Решение № 18209 от 28.09.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 18209 гр. С., 28.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА К. Г.ЕВА при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. Г.ЕВА Гражданско дело № 20251110120305 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на Й. П. Х., ЕГН: **********, и В. П.

Х.,

ЕГН:

**********, и двамата със съдебен адрес:

*************************************************** срещу М. П. Ч., ЕГН:

**********, с адрес: *********************************, с която са предявени в условията на активно субективно съединяване установителни искове с правно основание чл.

124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗС за признаване за установено в отношенията между страните, че ищците са титуляри на правото на собственост върху реална част от 104 кв. м. от поземлен имот с идентификатор ***, съвпадащ изцяло като процесна част от 104 кв.м. от ПИ с идентификатор ***, и който имот е от ККР на с. Г., С.О., област С. /столица/, одобрена със Заповед РД-18-37/04.07.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК, целият с площ от 1029 кв. м., адрес на поземления имот: с. Г., район „П.“, м. „Т.“, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, номер по предходен план: 6115.724, при граници /съседи/ на имота – поземлени имоти с идентификатори:

***,

***,

***,

***, ***, която реална част е заснета и нанесена в червен щрих между точки 1, 2, 3 и 4 на Контролно заснемане от февруари 2025г., въз основа на изтекла придобивна давност.

Ищците твърдят, че с Протоколно решение № 2 от 22.11.1966г. на Изпълнителен комитет на Софийски градски народен съвет на Й. П. Х. /техен дядо/ е предаден за безвъзмездно и вечно ползване недвижим имот, представляващ земя от селскостопанския фонд с площ от 750 кв. м. в землището на с. Г., при съседи: запад – Н.С., изток – П.Д., север – горски фонд и юг – път. Посочват, че през 1988г. процесният недвижими имот бил заснет с пл. № 725 и нанесен в кадастрален лист № Г-10-6-А, като площта му възлизала на 715 кв.м.

Излагат, че на основание § 4а ЗСПЗЗ през 1995г. Й. Х. закупил 600 кв.м. идеални части от въпросния имот, заедно с построената в него жилищна сграда от 34 кв.м. През 2005г. имотът бил новообразуван под пл. № 725 с площ от 600 кв.м. по плана на новообразуваните имоти в местност „Т.“ в землището на с. Г., одобрен със Заповед № РД-15-330/02.112005г. на областния управител на област С.-град. Поддържат, че Х. заградил предоставената му земя и започнал да я ползва по предназначение още от 1966г., като независимо от устройствените 1 планове упражнявал фактическа власт върху целия заграден имот, в частност върху 715 кв.м. Твърдят, че след смъртта на дядо им през 2010г. недвижимия имот бил наследен от баба им Х.М.а Х. съгласно Завещание, вписано в т. VI, акт № 40, вх. рег. № 20966, н.д. № 11967/2010г. Сочат, че на 13.09.2010г. придобили правото на собственост върху процесния имот по силата на договор за дарение, като продължили явно, безпрепятствено и необезпокоявано да владеят и процесната реална част от поземлен имот с идентификатор ***. Правният си интерес от предявяване на исковете обосновават с твърдения, че до края на 2024г. никой не е заявявал собственически претенции спрямо поземлен имот с идентификатор ***, когато установили, че последният е бил възстановен по реда на ЗСПЗЗ на наследниците на С.П.С. през 2009г., а на 23.12.2024г. наследниците се били разпоредили с него в полза на ответника. Твърдят да са упражнявали явно, безпристрастно и необезпокоявано владение върху процесната реална част, за периода от 13.12.2010г. до предявяване на настоящите искови претенции – 08.04.2025г. Поради гореизложените съображения считат, че са придобили правото на собственост върху процесната реална част, поради което молят за уважаване на исковите претенции. Претендират разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който излага становище за неоснователност на предявените искове. Поддържа, че понастоящем не съществува реална част от имот с идентификатор *** с площ от 104 кв.м., тъй като последният е разделен на два отделни имота – ПИ с идентификатор *** с площ от 104 кв. м. и ПИ с идентификатор *** с площ от 926 кв.м. Оспорва твърденията на ищците, че са осъществявали едновременно, постоянно, явно и необезпокоявано владение върху процесната реална част с доводи, че последните живеят в гр. П.. Възразява, че дори да са извършвани отделни действия в недвижимия имот, то те били израз на добри съседски отношения с неговите праводатели и представлявали търпими действия. Релевира възражение, че преди сключването на договора за покупко-продажба извършил оглед на недвижимия имот и последният не бил заграден. Навежда доводи, че до окончателното приключване на реституционната процедура не е текла придобивна давност в полза на ищците. Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

