Решение № 4157 от 10.07.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4157 гр. София, 10.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Петър Милев при участието на секретаря Ирена М. Апостолова като разгледа докладваното от Петър Милев Въззивно гражданско дело № 20231100506479 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 20077320 от 31.01.2023г. по гр.дело № 29868/2020г. по описа на Софийски районен съд, 143 с-в, е признато за установено, че ответникът С. В. С. дължи на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 2287,27 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.05.2015г. до 30.04.2017г. който период включва дължима сума за действително потребена топлинна енергия, отразена в Обща фактура с №0075824753/31.07.2016г. и №0082061082/31.07.2017г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на заявлението пред заповедния съд-13.9.2019г. до окончателното изплащане, както и сумата от 10,17 лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.08.2016г. до 30.04.2017г., ведно със законна лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на заявлението пред заповедния съд 13.9.2019г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 20.09.2019, издадена по ч.гр.дело 52761/2019 година по описа на Софийски районен съд. Със същия съдебен акт са отхвърлени установителните искове на „Топлофикация София“ ЕАД за сумата от 590,07 лева, представляваща законна лихва за забава от 14.09.2016г. до 10.09.2019г. и за сумата от 2,58 лева, представляваща лихва за дялово разпределение за периода от 30.09.2016г. до 10.09.2019г.

Срещу посоченото по-горе решение в частта, с която са уважени исковете на „Топлофикация София“ ЕАД, е подадена въззивна жалба с вх. № 25007441/21.02.2023г. от ответника С. В. С., в която са изложени доводи за неправилност на решението в обжалваната част поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Въззивникът счита, че е бил нередовно призован за първото открито съдебно заседание пред 1 първоинстанционния съд, което му е попречило да направи възражение за изтекла погасителна давност на вземанията, претендирани от ищеца. Поради допуснатото процесуално нарушение, въззивникът счита, че разполага с възможност да заяви възражението си за първи път пред въззивната инстанция, като се е позовал на постановките на ТР № 1/2000г. на ОСГК на ВКС. Нередовното призоваване му попречило да направи и възражения за неравноправни клаузи в общите условия, тъй като по отношение на тях въззивникът не можел да влияе. Между страните нямало облигационна връзка, тъй като липсвали доказателства, че общите условия на ищеца са публикувани в един централен и в един местен ежедневник. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част, а предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира и разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна „Топлофикация София” ЕАД е подала отговор на въззивната жалба, с който я оспорва като неоснователна. Счита, че решението на районния съд е правилно в неговата обжалвана част, като моли същото да бъде потвърдено. Претендира и разноски. Третото лице-помагач „Техем Сървисис“ ЕООД не е подало отговор на въззивната жалба.

Софийски градски съд, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба с вх. № 2012822/09.07.2020г. на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, с която е предявил срещу ответника С. В. С. обективно съединени искове с правно основание по чл.422 от ГПК, вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл. 149 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за признаване на установено, че ответникът му дължи сумата от 2287,27 лв., представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия в имот, находящ се в гр. София, ул. „******* за периода м.05.2015г. до м.04.2017г., ведно със законната лихва от 13.09.2019г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 590,07 лв. - мораторна лихва за забава за периода от 14.09.2016г. до 10.09.2019г., както и суми за дялово разпределение от 10,17 лева - главница за периода от м.08.2016г. до м.04.2017г., ведно със законната лихва от 13.09.2019г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 2,58 лева - лихва за периода от 30.09.2016г. до 10.09.2019г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 52761/2019г.

Ищецът твърди, че между страните е налице облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия, доставяна до топлоснабден имот – апартамент № 10, собственост на С. В. С. и находящ се в гр.София, ул. *******. Ответникът бил клиент на топлинна енергия в качеството му на собственик на процесния апартамент, като съдържанието на правоотношението между страните било регулирано от Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът не заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че 2 ответникът е изпаднал в забава, поради което претендира заплащане на обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД върху главницата. Заявява, че в сградата, в която се намира процесния имот се извършва услугата дялово разпределение, стойността на която следва да се заплаща на ищеца по силата на Наредба №13-334/2007 г. за топлоснабдяването и общите условия, действащи между страните.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът С. В. С. е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни.

Посочил, че в имота никога не е имало средства за отчитане на топлинна енергия и такава не била използвана. Ответникът поставил пломби на отоплителните тела, като цялостта на тези пломби била установявана многократно от служители на топлопреносното предприятие. Моли исковете да бъдат отхвърлени.

Третото лице - помагач на страната на ищеца „Техем Сървисис“ ЕООД поддържа предявените искове, като е посочило, че дялово разпределение е направено по правилата на действащите нормативни актове.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По въпросите относно правилността той е ограничен от посоченото в жалбата, като следи служебно за правилното приложение на императивна правна норма, както и за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на ненавършилите пълнолетие деца /ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г., на ВКС, ОСГТК/.

В случая постановеното от районния съд решение е валидно и допустимо.

По същество на спора съдът приема, че в обжалваната част решението на Софийски районен съд е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Във връзка с наведените от въззивника оплаквания съдът приема следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал. 1 от ЗЗД, във връзка с чл. 149, ал.

1 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД за установяване на съществуване на вземане за заплащане на потребена топлинна енергия за битови нужди и на цена за дяловото й разпределение, обезщетение за забава на плащането им, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК.

