Решение № 94 от 16.04.2026, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 94 гр. Сливен, 16.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анна К. Д.а при участието на секретаря НЕДЕЛИНА М. БОЖИЛОВА като разгледа докладваното от Анна К. Д.а Административно наказателно дело № 20262230200139 по описа за 2026 година

Производството е образувано по повод жалба от „Б.Ч.Р.“ ООД – гр.

Варна, представлявано от управителя Д. Д. Д., подадена чрез процесуален представител, против НП № 20-2500195 от 09.01.2026 год., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Сливен, с което е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 766,94 евро на основание чл. 414, ал. 3 от КТ за нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ.

В с.з. жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

В с.з. административнонаказващият орган, издал обжалваното наказателно постановление, редовно призован, изпраща процесуален представител, който оспорва жалбата, моли издаденото НП да бъде потвърдено и да им бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 26.11.2025 год. във времето от 10,50 до 11,30 часа била извършена проверка по спазване на трудовото законодателство на строителен обект – СМР по „Въвеждане на мерки за енергийна ефективност в многофамилна жилищна сграда“ гр. Сливен, кв. „Дружба“ бл. 21, вх. А, Б, В, Г и Д. При тази проверка и от събраните сведения било установено, че по силата на Договор за строителство № 2/21.10.2025 год. „Б.Ч.Р.“ ООД е изпълнител (строител) на обекта (по смисъла на §1, т. 2 от ДР на Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи (Обн. ДВ бр. 37/2004 год.), като същевременно е и „работодател” по смисъла на §1, т. 1 от ДР на КТ. На място в строителния 1 обект било установено, че лицето Н.Б.Й. предоставя работна сила като общ работник при полагане на топлоизолация, както и че в предявената му декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ (попълнена и подписана от него в 11,10 часа) лицето декларирало писмено собственоръчно, че полага труд за „Б.Ч.Р.“ ООД от 26.11.2025 год., с определено работно време, работно място, трудово възнаграждение, както и че има сключен трудов договор, но не е получил копие от протокол с вписани данни за началото на изпълнението на трудовия договор и екземпляр от трудов договор.

На 27.11.2025 год. по електронен път в Дирекция „Инспекция по труда“ Сливен бил представен Трудов договор № 27/25.11.2025 год., сключен между „Б.Ч.Р.“ ООД и Н.Б.Й., като в договора било отбелязано, че лицето е получило екземпляр от трудовия договор без отбелязана дата на получаването. На 03.12.2025 год. по електронен път в Дирекция „Инспекция по труда“ - Сливен бил изпратен и протокол за вписани и невписани електронни трудови записи съгласно Приложение № 1, 2 и 3 към чл. 8 от Наредбата за вписване в регистъра на заетостта с № 30Е005123589/26.11.2025 год. от 13:04:02 часа, работодателят бил подал до Териториална дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП) електронен трудов запис за сключения на 25.11.2025 год. трудов договор с Н.Б.Й., за вписване на данните в регистъра на заетостта в 13:04:02 часа на 26.11.2025 год., т.е. след извършената проверка на място и установяването на полагане на труд от лицето Калоян Валентинов Тодоров.

На дружеството била изпратена покана за явяване в ИТ и съставяне на АУАН.

На 09.12.2025 г. на „Б.Ч.Р.“ ООД бил съставен АУАН, за това че, в качеството на работодател по смисъла на §1, т. 1 от ДР на КТ, е допуснал до работа на 26.11.2025 год. работника Н.Б.Й. преди да му предостави копие от вписването на началото на трудовото правоотношение по чл. 62, ал. 3, заверено от Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите.

В акта било посочено, че така констатираното нарушение било извършено на 26.11.2025 год. във времето от 10,50 до 11,30 часа, на строителен обект: СМР по „Въвеждане на мерки за енергийна ефективност в многофамилна жилищна сграда“ гр. Сливен, кв. „Дружба“, бл. 21, вх. А, Б, В, Г и Д, а било установено на 03.12.2025 год. в Дирекция „Инспекция по труда“ - Сливен при проверка на представени по електронен път документи. В акта било посочено, че била нарушена разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от Кодекса на труда. Актът бил връчен на представляващия дружеството на 09.12.2025 год.

