Присъда № 24 от 05.11.2024, Окръжен съд - Враца

МОТИВИ към присъда № 24/05.11.2024 г. по НОХД № 624/2024 г. по описа на ВрОС Подсъдимият М. И. М. от с.***, обл.Плевен е предаден на съд въз основа на обвинителен акт, внесен от Окръжна прокуратура гр.Враца, за извършено престъпление по чл.304а, вр. 304, ал.1 НК, за това, че на 04.07.2024 г., около 11.10 часа в *** пред *** е дал дар – 1 бр. банкнота с номинал 10 лева и сериен номер ГА 56430875 на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение – на Т. В. Г.младши автоконтрольор в РУ-Бяла Слатина при ОД на МВР-Враца, за да не извърши действия по служба, а именно да не състави акт за установяване на административно нарушение на М. И. М., водач на лек автомобил "Фолксваген Голф" с ДКН ЕН *** КК, за извършено нарушение по чл.70, ал.3 ЗДвП.

В първото по делото заседание подсъдимият М. М. се признава за виновен, признава фактите и обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, дава съгласие за същите да не се събират доказателства, а събраните такива на ДП да се ползват и заедно с договорния защитник адв.Т. Н. заявяват искане за разглеждане на делото по съкратената процедура на Глава 27 в хипотезата на чл.371, т.2 НПК.

По делото е проведено съкратено съдебно следствие по Глава 27 НПК, в хипотезата на чл.371, т.2 НПК. Тъй като направеното от подсъдимия признание се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателствени материали, по реда на чл.372, ал.4 НПК съдът с определение обяви, че при постановяване на присъдата си ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В хода на съдебните прения прокурорът поддържа обвинението така, както е внесено с обвинителния акт. Счита, че в случая са налице многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства и пледира за налагане на наказание при условията на чл.58а, ал.4, вр.чл.55, ал.1, т.2, б."б" НК, а именно "пробация" с двете задължителни пробационни мерки по чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 НК за срок от по 8 месеца всяка. Прави искане на основание чл.55, ал.3 НК на подсъдимия да не бъде наложено кумулативно предвиденото по-леко наказание "глоба".

В пледоарията си договорният защитник адв.Т. Н. заявява, че не оспорва фактите и правната квалификация на деянието, посочени в обвинителния акт. Прави идентично на прокурора искане на подсъдимия да бъде определено наказание в хипотезата на чл.55 от НК, а именно "пробация", като на основание чл.55, ал.3 НК да не му се налага кумулативно предвиденото наказание глоба.

В правото си на лична защита и в последна дума подсъдимият изразява съжаление за извършеното от него и прави искане за минимално наказание.

Съдът като съобрази признанията, направени от подсъдимия на изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, които се подкрепят от събраните на досъдебното производство писмени и гласни доказателства и разпоредбата на чл.

373, ал.3 НПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият М. И. М. е роден на *** в с.***, обл.Плевен, живее в с.***, ***, български гражданин, с основно образование, пенсионер, вдовец, неосъждан (реабилитиран), ЕГН **********. Същият притежавал лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с ДК № ЕН *** КК.

На 04.07.2024 г., около 11,10 ч. подсъдимият М. управлявал посочения лек автомобил в *** по ***, като се движел в посока откъм с.Борован. Пътувал сам, като превозвал медни казани.

1

По същото време в ***, на ул."***" пред дом *** се намирал автопатрул на РУБяла Слатина с патрулен лек автомобил „Шкода Рапид“, в състав мл.автоконтрольор Т.

В. Г. и полицай ООР Ц. К. - П.. Двамата упражнявали служебните си задължения за времето от 08,30 ч. до 20,30 ч. за контрол на пътното движение в посоченото населено място, съгласно план за специализирана полицейска операция (СПО) с №248р11494 от 01.07.2024 г.

Полицейските служители забелязали движещия се лек автомобил „Фолксваген Голф“, управляван от подсъдимия М., както и че въпросното МПС се придвижва без включени дневни/къси светлини, в нарушение на разпоредбата на чл.70, ал.3 ЗДвП, съгласно която: „През деня моторните превозни средства се движат с включени светлини за движение през деня или с къси светлини“. Незабавно св.Т. Г. подал знак на водача М. М. да преустанови движението на управляваното МПС, като последния го паркирал вдясно по посоката на движение, срещуположно на служебния автомобил „Шкода Рапид“. Полицейските служители се приближили и поискали документите на водача за проверка. Подсъдимият М. бил уведомен, че шофира без да включи светлините на автомобила. Същият подал изисканите от него СУМПС и СРМСП.

