Решение № 161 от 04.03.2025, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 161 гр. Бургас, 04.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева при участието на секретаря ПЕТЯ ХР. КОЛЕВА като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно гражданско дело № 20252100500077 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба от Министърът на земеделието и храните с адрес за призоваване : гр. Бургас, ул.

„Цар Иван Шишман“ №8, ет.1, чрез процесуален представител Живка Добрева-Ламбова – Директор на Дирекция „АПФСДЧР“ при областна дирекция „Земеделие“ гр. Бургас, против Решение № 2522 от 27.11.2024 г., постановено по гр.дело № 306/2024 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което съдът е признал за установено по отношение на българската държава, представлявана от Министъра на земеделието и храните, че П. Т. З. ЕГН:

********** и Я. П. З. ЕГН: ********** от с. Р., ул. „Щ. В.“ №*, са собственици въз основа на давностно владение на реална част от поземлен имот с идентификатор, *** по КККР, одобрени със Заповед № РД – 18 – 824/ 25.11.2019 г. на ИД АГКК, с последно изменение на КККР, засягащо поземления имот от 10.03.2023 г., с адрес на имота: с. Русокастро, местност „Малък Камък“, целият с площ от 34,888 кв.м., която реална част е с площ от 2851 кв. м. и е в границите, оцветени в син цвят в комбинирана скица – Приложение № 2 на вещото лице по съдебно-техническа експертиза. Обявил е 1 комбинирана скица – Приложение № 2 на вещото лице по съдебнотехническата експертиза за неразделна част от решението и е осъдил въззивника да заплати на въззваемите сумата от 7710 лева – разноски по делото.

Недоволство от така постановеното съдебно решение изразява въззивникът, който намира постановеното решение за неправилно, поради допуснати съществени нарушения на материалния закон, нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че поземленият имот е част от Държавния поземлен фонд, като се позовава на АЧДС №11099/10.10.2022 г. на областен управител гр. Бургас. Твърди, че държавата осъществява активни действия по отношение на собствеността си върху описания имот и не е бездействал при упражняване на правото си на собственост, което прави и към настоящия момент. Счита, че част от предпоставките за придобиване имота по давност, които следва да са кумулативно на лице, в настоящият случай липсват. Оспорва свидетелските показания и се позовава на акт за държавна собственост в качеството му на официален документ. Излага съображение.

В срока предвиден в ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба адв.

Ненчо Драгнев от БАК, в качеството му на представляващ на еднолично адвокатско дружество – Ненчо Драгнев и като пълномощник на въззиваемите, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул.“Александровска“ №17, ет.1, с който моли съда да потвърди обжалваното решение и присъди разноските по делото за въззивната инстанция. Счита, че първоинстанционния съд е възприел правилно фактическата обстановка по делото и правилно е приложил материалния закон. Прави анализ на положимите правни норми от ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, позовавайки се на съдебна практика. Посочва, че процесния имот не е част от държавния поземлен фонд и няма характера на земеделска земя.

Обосновава изтичането на полезна придобивна давност в предвидения срок от 10 години. Излага съображение.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ГПК, от легитимирано лице и е допустима.

Районен съд – Бургас се е произнесъл по иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79 от ЗС.

При извършена проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът намира 2 постановения съдебен акт за валиден и допустим.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено следното:

Пред първата съдебна инстанция е предявен установителен иск по чл.

124, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал.1 от ЗС При разглеждане на делото пръвоинстанционния съд правилно е преценил, че ответник по претенцията следва да бъде държавата в лицето на Министъра на земеделието и храните, като се е позовал на изискванията на специалния закон ЗСПЗЗ.

Пред районния съд са разпитани свидетели, посочени от въззиваемите и е извършена съдебно-техническа експертиза. Първоинстанционния съд е изяснил изцяло делото от правна и фактическа страна и е достигнал до изводи, които се споделят от настоящия съд, който на основание чл. 287 от ГПК препраща към мотивите на първата инстанция.

