Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 144 от 02.05.2023, Окръжен съд - Русе

Съд
Окръжен съд - Русе
Дело
Гражданско дело 433/2022
Вид
Решение № 144
Подписан
02.05.2023
В сила
06.02.2024
Състав
Галина Магардичиян

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.223, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.300 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47,ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.113, ал.1, т. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.110 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.497, ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.557 · Кодекс за застраховането
  • чл.557, ал.1, т.2,б."А" · Кодекс за застраховането
  • чл. 558 · Кодекс за застраховането
  • чл.558, ал.5 · Кодекс за застраховането
  • чл.558, ал.7 · Кодекс за застраховането
  • чл.2, ал.2 · Наказателен кодекс
  • чл.381 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 144 гр. Русе, 02.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галина Магардичиян при участието на секретаря Десислава Ботева като разгледа докладваното от Галина Магардичиян Гражданско дело № 20224500100433 по описа за 2022 година

Ищецът Гаранционен фонд-гр.София/ГФ/ твърди, че на основание чл.288,ал.1,т.2,б.“А“ КЗ/отм/ е изплатил по щета *******/**.**.** обезщетение за неимуществени вреди в размер на 138 481.34лв на М. Г. Д., която е пострадала като пешеходец при ПТП на 26.02.2016г. Виновен – съгласно влязло в сила споразумение по НОХД № 2046/17 по описа на РСРусе е Б. Н. А., управлявал мотоциклет „Я.“ с рег № *****. Д. са обърнала към Гаранционен фонд за изплащане на обезщетение, тъй като за мотоциклета не е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“,но не се съгласила с размера на определеното й от ГФ обезщетение в размер на 84 540лв на 05.02.2018г, поради което завела гр.д.№ 4891/18 по описа на СГС.

Въз основа на постановено по делото решение Д. се снабдила с изпълнителен лист и отправила покани за доброволно изпълнение. На 11.08.2020г ГФ изплатил по влязлото в сила решение сумата от 1720лв, на 17.02.2017г – 1582.70лв, на 07.06.17г сумата в размер на 49 803.04лв като на 08.09.2020 е възстановена сума в размер на 164.40лв като надвнесена по изпълнително дело. Поканили ответника да възстанови платеното от ГФ, но същият не е погасил задълженията си. Искат от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ГФ сумата от 138 481.34лв, представляваща изплатеното от ГФ обезщетение по щета ****** от 17.01.2018г, ведно със законната лихва до окончателно изплащане на сумата и направените по делото разноски.

Съдът като съобрази изложеното в обстоятелствената част и петутима на исковата молба намира, че предявеният иск е с правно основание чл.558, ал.7 КЗ вр чл.557 КЗ, обн в ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 1.01.2016 г.

Ответникът Б. Н. А.а чрез назначените му на основание чл.47,ал.6 ГПК особени представители адв.К. С. Д. и адв.В. Н. Л. в писмен отговор по реда и в срока по чл.131 ГПК, счита предявените искове да недопустими поради 1 нередовности на исковата молба. Особените представители, че същата не отговаря по съдържание на изискванията на чл.127, ал.1, т. 3, т.4 и т.5 ГПК,защото от противоречието между изложените в обстоятелствената част твърдения за множество и различни по основание, по размер и по време плащания, извършвани от ГФ и от формулирания петитум за присъждане на една сума не става ясно какви и колко иска са предявени срещу ответника. В условията на евентуалност, ако съдът счете исковете за допустими, считат същите за недоказани, погасени по давност и неоснователни, поради което следва да бъдат отхвърлени. Считат, че след като ищецът твърди, че ПТП-то се е случило на 26.02.2016г и ГФ е изплатил щета с № ****** от 17.01.2018г, следователно всички възникнали във връзка с последиците от ПТП-то правоотношения с ГФ се регулират от сега действащият Кодекс за застраховането, ДВ бр.102/29.12.2015г в сила от 01.01.2016г. Оспорват твърдението на ищеца, че е изплатил на М. Д. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 138 481.34лв, защото не се представени писмени доказателства в тази насока. Оспорват регресната претенция по основание и размер, като считат, че същата не е резултат единствени от действията на ответника, а се дължи и на виновно поведение от страна и на увреденото лице-М. Д., която е пресичала на необозначено за целта място, с което същата е съпричинила вредоносния резултат, както и в неправомерно поведение на ищеца, изразяващо се в неизпълнение на задължението си по закон да определи своевременно и правилно дължимият размер на застрахователното обезщетение, че е допуснал образуване на дела-граждански и изпълнителни такива изп.д.№ 384/20 и № 383/20 по описа на ЧСИ с рег № *** с район на действие СГС. Не са представени доказателства, че управляваният от ответника мотоциклет е бил без сключена застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на ПТП. Представените доказателства касаят друг мотоциклет. Няма представени доказателства и решението на СГС да е влязло в сила. Оспорват твърдението на ищеца, че е поканил ответника да възстанови изплатеното от ГФ.Липсват доказателства за връчване на регресна покана лично на ответника. С оглед обстоятелството, че е налице особено представителство на ответника в процеса, не може да се приеме, че е бил поканен чрез връчване на искова молба. Считат, че евентуално заплатените от ищеца такси и разноски в изпълнителните производства пред ЧСИ не представляват разходи за определянето и изплащането на обезщетението по смисъла на чл.558, ал.7 КЗ, поради което не следва да бъдат възлагани в тежест на ответника. Регресното право на фонда обхваща платените разходи за определяне и изплащане на щетата , но не и разноските по изпълнителното дело. Тъй като с влязлото в сила споразумение по НОХД № 2046/17 е установено, че мотоциклетът, който е управлявал ответникът при ПТП-то е марка „Я.“ с номер на рама- ********, ищецът не твърди, че именно това МПС не е застраховано със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, напротив твърди и представя доказателства за липса на такава застраховка относно мотоциклет с рег № ******, който принадлежи на друго МПС. С оглед на изложеното считат, че не са представени достатъчно безспорни и несъмнени доказателства за това, че именно ответникът, а не трето лице дължи на ищеца посочената сума в размер на 138 481.34лв. Оспорват претенцията и по размер като считат, че изплатената от ищеца сума е прекомерно завишена и не съответства на твърдените травматични увреждания, техния интензитет и проявление.

