Определение № 1413 от 02.06.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1413 гр. София, 02.06.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Емил Томов

Членове:

Драгомир Драгнев

Геновева Николаева като разгледа докладваното от Геновева Николаева Касационно гражданско дело № 20228002104829 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца Н. Н. Азис срещу решение № 263067 от 03.10.2022 г. по в. гр. д. № 4483/2021 г. на СГС, с което е потвърдено решение № 20275231 от 14.12.2020 г. по гр. д. № 6106/2018 г. на СРС, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от касатора срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ искове с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 ЗЗДискр. за установяване на извършена през периода 14.04.2014 г. – 15.01.2018 г. дискриминация по признак "лично положение", изразяваща се в неравностойно третиране досежно правото му на образование по отношение на лица, лишени от свобода в други затвори, и с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 2 ЗЗДискр. за осъждане на ответника да преустанови нарушението и да се въздържа за в бъдеще от по-нататъшни нарушения, като е реализирана и отговорността на ищеца за сторените съдебно – деловодни разноски във въззивната инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

Жалбоподателят поддържа в касационната си жалба, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, и моли то да бъде отменено. Твърди, че въззивният съд неправилно е приел, че не е налице дискриминация спрямо него, в противоречие с материалния закон и практиката на ВКС, както и че не е съобразил всички относими доказателства по делото, вкл. свидетелските показания, установяващи неравно третиране на ищеца с други затворници, изтърпяващи наказание „доживотен затвор“, на които е било разрешено продължаване на 1 образованието до 12 клас в затвора в гр. ........... Поддържа, че приложение следва да намери решение № 14 на КС на РБ по к.д. № 14/1992 г. и чл. 20 от Хартата за основните права на ЕС.

В изложението към касационната си жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът навежда допълнителните основания на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК за допускане на касационния контрол, посочвайки че атакуваното решение противоречи на практиката на ВКС, обективирана в решение № 244 от 14.08.2012 г. по гр. д. № 777/2011 г. на ВКС, Четвърто г.о. и на решение № 14 на КС на РБ по к. д. № 14/1992 г., както и че разглеждането на делото по същество ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК съдържат единствено оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, посочени по – горе, но не и изведен какъвто и да било въпрос, който да е разрешен в противоречие с цитираната практика на ВКС и КС на РБ или разполагащ със значимост за точното приложение на закона и за развитието на правото.

Ответникът по касационната жалба – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ подава отговор на същата, в който поддържа становище за отсъствие на основания за допускане на касационен контрол и за неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд, съставът на Трето гражданско отделение, приема по основанията за допускане на касационното обжалване следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима. Не са налице обаче основания за допускане на искания касационен контрол.

Въззивният съд е приел за установено в процеса, че с присъда № 78/12.04.2010 г. на ищеца е наложено наказание „доживотен затвор“, чието изтърпяване е започнало на 24.01.2007 г., като за периода 24.01.2007 г. – 14.03.2014 г. е изтърпявано в затвора в гр. .................; за периода от 14.03.2014 г. до 14.04.2014 г. - в затвора в гр. .................., и за периода от14.04.2014 г. до приключване на съдебно дирене пред въззивната инстанция - в затвора в гр.

...................... Намерил е за установено и че ищецът е завършил основното си образование през учебната 1996 г. / 1997 г., че в затвора в гр. ..................... има училище, което предлага само начално обучение, и че ищецът е заявил желание да продължи образованието си, подавайки множество молби за преместване в затвора във ...................., където има училище до 12 клас.