В съдебно заседание ищците Й. П. Х. и В. П. Х., редовно призовани, не се явяват, представляват се от адвокат З., който поддържа исковата молба и моли за уважаване на исковете.

В съдебно заседание ответникът М. П. Ч., редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат Б., която поддържа отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на исковете.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото писмени и гласни доказателства и като ги обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл.

235 ГПК и чл. 12 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От приетото по делото удостоверение № 391 от 18.01.1967г. на СГС – ИК се установява, че на Й. П. Х. е предадена безвъзмездно за вечно ползуване 750 кв.м. земя в землището на с.Г., при съседи: запад – Н.С., изток – П.Д., север – горски фонд, юг- път. От приетия по делото Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 188 от 19.12.1995г. придобит на основание § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ Й. П. Х. е признат за собственик на 600 кв.м., представлаващи реална част от имот с пл.№ 725, с площ от 715 кв.м., заснет през 1988г. и нанесен в кадастрален лист № Г-10-6-А, находящ се в землището на с.Г., месността *******, при съсъди: север-гора, изток – имот планоснимачен № 726, юг-път и запад – имот планоснимачен № 724 и на частта от 600 кв.м., север- ТОА „П. - С.“, изток-имот с планоснимачен № 726, юг - път и от запад – имот планоснимачен № 724, заедно с построената в него без строителни книжа жилищна сграда върху 34 кв.м., състояща се от първи етаж с кухня и мазе и втори етаж от хол и спалня. Не е спорно твърдението на ищците, че през 2005г. имотът е новообразуван с пл.№ 725, кадастрален район 615 по плана 2 на новообразуваните имоти на местност обед.м. „Т.“ **** в землището на с.Г., одобрен със Заповед № РД-15-330/02.11.2005г. на областния управител на област С. – град, с площ от 600,000 кв.м., както и твърдението, че през 2010 Й. Х. е починал, като имота е преминал в изключителна собственост на Х.М.а Х., съгласно Завещание, вписано в книгите за вписване, т.VI, № 40, вх.рег. № 20966, н.д. № 11967/2010г. С определението си постановено по реда на чл. 140 от ГПК, съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване и на обстоятелствата, че на 13.09.2010г. Х.М. Х. е дарила на Й. П. Х. и В. П. Х. правото на собственост върху имот с пл. № 725 в м. „Т.“ в землището на с. Г., както и че на 23.12.2024г.

М. П. Ч. е закупил недвижим имот с идентификатор ***., съгласно договор за покупко-продажба на недвижим имот, акт № 115, том XV, рег. № 31751, дело № 3563 на Нотариус И.Д., с рег. № *** в НК, с район на действие, районна на СРС. От приетата на л.20 от досието по делото Заповед № РД-64-142/17.06.2009г. е видно, че имота е прехвърлен на ответника М. Ч. от наследниците на С./С.П.С., на които със Заповедта и съгласно удостоверение за наследници № 20/05.02.2009г. е възстановено правото на собственост върху новообразуван имот в строителни граници в кадастрален район: 6115, имот № 724, местност Т., землище на с.Г., гр.С., с площ от 1029 кв.м., при граници и съседи: ПИ № 726 и ПИ № 725 от изток и ПИ № 5321 /път/ от юг.

