Решение № 25 от 27.02.2024, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 25 гр. ****, 27.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ****, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пепа Ил. Чиликова

Членове:

Петранка Ст. Жекова

Гергана Ж. Кондова при участието на секретаря Иванка П. Златева в присъствието на прокурора Д. Ив. Д. като разгледа докладваното от Петранка Ст. Жекова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20232300600386 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 313 и сл.от НПК.

Образувано е на основание две въззивни жалби от подсъдимия Г. Ч., депозирани поотделно от защитниците му адв.Н. В. и адв.Д. Н., против присъда № ******г.постановена по нохд № *****г.по описа на Районен съд****.

С обжалваната присъда подсъдимият Г. Ч. е признат за виновен, в това че през м.февруари 2018г. в гр.****, с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил заблуждение у Д.М.С., представляващ „*****“ ЕООД гр.****, чрез провеждане на срещи, водене на разговори, показване на бракувани товарни вагони в гр.****** и гр.*****, сключване на договор за покупкопродажба на бракувани товарни вагони от 7.02.2018г., че ще продаде на „*****“ ЕООД 100бр.бракувани товарни вагони, поддържал това заблуждение у С. с водене на телефонни разговори и провеждане на срещи, като с това причинил имотна вреда на „*****“ ЕООД в големи размери, възлизаща на сума в общ размер на 560 000лв., поради което и на основание чл.210, ал.1, т.5 , вр.с чл.209, ал.1, вр.с чл.54, ал.1 от НК му е наложено 1 наказание три години лишаване от свобода.

На основание чл.66, ал.1 от НК изтърпяването на наложеното наказание е отложено за изпитателен срок от 4 години.

Подсъдимият Ч. е осъден да заплати на гражданския ищец „*****“ЕООД, с управител Д.С. сумата от 560 000лв. представляваща причинени от престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането 16.02.2018г. до окончателното изплащане на сумата, както и 5 000лв.направени разноски по делото.

Подсъдимият е осъден да заплати и държавна такса в размер на 22 400лв.

В депозираната от адв.В. въззивна жалба се навеждат доводи за недоказаност на обвинението, като се сочи, че твърденията от страна на прокуратурата за липса на намерение да изпълни поетото задължение за продажба на товарни вагони е декларативно и неподкрепено с доказателства.

Сочи се, че събраните доказателства обосновават извод, че подсъдимият в нито един момент не е имал умисъл да измами дружеството „*****“ ЕООД и вярвал, че по силата на сключения с „******“ ЕООД договор ще придобие собствеността на процесните 100 бракувани вагони и по този начин ще изпълни задължението си към „*****“ ЕООД. В подкрепа на твърдението за добросъвестност от страна на подсъдимия се сочи, че същия декларирал договорите в НАП. На това основание се иска въззивният съд да отмени обжалваната присъда и да постанови нова, с която да признае подсъдимия за невинен и да се отхвърли гражданския иск като неосноватален.

В жалбата депозирана от адв.Н. се навеждат също доводи за недоказаност на обвинението, както и за неговата несъставомерност поради липса на умисъл от страна на подсъдимия да въведе св.С. в заблуждение. В допълнението към въззивната жалба се излагат подробни съображения за допуснати процесуални нарушения и искане делото да се върне на първата инстанция. Сочи се, че съдът не изпълнил задължението си да обоснове постановената присъда, като направи пълен анализ на събраните доказателства на които основава осъдителната си присъда, което се равнява на липса на мотиви и е основание за отмяна на присъдата. Излагат се подробни съображения, че събраните на съдебното следствие доказателства са противоречиви и за страната не става ясно на какво основание са 2 кредитирани една част от гласните доказателства и е прието, че същите оборват останалите гласни доказателства и приложените писмени доказателства оневиняващи подсъдимия. Не е анализирано поведението и действията на В.Г., която е съзнателно е създала у подсъдимия убеждението, че ще придобие собствеността на процесните вагони и по този начин той ще изпълни поетото задължение по договора за покупко- продажба с „*****“ ЕООД. Твърди се също така, че в приетата от съда фактическа обстановка не е посочено на какво основание е прието, че подсъдимия е имал намерение да измами, а не да изпълни сключения с „*****“ ЕООД договор за продажба на вагони.

Основанията за оправдаването на подсъдимия са несъставомерност на обвинението, тъй като измамата е възможна само при пряк умисъл и користна цел, за което не са събрани доказателства.

Излагат се подробни съображения, че приетата от съда фактическа обстановка и действията на подсъдимия обективират извод за неизпълнение на поети облигационни задължения, а не на състав на престъплението измама.

На това основание се иска отмяна на присъдата и постановяване нова, с която подсъдимият да бъде изцяло оправдан.

Депозирано е писмено възражение от гражданския ищец „*****“ ЕООД, с управител Д.С., чрез процесуалния им представител адв.Т., в което се изразява съгласие с постановената присъда и се иска същата да бъде изцяло потвърдена като правилна, обоснована и законосъобразна. Излагат се подробни съображения относно тези твърдения.

Участващия по делото прокурор пледира да се потвърди обжалваната присъда като законосъобразна, обоснована и справедлива, а жалбите на подсъдимия да се оставят без уважение, като неоснователни.

Въззиваемият- граждански ищец „*****“ ЕООД участва чрез процесуален представител адв.Т., чрез който оспорва жалбите и пледира да се потвърди първоинстанционната присъда.

Въззивникът- подсъдим Ч. участва в съдебното заседание лично и със защитник адвокат Н.- ******, чрез която поддържа жалбата по подробно изложените съображения в нея. Доводите за липса на мотиви се допълват и с обстоятелството, че съдът нее изпълнил задължението си да отговори на възраженията на защитата, което е основание за отмяна на присъдата и 3 връщане делото за ново разглеждане от друг съдебен състав.

