Решение № 729 от 06.11.2019, Административен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕПУБЛИКА

БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК

РЕШЕНИЕ

№ 729/6.11.2019г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД ПАЗАРДЖИК, ІІ състав в открито заседание на единадесети октомври през две хиляди и деветнадесетата година в състав:

СЪДИЯ : ГЕОРГИ ПЕТРОВ при секретаря АНТОАНЕТА МЕТАНОВА, като разгледа докладваното от съдията докладчик Петров адм. дело №163 по описа на съда за 2019год., за да се произнесе взе предвид следното:

I. За характера на производството, жалбата и становищата на страните :

1.

Производството е по реда на

Производството е по реда на Дял ІІІ, Глава Х, Раздел І от АПК, във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване 2.

Образувано по Жалба на Д.А.Д., ЕГН **********,***, заявена чрез процесуалния представител адв. П.Г. с посочен съдебен адрес ***, срещу Решение № 1012-12-175#5 от 21.01.2019г. на Директора на Териториално поделение Пазарджик на Националния осигурителен институт с което е потвърдено Разпореждане № ********** с изх. № ПР-2140-12-375 от 27.09.2018г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което на Д. е отказано да бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст

3. Поддържа се, че е административния орган, неправилно е приел, че жалбоподателя не отговаря на условията по чл. 69б, ал. 2 от КСО, тоест няма необходимия осигурителен стаж от втора категория труд общо от 15 години и съответно няма сбор от осигурителен стаж и възраст от 100точки.

Оспорва се отказа на административния орган да зачете като стаж от втора категория, труда положен в „Електроразпределение Пловдив“ ЕАД в периода от 01.01.1990 г. до 31.12.1999г., общо от 7години, 8 месеца и 28 дни. Според жалбоподателя, положеният от него труд в периода 01.10.1993г. до 31.12.1999г., попада в хипотезата на т. 8г от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране, приет с ПМС № 70 от 05.07.1990г., съобразно който втора категория труд е стажът положен от аварийно – ремонтен персонал, обслужващ кабелни, въздушни електропроводни линии и трафопостове в единната енергийна система. В този смисъл се сочи, че съобразно т. 68 от правилника, при изменение на наименованието на работата, но без промяна на характера й, работниците и служителите запазват категорията си.

В представеното писмено становище по същество на спора се сочи, че от данните събрани по делото, включително и от свидетелските показания се установява, че положения от Д. труд в периода 01.01.1990г. до 31.12.1999г. е от втора категория.

Иска се оспореното решение и потвърденото с него разпореждане да бъдат отменени, а преписката да бъде върната на административния орган за ново произнасяне. Иска се да бъдат присъдени сторените разноски по производството.

4. Директора на Териториално поделение Пазарджик на Националния осигурителен институт, чрез процесуалния си представител ст. юрк. С. е на становище, че жалбата е неоснователна. Поддържа изцяло фактическите констатации и правните изводи, направени от контролния орган в йерархията на администрацията. Иска се обжалваното решение да бъде потвърдено.

II. За допустимостта :

5. Жалбата е подадена в рамките на установения за това процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА.

III. За фактите :

6. Със

Заявление Вх. № 2113-12-886 от 05.06.2018г., Д. е поискал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. С оглед удостоверяване на осигурителния стаж, към заявлението са приложени: Военна книжка ; Трудова книжка № 946 от 30.10.1978г.; Трудова книжка № 777287 от 07.04.2011г.; УП-3 № 1027 от 25.11..2015г. издадено от „БДЖ ПП“ ЕООД, София ; УП-з № 1200 от 07.12.2015г. издадено от „БДЖ – Пътнически превози“, ЕООД, поделение Пловдив ; УП-3 № 255 от 09.12.2011г., издадено от „Експириан“ ЕООД, гр. Варна и УП-3 № ********* от 17.05.2018г., издадено от „Елвада“ ООД.