Въз основа на съставения АУАН било издадено НП № 20-2500196 от 09.01.2026 год., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Сливен, с което за описаното в акта нарушение на жалбоподателя било наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 766,94 евро на основание чл. 414, ал. 3 от КТ, за нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ. НП било връчено на представляващия дружеството на 22.01.2026 год.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът изведе следните правни изводи:

Жалбата е допустима, подадена в 14- дневния преклузивен срок от лице, имащо правен интерес от обжалването, но разгледана по същество се явява 2 неоснователна.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, безспорно се установява, че жалбоподателят е допуснал до работа лицето Н.Б.Й. преди да му предостави копие от вписването на началото на трудовото правоотношение по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите. От разпита на актосъставителя К. и свидетеля Ж. се установява, че по време на проверката лицето е работело като общ работник при полагане на топлоизолация на обекта на жалбоподателя. Тази констатация на служителите от Дирекция „Инспекция по труда” - Сливен се потвърждава и от приложената по административнонаказателната преписка Декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ, в която била попълнена лично от Н.Б.Й., като е посочил, че полага труд за „Б.Ч.Р.“ ООД от 26.11.2025 год., с определено работно време, работно място, трудово възнаграждение, както и че има сключен трудов договор. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от КТ, работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави документите по ал. 1, т.е. екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от вписването на началото на трудовото правоотношение по чл. 62, ал. 3, заверено от Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите. Безспорно е установено, че лицето Калоян Валентинов Тодоров е предоставял работна сила в обекта на жалбоподателя без да му е връчено процесното уведомление. Видно от приложените по делото писмени доказателства проверката е извършена на 26.11.2025 год. във времето от 10,50 часа до 11,30 часа, а началото на трудовото правоотношение по чл. 62, ал. 3 е регистрирано в ТД на НАП на 26.11.2025 год. в 13:04:02 часа, т.е. след извършване на проверката.

С оглед на което съдът намира, че жалбоподателят е допуснал нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ, поради което същият следва да понесе предвидената в чл. 414, ал. 3 от КТ отговорност.

Съдът не констатира нарушения на процедурата, както при съставяне на акта, така и при издаване на НП. И съставеният акт и издаденото въз основа на него НП съдържат всички необходими реквизити по ЗАНН. В акта точно е описано извършеното от жалбоподателя нарушение и обстоятелствата, при което е извършено. Размерът на наложеното на жалбоподателя наказание е в предвидения от закона минимален размер и отговаря в пълна степен на допуснатото нарушение. В тази връзка възражението в жалбата относно липсата на обосновка за определяне на размера на наложеното административно наказание е неоснователно, доколкото в разпоредбата на чл.

414, ал. 3 от КТ е предвиден минимален размер на административно наказание „Имуществена санкция“ 1500,00 лева, чиято еврова равностойност е 766,94 евро.

Ето защо съдът намира, че следва да потвърди атакуваното НП като законосъобразно и обосновано.

С оглед правилата на процеса и при направено искане от въззиваемата страна за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение съдът счете, че следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение и то следва да се възложи в тежест на жалбоподателя.

Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и 3 възнаграждение в размер на, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. В ал. 5 на чл. 63д от ЗАНН е посочено, че в случаите по ал. 3 и 4 размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗПП предвижда, че заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет. Съдът намира, че следва да присъди възнаграждение в размер на по предложение на НБПП, а съгласно разпоредбата на чл. 27е от НЗПП възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 130,00 до 190,00 лева. С оглед гореизложеното съдът намира, че следва да определи юрисконсултското възнаграждение в размер на 66,47 евро, представляващи левовата равностойност на 130,00 лева, предвид обстоятелството, че делото се отличава с фактическа и правна сложност.

Ръководен от изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 20-2500195 от 09.01.2026 год., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Сливен, с което на „Б.Ч.Р.“ ООД – гр. Варна, ЕИК ...., представлявано от управителя Д. Д. Д. е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 766,94 евро на основание чл. 414, ал. 3 от КТ за нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА „Б.Ч.Р.“ ООД – гр. Варна, ЕИК ...., представлявано от управителя Д. Д. Д. да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“- гр. Сливен направените по делото разноски в размер на 66,47 евро /130,00 лева/, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд- гр. Сливен в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________ 4