Решение № 4173 от 04.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4173 гр. София, 04.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: *** при участието на секретаря *** като разгледа докладваното от *** Гражданско дело № 20241110171035 по описа за 2024 година

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че в правната сфера на „*** ЕАД съществуват вземания от П. Ц. Н. за следните суми: за сумата от 8129.31 лева, представляваща цена на потребена в периода от м.

05.2021г. до м. 04.2023г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 42, находящ се в гр. София, ул. „****“ № 2, ет. 12, за сумата от 1266.83 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за времето от 15.09.2022г. до 10.06.2024г., за сумата от 34.31 лева, представляваща цена на предоставена в периода от м. 05.2021г. до м. 04.2023г. услуга дялово разпределение, както и за сумата от 7.89 лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 16.07.2021г. до 10.06.2024г., ведно със законната лихва върху главните вземания, считано от 19.06.2024г. до окончателно изплащане на задължението, за които парични притезания по ч. гр. дело № 37135/2024г. по описа на СРС, 54 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Ищецът „*** ЕАД твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между него и ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия доставил през исковия период до процесния имот топлинна енергия, като ответникът не изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена на потребения ресурс, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цената на предоставената услуга дялово разпределение, чиято дължимост в полза на топлофикационното дружество била установена в чл. 22 от общите му условия. Изяснява, че съгласно приложимите общи условия в случай че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, със стойността й се погасяват най- старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от 2016г., в сила от м. 07.2016г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща цената й в 45-дневен срок след изтичане на месечния период, през който е потребена, като обезщетение за забава в размер на законната лихва се начислява върху 1 цената на топлинната енергия след изтичане на 45- дневен срок от изтичане на съответния отчетен период (месечен или годишен). Поддържа, че поради неизпълнение в посочените срокове на паричните му задължения ответникът изпаднал в забава, поради което и на основание разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД претендира присъждане и на обезщетение за забава върху главните вземания, както и разноски.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.

131 ГПК, с който предявените срещу ответника искове се оспорват с довод, че между него и топлофикационното дружество не съществува и не е съществувало облигационно отношение по повод продажбата на топлинна енергия във връзка с процесния имот, за който се признава, че е собствен на П. Ц. Н.. Наред с това, от името на последния се оспорва реалната доставка на топлинна енергия в имота, като се поддържа в тази връзка, че ищецът не е изграждал и не притежава инсталация за локално отопление в сградата, в която се намира процесният апартамент, че последният не е присъединен към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, като в него не са монтирани индивидуални измервателни уреди, както и средства за дялово разпределение. Поддържа се, наред с това, че ответникът не е встъпвал в договорно правоотношение по повод извършването на дялово разпределение в имота му. Оспорва се надлежното поставяне на клиента в забава за изпълнение на главните парични задължения. Претендират се разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:

Основателността на претенцията за заплащане стойността на потребена топлинна енергия предполага установяване от страна на ищеца, че в обективната действителност са се осъществили следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/ съществуване през исковия период на облигационно (продажбено) отношение между ищеца и ответника, по силата на което топлофикационното дружество се е задължило да доставя до процесното жилище топлинна енергия, а в тежест на потребителя на енергията е възникнало корелативното задължение за заплащане цената й; 2/ реално изпълнение на задължението на „*** ЕАД да предостави съответното количество топлоенергия до имота.

Съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът следва да установи и предоставянето през исковия период на услугата дялово разпределение, както и основанието да получи плащане на цената й.

Съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия.

Следователно, съгласно закона само по себе си качеството собственик или вещен ползвател на топлоснабден имот в сграда в режим на етажна собственост води до възникване на облигационни отношения между собственика, респ. вещния ползвател и топлофикационното дружество, които на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ се регламентират от публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране. За валидността на правоотношението не е необходима писмена форма, като приемането на ОУ от абоната става по силата на закона, след изтичане на срока за възражения и/или отправено искане към ищеца за уговаряне на индивидуални условия.

Установява се от приобщения като писмено доказателство и неоспорен от страните Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 193, том II, рег. № 4358, дело № 332, че преди исковия период- на 27.03.2019г., ответникът П. Ц. Н. е придобил правото на собственост върху процесния имот, представляващ апартамент № 42, находящ се в гр.

София, ул. „****“ № 2, ет. 12, поради което, при липсата на други данни в тази насока и съобразно дефинитивната разпоредба на чл. 153, ал.1 ЗЕ следва да се приеме, че през този 2 период същият е бил потребител на доставяната във връзка с имота топлинна енергия, поради което е и материално легитимиран да заплаща цената й.