7. Във връзка с така подаденото заявление и приложените към него документи, с писмо изх. № 2113-12-886≠2 от 08.06.2018г., Началник Отдел „Пенсии“ при ТП на НОИ, Пазарджик е уведомил Д., че съобразно представената Трудова книжка № 946 от 30.10.1978г., е заверен трудов стаж за времето от 23.12.1982г. до 10.09.2001г. на длъжността „ел. монтьор“, като само за периода 23.12.1982г. до 31.12.1990г. и от 01.10.2993г. до 31.12.1999г. е записано, че длъжността попада във втора категория труд на основание т. 8г от ПКТП. В тази насока е поискано да бъде представено УП-3, като се уточни, на какво основание, осигурителния стаж на посочената длъжност се зачита от различна категория труд.

С оглед заявена от Д. декларация от 07.08.2018г.(л.43), за това че дава съгласие, въпросната информация да бъде изискана служебно от административния орган, такова Писмо № 2113-12-886≠5 от 29.08.2018г. със същото искане е отправено до „ЕВН България Електроразпределине“ ЕАД, гр. Пловдив. В отговор, от „Електроразпределение – Юг“ ЕАД с Писмо вх. №2113-12-886≠6 от 13.09.2018г.(л.46) е заявено, че на Д.Д. е издаден обр. УП-3 изх. № 1974 от 12.03.2016г., в който данните съответстват на данните от разплащателните ведомости. Във въпросното удостоверение, издадено от „България Електроразпределение“, ЕАД е посочено(л.57), че Д.А.Д. е заемал длъжността „Ел. монтьор – КБ, район Белово“ в периода 23.12.1982г. до 31.12.1989г., като има осигурител стаж от 7 години и 8 дни, който се зачита за втора категория, при условията на т.8г от ПКТП(1990г).

Съответно за периода 01.01.1990г. до 10.09.2001г., Д. е заемал длъжността „Ел. монтьор – ел.мери и ЧП, ел.монт – пласмент“, като има осигурителен стаж 11 години, 8 месеца и 10 дни, който се зачита от трета категория.

8. При тези данни е издадено Разпореждане №

********** с изх. № ПР-2140-12-375 от 27.09.2018г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което на Д. е отказано да бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като е установено, че към датата на подаване на заявлението той има навършена възраст 60години, 8 месеца и 15 дни, като съобразно представените документи, за периода 29.03.1976г. до 04.06.2015г. има осигурителен стаж от първа категория труд 3 години, осигурителен стаж от втора категория труд 7 години, 8 месеца и 28 дни, осигурителен стаж от трета категория труд 22 години, 10 месеца и 19 дни или общ осигурителен стаж по чл.

104 от КСО, превърнат към трета категория труд 37 години, 6 месеца и 24 дни.

При това положение е прието, че Д. при навършени 53 години и 2 месеца, няма осигурителен стаж 10 години от първа категория, при навършени 58 години и 2 месеца, няма 15 години осигурителен стаж от втора категория, сбора от осигурителен стаж и възраст не е 100.

9. Срещу разпореждането е подадена жалба по административен ред № 2012-12-175 от 21.12.2018г., в която Д. е поискал, административния орган да извърши проверка спрямо „ЕВН България

Електроразпределение“ ЕАД относно данните по разплащателни ведомости и личното му трудово досие.

По този повод, от страна на административния орган е отправено искане до ТП на НОИ(л.79), Пловдив за извършване на проверка и уточняване на заеманите от Дончев длъжности в периода 23.12.1983г. до 31.12.1999г. и съотнасянето им с правилото на т. 8г от ПКТП.

10. В тази хронологична последователност и като е възприел изцяло фактически констатации и правни изводи изложени в обжалваното разпореждане, изпълняващият длъжността Директор на ТП на НОИ, Пазарджик, е потвърдил същото с оспореното в настоящото производство Решение № 1012-12-175#5 от 21.01.2019г.

Относно наличието на компетентност за постановилия решението орган, по делото се представи Заповед № 1016-40-1140 от 13.11.2017г. на Управителя на Националния осигурител институт с която Миглена Христова Кемерова е определена да изпълнява правомощията на Директор на ТП на НОИ, Пазарджик в случаите на отсъствие на титуляря на длъжността.

Представена е също така Заповед № 921 от 17.01.2019г. на Управителя на Националния осигурител институт с която на Елка Гълъбова, на длъжност Директор на ТП на НОИ, Пазарджик е разрешено ползването на платен годишен отпуск за периода 18.01.2019г. до 21.01.2019г., включително(л.97).

