Решение № 873 от 07.12.2022, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 873 гр. Кюстендил, 07.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Калин К. Василев при участието на секретаря ИРЕНА АНДР. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от Калин К. В.ев Гражданско дело № 20221520100812 по описа за 2022 година

Производството е по реда на Част втора – Общ исков процес от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по искова молба, депозирана от Д. М. против Община Кюстендил.

В исковата молба се сочи, че на 17.03.2022 г., около 13:45 часа следобед, ищецът, придвижвайки се в района на плажа в гр. Кюстендил и поконкретно – на пресечката между ул. „Земен“ и ул. „Стоян Лудев“, се натъкнал на глутница от около 4-5 безпризорни кучета, едно от които внезапно се спуснало към него и без да е провокирано по какъвто и да е начин, го ухапало по десния крак – на подбедрицата. Ищецът изпитал силна болка, като установил, че на мястото на ухапаното панталонът му е скъсан, а имал и рана, която кърви. Наблизо имало хора, които се притекли на помощ на пострадалия, а кучето избягало. Сочи се, че непосредствено след това бил закаран до Бърза помощ от П. Н., където обработили и превързали раната му като му поставили и противобясна ваксина № 23ОВ2019 с назначена схема, по която да бъдат поставени и останалите дози от същата. Назначено му било и медикаментозно лечение, възлизащо на сума от 43,80 лв. Тъй като раната не заздравявала, на 04.04.2022г. ищецът бил хоспитализиран с проведено лечение с обезболяващи, антибиотик и стерилни превръзки. Изписан бил на 08.04.2022г., като заплатил такса леглоден в размер на 23, 20 лв. През време на престоя си в болницата отново се провело лечение, изскващо разходване 1 на средства, с оглед изписаната му от докторите рецепта. В резултат на ухапването и преживения от това стрес, се влошили и показателите на кръвната му захар, заради което посетил още един специалист в областта, а и кръвното му налагане било 160/90. След ухапването ищецът бил изключително притеснен да не се зарази с билестта бяс, за която нямало установено лечение, а за заразените изходът винаги бил летален. Започнал да има проблеми със съня, да вдига кръвно и да сънува кошмари. Твърди се, че и към 26.04.2022 г. раната все още не била заздравявала, заради което бил изписан отново антибиотик – Сефпотек. След посещението си при д-р Н. на 05.05.2022 г. ищецът получил медицинско свидетелство № 29/2022 г., видно от което, към същата дата бил с разкъсно-контузна рана на дясната подбедрица, която макар да била заздравяла, имало назначено лечение на цикатрикс, неводещ до функционални нарушения и до съществена промяна на вида на крайника. След ухапването се развил възпалителен процес в меките тъкани около раната в последващия инцидента период. Като резултат от претърпения инцидент ищецът преживял уплаха за личността и здравето си, търпял болки по време на ухапването, а и след това с оглед третирането на раната, получил психическа травма, която не била отшумяла и до днес, а рефлектирала върху съня му, кръвното налягане, както и на стойностите на кръвната му захар. Уплахата от ухапването продължавала и до днес избягвал мястото на инцидента, постоянно се оглеждал за кучета и се страхувал дали би реагирал адекватно при повторно нападение. Всичко това предпоставило и посещение при психиатър – д-р П.. При прегледа тя установила, че е тревожен, лабилен, с множество невротични оплаквания, чести психогенни кризи и актуални прихотравмени преживявания. Назначено му било лечение, за което заплатил сума от 5,98 лв. Поддържа се, че именно ответната община е отговорна за настъпилия инцидент поради бездействието на нейните органи и служебни лица, касателно задълженията им да изолират безстопанствените кучета в обособени за това места. Позовава се на теоретични постановки и съдебна практика в този смисъл.

Ето защо се поддържа искане да бъде осъдена Община Кюстендил, адрес: пл. „Велбъжд“ № 1, ДА ЗАПЛАТИ на Д. З. М., ЕГН:**********, с адрес: гр. *********, ул. „********“ № **, обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в размер на 2000.00 лв. (две хиляди лева), изразяващи се в причинени на ищеца болки, страдания и психически дискомфорт в следствие ухапване по десния крак – на подбедрицата от безпризорно куче, на 17.03.2022 г., около 13:45 часа следобед, в района на плажа в гр. Кюстендил и по-конкретно – на пресечката между ул. „Земен“ и ул. „Стоян Лудев“, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането - 17.03.2022 г., до окончателното й изплащане, както и сумата в размер на 91,06 лв. – имуществени вреди, представляващи разходи по лечението в резултат на ухапването. Претендират се и сторените съдебноделоводни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на исковата 2 молба, с който искът се оспорва по основание и размер. Оспорва пасивната процесуална легитимация по така предявения иск, доколкото не се доказало твърдените за настъпили вреди от страна на ищеца да се дължат на неправомерно действие или бездействие на ответната община. Претенцията била и изцяло неоснователна. Излагат се подробни съображения по посока на това, че общината е изпълнила законово вменените й задължения като е предприела действия за овладяване и контрол на популацията на безстопанствените кучета. В тази връзка, считано от 01.09.2008 г. на територията на общината функционирал приют за бездомни кучета. Там те се маркирали, което означавало, че кучето е регистрирано и ваксинирано против бяс, и настанявали, но само временно – до осиновяването им или докато бъдат върнати на местата откъдето са взети, но след извършване на съответните ветеринарно-медицински дейности. Така, ответната страна изпълнила законово вменените й задължения според изискванията на чл. 47, ал.1 от Закона за защита на животните, поради което и не било налице противоправно бездействие, а оттук и причинно-следствена връзка с твърдените за настъпили вреди за ищеца. Спори се по изложените в исковата молба фактически твърдения. Ищецът следвало да докаже пълно и главно, че е ухапан и то именно от безстопанствено куче, както твърди. Отделно от това, че кучето е маркирано, също не означавало, че е безстопанствено, доколкото същото може и да е осиновено. Твърди се още, че в описания в молбата район няма безстопанствени кучета, което могло да се потвърди чрез гласни доказателствени средства. На сочената дата не е постъпвал и сигнал за подобен инцидент, а ищецът, и да би бил налице такъв, не бил положил дължимата грижа за здравето и телесната си цялост. Ответникът оспорва и размера на предявения иск за неимуществени вреди, тъй като същият бил силно завишен – не съответствал на принципа за справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, на социално-икономическите условия в страната, на населеното място, в което живеел ищецът, както и на установената съдебна практика.

