Решение № 168 от 03.07.2026, Районен съд - Нова Загора

РЕШЕНИЕ

№ 168 гр. Нова Загора, 03.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РОСЕН К. ЖЕЛЯЗКОВ при участието на секретаря Диана М. Дечева като разгледа докладваното от РОСЕН К. ЖЕЛЯЗКОВ Гражданско дело № 20262220100038 по описа за 2026 година

Постъпила е искова молба от Р. Й. М. с ЕГН ********** и адрес: *** против В. С. С. с ЕГН ********** и поС.ен адрес: ***, тел.********** с правно основание чл.415, ал.1, т.3 от ГПК и цена на иска 16000 лв.

Исковата молба отговаря на изискванията на чл.127 и чл.12 8 от ГПК.

Същата е постъпила по гр.д.№ 20255330114497 по описа на Районен съд - Пловдив, във връзка с Разпореждане № 23142/21.08.2025 г. по ч.гр.д.№ 13401/2025 г. на Районен съд Пловдив, като съгл. Определение № 16061/2025 г. по гр.д.№ 14497/2025 г. на Районен съд Пловдив и на основание чл.105 от ГПК, делото е изпратено по компетентност в Районен съд - Нова Загора.

В същата се излага, че със запис на заповед, издаден в *** на дата 17.07.2025 година „БЕЗУСЛОВНО“, „БЕЗ ПРОТЕСТ и РАЗНОСКИ“, издателят В. С. С. с лична карта № ***, издадена на ***, с ЕГН **********, с адрес: ***, се е задължил срещу представянето на записа да заплати на поемателя Р. Й. М. с лична карта № *********** с ЕГН ********** и адрес: ***, сумата от 16 000 лева (шестнадесет хиляди лева).

Видно от направеното отбелязване на самия запис издателят по него В. С. С. се бил задължил „безусловно“ и „срещу представяне“ на записа на заповед да заплати на поемателя Р. Й. М. сумата от 16 000 лв. Изрично в записа на заповед, издаден на 17.07.2025 г., било посочено, че същият е „без протест и разноски“.

Твърди се, че на 28.07.2025 г. ищецът изпратил текстово съобщение по телефона до В. С. С. да му заплати сумата от 16000 лв., която му дължал.

Същият бил уведомен и устно от негова страна да му възстанови дължимата сума.

Но сумата по записа на заповед не му била заплатена до настоящия момент, тъй като В. С.

С., отказвал да заплати дължимото вземане. В тази връзка опитите да уредят доброволно и извънсъдебно отношенията си с В. С., останали без резултат. С. категорично отказвал да му заплати дължимата се от него сума по издадения запис на заповед от 17.07.2025 г.

Предвид изложеното, за ищеца била налице единствената правна възможност да 1 защити правата си по съдебен ред. В тази връзка депозирал в Районен съд - град Пловдив заявление вх.№ 88769/19.08.2025 г. по чл.417, ал.1, т.10 от ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. По така подаденото заявление по чл.417, ал.1, т.10 от ГПК с Разпореждане № 23142/21.08.2025 г., постановено по частно гр.дело № 13401/2025 г., V гр. състав, било отхвърлено подаденото от негова страна заявление вх.№ 88769/19.08.2025 г. за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист, поради това че липсвали доказателства за предявяване на издадения на 17.07.2025 г., запис на заповед, тъй като съгласно чл.536, ал.2 от ТЗ, запис на заповед, в който не бил посочен падеж на плащане на сумата се смятал за платим на предявяване, каквото отбелязване липсвало в издадения документ - ценна книга.

Разпореждане № 23142/21.08.2025 г., постановено по частно гр.дело № 13401/2025 г., V гр. състав на ПРС, ищеца получил на 22.08.2025 г., като в указаният от съда едноседмичен срок същото не било обжалвано пред Окръжен съд - Пловдив и влязло в законна сила.

В резултат на това за ищеца било възникнало правото да предяви настоящия осъдителен иск за вземането си към В. С. С. с ЕГН **********, което вземане му било дължимо и следвало да бъде заплатено. В тази връзка с Разпореждане № 23142/21.08.2025 г., постановено по частно гр. дело № 13401/2025 г., V гр. състав на ПРС, съдът му предоставил едномесечен срок от влизане в сила на разпореждането за предявяване на претенциите си, предмет на заявлението срещу В. С. С. с ЕГН **********.