Възражението на въззивника С. С. за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните от „Топлофикация София“ ЕАД вземания е заявено за първи път пред настоящата инстанция, поради което същото е преклудирано и не подлежи на разглеждане. Това е така, тъй като съгласно чл.133 от ГПК, когато в срока за отговор на исковата молба ответникът не направи възражения, той губи възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства. В същия смисъл се е произнесъл и ВКС в т.4 на ТР № 1 от 09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г., в което е посочено, че по общо правило на 133, вр. чл.131, ал.2, т.5 от 3

ГПК с изтичането на срока за отговор се преклудира възможността ответникът да противопоставя възражения, основани на съществуващи и известни нему към този момент факти. Страната не може да поправи пред въззивната инстанция пропуските, които поради собствената си небрежност е допуснала в първоинстанционното производство. Общото правило за преклудиране на възраженията на ответника с изтичане на срока за отговор се отнася и за възражението за погасителна давност. Същото се преклудира в посочения срок, тъй като по естеството си то не може да се основавава на нововъзникнал факт, тъй като с предявяване на иска давността се прекъсва. В този смисъл, неоснователен е доводът на въззивника, че поради нередовно призоваване за първото заседание, той не е могъл да релевира възражение за давност. Към този момент – провеждането на първото открито съдебно заседание пред районния съд, срокът за това възражение вече е бил изтекъл.

Видно е, че на дата 31.08.2020г. лично на ответника са връчени препис от исковата молба на ищеца и приложенията към нея, като в срока по чл.131 от ГПК той е подал отговор с вх. № 25132513/23.09.2020г. В този отговор С. В. С. не е направил възражение за давност, като единствено е посочил, че в топлоснабдения имот няма средства за отчитане на топлинна енергия, тъй като отоплителните тела са пломбирани. Този пропуск на ответника не може да бъде поправен в по-късен момент – първото открито съдебно заседание пред районния съд, още по-малко пред въззивната инстанция, поради изложените по-горе съображения. Тук следва да се посочи, че постановките на ТР № 1/2000 г. от 04.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, на което се е позовал въззивника и според което е допустимо пред въззивния съд ответникът да си служи с нови защитни средства като възражения срещу предявения иск, за да се избегне преклудирането им от силата на пресъдено нещо на съдебното решение, са обявени за изгубили актуалност с ТР № 1 от 09.12.2013г. на ОСГТК на ВКС. В действителност се установява, че ответникът С. С. не е бил редовно призован за първото открито заседание в хода на първоинстанционното производство от 12.05.2021г. Призовкарят е посетил адреса три пъти, но не в рамките на един месец, като съдът е приел, че призоваването е редовно на основание чл.41 от ГПК. В случая това правило е неприложимо, тъй като то отново изисква страната да не може да бъде открита в продължение на един месец, като освен това се изисква тя да е била изрично предупредена за последиците при връчване на първото съобщение.

Не се установява ответникът да е бил предупреден, че ако отсъства от адреса, съобщенията ще се прилагат по делото. Независимо от констатираното процесуално нарушение и дори ответникът да бе редовно призован за първото заседание, то към този момент, както се посочи вече, възражението за изтекла погасителна давност отново би било преклудирано на основание чл.133, вр.чл.131, ал.2, т.5 от ГПК.

Във връзка с възражението на въззивника за липса на доказателства за публикуването на общите условия за продажба на топлинна енергия на „Топлофикация София“ ЕАД, което обстоятелство водело до недоказаност 4 наличието на облигационна връзка между страните следва да се посочи следното: На първо място тези възражения са направени за първи път във въззивното производство, поради което са преклудирани, като в тази връзка съдът препраща към изложеното по-горе. Освен това, в решение № 189 от 11.04.2011г., постановено по т.д. № 39/2010г. по описа на ВКС, Второ ТО, е прието, че съгласно разпоредбата на чл. 98, ал. 4 от ЗЕ - отм., ДВ бр. 55/2007 г.

/приложима за продажба на електрическа енергия при публично известни общи условия/ предпоставка за влизане в сила на Общите условия е публикуването им най-малко в един централен и един местен всекидневник и изтичане на 30 дни след първото им публикуване, като влизането в сила на Общите условия не е обусловено от писменото им приемане от страна на потребителите. ВКС е посочил, че съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса ищцовото дружество следва да докаже влизането в сила на приложимите Общи условия за продажба на топлинна енергия, но е прието още, че не съществува пречка, ако на съда е служебно известно в кои всекидневници са публикувани общите условия, същите да бъдат посочени в съдебното решение. Аналогична на отменената разпоредба на чл.98, ал.4 от ЗЕ е и разпоредбата на чл. 150, ал. 2 от ЗЕ, съгласно която топлопреносните предприятия задължително публикуват одобрените от Комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване. Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Въззивникът-ответник не твърди и не установява наличието на други публикувани общи условия с различно съдържание от обсъдените в първоинстанционното решение. Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в гр.София, одобрени с Решение ОУ-02/03.02.2014г. на ДКЕВР, са публикувани във вестник “24 часа” и във вестник “19 минути” и са в сила от 14.03.2014г. Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София” ЕАД на клиенти в гр. София, приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР, са публикувани във вестник “19 минути” и във вестник „Монитор“ на 11.07.2016г. и са в сила от 10.08.2016г. Освен това, съгласно чл.150, ал.3 от ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия, като предложените от клиентите и приети от топлопреносните предприятия специални условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения. По делото не са релевирани в срока за отговор на исковата молба твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл.