Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 292 от 26.05.2023, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Частно наказателно дело 543/2023
Вид
Определение № 292
Подписан
26.05.2023
В сила
22.06.2023
Състав
Станчо Радев Савов

Цитирани разпоредби

  • чл.17 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл.62, ал.5 · Кодекс на труда
  • чл. 26, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.102 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.199 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.243, ал.1, т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.243, ал. 5 · Наказателно-процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 292 гр. Варна, 26.05.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станчо Р. Савов като разгледа докладваното от Станчо Р. Савов Частно наказателно дело № 20233100200543 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.243, ал. 5 от НПК и е образувано по жалба на гл.ю.к. Ивелина Апостолова при ТД на НАП - Варна в качеството й на представляващ Министъра на финансите на Р. България . Жалбата е насочена срещу постановление на прокурор при Окръжна прокуратура Варна от 05.04.2023г., с което е прекратено наказателното производство по ДП №63/2021г. по описа на ОСлО-Варна при ВОП, образувано и водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК.

В жалба се настоява за отмяната на постановлението за прекратяване на наказателното производство и връщане делото на прокурора със задължителни указания относно прилагането на закона. Посочва, че в случая не е било проведено задълбочено, всестранно и пълно разследване и не са събрани всички относими доказателства, които да обосноват наличието или липсата на извършено престъпление. Акцентира върху обстоятелството, че св.О.М е осъществил среща със служител на куриерската фирма, като се е договорил изпращането на пратките да бъде от името на физическо лица, което страда от шизофрения и е недееспособно, а не от името на дружеството „........“ ЕООД, на което към инкриминирания период е бил едноличен собственик и управител. Сочи се, че са останали неизяснени съществени за наказателното производство, като това кой е организирал изцяло осъществяването на тази дейност и бил ли е упълномощен от управителя да осъществява тази дейност, както и кой е взел печалбата от тази дейност.

Настоящият състав на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

Досъдебно производство №63/2021г. по описа на ОСлО – Варна при ВОП е било образувано с постановление на прокурор при ОП-Варна от 15.11.2019г. и водено за това, че в периода от 01.01.2017г. до 31.08.2018г. в гр. Варна, при условията на продължавано престъпление е избегнато 1 установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери, като не са предадени пред ТД на НАП – Варна съответните справки декларации – престъпление по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.1, вр. чл.26, ал.1 от НК.

Повод за това било уведомление №П-========= от 15.04.2019г. изпратено от ТД на НАП-Варна, на основание извършена проверка на М.Д.Х, ЕГН ********** и направени констатации за избягване плащането на задължения, в резултат на недеклариране на получени от лицето в периода 01.01.2017г. – 31.08.2018г. наложени платежи, изплатени от куриерски фирми. Въпреки проведеното разследване и събраните множество доказателства, органите на досъдебното производство са приели, че не са събрани такива, които да установят по несъмнен и категоричен начин извършено престъпление, поради което и на осн. чл.199 и чл.243, ал.1, т.2 от НПК наказателното производство е било прекратено, поради недоказаност.

За да достигне до този извод, наблюдаващият прокурорът е приел за установено от фактическа страна следното:

През 2011г. свид. О.М регистрирал търговско дружество „........" ЕООД, на което бил вписан като едноличен собственик на капитала, управляващ и представляващ. Основен предмет на дейността била търговия с дрехи и обувки, осъществявана чрез два търговски обекта - магазини в „Гранд Мол" Варна и „Мол" - Варна. Дружеството разполагало и със склад, който се намирал на адрес в гр. Варна, ул. „......" № 12. От свид. О.М била създадена и организация за онлайн търговия с дрехи и обувки, която била осъществявана основно от служителите работещи в склада. За тази цел, свид. М възложил на свид, К.К да регистрира на негово име домейн exciusivejeans.bg в Superhostmg.bg, което същият и сторил на 20.08.2015г., а на 03.01.2017 г. го прехвърлил па свид. К.Х. Освен регистрирането на доменна ......., на свид. К било възложено и фотозаснемането на предлаганите дрехи и обувки, както и рекламирането им в уеб страницата, с цел продажба. На тази уеб страница, бил посочен телефонен номер 0000000, за връзка и поръчка на стоки. Същият бил регистриран на дружество ЕТ „Пиеро", собственост на свид. Константин Киряков. Предвид познанството си със свид. М от 2014г., свид. Киряков му преотстъпил за безвъзмездно ползване телефонен №0000000, за нуждите на дейността му.

