Решение № 3543 от 14.07.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3543 гр. Пловдив, 14.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова като разгледа докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20245330122248 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Подадена е искова молба от И. М. Б. срещу „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД.

Твърди се, че между страните бил сключен договор за потребителски кредит от 11.10.2023 г. за сума в размер на 3000 лв. при ГЛП 34,12 %. ГПР било в размер на 39,53%, а съгласно допълнителна част на чл. 7 от договора била сключена застрахователна премия в размер на 1148,04 лв., която била предвидена в договора. В този случай частта от средствата по кредита, представляващи дължимата застраховка, се превеждат от кредитора за сметка на потребителя по сметка на застрахователя. Твърди се, че общо дължимата сума е в размер на 6681,17 лв., от които 4148,04 лв. дължими за главница и включена към нея застраховка, а остатъкът - за договорна лихва. Ищецът счита договора за недействителен, нарушаващ правилата на чл.11, ал. 1, т. 10 ЗПК поради липса на посочен начин на изчисляване на лихвения процент и общата дължима сума. С включването на застрахователна премия се стигало до допълнителен доход за кредитора, тъй като не била включена в ГПР. По същият начин се заобикаляла и нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Счита, че застраховката не е включена в ГПР, доколкото същата е включена като част от главницата в погасителния плана. Счита, че клаузата за застраховка е част от предварително изготвения текст на договора и върху нея потребителят не е могъл да влияе. В подкрепа на този довод е обстоятелството, че договор за застраховка и кредит са сключени в един и същи ден, а кредиторът е действал като застрахователен агент. Счита, че договорът за застраховка е бил задължително условие за сключване на договора за потребителски кредит.

Сочи, че шрифтът на процесния договор е с размер 12 или по-малък, което водело до неразбираемост на договора и нарушение на нормата на чл. 11, ал. 1 1

ЗПК. Ето защо моли съдът да признае недействителността на договора за потребителски кредит.

В срок е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът счита за неоснователни доводите за нарушение на чл. 11 ЗПК. Сочи, че са посочени всички допускания при изчисляване на ГПР. Счита, че разпоредбата на т. 10 не следва да се тълкува разширително, а именно когато ГПР не съответства на действително прилагания между страните. Счита, че когато ГПР надвишава максимума, това води до недействителност само на самата клауза. Счита, че не следвало да посочва компонентите, включени в ГПР. Цитира дефиницията за общ разход по кредита, както и клаузите от самия договор. Счита, че ГПР следва да се посочи като процент и изрично в закона е посочено кои вземания не следва да се включват в ГПР, като кредиторът няма задължения да посочва в договора начина на изчисляването му. Яснота за потребителя давала друга величина, а именно общата сума, дължима от потребителя. Сочи, че при изчисляване на ГПР с включване на застраховката като разход, резултатът е 82,09%, който счита за ирелевантен, тъй като застрахователната премия не следвало да се включва при изчисляване на ГПР. Счита за неоснователно твърдението, че застрахователната премия следва да включва в ГПР, тъй като потребителят не бил длъжен да сключва такава. Това било упоменато и в СЕФ. Сочи също, че застраховката не следва да бъде включена в общия разход по кредита, но е включена в главницата, която е компонент на ГПР. Развива подробни съображения защо застраховката не е задължителна услуга, обсъжда подробно условията на договора за застраховка и правилата на КЗ, като сочи, че потребителят е изцяло информиран за тези условия. Сочи различните застрахователни програми, като сочи, че самият потребител е представил декларация за определяне на изискванията по застрахователната програма, като е заявил, че се интересува от застрахователна защита за определени събития. По отношение шрифта на договора счита, че следва да се има предвид, че договорът е сключен в електронна форма и твърдението е, че размерът на шрифта е точно 12. Ето защо намира, че ако бъде допусната експертиза, обект на изследване следва да е оригиналният електронен документ, а не хартиено копие. Сочи, че договорът се състои от няколко документа. По повод договора за застраховка сочи, че е отделно правоотношение, за което не важи изискването за шрифт. Сочи съдебна практика и цитира европейско законодателство. Моли искът да бъде отхвърлен, претендира разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, въз основа на доказателствата по делото и закона, прие следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1 ЗПК, както и чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК. За основателността на претенциите следва да са настъпили следните юридически факти: сключен договор за потребителски кредит и основания за неговата нищожност.

