Решение № 6315 от 10.10.2018, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н

И Е

Гр.София,10.10.2018 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV-Д въззивен състав, в закрито заседание на десети октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЗДРАВКА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА

КОРДОЛОВСКА

ПАВЕЛ ПАНОВ като разгледа докладваното от съдия Кордоловска частно гражданско дело № 12195 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435, вр. чл.274 - 279 ГПК.

Образувано е по жалба вх. № 2630/03.08.2018 г. на длъжника по изпълнението "М.Ф.М. “АД, ЕИК ********срещу акта за разноски инкорпуриран в Покана за доброволно изпълнение изх.№ 2118/30.07.2018 г. по изп.дело № 20189220400095 на ЧСИ И.Д., рег.№ 922, с район на действие СГС, с което е определено адвокатското възнаграждение за осъществено процесуално представителство на взискателя по изпълнителното дело в общ размер 350.00 лв. Жалбоподателят поддържа, че размерът не е определен в рамките на закона, като счита сумата от 200 лв. за напълно съответна на вида, тежестта и обема на адвокатската услуга, тъй като е платил в срока за доброволно изпълнение. Моли съдът да отмени обжалваното разпореждане на съдебния изпълнител и да намали възнаграждението като прекомерно по смисъла на чл.78, ал.5 от ГПК.

В срока за отговор взискателят Г.М.Т., чрез пълномощника си адв.М.П., оспорва жалбата, поддържа нейната неоснователност по съображения развити в писмено възражение (отговор) от 13.09.2018 г., като по-конкретно твърди, че възнаграждението за един адвокат по изпълнителното дело е в предвидения в Наредба № 1/2004 г. за минималния размер на адвокатските възнаграждение минимален размер.

Частният съдебен изпълнител, чието действие се обжалва, е изложил мотиви съгласно чл. 436, ал.3 ГПК.

Жалбата е депозирана в срок, от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна, като съображенията на настоящия състав за последното са следните:

Изпълнително дело №

20189220400095 на ЧСИ И.Д., рег.№ 922, с район на действие е образувано по изпълнителен лист от 11.05.2018 г., издаден по гр.д.№ 50243/2018 г. по описа на СРС, с който длъжникът "М.Ф.М.“

АД, ЕИК ********е осъден да заплати на взискателя Г.М.Т. сумата от 25.00 лв., представляваща държавна такса.

Длъжникът "М.Ф.М.“

АД, ЕИК ********е узнал за размера на адвокатското възнаграждение на представителя по пълномощие на взискател в размер на 350.00 лв. с получаване на поканата за доброволно изпълнение изх.№

2318/30.07.2018 г. на 02.08.2018 г.

Установява и от приложеното по изпълнителното дело платежно нареждане за кредитен превод от 03.08.2018 г., че в срока за доброволно изпълнение - на 03.08.2018 г., длъжникът е изплатил изцяло задължението по изпълнителния лист по сметка на ЧСИ.

В поканата за доброволно изпълнение

/ПДИ/ се съдържа покана към длъжника да заплати по сметка на ЧСИ 25.00 лв.- главница, 48.00 лв., разноски по изп.дело, както и дължимата в размер на 45.00 лв. такса по т.26 ТТРЗЧСИ в полза на съдебния изпълнител и 350.00 лв. адвокатско възнаграждение.

Предвид горното, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата срещу обжалваното разпореждане на ЧСИ е процесуално допустима, а разгледана по същество- основателна.

Въпросът за разноските се поставя във всяко производство по ГПК, поради което и уредбата му е в част първа "Общи правила"- чл.79 ГПК, в която е уредено задължението на длъжника за разноски в изпълнителното производство. Определянето на разноските по изпълнението от съдебния изпълнител не е изпълнително действие, тъй като не е насочено към осъществяване на притезанието по изпълнителното основание, а е реализация на общия принцип за отговорност за разноски, т.е. за възмездяване на неоснователно причинени имуществени вреди. Поради това и на длъжника е нормативно признато правото да обжалва акта на съдебния изпълнител за начисляване на такси и разноски по изпълнението, които се определят и събират еднолично от съдебния изпълнител /в този смисъл- Определение № 403 от 01.12.2008 г. по гр.д. № 1762/ 2008 г. на ВКС, V ГО/.

