Решение № 5125 от 11.09.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 7042/2022
- Вид
- Решение № 5125
- Подписан
- 11.09.2024
- В сила
- 28.05.2024
- Състав
- Галя Вълкова
Цитирани разпоредби
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 20, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 20, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 380 · Кодекс за застраховането
- чл.432 ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 496, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 497 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 5125 гр. София, 11.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-15 СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Галя Вълкова при участието на секретаря Габриела М. Владова Боботилова като разгледа докладваното от Галя Вълкова Гражданско дело № 20221100107042 по описа за 2022 година
Предмет на разглеждане е осъдителен иск за присъждане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с правно основание чл.432 ал.1 КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД, предявен от И. М. Т. срещу ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД.
Ищцата И. Т. твърди, че на 19.02.2022 г., около 21:10 часа в гр. София, по бул. “Ботевградско шосе” с посока от ж.к. “Враждебна” към АМ “Хемус”, в района на № 491, пред магазин NOLA 7, самокатастрофира л.а. “Пежо” с рег.
№ *******, управляван от Б. Т.. Ищцата е била пътник в автомобила. Твърди се, че водачът на лекия автомобил е нарушил чл. 20, ал. 1 ЗДвП - задължение за непрекъснат контрол на ППС, чл. 20, ал. 2 ЗДвП - без да се конкретизира кое конкретно предложение от текста. В резултат на процесния инцидент ищцата получила фрактури на 3-то и 4-то ребро, двустранно контузионни промени на белодробния паренхим, полифрагментна фрактура на ацетабулум вляво, фрактура на долно рамо на лява пубисна кост, фрактура на горно рамо на дясна пубистна кост, симфилиолиза с начална сублуксация на симфизата, дислокационна фрактура в средна към горна ⅓ на диафизата на десен хумерус, фрактура на С5 в предната трета, инвертна цервикална лордоза, нехомогенни петнисти засенчвания в десен хемиторакс, плеврален излив вдясно на около 150 мл. Към този момент ищцата е била бременна, приета е 1 по спешност за наблюдение и е поставена на постелен режим с проведена консервативна терапия, ползвала шийна яка и имобилизация на раменна кост.
Предприето е открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, кръвна репозиция и метална остеосинтеза. Ищцата търпяла болки със значителен интензитет в първия месец, общият възстановителен период 20.02.2022 г. 28.05.2022 г. Спазвала щадящ режим на покой без натоварване. Получавала помощ от близки за елементарни дейности от ежедневието. Инцидентът променил начина й на живот, ограниченията се отразили силно негативно на емоционалното й състояние, допълнително усложнено от страха за загуба на плода. Ищцата страдала от безсъние, страхувала се кога ще се възстанови и дали ще може да се грижи за детето. Стресът и душевните страдания се очаквало да я съпътстват до края на живота й. Разходите за лечение били в общ размер 5173,45 лв., от които: 130 лв. – шийна яка, 262,97 лв. – фраксипарин и влашна тоалетна хартия, 79 лв. – проходилка, 2430 лв. – медицинско изделие, 41,48 лв. – компрес, манезий, медикаменти, 130 лв. – преглед и 2100 лв. криотерапия, ЛФИ, ИФТ и НИМП. Към датата на процесния инцидент гражданската отговорност на водача на л.а. Пежо“ с рег.
№ ******* била застрахована от ответното дружество. На 01.04.2022 г. ищцата отправила покана до ответника по реда на чл. 380 КЗ за изплащане на обезщетение, но в срока за произнасяне по чл. 496, ал. 1 КЗ такова не било определено и изплатено. По изложените съображения ищцата претендира осъждане на ответното дружество да й заплати сумата от 100 000 лв. частично от 150 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди за претърпените болки и страдания, ведно със законната лихва от 04.07.2022 г. до окончателното изплащане на претенцията, както и 5173,45 лв. - разходи за лечение, ведно със законната лихва от 04.07.2022 г. до окончателното изплащане.
В отговор на исковата молба ответникът не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по повод отговорността на водача на л.а.
“Пежо“. Посочва, че на 24.06.2022 г. на ищцата е заплатено обезщетение: 20 000 лв. неимуществени вреди и 2430 лв. имуществени вреди, което в пълна степен компенсира причинените болки и страдания. Претендирано обезщетение над този размер е несъответно на чл. 52 ЗЗД.