Полицейските служители го поканили да ги придружи до патрулния автомобил за извършване на справка на документите през РСОД. СвГ. седнал на шофьорското място в патрулния автомобил, а до него се настанила св.К. - П.. Докато последната извършвала проверка на документите, подсъдимият М. се доближил до шофьорската врата на полицейския автомобил. Използвайки, че прозореца на същата бил спуснат до крайно долно положение, подсъдимият пуснал върху свГ. една банкнота от 10 лв., която паднала в краката на полицейския служител. В същия момент подсъдимото лице казало, че това е „за фаровете“ и „че бърза, за да си продава казаните“. Горното било възприето и от двамата полицейски служители като желание от страна на подсъдимия М. да ги подкупи, за да не осъществят служебните си задължения. Полицаите излезли от служебното МПС, като св.К. - П. уведомила за случилото се дежурен ОДЧ. До пристигане на разследващи органи, свГ. и св.К. - П. запазили местопроизшествието. На място бил извършен оглед на МПС - л.а.“Шкода Рапид“ с ДК № СВ *** НР, като на пода пред шофьорската седалка върху гумената стелка била намерена една банкнота с номинал 10 лева и сериен № ГА56430857. Същата била иззета и приложена като веществено доказателство по настоящото производство.

Горната фактическа обстановка се установява от направеното от подсъдимия признание на изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, което се подкрепя от събраните на досъдебното производство гласни, и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията на свидетелите Т. Г., Ц. К. - П., протокол за оглед на местопроизшествие с приложен фотоалбум, 2 бр. типови длъжностни характеристики, месечни графици за изпълнение на КАТ в РУБяла Слатина, план за провеждане на СПО, протокол за изземване на обтривки и микроследи от лица и обекти, глоба с фиш № 2578/04.07.2024 г., характеристични данни за подсъдимия М. М., справка за съдимост, а така също и от приложеното веществено доказателство - 1 брой банкнота с номинал 10 лева със сериен номер ГА56430857.

Показанията на посочени по-горе свидетели са еднопосочни и потвърждават признатите от подсъдимия факти и обстоятелства, свързани с начина на извършеното от него деяние-предприетата полицейска проверка на автомобила му, извършените от подсъдимия конкретни действия, изразяващи се в оставянето на една банкнота с номинал 10 лева в полицейския автомобил, причината за това, а именно полицейският служител да не му състави акт за извършеното административно нарушение на 2 правилата за движение за това, че управлява МПС, без задължително включени светлини през деня.

Възприетата от съда фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт, се потвърждава и от приложените на досъдебното производство писмени доказателства, установяващи длъжностното качество на свидетеля Т. Г., на когото е била оставена банкнотата с номинал 10 лева, както и на колегата му-св.Ц. К. - П.. От приложените документи е видно, че св.Т. Г. е заемал длъжността "младши автоконтрольор" в РУБяла Слатина при ОД на МВР Враца, а св.Ц. К. - П. е на длъжност "полицай" в група "Охранителна полиция" в РУ-Бяла Слатина при ОД на МВР Враца. И двамата са изпълнявали посочените длъжности към момента на извършване на инкриминираното деяние.

Възприетите за установени при условията на чл.373, ал.3, вр. чл.372, ал.4 НПК и изложени по-горе фактически констатации дават основание да се направят следните правни изводи:

На инкриминираната дата и място подсъдимият М. М. дал дар на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение (полицейски орган)-младши автоконтрольор Т. Г. в РУ-Бяла Слатина при ОД на МВР-Враца, една банкнота с номинал 10 лева, със сериен номер ГА56430875, за да не извърши действие по служба, а именно да не му състави акт за установяване на административно нарушение по чл.70, ал.3 ЗДвП, с което от обективна и субективна страна е осъществил престъпния състав на чл.304а, вр. чл.304, ал.1 НК.

От обективна страна деянието е осъществено от подсъдимия със съзнателно предложената сума на полицейския служител. Безспорно е, че тази парична сума представлява дар, който не се дължи и не е поискан от този служител.

От друга страна, обективният състав на престъплението е реализиран от факта, че тази сума е предложена на полицейския служител именно с цел той да пренебрегне и неизпълни своите служебни задължения–да не му състави акт за установяване на административно нарушение по чл.70, ал.3 ЗДвП за това, че управлява МПС през деня без задължително включени светлини.

