

Твърди се, че между страните е водено г.р.д №3252/2020г. на РС- Сливен за периода 02.10.2015г. - 02.05.2016г., като по делото била изготвена СТЕ и вещото лице било определило цена за предоставен достъп 146.49 лева месечно, съгласно Методиката за 3 определяне на цените за предоставен достъп на КЕВР.

В срока по чл.131 от ГПК ответното дружество е депозирало писмен отговор на исковата молба, с който оспорва иска като неоснователен.Сочи , че ищецът не е лицензиран да получава приходи от процесните съоръжения, тъй като те представляват енергийни обекти по смисъла на §1, т.23 от ЗЕ т.е. обект или съвкупност от обекти, в които или посредством които се извършва пренос, както и преобразуване на параметрите или вида на електрическа енергия, както и техните спомагателни мрежи и съоръжения, без инсталациите на потребителите. Излага се, че ищцовото дружество не е лицензирано енергийно предприятие по смисъла на §1, т.24 от ЗЕ т.е. лице, което осъществява една или повече от дейностите по производството, преобразуването, преноса, съхранението, разпределението, доставката и снабдяването с ел.енергия или управлението на енергийна система на основата на издадена лицензия и не можело да се обедни, тъй като за него съществувала императивна забрана до придобиването на съответната лицензия да използва енергийни обекти каквито са процесните.

Сочи, че съгласно нормата на чл.67, ал.3 от ЗЕ, действала в процесния период енергийните предприятия ползват безвъзмездно части от сгради за монтиране на средства за измерване и други съоръжения, свързани с доставката на ел.енергия. нормата била възприета от предишния Закон за енергетиката и енергийната ефективност/ обн. ДВ чл.64 от 16.07.1999г./, но при отпадане на ограничението за това особено право ползването да бъде само досежно потребителите в сградата. Съгласно действалата през процесния период норма от ЗЕ правото на безвъзмездно ползване на монтиране на съоръжения , свързано с доставката на ел.енергия, важало за всички случаи.

Твърди, че ако съдът приеме, че е налице ползване от страна на ответника, то това ползване е на основание специалния закон, произтичащо от задължението му да присъедини всички потребители на ел.енергия /чл.117,ал.1 ЗЕ/ и да разпределя/транспортира/ до техните обекти ел.енергия/ чл.88,ал.2 ЗЕ вр. §1, т.4 ДР на ЗЕ/. Твърди се, че поставянето под напрежение на ел.съоръженията и достъпа до същите не могат да се приравнят на ползването в контекста на претенцията за обезщетение за ползване на процесните енергийни обекти на основание чл.59 ЗЗД.

Оспорват твърденията на ищеца,че е собственик на процесните обекти. Твърди, че процесното електрическо съоръжение е изградено преди 1999г. като в чл.2,ал.1 от Закона за електростопанството /отм./, действащ за периода 1976г. - 1999г. изрично посочвал, че електрическите централи за производство на ел.енергия и електрическите уредби и мрежи за пренос и разпределение на ел.енергия са държавна собственост. Сочи, че търговските дружества не попадат в кръга на кооперативните и други обществени организации и разпоредбата на чл.2,ал.2 от същия закон била неприложима в конкретния случай. Сочи, че съгласно чл.8 от Закона за електростопанството/отм./ електрическите централи, уредби и мрежи за общо ползване се изграждат и поддържат от Асоциация „Енергетика" и съгласно чл.2,ал.1 са държавна собственост. Твърди се, че праводателят на ищеца не е бил собственик на процесния трафопост.