Определение № 4571 от 14.09.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4571 гр. Варна, 14.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V А СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иванка Д. Дрингова

Членове:

Весела Гълъбова мл.с. Ивайло М. Младенов като разгледа докладваното от мл.с. Ивайло М. Младенов Въззивно частно гражданско дело № 20263100501805 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 56983/15.07.2026 г. от ОУ „П.Р.

Славейков“ – гр. Варна, представлявано от **********, чрез пълномощник адв. Е. М., против постановено определение № 8949/03.07.2026 г. по гр.д.

12942/2026г. по описа на ВРС, с което е оставена без уважение молба вх. № 42304/28.05.2026 г. за изменение/допълване на определение № 7004/15.05.2026 г. в частта за разноските.

В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно, тъй като производството е прекратено поради оттегляне на иска от ищцата, поради което за ответника е възникнало право на разноски по чл.

78, ал. 4 ГПК. Излага се, че адвокатското възнаграждение е реално заплатено преди подаване на молбата по чл. 248 ГПК, а непредставянето на платежния документ пред районния съд представлява процесуален пропуск при комплектоване на молбата. С частната жалба е представено преводно извлечение/платежен документ за сумата 480 евро, платена от ответника на процесуалния му представител.

В срока за отговор е постъпило становище от ищцата Й. Н. И., чрез адв.

Р. М., с което частната жалба се оспорва. Поддържа се, че първоинстанционният съд правилно е отказал присъждане на разноски, тъй като към молбата по чл. 248 ГПК не е бил представен банков документ за плащане на адвокатското възнаграждение. Възразява се и срещу приемането на представения с частната жалба платежен документ като несвоевременно ангажирано доказателство.

Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в предвидения от закона срок по чл. 275, ал.1 от ГПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна.

Производството по гр. д. № 20253110112942/2025 г. по описа на Районен съд – Варна, XXXIII състав, е образувано по искова молба на Й. Н. И. срещу Основно училище „П. Р. Славейков“ – гр. Варна, с която са предявени 1 обективно кумулативно съединени трудови парични искове за сумите 1 776,45 лв. ( 908,28 евро) – чл.128, т.2 от КТ, 4 600,99 лв. (2 352,45 евро)- чл.222, ал.3 от КТ и 90,90 лв. (46,48 евро) – чл.224, ал.1 от КТ.

Ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба чрез адв. Е.

М., с който е оспорил исковете по същество и е поискал присъждане на направените по делото разноски. Към отговора са приложени писмени доказателства във връзка с релевираната защитна теза.

С молба вх. № 38541/15.05.2026 г. ищцата е заявила, че оттегля предявения иск, поради което с Определение № 7004/15.05.2026 г. Районен съд – Варна е прекратил производството по делото на основание чл. 232 ГПК.

С този съдебен акт първоинстанционният съд не се е произнесъл по искането на ответника за разноски, макар във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът да следва да се произнесе и по разноските – арг. чл. 81 от ГПК.

С молба вх. № 42304/28.05.2026 г. ответникът е поискал допълване/изменение на прекратителното определение в частта за разноските, като е претендирал сумата 480 евро за адвокатско възнаграждение. Към молбата е бил представен договор за правна защита и съдействие от 05.01.2026 г., в който е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 480 евро, платимо по банков път.

С обжалваното Определение № 8949/03.07.2026 г. районният съд е оставил молбата без уважение, като е приел, че по делото не е представен документ, от който да се установи реално плащане на сумата.

Този извод е неправилен с оглед представените във въззивното частно производство доказателства и спецификата на производството по частна жалба.

Съгласно чл. 78, ал. 4 от ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото, освен когато прекратяването е поради постигнато между страните споразумение. В случая производството е прекратено поради едностранно оттегляне на иска от ищцата, а не поради споразумение, поради което за ответника е възникнало право да иска възстановяване на направените разноски. Съдебната практика последователно приема, че при прекратяване на делото поради отказ или оттегляне на иска ответникът има право на всички разноски, направени по повод защитата му, като е без значение в кой момент ищецът е предприел процесуалното действие по десезиране на съда. Правилно районният съд е съобразил принципното положение, че адвокатско възнаграждение се присъжда като разноски само когато е доказано, че е реално заплатено. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, ако плащането е уговорено по банков път, следва да се представят доказателства за това, а ако е в брой, отбелязването в договора за правна помощ има характер на разписка.