11. Междувременно с писмо от

21.01.2019г.(л.85), от ТП на НОИ, Пловдив е изпратен Констативен протокол № КП-5-15-00511872 от 15.01.2019г. относно извършена проверка относно осигурителя „Електроразпределение Юг“ ЕАД, Пловдив. Във въпросния удостоверителен документ е посочено, дружеството осигурител е представило за проверка, единствено разплащателните ведомости за трудово възнаграждение на работниците и служителите/фишове за периода 01.12.1982г. до 20.09.2001г. Въз основа на тях е констатирано, че осигурителния стаж на Д. за този период от време е както следва :

- за периода

23.12.1982г. до 31.12.1989г. - 7 години и 8 дни, на длъжност „ел. монтьор високо напрежение“, район Белово, бригада 23 – има положен подпис за получено брутно трудово възнаграждение от лицето;

- за периода

01.01.1990 г. до 10.09.2001г. – 11 години, 8 месеца, 10 дни, на длъжност „ел. монтьор по ремонт на ел.мери и часовникови превключватели – пласмент“ - има положен подпис за получено брутно трудово възнаграждение от лицето.

Посочено е също така, че удостоверения трудов стаж1 който е посочен в УП-3 изх. № 1974 от 12.03.2016г., съответства на данните по разплащателните ведомости.

Констатирано е, че осигурителя „Електроразпределение Юг“ ЕАД, Пловдив, съхранява само разплащателните ведомости за заплати на работниците и служителите и Допълнително споразумение № 20700117 от 15.03.1990г.(л.89). Според това споразумение, сключено между Предприятие „Електроснабдяване“ Пазарджик и Д.А.Д., на основание чл. 67, ал. 2 и чл. 119 от Кодекса на труда, във връзка с въвеждане на НСОЗ, съгл. 66 ПМС/87г. и одобрено щатно разписание на Електроснабдяване“ Пазарджик, трудовото правоотношение помежду им е изменено, като Д. е преназначен от длъжност „Ел. монтьор поддържане и ремонт“ на длъжност „Ел. монтьор в ел. инспекция“.

12. В хода на настоящото производство, по искане на жалбоподателя „Електроразпределение Юг“ ЕАД бе задължено да представи трудовото досие на жалбоподателя. В отговор с писмо вх. № 2487 от 15.04.2019г., задълженото трето лице е посочило, че видно от разплащателните ведомости, Д.А.Д. е напуснал предприятие „Електроснабдяване“ Пазарджик през 2001г. и досието му е унищожено в съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и Съвета от 27 април 2016г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни.

13. В съдебно заседание на 19.04.2019г. са разпитани свидетелите М. П. Д. и Веско Стойчев Татаров.

Д. твърди, че от 1982 до 2001г. са работили заедно с Д.. Около 1992г., поради липса на кадри, извикали Д. да работи в Белово, към пласмента и към 1993г., пак го върнали в септември.

До 2001г. работили заедно в гр. Септември. Д. сочи, че „…До 1997 г. аз бях ел.-монтьор, а от 1997 г. ме направиха началник район Белово. Като застана на моето място 1997 г. вече взе пета квалификационна група. Преди това беше ел.-монтьор с изключение на периода в който беше в Белово в пласмента. Пета квалификационна група е по електробезопасност. Ние отстранявахме повредите на електропроводите. Тоест работим в условията под високо напрежение, над 1000 волта. Това означава пета група работа. Д. извършваше тази работа до 2001 г., докато напусна енергото….“.

Свидетеля пояснява, че тяхната работа се състояла в осигуряване на ел. захранване до електромера на абоната. Поддържали всички електропроводи, които са от подстанцията до населеното место. Д. работил същото това нещо в периода 1990 до 2001г.

Свидетеля

Татаров твърди, че е работил с Д. в електроснабдяването, като той е започнал работа през 1983г. и напуснал през 1997г. Работел към електромерното стопанство, като трудовата функция се изразявала в монтаж на електромери, часовникови механизми, замерване на електромери. Свидетеля сочи, че „пласмент“ се изразява в този вид дейност.

Според Татаров, в началото на 1991 г. прехвърлили Д. при него и около 2-3 години работили заедно. През 1993 година към края изпратили Д. ***, където „… работеше поддръжка на трансформатори, включвания, изключвания, ниско напрежение, кабелни електропроводи, аварии…“.