По спорния по делото въпрос дали е налице дискриминация по признака "лично положение" спрямо ищеца, в контекста на правото му на образование по време на изтърпяване на наложеното наказание, СГС е посочил, че пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. Непряка дискриминация е поставяне на лице на основата на признаците по ал. 1 в понеблагоприятно положение в сравнение с други лица чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или практика, освен ако тази разпоредба, критерий или практика е обективно оправдан/а с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими. Съобразил е, 2 че специалният ЗЗДискр. цели установяване и отстраняване на всяко неравностойно третиране според признаците, изброени в чл. 4, ал. 1, както и че форма на непряка дискриминация е и липсата на правила, които да изравняват положението на различни /с оглед защитен признак/ лица или групи от лица. В конкретния случай, въззивният съд е намерил, че не е налице пряка или непряка дискриминация по чл. 4, ал. 3 ЗЗДискр., тъй като е осъществена хипотезата на правната норма - съществува привидно неутрална разпоредба, която обаче дава възможност за поставяне на заинтересованата страна в по-неблагоприятно положение в сравнение с други лица. Това е така, тъй като постановеният отказ от записване в Средно училище "Мито Орозов" е извършен, тъй като ищецът не е спазил изискванията на Правилата за условията и реда за образование, обучение и квалификация на лишени от свобода, обвиняеми и подсъдими. Съгласно чл. 28 от Правилата, в срок до 31 - ви юни, желаещите „лишени от свобода“ да бъдат включени в образователна квалификационна дейност за придобиване на образователна степен, която не се предлага в затвора, в който са настанени, предоставят на инспектор СДВР заявление по образец и документ за завършен клас или образователна степен.

В случая депозираната от ищеца молба от 22.05.2018 г. до директора на ГД „ИН“ за преместване във Врачанския затвор с цел продължаване на образованието след 8 клас, не е съдържала заявление по образец и документ за завършен клас или образователна степен. Следващата молба от 28.08.2018 г. е подадена извън законоустановения в чл. 28 от горепосочените правила срок. СГС е посочил, че от показанията на свидетелката П. се установява, че едва на 23.08.2018 г. ищецът се е снабдил с дубликат от свидетелството за завършен осми клас, поради това, че училището, в което е придобил тази образователна степен е било закрито и архивът му е бил преместен другаде.

Поради това е заключил, че ищецът не е спазил процедурата, разписана в приложимите горепосочени правила, даваща възможност на лицата, настанени в местата за лишаване от свобода да получат образование. За неоснователни е намерил доводите на ищеца, че позиционирането му в затвора в гр. ..................... е проява на дискриминация, тъй като съгласно практиката на ВКС /решение № 244/14.08.2012 г. по гр. д. № 777/2011 г. на ВКС/, по-неблагоприятно третиране на лишени от свобода в зависимост от това в кое затворническо заведение изтърпяват наказанието си, не е сред предвидените в чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. или в друг закон признаци и не представлява дискриминация по признак лично или обществено положение.

Допускането на касационно обжалване на въззивно решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Противното би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна по касационната жалба, а и възможно би било жалбоподателят да влага в правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело друго, различно съдържание от това, което ще изведе съдът. Върховният касационен съд може от обстоятелствената част на 3 изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, само да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, инкорпорирано в касационната жалба на ищеца, не са формулирани каквито и да било въпроси, вкл. правни такива, удовлетворяващи общото основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и т. 1 ТР № 1/2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Наведените оплаквания за неправилност на въззивното решение нито съдържат правни въпроси, каквито касационната инстанция няма правомощия сама да извежда или да формулира, нито е допустимо да бъдат разглеждани при предварителната селекция на касационната жалба.

Посочването на допълнителни основания по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, когато не е съотнесено с надлежно поставен правен въпрос, не може да обуслови допускане на касационно обжалване, доколкото последното изисква кумулативното осъществяване на общото и някое от допълнителните основания, визирани от законодателя в чл. 280, ал. 1 ГПК.

Съобразно гореизложеното, не са налице основания за допускане на касационно обжалване на атакуваното решение, вкл. проверяваните по служебен почин на съда по чл. 280, ал. 2, пр. 1 и пр. 2 ГПК, поради което Върховният касационен съд, съставът на Трето гражданско отделение ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 263067 от 03.10.2022 г. по в. гр. д. № 4483/2021 г. на СГС.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4