Решение № 260049 от 01.10.2020, Окръжен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И

Е № 260049 гр. Пловдив, 01.10.2020 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, ХІІІ състав, в публично съдебно заседание на 23.09.2020г, в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ПОЛИНА БЕШКОВА при секретаря Боряна Козова, като разгледа докладваното от съдията т. д. № 794 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Обективно кумулативно съединени осъдителни искове по чл. 493, ал. 1, т. 1 и чл. 497, ал. 1, т.1 във вр. с чл. 496 от Кодекса за застраховането.

Ищецът - Ц.Д.Й., с ЕГН **********, чрез адв. Д.Е. твърди, че е пострадала при настъпило на 25.12.2017 г. ПТП по вина на водача на лек автомобил марка “Шкода“, модел “Октавия“ с рег. № ****, управляван от П.П.П., с ЕГН **********. Сочи, че механизмът на ПТП бил следният: около 14:30 часа на посочената дата, при опит да се включи в движението по главен път II-56 в посока с. Калековец, обл.

Пловдивска - с. Стряма, обл. Пловдивска по южната лента на платното, П. дал повече газ и не могъл да овладее контрола над автомобила, поради което същият навлязъл в насрещното /северно/ платно за движение. В същото време в насрещното платно се движела пострадалата Ц.Д.Й. със собствения й лек автомобил “Фолксваген“, модел “Поло“, с рег. № ****, при което на километър 84+860 настъпил челен удар между двата автомобила. От удара л.а. на ищцата, макар да останал в същата лента на пътното платно, се завъртял на 180 градуса около вертикалната си ос и задницата му била насочена по посоката на движение.

Настъпването на произшествието било видяно от пътниците в пътуващите две коли, движещи се след пострадалата: М.Х.Т., И.И.И., Р.Х.Т. и Е.И.Т.. Шофьорът имал валидно сключена застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответното дружество – застрахователна полица №BG/30/*************. Срещу водача на “Шкода“ било образувано досъдебно производство №***/2017 г. на РУ на МВР-Раковски и н.а.х.д.

№****/2018 г. на ПРС, XXIII-ти състав. С Решение на ПРС от 18.01.2019 г. П.П.П. бил признат за виновен в това, че на 25.12.2017 г. е нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост е причинил на ищцата три средни телесни повреди. В следствие на катастрофата Ц.Й. получила множество травми, описани детайлно в исковата молба, а именно: разкъсно-контузна рана по гърба на носа; счупване на носните костици; контузия на гръдния кош и корема; счупване на първо и второ ребро в лявата гръдна половина; излив на кръв и събиране на въздух в лявата плеврална кухина /хемо-пневмоторакс/; счупване на четвърто, пето и шесто ребро в дясната гръдна половина; косо разположено кръвонасядане по кожата на гръдния кош; напречно разположено кръвонасядане по предната коремна стена; кръвонасядания по двете коленни стави, наложила се оперативна интервенция /торакоцентеза/. След лечението на носа й останал белег – цикатрикс по гърба на носа по средната му линия от неговия горен край до долната повърхност и преграда между двете ноздри с дължина 4.5 см, с неравна повърхност, с белезникав розов цвят, преминиращ /надигнат/ над околната здрава кожа, който обективно променял /загрозявал/ нормалния вид на лицето, имащ постоянен и траен характер. В деня на ПТП пострадалата постъпила в УМБАЛ “Св.

Георги“ Пловдив, от където била изписана на 30.12.2017 г., а до 12.01.2018 г. ползвала болнични. Сочи, че след инцидента животът й се променил изцяло в негативен план. По време на лечението в болницата и след това изпитвала много силни болки, заемала принудителна поза в леглото, без да може да се обърне. Към белия й дроб била включена система за отвеждане на течността навън. Налагало се да бъдат обслужвани дори физиологичните й нужди в леглото, което било много мъчително и унизително за нея, тъй като го правели нейни колеги (Й. е ****), с които работи или близките й. При всяко вдишване или елементарно движение изпитвала пронизваща болка в счупените й ребра. Изпитвала болка и поради претърпените операции за отстраняване на хемопневмоторакса и на носа. В продължение на месеци след инцидента от носа й изтичал неконтролируемо секрет, което я поставяло в конфузни ситуации, освен това при поставяне на **** маска по време на операции изтръпвал и губел чувствителност за часове. След ПТП се наложило да разчита на помощта на бившия си съпруг и на сина си, който бил на 17 години и с когото живеела. Страданията на сина й допълнително утежнявали болката. Болките в краката и корема продължили два месеца, като болките в коленете се връщали и сега при напрежение или промяна на времето. Болките в счупените ребра траели около 6 месеца, като при промяна на времето изпитвала болки в гърба и носа. От удара се образували множество хематоми /по хода на колана/ в дясната млечна жлеза на пострадалата /в момента калцирани/, което налагало на всеки 6 месеца да си прави контролни ехо – и мамографии на жлезата с цел проследяване на състоянието й и възможни аномалии. Психическите последици от претърпяната катастрофа били много тежки. Й. сънувала кошмари, развила силна тревожност.

Твърди, че е отправила писмена претенция към ответното дружество за заплащане на обезщетение за причинените й имуществени и неимуществени вреди с вх. №1135/05.04.2019 г. По искането за оценка на причинените вреди на автомобила на ищцата била образувана преписка за щетата с №0901-000179/2018-01 при ответното дружество. Обезщетение за имуществените вреди й било изплатено.