През 2016г. свид. М поискал среща със свид. Ц.Д, който към този момент бил търговски представител за областите Варна и Добрич в куриерска фирма „Лео Експрес". На срещата помежду им, свид. М поискал да използва куриерските услуги на фирма „Лео Експрес", но изпращаните пратки да бъдат от името на физическо лице, а не на дружеството „........", което представлявал. От този разговор, свид. Д. останал с впечатлението, че пратките, които ще бъдат изпращани от склада на дружество „........", ще бъдат 2 ограничени и малко на брой. Тъй като, куриерска фирма „Лео Експрес" вече имала такава практика с други свои клиенти, свид. Д. се съгласил с предложението, но без да бъде оформен писмен договор за това. На срещата свид. О.М предал на свид. Д. фотокопие на личната карта на лицето М.Д.Х, ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. Варна, ул. „.. №34, вх. А, ет, 2, ап.6, който трябвало да бъде въведен като изпращач на стоката в системата на куриерската фирма. Свид. Д. нямал представа, че лицето М.Х е недееспособно, тьй като страдал от шизофрения и бил поставен под запрещение. Предположил, че е роднина или близък на свид. О.М. След това, свидетелите М и Д. уточнили, че пратките ще бъдат получавани от куриер на „Лео Експрес" от склада, находящ се на ул. „......" в гр.Варна, а като телефон за връзка свид. М посочил №0000000, който му бил преотстъпен за ползване от свид. Киряков. След приключване на срещата, свид. Д. организиран въвеждането в системата на куриерската фирма на предоставените му от свид. М данни и създаването на акаунт с персонален достъп - потребителско име и парола. Чрез създадения акаунт, свид. О.М и/или негови служители, изготвяли товарителници за стоката, която изпращали на клиентите.

Въвеждането на тези данни позволявало компютъризираната системата на „Лео Експрес" бързо да регистрира, обработва, проследява и отчита изпращаните пратки, както и създаването на необходимите документи, включително и изплащането по събраните наложени платежи. Служителите в офиса на „Лео Експрес" в гр. Варна били запознати с обстоятелството, че получаваната от склада на фирма „........" ЕООД ще бъде оформена с изпращач физическото лице М.Х, но изплащането на наложените платежи в брой ще бъде осъществявано в склада на фирмата.

При така създадената от свид. О.М организация - активна уеб страница с домейн ......., чрез която били рекламирани и предлагани стоки - дрехи и обувки за продажба, ангажирана куриерска фирма и схема, за получаване на паричните суми от наложените платежи, стартирала в началото на 2017 год. онлайн търговията. Пратките от склада на дружество „........“ за доставянето им на клиенти и изплащането на наложените платежи от доставената стока, се осъществявала предимно от свид. Д.Д - куриер в дружество „Лео Експрес".

За периода от 01.01.2017 год. до 31.01.2018 год. дружество „Лео Експрес" извършило множество доставки на стоки в страната, получени от склада на „Екстрийм 2011“ ЕООД, като изплатило в брой събраните наложени платежи от доставената стока. За изплатените суми, били съставени 210 бр. разходно-касови ордери, на обща стойност 1 099 987,27 лева.

Изплащането на паричните суми, събрани по наложените платежи, били предавани на свид. А.А и свид. К.Х, служители в дружество „Екстрийм 2011" ЕООД, които от своя страна ги предавали на свид. О.М.

3

През месец август 2018г., служители на ТД на НАП - Варна започнали проверка по отношение на физическото лице М.Д.Х, във връзка с установените от тях суми от събраните наложени платежи, в периода 01.01.2017 г. до 31.01.2018 г. На 10.12.2018 г. с договор за продажба свид.

О.М прехвърлил дружествените си дялове в „........" ЕООД на свид. Я.А Последният не пожелал да получи фирмените и счетоводни документи на дружество „........" ЕООД, а свид. М не ги съхранил.

В хода на проведеното разследване са били събрани множество доказателства - писмени и гласни, от които се установява кога и какви суми са били получени от свидетелите А.А, К.Х и О.М по събраните наложени платежи за изпратената от тях и доставена от „Лео Експрес" стока.

От заключението на изготвените съдебно-почеркови експертизи е установено кои парични суми, по изготвените разходно-касови ордери, кое от тези три лица е получило.

От проведените разпити се установява, че свидетелите А.А и К.Х са предавали получените от тях парични суми на свид. О.М.

От заключението на ССЧЕ е установено, че общият размер на получените парични суми възлиза на 1.099987,27 лева.

Въз основа на установена фактическа обстановка, наблюдаващият прокурор е приел, че не са събрани категорични доказателства дали св. О.М е получил сумите по наложените платежи от осъществената търговска дейност, като физическо лице или като управляващ търговското дружество „........“ ЕООД. Приел е още, че липсват доказателства относно стоката рекламирана в уеб сайта ......., доставена от „Лео Експрес“, което не позволявало да се установи размера на дължимия данък.