Моли да се счита, че с подаването на настоящата искова молба, предявява и за плащане издадения на дата 17.07.2025 г., Запис на заповед, с място на издаване: *** от издателя на записа на заповед В. С. С. с ЕГН **********, за сумата от 16000 лв.

/шестнадесет хиляди лева/.

Моли съдът, да постанови решение, с което да осъди В. С. С. с ЕГН ********** и адрес: ***, да заплати на Р. Й. М. с ЕГН ********** и адрес: ***, сумата от 16000 лева (шестнадесет хиляди лева), дължима по Запис на заповед, издаден „БЕЗ ПРОТЕСТ и РАЗНОСКИ“, с дата на издаване: 17.07.2025 г., с място на издаване: в ***, ведно със законната лихва върху главницата от 16000 лева, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.

Моли да бъде осъден длъжника В. С. С. с ЕГН **********, да заплати на Р. Й. М. с ЕГН ********** и сторените в заповедното производство разноски.

Моли да бъде изискано и приложено към настоящото дело, ч.гр.д.№ 13401/2025 г., V гр. състав по описа на ПРС за 2025 г.

Претендира и сторените съдебно-деловодни разноски в настоящото производство.

Прилага доказателства по опис: Запис на заповед, издаден на 17.07.2025 година;

Електронно заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК въз основа на документ по чл.417, ал.1, т.10 от ГПК- запис на заповед; Доказателство за уведомяване на лицето за дължимостта на вземането; Разпореждане № 23142/21.08.2025 г., постановено по частно гр.дело № 13401/2025 г., V гр. състав на ПРС; Доказателства за съобщаване на разпореждането.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника.

С него посочва, че счита исковата молба за допустима, но неоснователна. Твърди, че не дължи процесната сума. Признава, че между него и ищеца е имало облигационни отношения, във връзка с възложена от него на ищеца строителна дейност.

На основание чл.193 от ГПК, оспорва истинността на представения запис на заповед и заявява, че положения подпис не е негов.

При условията на евентуалност, прави възражение за прихващане на процесната сума със сумата в размер на 20000 лв., дадена авансово на ищеца, във връзка с уговорените строително-монтажни дейност. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар 2 на ищеца. Моли да бъде допуснат едни свидетел, при режим на довеждане. Претендира разноски.

С оглед изложеното, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

С оглед твърдението на ищеца, че Записът на заповед, издаден от ответника за сумата от 16000 лв. не бил платен, подал заявление за издаване на Заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК. С оглед Разпореждане № 23142/21.08.2025 г. на заповедния съд, влязло в сила, било отхвърлено заявлението за издаване на Заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК, поради липсата на изискуемите реквизити на процесния запис на заповед, съгласно чл.535 от ТЗ. Крайния извод на заповедния съд е бил, че така представения документ не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.

Така за ищецът възникнал правен интерес от завеждане на настоящия иск, осъдителен по своя характер, с който иска ответникът да бъде осъден да му заплати сумата по ценната книга на заповед, законната лихва върху нея и сторените разноски по делото.

По делото са приети писмени доказателства - запис на заповед без протест и разноски /оригинал/ от 17.07.2025 г. на л.6 от делото, Вайбър - чат на л.7 и л.8 от делото, заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК на л.9 и л.10, вносна бележка /платежно нареждане за наличен паричен превод/ за плащане към бюджета на л.11 от делото, Разпореждане № 23142/21.08.2025 г. по ч.гр.д.№ 13401 по описа за 2025 г. по описа на РС - Пловдив - на л.13 от делото, вносна бележка /платежно нареждане за наличен паричен превод/ за плащане към бюджета на л.27 от делото, пълномощно, договор за правна защита и съдействие на л.35 от делото, списък на разноските, документ от Банка ДСК АД на л.36 от делото, както и представените по настоящото производство - гр.д.№ 38/2026 г. по описа на РС - Нова Загора писмени доказателства, договор за правна защита и съдействие на л.9 от делото, декларация без протест и разноски с дата на издаване 10.06.2025 г. на л.10 от делото, нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 107 том III рег.№ 5266 дело № 467 от 2025 г. на л.11 и л.12 от делото, нотариален акт за покупко-продажба № 42 том I рег.№ 441 дело № 39 от 2024 г. на л.13 и л.14 от делото, запис на заповед без протест и разноски с дата на издаване - 05.06.2025 г. място на издаване - г*** на л.15 от делото, запис на заповед без протест и разноски с дата на издаване - 13.05.2025 г. с място на издаване г*** на л.16 от делото, три броя банкови документи от „Банка ДСК“ АД на л.17, л.18 и л.19 от делото, ч.гр.д.№ 13401/2025 г. по описа на РС – Пловдив;