От приетото по делото удостоверение за приемане на проект за изменение на КККР № 25-151336 от 16.05.2025г. на АГКК и приложение към удостоверение за приемане на проект, се установява, че същото е издадено на М. Ч. в уверение на приет проект за изменение на КККР на с.Г., одобрени със Заповед № РД-18-37/04.07.2011г. По искане на ответника е издаден и Протокол за трасиране, означаване и координиране на ПИ с проектен идентифакатор *** и 1481.6515.4 по КК на с.Г.. От приетия по делото Нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 77, том I, рег. № 4498, дело № 250 от 04.07.2025г. на Нотариус Б.М., с рег. № *** в НК се установява, че ответника е признат за собственик на поземлени имоти с идентификатор *** и ***, които имоти съгласно представена скица – проект, издадена въз основа на приет проект за изменение на КККР са образувани след заличаване на ПИ с идентификагтор ***, находящ се в землището на с.Г., район П., местност Т., с площ от 1029 кв.м.

По делото с оглед установяване на факта на твърдяното владение са разпитани на страната на ищците свидетелите М. Т. М. и В. П. М.а. Разпитан свидетелят М. казва, че познава ищците от 1975-1976г., когато започнал да обитава съседния имот с № 6515.739.

Посочва, че познава и д-р Х.. Възпроизвежда в показанията си корпоралните характеристики на имота, както и че още от 1975г. имота се стопанисва от д-р Й. Х.. Има спомени за налична къща, множество засаждения. Посочва, че след 2010г. ищецът Й. владеел имота, като периодично започнал да посещава имота, да ремонтира покрива, а преди около три –четири години направил и канализация и санитарен възел. За спорната част възпроизвежда, че попадала в имот, който бил пустеещ, обрасъл и свидетелят там си слагал клоните.

Свидетелят влизал в имота по поет към ответника ангажимент, като споделя, че не е виждал други лица в имота, а Й. посещавал от един до два, три пъти в месеца имота.

Разпитана свидетелката М.а, съседка на ищците, въпроизвежда в показанията си, че през годините е виждала Й. със съпругата му и децата, а ответникът твърди, че не познава, като само преди 1-2 месеца се запознала със съпругата на последния. Посочва, че от 2001г. обитава постоянно имота, инвалид е и не излиза, поради което има постоянни наблюдения.

Посочва, че имота на Х.и е ограден от 1960г., като нищо не е променяно 63 години. Целият имот се поддържал от Х.и, а новите собственици се появили през 2005г. Й. Х. не живеел в имота постоянно, но идвал 2-3 пъти в месеца, като предимно идвал лятото.

На страната на ответника е разпитана свидетелката П., един от праводателите на ответника. Възпроизвежда в показанията си, че през 2024г. е извършена продажбата. Тя посочва, че имота който продали на ответника е с № 6515.3., като никога не е имало ограда с 3 имот 6515.725. Имало изградена барака в имот № 6515.4. - в техният имот, вероятно строена от дядото на ищците. Свидетелката посочва, че не живее там, а единствено от 2009г. е идвала в имота три пъти, последно за да води клиенти. Посочва, че никога никой не е имал претенции към имота, като тя лично не е установявала част от имота да попада в други заграждения.

Разпитана на страната на ответника е и неговата майка – свидетелката Ч.а, която възпроизвежда, че именно тя е намерила парцела. Посочва, че когато е била на огледи не е възприемала други лица в имота. В съседния на ищеца парцел било пустеещо, пусто и имало една паднала барака, не възприела наличието на ограда. Откакто закупили имота били там, започнали и процедура по урбанизация. На скицата онагледява като посочва, че техния имот е с № 6515.3. и № 6515.4., но посочва, че към датата на заседанието не владеят имот с № 6515.4., защото през 2025г. когато отишли с геодезиста установили, че има налична телена ограда, наличието на каквато преди това свидетелката не установила. Свидетелката изразява съмнение, че след като ищците са закупили само 600 кв.м., разликата от 250 кв.м. не е заплатена от тях, като посочва, че след закупуването на имота от тяхна страна през 2024г. ищецът Х. е позвънил на сина й и му е казал, че следва да му прехвърли спорната процесна част, като изразил готовност да закупи процесните кв.метри, и ответникът казал „добре 100 квадрата не ме бъркат, щом ги искате, мога да ви ги продам“, но впоследствие ищецът казал, че няма възможност да ги закупи, като следва да му ги прехвърли или ще заведе дело.