Решение № 612 от 30.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 612 гр. София, 30.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Румяна М. Найденова

Радина К. Калева при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Радина К. Калева Въззивно гражданско дело № 20231100509784 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258-273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

С решение № 4163 от 20.03.2023 г., постановено по гр. д. № 8014/2022 г. на Софийски районен съд, 173-ти състав, е признато за установено по отношение на застрахователна компания „Лев Инс“ АД и К. Р. Г. на основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ (отм.) вр. §22 КЗ и чл.

86, ал. 1 ЗЗД, че К. Р. Г. дължи на застрахователна компания „Лев Инс“ АД следните суми: 1642,48 лв. – регресно вземане за заплатено застрахователно обезщетение по щета № 0000-5060-15-100488 за нанесени вреди на автомобил марка „Мерцедес“, рег. № *******, при пътнотранспортно произшествие на 08.03.2015 г. в град София на кръстовището на бул. „8-ми декември“ и бул. „Климент Охридски“, причинено виновно от К. Р. Г. като водач на автомобил марка „Форд“, модел „Фиеста“, рег. № *******, отказал да се подложи на проверка за алкохол, с включени 20,00 лева за ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (23.07.2021г.) до окончателното изплащане на сумата и 500,08 лв. – лихва за забава за периода 26.07.2018 г. – 22.07.2021 г., като искът за лихва е отхвърлен до пълния предявен размер от 500,54 лв. и за периода 23.07.2021 г. – 26.07.2021 г.

Със същото решение е разпределена и отговорността за разноски между страните, като ответникът е осъден да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следните суми: 92,88 лв. – разноски в заповедното 1 производство (ч. гр. д. № 43448/2021 г. на СРС) и 722,64 лв. – разноски в исковото производство, а на основание чл. 78, ал. 3 ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 1 стотинка представляваща разноски в заповедното производство, както и сумата от 21 стотинки, представляваща разноски в исковото производство.

В законоустановения срок срещу така постановеното решение в частта, с която са уважени исковите претенции на „Лев Инс“ АД, е постъпила въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство К. Р. Г.. Според въззивника атакуваният съдебен акт в тази част е незаконосъобразен поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и необоснован.

Изложени са съображения, че неправилно първоинстанционният съдебен състав е квалифицирал иска като такъв по чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ (отм.) вместо като такъв по чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.), което от своя страна е довело до постановяването на решение, което противоречи на материалния закон. На следващо място сочи, че районният съд е игнорирал възраженията му, че щетите по увредения автомобил не са установени по вид и степен и незаконосъобразно в мотивите си не е кредитирал показанията на разпитаните по делото свидетели. Посочва още, че при изготвяне на съдебната автотехническа експертиза (САТЕ) вещото лице не е извършило оглед на увредения автомобил, но първоинстанционният съд я е обсъдил безкритично в мотивите си. Намира и, че не е налице причинно-следствена връзка между щетите и процесното пътно транспортно произшествие (ПТП).

На следващо място според въззивника решаващият съд е игнорирал възражението му досежно несвоевременното изплащане на обезщетението в полза на увредения автомобил, като излага, че същото било заплатено след изтичането на предвидения в чл. 208, ал. 1 КЗ (отм.) срок. Намира още, че решаващият съд не е обсъдил в мотивите си и възражението му във връзка с редовността на заведената при ищеца щета, като в тази връзка са изложени подробни съображения досежно липса на реквизити в подаденото до ищеца уведомление за настъпило застрахователно събитие. Счита, че изложените съображения обосновават извод за наличие на недобросъвестно поведение от страна на ищеца, поради което последният не следва да черпи права от собственото си недобросъвестно поведение.

Намира, че изводът на СРС досежно неоснователността на възражението му за изтекла погасителна давност също е неправилен, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 208, ал. 1 КЗ (отм.) плащането на обезщетението от ищеца е следвало да бъде извършено не по-късно от 31.03.2015 г.

Според въззивника доколкото по делото не се доказва възникването на главен дълг, то и акцесорната претенция за лихва също следва да бъде отхвърлена.

Поради изложените съображения е отправена молба за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и постановяване на такова, с което исковите претенции да бъдат отхвърлени в цялост.

В законоустановения срок от насрещната страна „Лев Инс“ АД е постъпил отговор на въззивната жалба, подаден чрез юрк. Надя Гераскова, в който са изложени доводи за неоснователност на същата. Въззиваемият счита, че изводите на първоинстанционния съд са правилни и съответстват на 2 събрания доказателствен материал по делото, поради което е отправена молба до настоящата съдебна инстанция за оставяне въззивната жалба без уважение и потвърждаване на решението в обжалваната част.

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Решението в частта, с която исковата претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е отхвърлена до пълния предявен размер не се обжалва, поради което е влязло в сила и не е предмет на проверка в настоящото производство. При извършена проверка по реда на чл. 269, ал. 1 от ГПК въззивният съд установи, че решението в останалата обжалвана част е валидно и допустимо.