Настоящият състав на съда намира, че е възможно крайния извод на прокурора да бъде верен, но поради липса на достатъчно изложени мотиви се прегражда възможността на съда да извърши цялостна проверка по обосноваността и наличието на законовите предпоставки за прекратяване на досъдебното производство. Постановлението за прекратяване на наказателното производство се я в я в а недостатъчно мотивирано и постановено при липса на анализ на събраните и приложени по досъдебното производство доказателства.

За да се направи преценка на обосноваността и законосъобразността на прокурорски акт, следва подробно да бъдат анализирани обстоятелствата по делото.

В ревизираният акт не е извършен анализ на фактите изложени в показанията на разпитаните по делото свидетели, включително и на тези, които са представители на данъчните органи. Така например, видно от 4

Уведомление №П-=========/15.04.2019г. на НАП (т.1, лист 34 -35 от ДП) представените от „Лео Експрес“ ЕООД на оптичен носител копия на разходни касови ордери са били подписани с електронен подпис – ........“ от М. Д.

Безспорно установено по делото е, че лицето М.Д.Х е с диагноза параноидна шизофрения, като от 2002г., е съставено пълномощно, въз основа на което, като упълномощен представител действа неговият баща. Как обаче това лице се е сдобило с електронен подпис на негово име, остава неясно. По нататък, прокурорът е приел за установено, че св. О.М се е срещнал с представител на куриерска фирма „Лео експрес“ ЕООД, на която са се уговорили, че свО ще изпраща пратките от името на физическото лице – М.Х, като е предал и копие от личната му карта. За това как св. М се е сдобил с копие от личната карта на чуждо лице и защо е поискал да бъдат изпращани пратките именно по този начин, за съда остава неясно. В протокол за разпит на свидетел от 06.04.2022г. (л.199, гръб, том 2 от ДП) в показанията си св. Ц.Д, заемащ длъжността търговски представител на „Лео Експрес“ ЕООД за гр. Варна и гр. Добрич, в периода 2012г. – 2017г. пояснява, че в системата на куриерската фирма е бил съставен акаунт с персонален достъп – потребителско име и парола, на името на М.Х, но предоставени на св. О.М. Чрез този акаунт, св. М е можел да изготвя товарителници за стоката, която е искал да достави. Не е изследван обаче въпроса, дали при изготвянето на тези товарителници в системата на „Лео Експрес“ ЕООД е било необходимо удостоверяване по някакъв начин, вкл. с ел. подпис, към кой момент точно е използван ел. подпис на М. Д и от какъв IP адрес се е влизало в акаунта. В същия разпит св.

Д. твърди, че за дейността по изпращане на пратките и получаване на наложените платежи не е бил съставен договор, но въпреки това на св. О.М е предоставена отстъпка от куриерската услуга. Това обстоятелство се потвърждава частично от показанията на св. Светла Василева, която към инкриминираната дата е работила в куриерската фирма на длъжност „Контрольор поща“. След предоставяне на възможността да се запознае с един от многото РКО с №3000020472 от 25.04.2017г., заявява, че номера на товарителницата започва с цифрата 6, като в системата на фирмата, товарителниците, които започват с цифрата 6 са били на клиенти с договор за куриерски услуги с „Лео Експрес“ ЕООД, като клиентите с подписан такъв договор са имали преференциални цени за изпращане на доставки. Тези клиенти са плащали веднъж в края на месеца. Свидетелката посочва, че клиентите с такъв договор, са имали достъп до системата на куриерската фирма, какъвто достъп е имал и св.М, с акаунта на името на М. Д. По отношение на св. О.М и св. К.Х, свидетелката посочва, че е разговаряла с тях по телефона за суми по наложени платежи и посочва М. Д като лице, което е работило за него. Наличието на сключен договор се подкрепя и от показанията на куриерът – св. Д.Д (л.155, т.2 от ДП), който е доставял голям 5 процент от въпросните пратки. Той твърди, че клиентите, които са системни, (в случая са изпратени 10 161 бр. пратки до различни физически лица за периода от 01.01.2017г. – 31.08.2018г.), са плащали в края на месеца, според сключен договор. Защо обаче прокурорът не е кредитирал показанията на тези свидетели и приел, че липсва сключен договор, не е ясно. В постановлението за прекратяване не е изяснено още кой и по какъв начин е плащал задълженията по извършените доставки към куриерската фирма. В този случай показанията на посочените свидетели не са били обект на задълбочена проверка от страна на органите на досъдебното производство. В показанията си св. Д твърди, че договорите с фирми са били сключвани от търговските представители на фирмата – Ц.Д и В.К Последният обаче не е ясно дали е бил разпитан за тези обстоятелства.