По общите правила за възлагане на разноските както в исковото съдебно производство, така и в изпълнителното производство, заплатените от ищеца, респ. взискателя такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника, респ. длъжника - чл.78, ал.1 ГПК. В случая от страна на длъжника „М.Ф.М.“

АД, заплатил целия дълг по приложения изпълнителен лист непосредствено след образуване на изпълнителното дело, в срока за доброволно изпълнение, е направено възражение по чл.78, ал.5 ГПК- за прекомерност на претендираните от взискателя разноски за адвокатско възнаграждение, което по преценка на настоящия съд е основателно.

Изпълнителното дело, за което са определени /“признати“/ от ЧСИ спорните разноски, не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност. Освен подаване на молбата за принудително изпълнение, към датата на издаване на атакуваното разпореждане за разноски от адвокат- пълномощника на взискателя не са били предприети други процесуални действия, насочени към удовлетворяване на паричното вземане, поради което и необосновано се явява определянето /”присъждането”/ на разноски в претендирания по изпълнителното дело прекомерен размер, несъответен на осъщественото процесуално представителство. При това положение направеното от длъжника възражение по чл.78, ал.5 от ГПК като основателно следва да бъде уважено, а определените от ЧСИ разноски за адвокатско възнаграждение от 350.00 лева следва да бъдат намалени до посочения в чл.10, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. размер, а именно до размер на сумата

200 лв.

Обжалвания акт на съдебния изпълнител, с който на длъжника са възложени разноски за адвокатско възнаграждение в посочения прекомерен с оглед критерия по чл.78, ал.5 ГПК размер от 350.00 лв., следва да бъде отменено като неправилно в частта за горницата над сумата 200 лв.- дължими на взискателя разноски за адвокатско възнаграждение. Въззивният състав намира, че нормата на чл. 10, т. 2 от Наредбата, според която за водене на изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания се дължи 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2 от НМРАВ, няма да намери приложение, защото в настоящото изпълнително производство, след връчване на поканата за доброволно изпълнение не са предприемани други действия от процесуалния представител на взискателя за удовлетворяване на паричното вземане. По делото не е спорно, че в срока за доброволно изпълнение длъжникът е погасил изцяло задълженията по изпълнителното дело. Ето защо не е налице основание за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 10, т. 2 от НМРАВ. В изпълнителното дело е депозирана единствено молба за образуването му, която е задължителна предпоставка за предприемане на последващи изпълнителни действия от ЧСИ. Други действия от страна на адвоката с цел удовлетворяване на паричните вземания на взискателя не са предприемани.

При тези съображения обжалваното от длъжника разпореждане на ЧСИ по определянето разноски по изпълнението следва да бъде отменено като неправилно в частта за разликата над сумата 200 лв.- разноски за платено от взискателя адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, Софийски градски съд

Р Е Ш

И :

ОТМЕНЯ по жалбата на "М.Ф.М. “АД, ЕИК ********– длъжник по изпълнението, акта за разноски инкорпуриран в Покана за доброволно изпълнение изх.№ 2118/30.07.2018 г. по изп.дело № 20189220400095 на ЧСИ И.Д., рег.№ 922, с район на действие СГС, с което е определено адвокатското възнаграждение за осъществено процесуално представителство на взискателя по изпълнителното дело в общ размер 350.00 лв., в частта му относно възложените на длъжника "М.Ф.М. “АД разноски по изпълнението за дължимо на взискателя Г.М.Т. адвокатско възнаграждение над сумата 200 лв.

/двеста лева/ до признатите от ЧСИ разноски от 350.00 лв., при зачитане на възражението за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК.

Решението не подлежи на обжалване

- съгласно чл.437, ал.4 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.