Същото е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за основателност на предявения иск с правно основание чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ (отм.). При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл. 154 ГПК и в изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.

146 ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на въззивника във връзка с неговата правилност. Според настоящата съдебна инстанция същите са изцяло неоснователни, като във връзка с тях следва да се добави следното:

На първо място по отношение на правната квалификация на предявената искова претенция според настоящата съдебна инстанция районният съд е квалифицирал правилно предявения иск като такъв по чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ (отм.). Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ (отм.) застрахователят има право да получи платеното обезщетение от лицето, управлявало моторното превозно средство, когато застрахованият при настъпването на пътнотранспортното произшествие е управлявал моторното превозно средство след употреба на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма или под въздействието на наркотично вещество или негов аналог, или е отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотично вещество или негов аналог.

Правната квалификация на иска се извежда от твърденията, наведени с исковата молба. В случая ищецът твърди, че на 08.03.2015 г. в град София, на кръстовището на бул. „8-ми декември“ и бул. „Климент Охридски“, ответникът като водач на лек автомобил марка „Форд Фиеста“ с рег. № *******, виновно причинил пътнотранспортно произшествие, при което бил увреден лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № *******. Ответникът отказал да 3 бъде тестван за алкохол. Към датата на застрахователното събитие за автомобила, управляван от причинилия произшествието водач, при ищеца била сключена застраховка „Гражданска отговорност“ по полица № 22114002397654. Ищецът изплатил на собственика на увредения автомобил ЕТ „Черно море – Р.З.“ обезщетение в размер на 1622,48 лева. Ето защо предявил претенция спрямо ответника за заплащане на посочената сума, ведно с ликвидационните разноски.

От така изложените твърдения е очевидно, че ищецът претендира от ответника сумите на основание чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ (отм.), която урежда регресното право на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите да получи от застрахования платеното застрахователно обезщетение в изрично посочените в същата разпоредба хипотези.

Разпоредбата на чл. 213 КЗ (отм.) касае встъпването в правата на застрахования срещу причинителя на вредата, както и встъпването в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ от застрахователя по имуществената застраховка. Твърденията, изложени в исковата молба, не могат да бъдат подведени под нито един от фактическите състави, описани в чл. 213 КЗ (отм.).

За основателността на предявения иск по чл. 274, ал. 1, т. 1, предл. трето КЗ (отм.) в тежест на ищеца е да докаже, че в причинна връзка с противоправното поведение на ответника е настъпило събитие, за което ищецът в качеството си на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” носи риска; че е заплатил обезщетение в размер, не по-голям от действителните вреди; че ответникът е отказал да се подложи на проверка за алкохол.

В случая от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че на 08.03.2015 г. около 6,30 ч. в гр.

София, на кръстовището на бул. „8-ми декември“ и бул. „Климент Охридски“ е настъпило ПТП с участието на лек автомобил „Форд Фиеста“ с рег. № *******, управляван от ответника, който при маневра се удря в предпазната метална ограда на пътното платно и след това в паркираните в дясното локално пътно платно на бул. „Климент Охридски“ два автомобила – единият марка „Ауди“, а другият – въпросният увреден „Мерцедес“. Механизмът и причината за настъпването на процесното ПТП са изяснени по несъмнен начин от заключението на приетата в хода на първоинстанционното производство САТЕ, което е неоспорено от страните и което съдът изцяло възприема като компетентно, обосновано и безпристрастно, както и от протокол за ПТП № 1542554/08.03.2015 г., съставен от И.Ц. – мл. автоконтрольор при СДВР-ПП.

Вещото лице определя като техническа и експлоатационна причина за настъпване на произшествието движението с несъобразена скорост с пътната обстановка и наличие на алкохолно повлияване от около 2,04 промила, което е довело до липсата на постоянно упражняван зрителен контрол от страна на водача на лек автомобил „Форд Фиеста“, както и липсата на адекватно поведение от негова страна при навлизане и движение в заснежения участък 4 на кръстовището въпреки наличието на достатъчно дълга зона на пряка видимост. Изложеното обосновава извода, че ответникът е управлявал автомобила в нарушение на чл. 20, ал. 1 ЗДвП, доколкото не е контролирал непрекъснато превозното си средство по време на извършваната маневра и е позволил отклоняването му от траекторията на завоя, излизането от пътното платно и удар в предпазна ограда и други автомобили. Следователно процесното ПТП, при което са причинени имуществени вреди на лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № *******, е настъпило в резултат от виновното противоправно поведение на ответника, т. е. налице е фактическият състав на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД.

На следващо място по делото е доказано относно лек автомобил „Форд Фиеста“ с рег. № *******, че към момента на настъпване на процесното ПТП е било налице валидно правоотношение по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ищеца, като това обстоятелство не е и спорно между страните.