Изслушани са свидетелски показания, както следва:

Свид.Ц.М.Р. споделя, че заедно с шефа си, Р. М. са извършвали ремонт на процесния имот, собствен на ответника, през 2025 г. Не бил в течение на всички уговорки между собственика на имота и шефа му, но бил свидетел когато собственикът на имота подписал документ на място, относно дължимите от него суми за ремонта в размер на 16 000 лв., които от шефа си знаел, че са дължими за работата. Според свидетеля, работата продължила около 5-6 месеца, като Р. М. лично закупувал материалите за работата, която обаче била завършена частично.

Свид.Д. Е. Д., настоящ собственик на имота, заявява че закупил същия от ответника, като ремонтните работи по обекта били извършени на около 70 %. Според него, от съседи бил узнал, че преди това двама човека са работил по ремонта на къщата, а от ответника по делото узнал, че до момента ремонтът му струвал „четиридесет и няколко хиляди лева“.

За изясняване на обективната истина по делото е приета съдебно-почеркова експертиза. Съгласно заключението на в.л.С. С. В.:

1. „Основния ръкописен текст в Запис на заповед без протест и разноски, с дата на издаване 17.07.2025 г. и място на издаване ***, е изписан от Р. Й. М., ЕГН: **********.“;

2. Ръкописните текстове срещу „словом“, „цифром“ и под „Издател“, а именно:

„шестнадесет хиляди лева“, „16,000 лв.“, „В. С. С.“ и „17.07.2025 г.“, са изписани от В. С. С. с ЕГН: **********.

3

От така събраните по делото доказателства, съдът прави следните правни изводи:

Предявен е осъдителен иск по чл.422, вр. с чл.415, ал.1, т.3 от ГПК, във вр. с чл.538 от ТЗ.

По делото не е спорно, че между страните е съществувало облигационно правоотношение, като ищецът е извършил определен обем строително-монтажни дейности в недвижим имот, собствен на ответника, доколкото този факт се удостоверява от приетите свидетелски показания на водените и от двете страни свидетели.

Така сключеният между тях договор носи белезите на договор за изработка – двустранен, неформален и консенсуален. Договорът за изработка се сключва за постигането на определен резултат, за изработването на готов продукт, за извършване на някаква дейност. Поначало има за предмет изпълнението на облигационни задължения, различни от задължението да се прехвърли собственост или друго вещно право. От практиката на върховните съдилища става ясно, че изпълнителят по този договор е самостоятелен и независим от този, който му поръчва работата, сам организира изпълнението и постигането на резултата. Мястото на изпълнение по принцип се определя от изпълнителя, но няма пречка то да бъде определено от възложителя, като работата се изпълнява поначало с материали и средства на изпълнителя, но същите могат да бъдат предоставени от възложителя. Върховните съдии стигат до извода, че тъй като законодателят не е предвидил форма за действителност на договора за изработка, такъв би могъл да бъде сключен и в устна форма.

В същността си спорът между страните е дали процесният Запис на заповед от 17.07.2025 г. е истинен и дали удостоверява вземане на ищеца срещу ответника, както той е възразил в отговора на исковата молба с вх.№ 128933/12.12.2025 г. по гр.д.№ 14497/2025 г. на Районен съд - Пловдив.

С оглед проверката дали процесния документ има качеството на твърдяната от ищеца ценна книга - запис на заповед, съдът следва да провери дали същият е редовен от външна страна и дали съдържа изискуемите законови реквизити по чл.535 от ТЗ, без които същият би бил недействителен, респективно в случай, че някой от реквизитите липсва дали може да бъде заместен или саниран по смисъла на чл.536 от ТЗ. Съгласно нормата на чл.535 от ТЗ записът на заповед като ценна книга следва да бъде съставен в писмена форма и да съдържа изрично посочени реквизити: наименованието „запис на заповед“, както в заглавието му, така и в самия му текст, безусловно обещание да се плати определена парична сума, падеж, името на лицето, на което следва да се плати, дата и място на издаване.