Няма спор, че претенцията се отнася до недвижим имот, представляващ стопански двор, който се намира в с. Р., общ. К.. Твърденията на ищците са, че от 01.01.1996 г. до настоящият момент, те владеят (първоначално чрез бащата на въззиваемия, а след това и лично) реална част от имот, целият от 7794 кв.м. съгласно заключението на вещото лице. Претенцията е за 2828 кв.м., реална част от имота.

Представена е скица № 15-97879-01.02.2024 г. на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. Русокастро, одобрен със заповед РД-18-824/25.11.2019 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ 34888 кв.м., трайно предназначени на територията: земеделска земя, начин на трайно ползване: за стопански двор. От представените пред първоинстанционния съд доказателства се установява, че по отношение на процесния имот няма реституционни претенции и същият не подлежи на възстановяване по ЗСПЗЗ.

Представен е протокол от 17.01.1994 г. по чл.45, ал.3 от ППЗСПЗЗ по искане на Ликвидационния съвет на ЗПК „ Напредък“, с. Русокастро, по който е констатирано, че земята върху, която са изградени стопанските постройки не е уредена по съответния ред, като комисията е взела решение, с което е приела нормативно определения размер на прилежащите площи към цитираните в протокола сгради и съоръжения.

С оглед обстоятелството, че претендираният имот попада в границите на стопанския двор, находящ се в с. Русокастро, зает е от стопански 3 постройки на кооперацията и в този смисъл представлява имот по смисъл на чл. 10 б, ал. 1 от ЗСПЗЗ – не позволяващ възстановяване на правото на собственост, поради осъществено мероприятие. В този смисъл имотът е държавна собственост по силата на чл. 10 б. ал. 5 от ЗСПЗЗ и съгласно чл. 45, ал. 10 от ППЗСПЗЗ, подлежи на актуване за държавен, което в настоящият случай е сторено, чрез издаване на акт за частна държавна собственост № 11099 от 10.10.2022 г., актуван на основание чл. 2, ал. 3, във връзка с чл. 68, ал.

1 и чл. 71 от ЗДС, чл. 27, ал. 11 от ЗСПЗЗ, във връзка с параграф 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ.

Ищците – въззиваеми претендират да са собственици, поради изтекла в тяхна полза придобивна давност за периода от 01.06.1996 г. до 03.01.2024 г., за имот с площ от 2828 кв.м., представляващ част от ПИ *** по КККР на с. Русокастро. От показанията на разпитаните по делото свидетели – И. Е. и Ж. П., се установява, че ищците са владяли процесната земя около 30 години.

Според свидетеля Е., П. З. има имоти в стопанския двор и те представляват двор със сграда. Дворното място е оградено с железни тръби и оградна мрежа от всички страни, като има и портал. Мястото е оградено от 1994 г. – 1995 г.

Имота се ползва за стопанска дейност, като целият двор представлява бетонирана площадка с цимент. Според свидетеля Ж. П. – председател на земеделската кооперация, П. и Я. се занимават със земеделие, като първоначално са отглеждали животни, а в последствие са ликвидирали животновъдството и са се ориентирали към зърнопроизводство. Първоначално бащата на П. се е занимавал с тази дейност, а П. е работил с него. Това датира от 1994 г., баща му е работил 4-6 години и от 1998 г. П. е продължил сам да стопанисва мястото. Свидетелят посочва, че въпросния имот е ограден с мрежа от всички страни и притежава портал. В северната част има и метален навес. Освен метален навес няма други постройки. Първият свидетел Е. посочва, че имота е около 3 дка, а втория свидетел, че имота е 1 дка.

Допусната и изслушана е съдебно-техническа експертиза, от заключението , на която става ясно, че общата площ на заградения имот е 7794 кв.м., като имотът представлява стопански двор със застрояване за селскостопански нужди, като попада в поземлени имоти с идентификатор ***, ***, ***, ***, ***. Вещото е установило, че завладяната част от имота попада в ПИ *** с площ от 2851 кв.м., като на скицата на вещото лице е защриховано със син цвят.

4

При така изяснената фактическа обстановка, няма спор, че имотът е представлявал държавна собственост по силата на ЗСПЗЗ. Според чл. 3 от закона, правото на собственост върху земеделски земи принадлежи на държавата, общините, юридическите и физическите лица. Разпоредбата на чл.

