Определение № 3930 от 20.10.2022, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3930 гр. Варна, 20.10.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Невин Р. Шакирова мл.с. Александър В. Цветков като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско дело № 20223100502223 по описа за 2022 година

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба на Н. В. К. - Михова срещу Решение № 2057 от 24.06.2022г. по гр.д. № 13534/2021г. по описа на ВРС, Х-ти състав, с което на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 59 от ЗЗД е отхвърлен предявеният от въззивницата срещу Я. П. Д. с ЕГН ********** за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцата сумата от 10 800 лева, представляваща сбор от наемни месечни вноски за периода от 30.04.2019г. до 03.04.2021г., с която сума ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищцата, вследствие отдаване без съгласието и знанието на ищцата на собствения й недвижим имот на трето лице, представляващ апартамент № 2, находящ се на втори етаж в жилищна сграда на адрес в гр. Варна, ул. „Бачо Киро“ 8, със ЗП от 78.15 кв.м. и получавайки месечна наемна цена в размер на 450 лв., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението в съда – 28.05.2021г. до окончателното плащане на задължението и за което вземане е издадена Заповед за изпълнение № 2104 от 01.06.2021г. по ч.гр.д. № 7580/2021г. по описа на ВРС, Х-ти състав.

Въззивната жалба е основана на оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното решение. Изложени са доводи, че правилно ВРС е приел, че ответникът е отдавал под наем на трето лице Станислав П. собствения на ищцата апартамент в гр. Варна по силата на договор за наем от 30.04.2019г., както и че е получавал наемна цена в размер на 450 лв. месечно в периода 30.04.2019г. до 03.04.2021г. Неправилно обаче е приел, че имотът е отдаван от ответника със съгласието на ищцата, което съгласие касае и получаването на наемната цена от Я. Д.. Този извод е в противоречие със събраните по делото доказателства.

1

От показанията на свидетеля В. Г., домоуправител на входа, в който се намира жилището е установено, че в края на март 2021г., адв. П. П., още едно лице и ключар са посетили жилището, като установили двама наематели в него. В. К. бил изненадан и афектиран от установеното, позвънил на сестра си К. К. /майка на ответника/, която дошла на място. От тези показания е оборено твърдението, че жилището било предоставено от В. К. на Я. Д., за да бъде отдавано от последния под наем на трети лица. Неправилно показанията на този свидетел не се кредитират от съда, а се кредитират тези на свидетеля Росен И.. В частта им, сочеща на уговорка между В.

К. и Я. Д., последният да отдава процесното жилище под наем за уравняване на дялове от съсобствени апартаменти между К. и В. К., наследени от родителите й, показанията на последния свидетел противоречат на писмените доказателства. Собственик на процесния имот съгласно актовете е Н. К., а не баща й В. К., поради което са ирелевантни всякакви уговорки между В. К. и Я. Д. за отдаване под наем на чуждо жилище. По делото не е установено ищцата да е дала съгласие жилището й да бъде отдавано под наем от Я. Д. на трети лица, а процесното жилище не е част от наследствените имоти на В. и К. К. Недостоверни са и показанията на св.

Росен И. относно размера на наемната цена – 350 лв., който съгласно писмените доказателства е в размер на 450 лв. По делото не е установено ищцата изобщо да е знаела, че Я. Д. продължава да използва имота й, за да получи за себе си имотна облага. В този смисъл отправила искане обжалваното решение да се отмени и вместо него предявения иск да се уважи.

В отговор на жалбата Я. Д. оспорил доводите в нея като неоснователни. Показанията на водените от него свидетели са безпротиворечиви и взаимно подкрепящи, а тези на свидетеля Г. – изолирани и неконкретни. Последния няма наблюдения по отношение на вазаимоотношенията и уговорките в семейството. Свидетелят И. от друга страна обитавал под наем изба, съсобствена на родителите на страните, плащал е наем на В.

К. Неговите показания се подкрепят добре от останалите събрани по делото доказателства и от елементарната логика. Отправил искане обжалваното решение да се потвърди.

На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при служебна проверка съдът констатира, че въззивната жалба е допустима. Депозирана е от активно легитимирана страна по делото, имаща правен интерес от обжалването, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря на съдържателните изисквания за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК.

В отговора на въззивната жалба е обективирано искане с оглед изясняване на спорните въпроси по делото относно действителните уговорки в семейството и знанието и съгласието от страна на въззивницата за тях, да се допусне събиране на допълнителни гласни доказателства по делото посредством разпит на свидетелката К. К. – леля на ищцата, която я е отгледала и същевременно майка на ответника. За да се произнесе, 2 съдът съобрази, че искането е недопустимо като преклудирано на основание чл. 266 от ГПК.

Ето защо искането следва да се остави без уважение.

Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 15.11.2022г. от 09:00 часа, за която дата и час да се призоват страните по делото.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззиваемата страна за допускане на гласни доказателства посредством показанията на по един свидетел, при условията на водене.

НАПЪТВА на основание чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК страните към медиация или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3