Определение № 2464 от 25.09.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2464 гр. София, 25.09.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Жана Ив. Маркова като разгледа докладваното от Женя Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20251000502287 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1 ГПК.

Образувано е по постъпила в ъ з з и в н а частна жалба вх.

№87763/08.08.2024 година /инкорпорирана в касационна жалба/ о т Г. И. П. против решение № 3000/20.05.2024 г., постановено по в.гр.д.5267/2023 г. по описа на СГС, IV-ти Е въззивен състав, В ЧАСТТА, /имащо характера на определение/, с което е прекратено производството по предявените от Г. И. П. срещу Р. Т. Р. частични обратни осъдителни искове по чл.143 ЗЗД за осъждането и да заплати сумата от 1000 /хиляда/ лева – главница по договор за кредит за текущо потребление от 22.07.2011 година, частичен иск от сумата 18614,09 лева, ведно със законната лихва, считано от 01.12.2017 година до окончателното изплащане на задължението; сумата от 130 лева-лихви част от 2819,77 лева и сумата от 120 лева заемни такси.

Частният жалбоподател твърди в жалбата си, че определението е неправилно и моли въззивният съд да отмени обжалваното определение и върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ответникът по жалбата Р. Т. Р. не е депозирала отговор.

Частната жалба е подадена от надлежна страна в срока срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения.

Производството по в.гр.д.№ 5267/2023 г. по описа на СГС, IV-ти Е 1 въззивен състав е образувано по въззивна жалба на „Банка ДСК“ АД срещу решение №20068207/22.11.2022 година, постановено по гр.д.50908/2017 година по описа на СРС, 87-ми състав, с което съдът отхвърля предявените срещу Г. И. П. искове с правно основание чл.422 ГПК за признаване за установено, че Г. И. П. дължи на „Банка ДСК“ АД суми по договор за поръчителство от 22.07.2011 година, за коитп е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от 29.06.2016 година по ч.гр.д.28264/2016 година на СРС, 87-ми състав.

С решение № 3000/20.05.2024 г., постановено по в.гр.д.5267/2023 г. по описа на СГС, IV-ти Е въззивен състав решението на първоинстанционния съд е отменено и вместо него е постановено друго по съществото на спора, с което е признато за установено, че Г. И. П. дължи на „Банка ДСК“ АД сумите, както следва: сумата от 18614,09 лева –главница по договор за кредит за текущо потребление от 22.07.2011 година, ведно със законната лихва, считано от 27.05.2016 година до окончателното погасяване, възнаградителна лихва в размер на 2269,79 лева за периода 19.05.2015 година – 26.05.2016 година, мораторна лихва в размер на 59,34 лева за периода 14.08.2015 година – 26.05.2016 година, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. 28264/2016 година на СРС, 87-ми състав.

Решението не е допуснато до касационно обжалване с решение по к.т.д.754/2025 година на ВКС.

С решението си въззивният съд е прекратил производството по предявените от Г. И. П. срещу Р. Т. Р. частични обратни осъдителни искове по чл.143 ЗЗД за осъждането и да заплати сумата от 1000 /хиляда/ лева – главница по договор за кредит за текущо потребление от 22.07.2011 година, частичен иск от сумата 18614,09 лева, ведно със законната лихва, считано от 01.12.2017 година до окончателното изплащане на задължението; сумата от 130 лева-лихви част от 2819,77 лева и сумата от 120 лева заемни такси.

Видно от приложеното ч.гр.д. №28264/2016 година по описа на СРС-87ми състав е, че въз основа на заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК от „Банка ДСК“ АД е издадена заповед за незабавно изпълнение, по силата, на което длъжниците Р. Т. Р., Г. И. П. и М. М.

Н. са осъдени да заплатят на банката солидарно сумата от 18614,09 лева – главница по договор за кредит за текущо потребление от 22.07.2011 година, 2 ведно със законната лихва, считано от 27.05.2016 година до окончателното погасяване, възнаградителна лихва в размер на 2383,02 лева за периода 19.05.2015 година – 26.05.2016 година, санкционираща лихва в размер на 436,75 лева за периода 14.08.2015 година – 26.05.2016 година, заемни такси в размер на 120 лева, както и 1284,39 лева – разноски по делото. Посочено е в заповедта, че вземането произтича и от следните обстоятелства – извлечение от сметка съгласно договор за кредит за текущо потребление от 22.07.2011 година.

В срок е постъпило възражение от Г. И. П. – Ч., като на заявителя са дадени указания за депозиране на иск по чл.422 ГПК, като по депозираната искова молба е образувано гр.д.50908/2017 година по описа на СРС, 87-ми състав.