24, ал. 1 от ЗСПЗЗ, сочи че държавата запазва собствеността си върху земеделските земи, които не са били предмет на възстановяване на други лица.

Безспорно е, че тази земя не е била възстановявана, тъй като не представлява земеделска земя по смисъла на ЗСПЗЗ. Същевременно по силата на чл. 45 от ППЗСПЗЗ, земеделски земи от държавния и общински фонд се установяват служебно от общинските служби по земеделие, като в тази връзка те издават решение по чл. 18 ж, ал. 1, във връзка с чл. 27, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, като актовете имат конститутивно действие. Процесната земя обаче няма земеделски характер и като такава по смисъла на чл. 10 б, ал. 5 от ЗСПЗЗ, подлежи на актуване за държавна съгласно чл. 45, ал. 10 от ППЗСПЗЗ. В конкретния случай е установено, че земята е актувана от областна управа за държавна на 10.10.2022 г. и съответно в последствие на 13.02.2023 г., актът е вписан в СВ при Агенция по вписванията. Правото на собственост на държавата върху земеделски земи, намиращи се в стопанските дворове на кооперациите по параграф 12 ПЗРЗСПЗЗ, не подлежащи на възстановяване, които не са заети от сгради и съоръжения на организациите по параграф 12 и 29 ПЗРЗСПЗЗ и са негодни за земеделско ползване, са държавна собственост по смисъла на закона.

С оглед на събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че в периода от 01.01.1996 г. до настоящият момент въззиваемите са във владение на процесния недвижим имот и претендират придобиването му по давност, с оглед изтеклата 10-годишна полезна придобивна давност. С решение № 3 от 24.02.2022 г. по конст. д. № 16/2021 г. на Конституционния съд на Република България, са обявени за противоконституционни разпоредбите на параграф 1, ал., 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността и на параграф 2 от заключителните разпоредби на закона за изменение на закона за собствеността. Нормата на параграф 2 ЗР на ЗИЗС е обявена за противоконституционна като противоречаща на чл.4, ал.1 и на чл.

17, ал. 1 и ал.3 от Конституцията, тъй като засяга вече придобити права- в случая правото на собственост, основаващо се на изтекла придобивна давност.

В случая намира приложение тълкувателно решение №/14.02.2018 г.

5 по тълк.д. № 3/ 2017 г. ОСГК на ВКС, с което е прието, че 10-годишния срок започнал да тече от 01.06.1996 г. изтича на 01.06.2006 г., а не на 31.05.2006 г., от когато е в сила мораториумът, установен с параграф 1 ЗР на ЗД на ЗС ( ДВ.

Брой 46/1996 г.), с който е поставено спиране на давността за определен период от време, удължен до 31.12.2022 г. Давността за придобиване на имот, частна държавна собственост или общинска такава спира да тече до 31.12.2022 г., считано от 31.05.2006 г., включително за земеделски земи възстановени по реда на ЗСПЗЗ, включително и тези възстановени на държавни или общински училища или други образователни институции. Тъй като Конституционния съд е обявил за противоконституционна разпоредбата на параграф 1 ЗД на ЗС, като противоречаща на чл. 17, ал. 1 и ал. 4 от Конституцията и тъй като решенията на Конституционния съд нямат обратно действие, а действат 3 дни след обнародването им в ДВ, за в бъдеще, то мораториумът действащ до постановяване на конст.дело следва да се зачита.

При това положение придобивната давност за имот частна, държавна и общинска собственост започва да тече на общо основание от влизане в сила на конст. решение № 3/24.02.2022 г. по конст.д. №16/2012 г., считано от 08.03.2023 г. С оглед на така изясненото до този момент съдът намира, че давност върху процесния имот е започнала да тече от 01.06.1996 г., като теченето на срока е спряно на 31.05.2006 г. с приетия мораториум, като следва да се прибави към периода 01.06.1996 г. – 30.05.2006 г. и периода от 31.12.2017 г. до 19.01.2018 г. или в крайна сметка за периода до завеждане на делото при всички случаи е изтекла давност над 10-годишен период от време.