Поради това и настоява съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди – болки, страдания и неудобства в размер на 100 000 /сто хиляди/ лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на дължимото, както и за законна лихва за забава върху размера на исканото обезщетение, считано от 30.04.2019 г., която възлизала на 3 861,11 /три хиляди осемстотин шейсет и един лева и единадесет ст./лв /до 16.09.2019 г./ Претендира разноски.

В двуседмичния срок по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът Застрахователно акционерно дружество (ЗАД) “ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “Г. М. Димитров“ №1, в отговор на исковата молба изразява становище за допустимост на предявените искове, но оспорва същите поради неоснователност и недоказаност.

Признава за установено съществуването на валидно застрахователно правоотношение по отношение собствеността и ползването на л.а. “Шкода Октавия“ с рег. № **** , действаща към момента на настъпване на инцидента. Твърди, че е налице принос от страна на пострадалата за настъпване на ПТП, тъй като в определен момент преди сблъсъка се е намирала в насрещното платно, същата била управлявала л.а. с превишена и несъобразена скорост, намирала се в близост до осевата линия и в момента на възникване на опасността не била задействала спирачната уредба. Навеждат се също твърдения, че ищцата е била без поставен предпазен колан по време на ПТП, което било вид и форма на причиняването като елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане. Ответникът счита, че претендираният от ищцата размер на обезщетение за претърпените неимуществени вреди бил необосновано прекомерно завишен.

Твърди, че претендираните вреди не били съобразени с реално понесените от ищцата болки и страдания в резултат на причинените телесни увреждания от ПТП и надвишавали значително справедливото и достатъчно да компенсира вредите й обезщетение. Не бил съобразен и приносът на пострадалата за настъпване на вредоносните последици от процесното ПТП. Оспорва медико-биологичния характер на всички описани като настъпили увреждания при ищцата, във връзка с които се твърди да търпи неимуществени вреди, както и тяхната продължителност. Оспорва претенцията по акцесорния иск за лихва, както и размера на претендираните лихви, тъй като същата била пресметната върху главница, която към момента не била определена, и началния момент, от който същите се дължат. Претендират се разноски в производството, включително адвокатско/юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 372, ал. 1 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба от Ц.Д.Й. чрез процесуалния й представител адв. Д.Е.. В същата се поддържат предявените с исковата молба искове. Ищцата намира за неоснователни възраженията за съпричиняване на процесното ПТП – същите не отговаряли на истината, тъй като бил установен спирачен път на л.а. на ищцата, а поставянето на предпазен колан по времето на инцидента бил доказан в медицинската документация, тъй като оставил следи по тялото й. Счита за неоснователни възраженията относно размера на обезщетението и срещу претенциите за лихви.

В срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на допълнителната искова молба, с който ответната страна поддържа възраженията си, направени в отговора на исковата молба.

Съдът, като прецени събраните в хода на делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие следното:

Съгласно чл. 498, ал. 3 КЗ вр. чл. 496 КЗ вр. чл. 380 КЗ допълнителна специална предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия срещу дружеството, застраховало ГО на виновния водач на МПС, е изтичането на тримесечен рекламационен срок от сезиране на застрахователя по реда на чл. 380 КЗ за доброволно уреждане на отношенията между пострадалия и застрахователя по повод плащане на застрахователно обезщетение.

Съгласно чл. 498, ал. 3 КЗ увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.

В конкретния случай няма спор, че застрахователят е бил своевременно сезиран, но без резултат. Следователно процедурата за доброволно уреждане на спора е приключила без удовлетворителен за ищеца резултат, което прави прекият иск по чл. 432 КЗ допустим.

Съгласно чл.

432 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „ГО“.

Следователно предмет на установяване в настоящия процес са следните материално правни предпоставки: деликт и валидно застрахователно правоотношение с предмет автомобила, управляван от деликвента.

В случая изрично като безспорно и ненуждаещо се от доказване е признато съществуването на валидно възникнало и породило правното си действие към датата на събитието застрахователно правоотношение с предмет автомобила, с който е причинено произшествието. За безспорни са признати и обстоятелствата относно факта на извършване на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, съобразно приетото в решение на Пловдивски районен съд от 18.01.2019 г., постановено по АНД №****/2018г.

Следователно претенцията е безспорно доказана по основание.

Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност, както и виновността на дееца. Т.е. относно фактите, които са съставомерни по Наказателния кодекс, съществува забрана да бъдат установявани от граждански съд. Такива съставомерни факти в случая, които не могат да бъдат пререшавани от настоящия съд, са и тези за причинените на ищцата три средни телесни повреди така, както са описани в решението, признаващо вината на водача и именно заради които същият е наказан за престъпление по чл. 343, ал. 1, буква „б“ вр. чл. 342, ал. 1 от НК. Тези факти са елемент от състава на престъплението и без наличието им извършителят нямаше да бъде наказан за точно това престъпление.

С оглед на горното налице са всички материално правни предпоставки на чл. 45 ЗЗД за ангажиране гражданската отговорност на деликвента – вина, противоправно поведение, вреди и причинна връзка между двете.

Следователно спорен е само конкретният вид и интензитет на вредите, както и наведените от ответника възражения за съпричиняване, от значение за размера на дължимото от него обезщетение.

Относно вида и интензитета на причинените на ищцата телесни увреждания по делото са изслушани заключение на СМЕ, СПЕ и свидетелски показания.