Правят възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на 2 пострадалата като твърдят, че с поведението си значително и допринесла за настъпване на пътния инцидент, нарушавайки правилата за движение по чл.113, ал.1, т. 1 ЗДвП. По НОХД № 2046/17 по описа на РРС е установено, че към момента на удара пострадалата е предприела пресичане на пътното платно на необозначено място. Считат за правилно определеното от УС на ГФ съпричиняване в обем на 30%. Ако съдът не уважи доводите им, правят възражение за изтекъл срок на погасителна давност по чл.110 ЗЗД върху претендираните от ГФ вземания. От извършване на ПТП-то на 26.02.2016 до подаване на исковата молба-25.07.2022 са изтекли повече от пет години, поради което претендираните вземания са погасени по давност. Ако съдът счете, че това не е датата за начало на погасителния давностен срок , то като се съобразят датите на плащания, твърдени от ищеца, то вземанията са погасени по давност съответно на 17.02.22 и на 07.06.2022г.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установена следната фактическа обстановка:

На 26.02.2016 в гр.Русе е настъпило пътно-транспорто произшествие между мотоциклет без рег номер с табела № ******, отговарящ на мотоциклет “С.к.” с водач Б. Н. А. и пешеходката М. П. Д.. От справката от база данни на Информационен център към Гаранционен фонд е видно, че за посоченият номер отговаря определена рама и за това МПС последната регистрация е през 2013г.

Със споразумение по чл.381 НПК, одобрено в съдебно заседание с определение № 455 от 13.11.2017г по НОХД № 2046/17 по описа на РРС, Б. Н.

А. е признат за виновен в това, че: на 26.02.2016 в гр.Русе, при управление на МПС-мотоциклет “ Я.” с номер на рама ********, нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост причинил на М. Г. Д. средна телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, временно опасно за живота и трайно затрудняване в движенията на снагата, десен горен крайник и двата долни крайника, за срок повече от тридесет дни-счупване на черепа в ляво тилно; контузия на мозъка; субарахноидален кръвоизлив; субдуларен кръвоизлив; счупване на 3-то, 5-то, 6-то, 7-мо,8-мо,9-то и 10-то ребро в дясно; пневматоракс двустранно, повече в дясно; контузия на десен бял дроб; разкъсване на черния дроб и кръв в коремната кухина, наложило оперативно отваряне на коремната кухина; ретропениториален хематом; счупвания на дясна пубисна кост; счупване на дясна раменна кост, наложило метална остеосинтеза; счупване на лява голямопищялна кост, наложило метална остеосинтеза; счупване на лява малкопищялна кост; счупване на латералния кондил на дясна голямопищялна кост, следкръвозагубна анемия, наложила преливане на кръв и плазмозаместителни продукти, като при деянието е управлявал моторно превозно средство-мотоциклет от категория А 2, без да има необходимата правоспособност- престъпление по чл.343, ал.3,пр. предпоследно, буква“А“, пр.2 във вр ал.1,буква“Б“,пр.2 вр с чл. 342,ал.1,пр.3 НК и 2. че на 26.02.2016 в гр.Русе се служил с контролни знаци-1 бр.рег.табела за МПС с регистрационен номер ******, издадени за други МПС-мотоциклет „С. к.“,бежов металик на цвят, с рама ***********, собственост на В. А. И. от гр. Б., обл. Р..- престъпление по чл.345, ал.1, пр.1 вр чл.2, ал.2 НК.