Към момента на деянието свидетелятГ. е имал качеството на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение (полицейски орган), тъй като изпълнявал длъжността "младши автоконтрольор" в РУ-Бяла Слатина при ОД на МВР-Враца.

От субективна страна, деянието е извършено от подсъдимия умишлено - при форма на вината пряк умисъл съгласно чл.11, ал.2, пр.1 НК. Същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал и е желаел настъпването на противоправните последици. Подсъдимият е съзнавал, че предлагайки сумата от 10 лева на полицейския служител, която сума не му се дължи по закон, прави опит да го убеди по неправомерен начин - чрез даване на неследващ се дар, да не изпълни своите задължения - да не му състави акт за извършено административно нарушение. Това се извежда от неговите действия и думи, които са били изречени в момента на оставяне на банкнотата в патрулния автомобил.

Безспорно е, че извършеното от подсъдимия деяние е довършен подкуп (не представлява опит по смисъла на чл.18, ал.1 НК, въпреки че банкнотата не е била приета от полицейския служител), тъй като съгласно ТР № 1/12.03.2021 г. на ОСНК на ВКС, т.2 - активният подкуп по чл.304, ал.1 и чл.304а НК, при форма на изпълнителното деяние "даде дар или каквато и да е облага" на длъжностно лице, е довършен с прекъсването на фактическата власт на дееца върху облагата и предоставянето й на длъжностното лице (полицейски орган) по начин, който му позволява безпрепятствено да изрази отношението си към нея-чрез приемането й или 3 отказ да я приеме. В конкретния случай подсъдимият пускайки банкнотата през прозореца на патрулния автомобил в краката на св.Т. Г., е прекъснал фактическата си власт върху нея и е дал възможност на полицейския служител да я вземе, или откаже.

Изложеното по-горе мотивира съдебният състав да признае подсъдимия М. И.

М. за виновен в извършено престъпление против дейността на държавни органи– подкуп на полицейски орган по чл.304а, вр. чл.304, ал.1 НК, по който текст му наложи наказание.

За извършеното от подсъдимия престъпление по чл.304а, вр. чл.304, ал.1 НК се предвижда наказание "лишаване от свобода" до десет години и глоба до петнадесет хиляди лева. Тъй като пред настоящия съд бе проведено съкратено съдебно следствие по реда на чл.371, т.2 от НПК, то на основание чл.373, ал.2 от НПК наказанието на подсъдимия за това престъпление следва да бъде определено при условията на чл.58а, ал.1 НК (обн.ДВ, бр.26/06.04.2010 г.). Съгласно чл.58а, ал.1 НК когато определи, ръководейки се от разпоредбите на Общата част, наказание "лишаване от свобода", съдът следва да го редуцира с една трета. Съгласно чл.58а, ал.4 НК когато едновременно са налице условията на ал.1-3 и тези на чл.55 НК, съдът прилага само чл.55, ако е по-благоприятен за дееца.

При определяне вида и размера на наказанието, което съдът наложи на подсъдимия М. взе предвид смекчаващите отговорността му обстоятелства- ниската стойност на предмета на престъплението, чистото съдебно минало на подсъдимия, напредналата му възраст-на 86 г., тежкия семеен и финансов статус-вдовец, пенсионер, с положителни характеристични данни, оказаното от него съдействие в хода на разследването, както и изразеното съжаление и критичното му отношение към извършеното деяние. Като отегчаващо отговорността му обстоятелство съдът прецени степента на обществена опасност на това деяние-завишена, с оглед вида и характера на обществените отношения, които се засягат с извършването му, и предвид честотата на разпространение на престъпните посегателства от този вид. Съдът приема, че в случая са налице многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, така че и най-лекото предвидено в санкцията на чл.304а НК наказание, в случая лишаване от свобода без предвидена долна граница, се явява несъразмерно тежко. Предвид това съдът наложи на подсъдимия наказание при условията на чл.55, ал.1, т.2, б."б" НК, след преценката по чл.58а, ал.4 НК, а именно че прилагането на посочената разпоредба на чл.55 НК в случая се явява безспорно по-благоприятно за дееца. Ето защо съдът замени наказанието "лишаване от свобода" с наказание "пробация" при двата вида задължителни пробационни мерки по чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 НК, а именно "задължителна регистрация по настоящ адрес" с периодичност на изпълнение два пъти седмично и "задължителни периодични срещи с пробационен служител", с продължителност малко над минимално предвидената, а именно за срок от по 8 месеца за всяка от тези мерки.