С определение от 26.08.2018 година /л.72/ е прието за съвместно разглеждане, в условията на евентуалност предявен обратен иск срещу Р. Т. Р., в качеството и на наследодател на кредитополучателя.

Липсва спор между страните, а и горното се установява от представените доказателства, както и от силата на пресъдено нещо по влязлото в сила решение, че по силата на валиден договор за кредит за текущо потребление от 22.07.2011 година банката е отпуснала на кредитополучателя И. Т. Р. кредит в размер на 25 000 лева, който е бил усвоен. Изпълнението на този договор е обезпечено с учредено поръчителство от ответницата Г. П..

Единствен наследник на кредитополучателя е Р. Р.. Изложени са аргументи, че дори и да се приеме, че с поканата от 17.12.2015 година предсрочната изискуемост е обявена на длъжника то шестмесечният срок по чл.147, ал.1 ЗЗД не е изтекъл към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение от банката – кредитор. При определяне по размер на задълженията на поръчителя, съдът не е отчел сумите, събрани по принудителен ред в изпълнителното производство, съобразно разрешението, дадено с ТР 4/2013 година на ОСГТК на ВКС. Съгласно разпоредбата на чл.429 ГПК поръчителят и солидарният длъжник могат да искат изпълнение срещу длъжника, въз основа на издадения в полза на взискателя изпълнителен лист. Налице е хипотеза на законна суброгация, по силата на която поръчителя, респ. на солидарния длъжник, които са платили дълга се суброгират в правата на удовлетворения кредитор по изпълнителния лист.

3

Само за тези случаи законодателят включва и правото на принудително изпълнение сред онези права, които суброгиралото се трето лице придобива от кредитора, в случая - от кредитора по изпълнителния лист. За да събере дължимата сума, всяко друго трето лице /различно от поръчителя и от солидарния длъжник/, което твърди, че се е суброгирало в правата на кредитора по изпълнителния лист, следва да инициира съответното съдебно производство по снабдяване с изпълнително основание - да предяви осъдителен иск или заявление за заповед за изпълнение. В производството по снабдяване с изпълнително основание третото лице /различно от поръчителя и солидарния длъжник, платили дълга/ следва да заяви своето регресно право срещу длъжника по изпълнителния лист, както и всички останали предпоставки на законната суброгация, на които се позовава. В това производство съдът ще е длъжен да зачете задължителното действие на влязлото в сила осъдително решение, респ. на влязлата в сила заповед за изпълнение, относно съществуването на дълга по изпълнителния лист към релевантния момент/приключването на съдебното дирене, респ. изтеклия срок п о чл. 414 ГПК/, доколкото третото лице е частен правоприемник на удовлетворения кредитор което обуславя и допустимостта на осъдителен иск за третото лице, платило дълга.

От създаденото изпълнително основание по чл.417 ГПК обаче това трето лице не може да се възползва. Върху суброгиралото се трето лице преминават всички прехвърлими права на кредитора, които могат да му послужат за събиране на вземането към момента на плащането/изпълнението/, но с правото на принудително изпълнение на удовлетворения кредитор по издадения изпълнителен лист разполага само поръчителят или солидарният длъжник - изрично в този см. решение № 71/24.07.2019 г., постановено по гр. д. № 2576/18 г. по описа на ВКС, III гр. о. В този смисъл е и постановеното от 13-ти състав на САС решение №313/28.05.2021 година по в.т.д.2616/2020 година на САС.

Тъй като видно от данните по делото ищцата по обратния иск има качеството поръчител по договора за кредит по силата на разпоредбата на чл.429, ал.1 ГПК тя ще може да се позлва както от силата на пресъдено нещо по влязлото в сила решение, така и при плащане ще се суброгира в правата на кредитора по издадения изпълнителен лист, което обуславя и липсата на правен интерес от воденето на обратния иск.

4

Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции определението на първоинстанционният съд следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, Софийският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 3000/20.05.2024 г., постановено по в.гр.д.5267/2023 г. по описа на СГС, IV-ти Е въззивен състав, В ЧАСТТА, /имащо характера на определение/, с което е прекратено производството по предявените от Г. И. П. срещу Р. Т. Р. частични обратни осъдителни искове по чл.143 ЗЗД за осъждането и да заплати сумата от 1000 /хиляда/ лева – главница по договор за кредит за текущо потребление от 22.07.2011 година, частичен иск от сумата 18614,09 лева, ведно със законната лихва, считано от 01.12.2017 година до окончателното изплащане на задължението; сумата от 130 лева-лихви част от 2819,77 лева и сумата от 120 лева заемни такси.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5