Пострадалата М. Г. Д. е отправила до Гаранционен фонд-София молба вх.№ 24-01-58 от 17.01.2018г с искане да й бъде изплатено застрахователно обезщетение за причинените и неимуществени и имуществени вреди. С 3 писмо от 31.01.2018 Гаранционният фонд/ГФ/ е уведомил Д., че одобрява да й бъде заплатено обезщетение за причинените й неимуществени и имуществени вреди в общ размер на 122 200лв./ 122 000лв обезщетение за неимуществени вреди и 2 200лв за имуществени вреди/ . ГФ намалява тази сума с 30%, тъй като счита че такъв е размерът на съпричиняване от страна на пострадалата, т.е до размер на 84 000лв за неимуществените вреди и 1540лв за имуществените вреди. С писмо от 15.03.2018г ГФ е уведомил Д., че във връзка с постъпило от нея възражение, фонда не намира основание за преразглеждане на сумите, които счита, че следва да й бъдат изплатени.

С платежно нареждане от 05.02.2018г/л.96 от делото/ ГФ е изплатил на М. Д. сумата от 85 540лв по образуваната щета ******/2018г.

ГФ-София е осъден да заплати на М. Г. Д., на основание чл.557, ал.1, т.2,б.“А“ КЗ вр чл.558, ал.5 КЗ и чл.497, ал.1 КЗ сумата от 36 000лв, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди по повод възникнало на 26.02.2016 пътно-транспортно произшествие, причинено от МПС без задължителна застраховка „Гражданска онговорност“, ведно със законната лихва от 18.04.2018г до окончателното плащане, въз основа на Решение № 674 от 13.04.2020 по в.гр.д.№ 3862/19 по описа на САС и Решение № 2129 от 22.03.2019г по гр.д№ 4891/18 по описа на СГС, за което е издаден изпълнителен лист от 31.07.2020 и е образувано изп.дело № 20209200400384 по описа на ЧСИ с рег № *** с район на действие СГС. Видно от приложената по делото покана за доброволно изпълнение сумата за събиране по изпълнителното дело е в размер на 49 803.04лв, която включва освен главницата по изпълнителният лист и с,мата от 8590лв законна лихва върху нея за периода от 18.04.2018 до 24.08.2020г, 1548лв разноски по изпълнителното дело, 3665.04лв такси по Тарифа на ЧСИ към 24.08.2020г.

Видно от представените съдебни решения, съдът е определил обезщетение за неимуществени вреди в размер на 120 000лв като е отчел изплащането на сумата от 84 000лв извънсъдебно, поради което е присъдил обезщетение в размер на 36 000лв. Със съдебно решение № 2129 от 22.03.2019г по гр.д.№ 4891/18 по описа на СГС ГФ е осъден да заплати по сметка на СГС сумата от 1720лв разноски по делото. На 20.08.2020г тези суми за изплатени въз основа на наложен запор по образуваното изпълнително дело.

С платежно нареждане от 11.08.2020г /л.95 от делото/ ГФ е изплатил по сметка на СГС сумата от 1720лв, разноски по делото.

ГФ-София е осъден да заплати на адв.Г. Д. адвокатско възнаграждение в размер на 1000лв за представителство пред въззивна инстанция по в.гр.д.№ 3862/19 по описа на САС, за което е издаден изпълнителен лист на 31.07.2020 и е образувано изпълнително дело № 20209200400383 по описа на ЧСИ с рег № *** с район на действие СГС. Сумата за събиране по това изпълнително дело, според покана за доброволно изпълнение, е в размер на 1582.70лв, в която освен сумата по издаденият изпълнителен лист е включена и сума от 350лв разноски по изп.дело и 232.70лв такси по Тарифата на ЧСИ, дължими към 24.08.2020г. На 20.08.2020г тези суми за изплатени въз основа на наложен запор.