В допълнителна искова молба ищцата поддържа предявените претенции.
В допълнителна молба заявява, че не оспорва полученото плащане, но в платежното липсва яснота коя от сумите към коя от претенциите следва да се 2 отнесе. В съдебно заседание на 27.10.2023 г. процесуалният представител на ищцата уточнява, че заплатената от ответника сума е част от претендираната от ищцата с исковата молба.
В съдебно заседание ищцата, чрез адв. Л., поддържа предявените искове.
Ответникът, чрез адв. С., оспорва исковете.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:
В Констативен протокол № К-89 на Отдел „Пътна полиция“ при СДВР е констатирано настъпило ПТП в резултат на самокатастрофиране на л.а.
„Пежо“ с рег. № *******, управляван от Б. Т.. Инцидентът е настъпил на 19.02.2022 г., около 21:10 часа в гр. София, на бул. „Ботевградско шосе“ при движение на автомобила от ж.к. „Враждебна“ към АМ „Хемус“ в района на № 491, пред магазин NOLA7. Като пострадало лице наред с водача е посочена И.
М. Т..
Не се спори, че на 24.06.2022 г. ЗАД „ДБ.Ж.И З.“ АД е наредило по сметка на процесуалния представител на ищцата сумата от 22430 лв. с посочено основание обезщетение за неимуществени и имуществени вреди и № щета.
В приета по делото Комплексна медико-автотехническа експертиза, изготвена от вещите лица д-р А. М. и инж. А. П. А. експертите сочат по време на удара ищцата е пътувала в автомобила на задна дясна седалка. Лекият автомобил е фабрично оборудван с триточкови предпазни колани. Според експертите обаче по делото няма данни ищцата да е била с правилно поставен предпазен колан, няма описание за типична коланна травма. Въпреки това експертите отчитат, че с и без предпазен колан практически същите увреждания биха се получили.
По делото е приета и неоспорена Съдебномедицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р Б. К.. Съдебният експерт отговаря, че в резултат на процесния инцидент ищцата е получила следните травматични увреждания: фрактура на 3-то и 4-то ребро вдясно, двустранна контузия на белия дроб с плеврален излив вдясно около 150 мл., полифрагментна фрактура на ацетабулума вляво, фрактура на долно рамо на лява пубисна кост, фрактура на горно рамо на дясна пубисна кост, симфизиолиза с начална сублуксация на симфизата, фрактура на тялото на пети шиен прешлен С5, фрактура на десен 3 хумерус (раменна кост). Експертът не приема констатацията в епикризата от УМБАЛ „Св. Анна“ АД за нестабилна хемодинамика и статусът й не може да се определи като „непосредствено опасен за живота“. Въпреки това е съществувал потенциален риск от сериозно влошаване на състоянието на пострадалата поради двустранна контузия на белодробния паренхим. Не е имало отклонения в жизнените параметри на плода и нормалния ход на бременността, както при хоспитализирането, така и по време на престоя на пострадалата в лечебното заведение. Експертът разяснява, че фрактурите на ребрата се лекуват обикновено консервативно и зарастват за период до 6 седмици. Гръдната травма е лекувана с кислородотерапия, антибиотична профилактика и дихателни упражнения. Фрактурите на лонната кост не налагат специфично лечение, особено когато са неразместени или минимално разместени, както в случая. Подбран е консервативен метод на лечение – постелен режим за период до 4 седмици. За фрактурата на шиен прешлен е проведено също неоперативно лечение – имобилизиране на шията с твърда яка и прилагане на кортикостероид с цел намаляване на посттравматичния оток на меките тъкани. Диафизарната фрактура на дясна раменна кост е лекувана оперативно с имплантирането на пирон, застопорен с два винта.
