Решение № 2985 от 06.08.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2985 гр. София, 06.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 103 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ при участието на секретаря ДАРИНКА Н. ЦАНЕВА като разгледа докладваното от ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ Административно наказателно дело № 20231110213128 по описа за 2023 година при секретаря Даринка Цанева, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 13128 по описа за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д -чл. 63 и сл. от Закон за административните нарушения и наказания /ЗАНН/:

Образувано е по жалба от М. Е. О. чрез адв. М. В. от САК, редовно уплъномощена срещу Наказателно постановление № *** от 17.08.2023 г., издадено от Г.В.Б. - Началник на група в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което на жалбоподателя М. Е. О. на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Закон за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 200 /двеста/ лева и кумулативно "Лишаване от право да управлява МПС" за 6 /шест/ месеца, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата от М. Е. О., депозирана чрез адв. М. В. от САК, редовно уплъномощена се иска съдътъ да отчени обжалваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно. В тази насока и в жалбата се излагат твърдения за неясно и противоречиво описание на нарушението в НП. Сочи се, че същото е издадено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при неправилно приложение на материалния закон.

На следващо място в жалбата от М. О. се излагат доводи, че отговорността й е неправилно ангажирана, тъй като задължението по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП е спрямо собственика на МПС, а не за ползвателя, в качеството на каквато е санкционирана жалбоподателят О.. Счита, че не следва да носи административнонаказателна отговорност за вмененото й нарушение по чл.

1

140, ал. 1 от ЗДвП, като в този смисъл се позовава на изложените мотиви в Постановление от 18.07.2023 г. на СРП, с което е отказано образуване на наказателно производство за престъпление от общ характер по чл. 345, ал. 2 от НК по пр.пр. № 33877/2023 г. по описа на СРП.

По нататък в жалбата се излагат аргументи, че собственикът на МПС-то не е бил уведомен за служебно прекратената регистрация на автомобила.

Освен това се посочва, че автомобилът е бил с белези на редовна регистрация /с табели/ и не е имало и друг външен израз, който да доказва прекратената регистрация. Поради това ползвателят на МПС-то не е разполагал с информация за това обстоятелство. От тук съответно не може да се направи извод, че поведението на жалбоподателя е виновно, тъй като ползвателят на МПС-то не е имал знание за извършването на твърдяното административно нарушение.

С оглед на всичко изложено и се итново се иска съдът да отмени обжалваното наказателно постановление, като се претендира присъждане на разноски за адвокатски хонорар.

В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, жалбоподателят М. Е. О., уведомена чрез адв. М. В., не се явява. Не се явява и редовно упълномощеният й процесуален представител - адв. М. В. от САК.

Въззиваемата страна - Началник група в отдел "Пътна полиция" при СДВР, редовно призована, също не изпраща представител.

Постъпили са писмени бележки от Началник група в отдел "Пътна полиция" при СДВР, чрез пълномощника му главен юрисконсулт К.В.Г., в които се иска подадената жалба да бъде отхвърлена като неоснователна и необоснована и НП да бъде потвърдено. Претендира се юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност по отношение на адвокатското такова.

След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На 01.04.2023 г., в 23:57 часа, жалбоподателят М. Е. О. управлявала лек автомобил марка и модел „***“, с рег. № ***, собственост на М.М.С., в гр.

София по бул. „Възкресение“, с посока на движение от бул. „Константин Величков“ към бул. „Вардар“. Управлявания от жалбоподателя М. О. автомобил бил спрян за проверка на около 50 м. след кръстовището с ул.

„Хъшове“ от служители на ОПП – СДВР, които установили, че лекия автомобил е със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП от 03.03.2023 г.

Въз основа на така установеното свидетелят М. Ж., на длъжност „младши автоконтрольор“ в отдел "Пътна полиция" при СДВР, в присъствието на А.Й. също от ОПП - СДВР съставил против водача на автомобила - жалбоподателя М. Е. О. акт за установяване на административно нарушение (АУАН) сер. GA № 914202 от 02.04.2023 г. за нарушение на чл. 140, 2 ал. 1, пр. 1 от ЗДвП. В обстоятелствената част на акта контролният орган приел за установено, че водачът управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. Актът бил връчен на О., която го подписал като не посочил да има възражения. Такива не били подадени и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

Впоследствие, така съсатвения АУАН ведно с материалите по преписката били изпратени от 03 РУ - СДВР в СРП за преценка за извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК от М. Е. О., като с постановление на прокурор от СРП от 18.07.2023 г. по пр. пр № 33877/2023 г. по описа на СРП е отказано образуването на досъдебно производство за престъпление от общ характер и препис от постановлението, ведно с материалите по преписката са били изпратени на ОПП - СДВР за преценка относно наличието или липсата на данни за извършено административно нарушение по ЗДвП от страна на М.

О..

