Решение № 233 от 17.01.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 233 гр. Пловдив, 17.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Руска Ат. Андреева при участието на секретаря Мария Г. Христова като разгледа докладваното от Руска Ат. Андреева Гражданско дело № 20245330109038 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба от „БИО ФАБРИК“ ЕООД против „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД, с която е предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника парична сума в размер на 4,37 лева, представляваща вземания за мрежови услуги с настъпили падежи на ......... поради изтекла погасителна давност.

В исковата молба се твърди, че „БИО ФАБРИК“ ЕООД е собственик на електроснабден имот – производствена база, находяща се в с. К............., за който ответникът „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД е открил клиентска партида с ИТН ............ На 17.05.2025 г. ищецът получил от ответника писмо с твърдения, че му дължал процесната сума в размер на 4,37 лева, като при незаплащането й щял да бъде преустановен преносът на електрическа енергия до имота. Задължението датирало от 2021 г. – падежите били на .............. Понеже се касаело до вземания с периодични падежи по смисъла на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, то те били погасени по давност. От това следвало, че процесната парична сума не се дължала на ответника.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от “ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД, с който се признава предявеният иск, като се отправя искане към съда за постановяване на решение при признание на иска. Поради изложеното, ответникът моли на основание чл. 78, 1 ал. 2 от ГПК в тежест на ответника да не бъдат възлагани разноски. Позовава се на практика на Върховния съд в подкрепа на довода си, че извънсъдебната покана за плащане не съставлява повод за завеждане на делото по смисъла на цитираната разпоредба.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори между страните, че ответникът „Електроразпределение Юг“ е претендирал, включително чрез изпращане на писмо до ищеца на ............, парична сума в размер 4,37 лева, включваща 3,00 лева остатъчна стойност по фактура № ............... за предоставени мрежови услуги за отчетен период януари .........за обект с ИТН ........., находящ се в с. К....К........., и 1,37 лева – обезщетение за забава върху тази остатъчна стойност за периода от 13.01.2021 г.11.02.2021 г. по фактура № ......... съгласно известие за лихви № ЛР ............ По делото е представено както писмото, така и описаните фактури и известие за лихви. Във фактурата за отчетния период януари ...........е посочен крайният падеж за плащането – 10.02.2021 г.

Не е спорно, че гореописаното вземане е погасено поради изтичането на предвидената в закона тригодишна погасителна давност. Следва да се отбележи, че падежите на задълженията съставляват правен извод и твърденията на ищеца в тази насока следва да се разглеждат в контекста на разпоредбите не ЗЗД и ЗЕнергетиката. Съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, вр. чл.

114, ал. 1 от ЗЗД, давността за главницата, започнала да тече на ......... (деня, следващ последния ден от отчетния период, през който са потребени мрежовите услуги), е изтекла на ........... – около три месеца преди завеждане на исковата молба и около седмица преди изплащане на писмото. Ответникът не твърди давността да е спирана или прекъсвана. Явно е, че вземането за остатъчната стойност за доставка на мрежови услуги за м. януари .........вече не му се дължи, то е погасено. Не му се дължи и акцесорното вземане, представляващо обезщетение за забава върху тази главница (чл. 119 от ЗЗД).

Въз основа на гореизложеното, искът се намира за изцяло основателен и като такъв следва да се уважи.

По разноските:

При този изход от делото право на разноски има ищецът.

Не се възприема тезата на ответника, че следва приложение да намери разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК по следните съображения: тази норма изисква наличието на две предпоставки – от една страна, ответникът да е признал иска, а от друга – той да не е дал повод за завеждането на делото.

В случая, макар да е признал иска, ответникът е дал повод за завеждане на делото – неговото извънпроцесуално поведение не се изразява само в изпращане на извънсъдебна покана, както твърди той, а и в предупреждението, че ще приложи извънпроцесуалния способ за принуда, с който разполага – да преустанови достъпа на процесния обект, собственост на ищеца, до електроразпределителната мрежа, ако не получи изпълнение на 2 претендираното вземане, въпреки че към момента на изпращане на поканата (17.05.2024 г.) вземането вече е било погасено по давност.

Ирелевантно е обстоятелството, че ответникът не е пристъпил към приложение на този способ за принуда. Не може да се приеме, че за да бъде освободен от отговорността за разноски по делото, ищецът трябва да бъде принуден да претърпи фактически преустановяването на достъпа до електроразпределителната мрежа, при което съществува възможността да претърпи вреди на значителна материална стойност. Константна е и практиката на ВКС в смисъл, че ответникът е станал повод за завеждането на делото, ако разполага с изпълнителен титул или възможност за друга извънпроцесуална принуда – така напр. определение № 50010 от 23.03.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3372/2022 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят З...А........ определение № 694 от 25.09.2023 г. на ВКС по ч. т. д. № 1325/2023 г., II т. о., ТК, докладчик съдията З...Х........., определение № 346 от 15.02.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 196/2024 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Н....

М.......Следва да се присъдят на ищеца исканите разноски в размер на 450 лева, включващи държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК в отношенията между страните, че „БИО ФАБРИК“ ЕООД, ЕИК: ........., не дължи на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, ЕИК:............., парична сума в размер на размер 4,37 лева, включваща 3,00 лева остатъчна стойност по фактура № ............ за предоставени мрежови услуги за отчетен период януари ......... за обект с ИТН ........... находящ се в с. К........., и 1,37 лева – обезщетение за забава върху тази остатъчна стойност за периода от 13.01.2021 г. до 11.02.2021 г. по фактура № ......... съгласно известие за лихви № .........., поради изтекла погасителна давност.

ОСЪЖДА „Електроразпределение Юг“ ЕАД, ЕИК: ........., да заплати на „БИО ФАБРИК“ ЕООД, ЕИК: .........., сумата от 450 лв. /четиристотин и петдесет лева/, представляваща сторени съдебни разноски.

Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от връчването му с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _____/П/__________________ 3