Болките са били най-силни след настъпването на ПТП и предприетото консервативно и оперативно лечение, както и в ранния постоперативен период, като с всеки изминат ден те са намалявали по сила и интензитет. При личен преглед по повод изготвяне на заключението д-р К. констатира, че ищцата е в добро общо състояние. Претърпените травматични увреждания в резултат на инцидента не са довели до промяна в ежедневната активност, страничните занимания и хобита на пострадалата. Походката й е самостоятелна, без помощни средства и без накуцване. Констатират се загрозяващи белези на дясно рамо по повод оперативния достъп. Запазена е мускулната сила и захвата на двете ръце. Активните и пасивни движения са предимно безболезнени. Налице е пълна консолидация на фрактурите.
Имплантите на диафизарната фрактура са отстранени. Не се очакват каквито и да било усложнения по повод белодробния паренхим, фрактурите на ребрата и фрактурата на дясна раменна кост. По отношение на фрактурите на шиен прешлен експертът прогнозира, че със сигурност ще допринесе за по-бързо и ранно развитие на остеохондроза, особено с напредване на възрастта. Това заболяване води до ограничаване в обема и движенията на засегнатия отдел на 4 гръбначния стълб, в резултат на което се появяват болки. За фрактурата на ацетабулума вещото лице прогнозира с 50% вероятност развитие на посттравматична артроза на лява тазобедрена става. Констатира се калцификат в лабрума, най-вероятна причина за ограничение в обема на вътрешна ротация на левия ацетабулум. По отношение на разходите за лечение експертът приема като необходими: 262,97 лв. – фраксипарин, 79,00 лв. – проходилка, 2100 лв. – фзиотерапевтични и рехабилитационни процедури, 41,48 лв. – медикаменти и медицински изделия, 130 лв. – шийна яка, 2430 лв.
– имплант. Вещото лице не приема като необходим допълнителен разход за гинекологичен преглед на стойност 130 лв., тъй като няма данни за застрашаване нормалното развитие на плода и не се е налагало извършване на прегледи извън регулярната консултация.
Ищцата е ползвала отпуск за временна неработоспособност в периода 20.02.2022 г. – 28.05.2022 г.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Петьо Владимиров Танчев, във фактическо съжителство с ищцата. Свидетелят пътувал в автомобила – на предна дясна седалка. Изведнъж шофьорът загубил контрол, колата станала неуправляема, завъртяла се. Пътната настилка била мокра, а лявата лента била затворена и имало водоструйка. Свидетелят сочи, че след инцидента се преместили да живеят при родителите на ищцата, тъй като тя се нуждаела от постоянна помощ и била на легло. Наели рехабилитатор. Първите крачки ищцата направила след 40 дни. Имали притеснения за детето, тъй като гинекологът казал, че плодът е с леко сплескана глава. В край на сметка детето се родило нормално. След инцидента ищцата се променила, и до ден днешен е притеснена, вкл. и за детето. Не го давала на баби и дядовци. Отказала да ползва психологическа подкрепа.
Отложила явяването на изпити, междувременно обаче завършила и се дипломирала. С днешна дата ищцата се оплаквала от болки в ръката и таза.
На 25.07.2022 г. ищецът е предявила по реда на чл. 380 КЗ пред ответника писмена застрахователна претенция. Не спори, че плащане не е извършвано.
При така приетите за установени факти, съдът намира следното от правна страна:
Ответникът е застраховател по валидна задължителна застраховка 5
"Гражданска отговорност" на водача на л.а. „Пежо“ с рег. № ******* към 19.02.2022 г. В това си качество е поел риска да застрахова отговорността на водача за вреди, за които последният би отговарял по българското законодателство.
Застрахованото при ответника лице на общо основание отговаря при причинено непозволено увреждане със застрахованото превозно средство и тази отговорност е предмет на застраховката. Фактическият състав на непозволеното увреждане включва виновно извършено и противоправно деяние, от което са произлезли вреди – травматични увреждания, причинили болки страдания и отрицателни преживявания, наличие на причинна връзка между деянието и вредите. В случая посочените елементи на фактическия състав, пораждащ като последица и отговорността на ответника, съдът приема за доказани от събраните по делото доказателства.
Установява се, че в нарушение на правилото на чл. 20, ал. 2 ЗДвП – управление на МПС при непрекъснат контрол на превозното средство, както и на чл. 20, ал. 2 – несъобразяване на мокра пътна настилка и затваряне на лява лента от платното с пътни знаци. Не се събраха доказателства, опровергаващи презумпцията за виновност.