Възоснова на съставения АУАН било издадено обжалваното Наказателно постановление № *** от 17.08.2023 г. от Началник група към отдел „Пътна полиция“ – СДВР, с което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП на М. Е. О. било наложено административно наказание "Глоба" в размер на 200 /двеста/ лева и кумулативно "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 /шест/ месеца, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. В обстоятелствената част на оспореното НП било отразено, че лекия автомобил, управляван от жалбоподателя О., е бил със служебно прекратена регистрация по реда на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП и МПС не е било регистрирано в определения двумесечен срок от неговото придобиване.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото гласни доказателствени средства – показанията на свид. М. Ж., както и писмените доказателства - постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 18.07.2023 г. по пр. пр. № 33877/2023 г. по описа на СРП, справка картон на водача М. Е. О. за извършени нарушения и наложени наказания по ЗДвП, заверен препис от Заповед №

513з-489/20.01.2016 г. на Директора на СДВР, заверен препис от Заповед № 8121К-13180/29.10.2019 г. на Министъра на вътрешните работи на Р България, заверен препис от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните роботи на Р България, и останалите съдържащи се по административнонаказателната преписка писмени доказателства.

Съдът възприе показанията на свид. М. В. Ж., който след предявяване по реда на чл. 284 от НПК на съставения от него акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия GA, № 914202 от 02.04.2023 г. заявява, че актът е съставен и подписан от него, но не си спомня за конкретният случай.

Съдът изгради своите изводи и възоснова на всички писмени доказателства по делото.

Приобщените по делото доказателствени източници, тълкувани 3 поотделно и в своята взаимовръзка, сочат на възприетата от съда фактическа обстановка. Предвид горното и по аргумент от противното от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК по-детайлен анализ на доказателствените материали съдът не дължи да излага.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е допустима, като подадена от лице с активна процесуална легитимация, в законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. Разгледана по същество, тя е основателна.

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери законността, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл.

84 от ЗАНН.

Настоящият съдебен състав намира, че АУАН и НП са съставени от териториално и материално компетентни длъжностни лица, съгласно приложените по делото Заповед № 513з-489/20.01.2016 г. на директора на СДВР, Заповед № 8121К-13180/29.10.2019 г. на Министъра на вътрешните роботи на Р България и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи на Р България, в изпълнение на делегираните им правомощия по закон, в кръга на техните функции и по предвидения в закона ред и форма, както и че акта и наказателното постановление са съобразени с императивните изисквания на чл. 42 и на чл. 57 от ЗАНН, предпоставящи тяхната законосъобразност от формална страна.

Същевременно атакуваното НП е материално незаконосъобразно, независимо от обективното установяване на факта, че на посочените в АУАН и НП време и място жалбоподателят М. О. е управлявала МПС, чиято регистрация е била служебно прекратена на основание чл. 143, ал. 15 ЗДвП.

Това е така, доколкото не се доказа нито жалбоподателят М. Е. О., нито М.М.С., която е собственик на процесното МПС, да са били уведомени за служебното прекратяване на регистрацията на автомобила марка "***" с рег.

№ ***. Ето защо съдът намира, че деянието на М. Е. О. е несъставомерно от субективна страна – от една страна липсват данни същата да е била наясно, че регистрацията на управлявания от нея автомобил е прекратена, а от друга страна – същата не е била и длъжна да знае това, тъй като е управлявала чужд автомобил, с поставени регистрационни номера, за който не е могла да знае кога собственикът му го е придобил, дали и кога последният е изпълнил задължението си след придобиването му да го регистрира. Поради това липсва виновно осъществено поведение от нейна страна.

Съгласно разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с 4 административно наказание, налагано по административен ред. Деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо (чл. 7, ал. 1 от ЗАНН). Според приложимите субсидиарно разпоредби на НК деянието е умишлено, когато деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал или допускал настъпването на тези последици, а е непредпазливо, когато деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, или когато е предвиждал настъпването на тези последици, но е мислил да ги предотврати. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от ЗАНН непредпазливите деяния се наказват само в изрично предвидените случаи.

С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че в случая неправилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя М. Е. О., поради което и атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

С жалбата процесуалният представител на жалбоподателя - адв. М. В. от САК е поискала присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. По делото обаче е представено единствено пълномощно (стр. 10), но не и договор за правна защита или друг документ, доказващ, че жалбоподателят е заплатил адвокатско възнаграждение в съответен размер на адв. В.. Следователно по делото няма представени доказателства за реално сторени от жалбоподателя разноски за заплатено адвокатско възнаграждение – не се установява какъв е бил размерът на възнаграждението, кога е била заплатена сумата и по какъв начин (в брой или по банков път). Предвид на това, съдът няма как да осъди наказващия орган да заплати разноски за адвокатско възнаграждение, за каквито няма доказателства, че са били сторени, тъй като се дължи заплащане само на действително направени разноски. С оглед на това и съдът не следва да се произнася в тази насока.