Окръжен съд - **** като обсъди доводите в жалбите, становищата на защитника на подсъдимия и повереника на гражданския ищец и заключението на прокурора, съгласно правомощията си по чл.313 и чл.314 ал.1 от НПК, извърши цялостна служебна проверка на обжалваната присъда приема следното:

Въззивните жалби са процесуално допустими, тъй като са подадени в срока по чл.319 ал.1 от НПК и от лице имащо право и интерес да обжалва.

Разгледани по същество същите се явяват основателни по следните съображения:

Доводите в жалбите на подсъдимия за допуснати процесуални нарушения при изготвянето на мотивите са основателни, тъй като е налице противоречие между постановената осъдителна присъда и изложената фактическа обстановка и правните изводи. В мотивите не е посочено на какво основание е прието, че подсъдимият изначално не е имал намерение да изпълни поетото задължение по сключения договор с „*****“ ЕООД гр.**** от 7.02.2018г.за доставка на 100 вагона на обща стойност 800 000лева.

Изложената фактическа обстановка хронологично описва „търговски“ отношения между „******“ ООД гр.София с пълномощник св.В.Г., „****“ ООД, с управител св.Й.Й. и „******“ ЕООД, собственост на подсъдимия Ч. от 2017г.и постигнатата между трите дружества договорка първото дружество да осигурява стоки от *****, НКЖИ и БДЖ, а вторите да реализират предоставените им стоки. Сочи се, че на основание тази договорка и проведените срещи между трите лице, представители на дружествата в последствие се сключват договори за продажба на вагони, както следва: на 7.02.2018г.е сключен процесния договор между „******“ ЕООД и „*****“ ЕООД за продажба на 100вагона с обща цена 800 000лв., на 12.02.2018г.са сключени два договора между „******“ ООД и „****“ ООД и между „****“ ООД и „******“ имащи същия предмет за продажба, а именно товарни вагони.

При излагане фактите предхождащи сключването на процесния договор, както и последващите такива никъде не се сочи наличие на специална цел у подсъдимия, а именно да възбуди и поддържа заблуждение у св.Д.С. убеждавайки го, че има намерение да изпълни поетите задължения по 4 договора, а в действителност негова единствена цел да е с тези действия той да го мотивира да му преведе сумата по договора. Никъде в мотивите не се сочи при воденето на преговорите и сключването на договора със св.С. дали подсъдимия е имал обективната възможност и намерение да изпълни поетото задължение да прехвърли собствеността на процесните товарни вагони. В тази насока са събрани доказателства на съдебното следствие, но същите не са анализирани от съда, не е взето предвид, че към момента „воденето на преговорите“ и сключването на процесния договор с „*****“ ЕООД подсъдимият не е имал никаква обективна възможност да изпълни поетото задължение за продажба на 100бр.товарни вагони, тъй като нито, той нито останалите две дружества „******“ ООД и „****“ ООД са притежавали такива вагони. Нещо повече представителите на тези дружества не са предприемали никакви стъпки да придобият собствеността на процесните вагони. Именно наличието на такава специална цел за въвеждане в заблуждение на пострадалия с цел да му се причини имотна вреда отличава измамата от гражданско- правните отношения.

От мотивите също така не става ясно на какво основание е прието, че престъплението е извършено в гр.****, където единствено е извършен превод на процесната сума от *****лева.от страна на св.С., в качеството на представляващ „*****“ ЕООД.

При така приетата фактическа обстановка първоинстанционният съд е направил правни изводи за осъществяване от страна на подсъдимия на престъпление по чл.210, ал.1, т.5, вр.с чл.209, ал.1 от НК, за което е признат за виновен и е осъден. Т.е. мотивите на присъдата условно са разделени на две фактическата обстановка подробно описва наличие на отношения между дружествата на подсъдимия и гражданския ищец имащи характер на търговски отношения между две дружества и в същото време е прието, че от така приетата фактическа обстановка следва да бъде направен и е направен извод за осъществено от обективна и субективна страна от страна на подсъдимия на престъпление измама в големи размери.

Присъдата е единство от диспозитив и мотиви, като диспозитивът трябва да произтича логично от мотивите на решението - чл.305,ал.2, ал.3 от НПК.

Констатираното противоречие между мотивите и диспозитива на обжалваната присъда, както и самите мотиви съставлява съществено нарушение на 5 процесуалните правила, тъй като изключва възможността да се установи действителната воля на съдебния състав по въпроса по чл.301, ал.1,т.1 от НПК, довело е и до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия и може да се приравни с липсата на мотиви.

Посоченото съществено процесуално нарушение е неотстранимо от въззивната инстанция, доколкото тя няма как да замести и подмени волята на решаващия орган и може да бъде отстранено единствено при ново разглеждане на делото от първата инстанция.

При този изход от делото е ненужно да се взема отношение по останалите доводи в жалбите на подсъдимия, както и да се прави анализ на събраните доказателства.

По изложените го- горе съображения, въззивната инстанция в настоящия съдебен състав счита, че обжалваната присъда следва да бъде отменена и делото да се върне на първата инстанция за ново разглеждане от друг съдебен състав.

Водим от горното и на основание чл.334, т.1, вр.чл.335, ал.2 от НПК Окръжен съд- **** ,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ присъда № ******г.постановена по нохд № *****г.по описа на Районен съд- **** и връща делото на първата инстанция за ново разглеждане от друг съдебен състав.

Решението не подлежи на касационно обжалване и протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6