Установява се от надлежно приобщените писмени доказателства- протокол от проведено общо събрание на етажните собственици в сградата, в която се намира процесният имот, за избор на дружество за дялово разпределение, договор между последното и етажните собственици с предмет извършването на услугата топлинно счетоводство, документите, представени от третото лице- помагач на ищеца, за извършено по отношение на процесния имот през исковия период дялово разпределение, както и от неоспореното заключение на съдебно- техническата експертиза, което, преценено по реда на чл. 202 ГПК, съдът намира за компетентно и добросъвестно изготвено, даващо пълни, точни и обосновани отговори на възложените задачи, че имотът, във връзка с който ищецът претендира спорните вземания, се намира в сграда в режим на етажна собственост, която през исковия период е била топлоснабдена. В последния смисъл са и изричните разяснения на експерта при изслушване на заключението му в проведеното на 10.12.2025г. открито съдебно заседание.

Съгласно разпоредбата на чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сградаетажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сградата се осъществява от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а. В случая индивидуалното измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода през процесния период е извършвано от конституираното като трето лице- помагач на страната на ищеца „Техем сървисис“ ЕООД.

Реалното изпълнение на задължението на топлофикационното дружество да достави топлинна енергия до процесния имот, както и нейната стойност за исковия период се установяват от заключението на съдебно- техническата експертиза.

Съгласно доказателствените (фактическите) изводи в заключението в процесния имот през исковия период е имало седем отоплителни тела без ИРРО (индивидуален разпределител на разходите за отопление), поради което топлинната енергия за отопление на имота е начислявана служебно- по максимален специфичен разход на сградата, като служебно е начислявана и топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване- по 140л/денонощие на потребител за един живущ в имота, като вещото лице е констатирало, че служебното начисляване е обусловено от липсата на монтирани в имота индивидуални измервателни уреди, което обстоятелство, освен това, изрично се потвърждава от ответника в отговора на исковата молба. Наред с това, на абоната е начислявана и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, разпределяна от фирмата за дялово разпределение между всички абонати, пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по проект.

Съгласно изводите на вещото лице, обективирани в писменото му заключение, изчисленията на дружеството за дялово разпределение, касаещи начислената топлинна енергия, са коректни и в съответствие с действащите към съответния момент нормативна уредба и общи условия на продавача. Изрично вещото лице е посочило, че технологичните разходи са приспаднати от общото количество топлинна енергия, постъпило в абонатната станция, и са отчислени за сметка на ищеца. Въз основа на предоставените му свидетелства за метрологични проверки експертът е установил, че през исковия период общите топломери, монтирани в абонатната станция, състояща се от долна и горна зона, са преминавали периодични метрологични проверки, но е констатирал, че два от тях за периода от изтичане на метрологичната им проверка- 01.05.2021г., до датата на демонтажа и замяната им с нови13.05.2021г., когато са били бракувани, са били с неясна експлоатационна годност (доколкото не е представен документ за метрологична проверка след демонтирането им), поради което е изяснил, че е в невъзможност да потвърди обосноваността на начисленото на абоната за този 3 период количество топлинна енергия за отопление и за битово горещо водоснабдяване, чиято стойност възлиза на сумата от 13.12 лева. В заключение, вещото лице е определило стойността на потребената през процесния период топлинна енергия на сумата от 8099.78 лева, в случай че не бъде съобразено констатираното от него необосновано начисляване на суми за топлинна енергия за посочения период- от 01.05.2021г. до 13.05.2021г., респ. на сумата от 8087.65 лева, в случай че същото бъде съобразено от съда, като и в двата случая експертът е отчел и издаваните през исковия период изравнителни сметки.

Настоящият съдебен състав намира, че при формиране на решаващата си воля по настоящия правен спор следва да възприеме варианта на заключението на съдебнотехническата експертиза, при който от общо дължимата сума се приспада сумата за топлинна енергия за периода от 01.05.2021г. до 13.05.2021г., доколкото, след като необосновано от техническа гледна точка е начисляването на същата, правно необосновано е отговорността за заплащането й да се вменява на потребителя, в частност на ответника в настоящото производство.

Във връзка с изложеното от името на ответника в отговора на исковата молба следва да се изясни, че сама по себе си липсата на монтирани в имота измервателни уреди, както и средства за дялово разпределение не обосновава недължимост на сумите за топлинна енергия за отопление на имот и за подгряване на вода, начислявани на потребителя. Това е така, тъй като съгласно нормата на чл. 62 от Наредба Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. за топлоснабдяването клиентите на топлинна енергия в сгради – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са длъжни да монтират индивидуални средства за дялово разпределение съгласно описаните в чл. 52.