В настоящия случай обаче с частната жалба е представено преводно извлечение, от което се установява плащане на сумата 480 евро от Основно училище „Петко Рачев Славейков“ към адв. Е. М., като основанието на превода индивидуализира гражданското дело. Документът съдържа данни за платец, получател, банкова сметка, размер на превода и основание за плащането, поради което удостоверява реалното извършване на претендирания разход.

Възражението на ищцата, че това доказателство не следва да бъде прието, не се споделя.

Производството по частна жалба е самостоятелно производство по 2 контрол върху определения и разпореждания, при което ограниченията на въззивното производство по чл. 269, изр. второ ГПК не се прилагат; съдът по частната жалба извършва пълна проверка на процесуалния акт и може да установява релевантните факти и да събира доказателства, необходими за правилното решаване на процесуалния въпрос – арг. Тълкувателно решение на ОСГТК от 15.01.2019 г. по тълкувателно дело № 6 по описа за 2017 г. на ВКС.

Представеният платежен документ не установява нововъзникнал след постановяване на обжалваното определение разход, а удостоверява плащане на вече договорено адвокатско възнаграждение, свързано с процесуалната защита на ответника по висящото първоинстанционно производство. Поради това не се касае до хипотеза, при която страната иска присъждане на разноски въз основа на плащане, извършено след приключване на релевантния процесуален момент. Общото правило, че производството по чл. 248 ГПК не служи за поправяне на пропуски на страната чрез последващо плащане или последващо създаване на основание за разноски, не е приложимо към случай, в който плащането е извършено преди прекратяването и преди заявяване на претенцията, а впоследствие се представя единствено удостоверителният банков документ. Наред с това производството пред районния съд е приключило в закрито заседание преди провеждане на първото открито съдебно заседание. В трайната практика на ВКС се приема, че когато прекратяването е постановено в закрито заседание и ответникът не е имал реална възможност да организира защитата си относно разноските преди прекратителния акт, той може да заяви претенцията си и да представи доказателства за договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в производството по чл. 248 ГПК, стига разноските да са направени във връзка с делото и преди узнаването за прекратяването му.

По делото е налице и своевременно заявено искане за присъждане на разноски — още с отговора на исковата молба ответникът е поискал присъждане на направените процесуални разноски. Непроизнасянето на районния съд в прекратителното определение е обусловило подаването на молба по чл. 248 ГПК, а това производство има за предмет именно допълване/изменение на акта в частта за разноските.

Неоснователно е и евентуалното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК съдът може да присъди по-нисък размер на адвокатското възнаграждение само при мотивирано възражение на насрещната страна и след преценка на действителната фактическа и правна сложност на делото. При такава преценка съдът следва да изложи мотиви относно фактическата и правна сложност на спора, извършените процесуални действия и съотношението между необходимата защита и заплатеното възнаграждение.

В случая предявени са три обективно съединени трудови парични иска.

Ответникът е организирал защита чрез адвокат, депозирал е писмен отговор по чл. 131 ГПК, изложил е подробни възражения по основателността на претенциите и е представил писмени доказателства. Уговореното и платено адвокатско възнаграждение в размер на 480 евро съответства на характера на спора, на броя на предявените претенции, на необходимата подготовка на писмената защита и на защитавания имуществен интерес. Не се установява възнаграждението да е несъразмерно или очевидно завишено спрямо действителната правна и фактическа сложност на делото.

Поради изложеното обжалваното определение следва да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено допълване на прекратителното 3 определение в частта за разноските, като ищцата бъде осъдена да заплати на ответника сумата 480 евро, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство.

Никоя от страните не е претендирала разноски за настоящото производство и такива не следва да се присъждат.

Воден от горното, съставът на Варненски окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 8949/03.07.2026 г., постановено по гр. д. № 20253110112942/2025 г. по описа на Районен съд – Варна, 33 състав, с което е оставена без уважение молба вх. № 42304/28.05.2026 г. на Основно училище „П. Р. Славейков“ – гр. Варна за изменение/допълване на Определение № 7004/15.05.2026 г. в частта за разноските и

ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Й. Н. И., ЕГН , с адрес: гр. Варна, ул. „Тодор Димов“ № 24– 26, да заплати на Основно училище „П. Р. Славейков“ – гр. Варна, ЕИК 000084135, с административен адрес: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 80, представлявано от директора **********, сумата 480 евро, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство по гр. д. № 20253110112942/2025 г. по описа на Районен съд – Варна.

Определението не подлежи на обжалване по аргумент от чл. 248, ал. 3, изр. 2 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4