Ето защо се иска отхвърляне на исковата претенция в цялост, алтернативно – редуциране размера на отговорността, касателно претенцията за неимуществени вреди. Претендират се сторените разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

В съдебно заседание исковата молба се поддържа, а ответната страна не се представлява.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, ведно с доводите и твърденията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото е установено, че н а 17.03.2022 г., около 1 3,45 ч., на пресечката на ул. „Земен“ и ул. „Стоян Лудев“ в близост до плажа в гр.

Кюстендил куче е ухапало Д. М. по десния крак в областта на подбредицата.

В този смисъл са събраните в хода на производството гласни доказателства 3 чрез разпита на свидетелите П. Н. и С. С., които съдът кредитира изцяло, тъй като са логични и безпротиворечиви, като данни, които изнася Н. се преценяват в светлината на чл.172 от ГПК, доколкото последният е бил колега в таксиметрова компания на ищеца. От показанията им се установява, че те като очевидци са възприели М. на процесната дата, като същият е бил заобиколен от глутница кучета, видимо безстопанствени и ищецът е имал нараняване на десния си крак. Свидетелите са съдействали на М. да се превърже раната му и Н. го е закарал до болницата на процесната дата, за да му се окаже лекарско съдействие с оглед на нараняването.

Разпитан по делото и свидетелят П. В., чийто показания съдът кредитира и същите са насочени единствено към установяване на стандартната процедура за третиране на бездомните кучета в гр. Кюстендил и до мнението на свидетеля, че в посочения от ищеца район на гр. Кюстендил няма бездомни кучета, тъй като там обичайно кучетата няма с какво да се хранят.

Посочените от тези двама свидетели данни са в корелативна връзка с данните от писмените доказателства, като съгласно Медицинско свидетелство №29/2022г., издадено от д-р В. Н. М. на 17.03.2022 г. е третиран в МБАЛ „Никола В.иев“- гр. Кюстендил за разкъсно–контузна рана на дясната подбредица, като в документа е посочено, че нараняванията е възможно да са възникнали по начина, който М. сочи. Потвърждава се твърдението на ищеца, че му е поставена противобясна ваксина на 17.03.2022 г., за което свидетелства заверенотo и приложено по делото копие от медицинско направление – л. 24 от делото. И в допълнителен лист към листа за преглед на пациент се сочи, че раната на М. е превързана. В приложената епикриза от кюстендилската болница се сочи, че е проведено лечение с антибиотици и обезболяващи във връзка с нараняването на ищеца в областта на дясната подбедрица. Налице е по делото и амбулаторен лист от 04.05.2022г., издаден от психиатър – д-р П. /л.28/, съгласно което на М. във връзка с травменото му преживяване – ухапване от куче се появили тревожност и психотравмени преживявания, довели и до проблеми със съня, поради което му е определена медикаментозна терапия. Приложени са по делото и са неоспорени от ответника рецепти и касови бонове за изписани и закупени лекарства за лечение на раната от ухапването, както и такса за болничен престой в общ размер на 91,06 лв., от които 23,20 лв. за един леглоден в МБАЛ „Никола В.иев“- гр. Кюстендил.

Според заключението по допуснатата и приета съдебно-медицинска еспертиза, изготвена от вещото лице д-р Н., при процесния инцидент ищецът е получил разкъсно-контузна рана на дясна подбедрица, усложнено с възпалителен процес в меките тъкани около раната и е констатирано, че е възможно раната да е в резултат на събитията, посочени от ищеца. Срокът за възстановяване на М. е бил около 1,5 – 2 месеца, като през него пострадалият е търпял болки и страдания от нараняването, възпалението и лечението – посилни през първата половина от лечението и постепенно затихващи.

4

Отклоненията в стойностите на кръвна захар не могат категорично да се обвържат с ухапването на кучето.

По делото е назначена и приета съдебно-психологична експертиза, изготвена от вещото лице С. М.. В заключението е отразено, че негативните психически преживявания у ищеца са обусловени от случката му с ухапването от кучето на процесната дата, М. преживява тревожност и страх за живота си, налице било травматично разстройство у него, чийто симптоми могат да продължат до година и половина след инцидента.

Приложени са и Програма за овладяване на популацията на безстопанствените кучета на територията на община Кюстендил 2019 г.- 2023 г. и отчет по тази програма за 2021 г.

Другите приобщени доказателства по делото не влияят върху правните изводи на съда, поради което не следва да се коментират.

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:

Предявеният е иск с правно основание чл. 49 във вр. чл. 45 във вр. чл.

52 от ЗЗД - за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 2000 лева в следствие на нанесените му травматични увреждания – ухапване от куче на 17.03.2022 г., около 13,45 ч., в района на плажа в гр. Кюстендил и по-конкретно – на пресечката между ул. „Земен“ и ул. „Стоян Лудев“, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба - 16.05.2022 г., до окончателното й изплащане, както и сумата в размер на 91,06 лв. – имуществени вреди, представляващи разходи по лечението в резултат на ухапването.