Страните не спорят по сключването на договор за потребителски кредит от 11.10.2023г., както и по факта, че в ГПР не била включена като разход уговорената застрахователна премия.

2

Съгласно посоченото в договора за потребителски кредит, размерът на отпуснатия кредит, реално получаван от потребителя, е 3 000 лв. Към него е отпусната допълнителна сума от 1148,04 лв. за застрахователна премия, а за целия срок на договора, който е 36 месеца, е предвидена възнаградителна лихва в размер на 2533,13 лв.

Съдът счита, че договорът е недействителен, тъй като е нарушен чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и ГПР е некоректно посочен в договора.

Съгласно пар. 1, т.1 от ДР на ЗПК, застрахователната премия съставлява разход за допълнителна услуга, свързана с договора за кредит, като същата е част от общите разходи по кредита, когато застраховката е задължително условие за сключване на договора. В решение на СЕС от 21.03.2024г. по дело C‑714/22 Съдът на ЕС е задал още два критерия, въз основа на които разходите за допълнителни услуги попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита“ – когато те са непропорционални спрямо размера на главницата или представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит. В настоящия случай са изпълнени и двете предпоставки. Предвидената застраховка е допълнителна услуга, която оскъпява кредита с повече от 38 % и повече от 1/3, а в същото време се финансира от кредитора като част от главницата и по този начин се олихвява и с възнаградителна лихва. Поради изложеното могат да се приложат последиците, изведени в решението на СЕС - застрахователната премия да се приеме като част от общите разходи по кредита. От една страна, заради размера й, от друга, тъй като става причина за натрупване допълнителна печалба за кредитора чрез олихвяването й, макар да не съставлява реално получен паричен ресурс.

Като разход по кредита това задължение следва да намери израз в ГПР.

В случая това не е сторено, тъй като премията е включени в главницата, а не е третирана като разход. Некоректното посочване на ГПР води до недействителност на договора за кредит на основание чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Искът е основателен на първото основание, поради което не следва да се разглеждат следващите.

При изхода на спора право на разноски има ищецът, който е освободен от държавна такса. Поискан е адвокатски хонорар по чл.38 от ЗА в размер на 970 лв., като е наведено възражение за прекомерност, което е основателно до размер от 400 лв. с оглед ниската правна и фактическа сложност на делото, но и предвид немалкия размер на цената на иска. Ответникът ще бъде осъден да плати на ПРС държавна такса в размер на 267,25 лв. (с оглед стойността на договора от 6681,17 лв.)

Така мотивиран, съдът:

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено по отношение на „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, ЕИК: 131134023, с адрес: гр. София, кв.ЛОЗЕНЕЦ, ул. „ДИМИТЪР 3

ХАДЖИКОЦЕВ“ 52-54, бизнес-сграда, по предявения от И. М. Б. с ЕГН **********, с адрес в ***, иск с правно основание чл.22, вр. с чл.11, ал.1 ЗПК, че сключеният между тях Договор за потребителски кредит от 11.10.2023г. е недействителен, поради нарушаване изискванията за посочване в потребителски договор на годишния процент на разходите по кредита.

ОСЪЖДА „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, ЕИК: 131134023, да плати: в полза на Държавата по бюджета на Съдебната власт, по сметка на РС Пловдив, сумата от 267,25 лв. за държавна такса; на адв. Г. М., към *** с адрес: ***, сумата от 400 лв. за адвокатски хонорар по чл.38 от ЗА.

Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4