Решение № 1143 от 07.10.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1143 гр. Пловдив, 07.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Мария Анг. Ненова като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно гражданско дело № 20245300502406 по описа за 2024 година

Производство по чл. 436 и следв. във вр. чл. 435 ал. 2 т. 6 от ГПК.

Образувано е по подадена от длъжника по изпълн. дело № *** П. Ю. Т., ЕГН – ********** жалба срещу Разпореждане от 21.06.2024 г. на ЧСИ З. Д., с което постановен отказ по искането на Т. / Молба вх. № 4172/20.05.2024 г. по описа на ЧСИ / за прекратяване на изпълнителното дело и на това основание вдигане на наложения запор върху собственото й МПС – л.а. марка БМВ/3.0 с рег. № ***.

Възведените оплаквания са за незаконосъобразност на отказа, искането е за неговата отмяна и уважаване на молбата й вх. № 4172/20.05.2024 г.. Поддържа, че изпълнителният лист, по който е образувано изп.д. № *** г. е издаден въз основа на определение на районния съд в производство по привременни мерки. Представените към молбата й до ЧСИ за прекратяване на изпълнителното дело два нови изпълнителни листа категорично установявали, че въззивният съд е постановил ново определение по привременните мерки, с което те са изменени, включително досежно издръжките на малолетните деца. Така изпълнителното основание – определението на районния съд по чл. 323 ал. 1 от ГПК, е преустановило своето действие и е налице хипотезата на чл. 433 ал. 1 т. 4, предл. първо от ГПК за прекратяване на изпълнението, а именно актът, въз основа на който е издаден изпълнителния титул по образуваното изпълнително производство е отменен/изменен, съответно издадени са нови изпълнителни титули. Законна последица от прекратяването на делото е вдигането на наложените запори – чл. 433 ал. 3 от ГПК.

Ответната страна П. Д. Я. в качеството му на баща и законен представител на малолетните взискатели А. и Д. П.Я. е депозирал отговор за неоснователност на жалбата.

Поддържа да е невярно твърдението, че предмет на изпълн. дело е единствено вземане по изпълнителен лист, издаден в производство по привременни мерки. Освен това, поддържа 1 че определението на районния съд за привременни мерки досежно предоставянето на родителските права по отношение на детето Д. и дължимата се за нея от жалбоподателката издръжка не е отменяно/изменяно от въззивния съд, като този резултат е и постановения с крайните актове на районния и въззивния съд по спора в тази му част. Поддържа, че факта на плащане на присъдената периодична / ежемесечна / издръжка на Д. извън изпълнителното дело не е основание за неговото прекратяване - защото длъжникът винаги може да преустанови това плащане, съответно взискателят да пристъпи към принудително изпълнение на вземането.

Приложени са писмените обяснения на ЧСИ З. Д..

Съдът установи следното:

Жалбата е в срок, от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване от длъжника акт на съдебен изпълнител, внесена е дължимата ДТ, изпълнена е процедурата по чл. 436 от ГПК. Като така е допустима и ще се разгледа по същество.

Изп.д. № *** г. по описа на ЧСИ З. Д., рег. № *** е образувано на *** г. срещу жалбоподателката П. Т. по молба на П. Д. Я. в качеството му на баща и законен представител на малолетните взискатели А. и Д. П.Я. с приложени към молбата два изпълнителни листа / ИЛ /. Първият ИЛ е от дата 19.05.2022г., издаден е по бр.д. № 5864/2020 г. на РС – Пловдив на база съдебно Определение от 07.06.2021 г., постановено в производство по привременни мерки и установява задължения на П. Т. като майка на малолетните взискатели да им заплаща чрез техния баща месечни издръжки в посочени размери, считано от 07.06.2021 г. до приключването на спора в тази му част с влязъл в сила съдебен акт. Вторият ИЛ е издаден на 18.03.2022 г. въз основа на постановеното по казаното дело на РС – Пловдив съдебно решение, с което на взискателите са присъдени месечни издръжки в посочени размери, дължими се от майката Т. чрез бащата П. Я., считано от влизане в сила на съдебното решение в частта относно прекратяването на брака, както и за дължими се от Т. за децата издръжки за минало време – периода 29.05.2019 г. – 29.05.2020 г..

На 20.05.2024 г. от длъжницата е депозирана Молба с вх. № 4172, с която иска прекратяване на изпълн. дело с твърдения, че с въззивно решение по гр. д. № 1671/2022 г. по описа на ОС – Пловдив, а преди него и с ново определение за привременни мерки упражняването на родителските права по отношение на детето А. са предоставени на нея, съответно бащата П. Я. е осъден да й заплаща издръжка за него, със същите актове е променен размера на дължимата се от нея издръжка за детето Д., издадени са съответните за това нови изпълнителни листове, съответно тези, въз основа на които е образувано изп. д. № *** г. са преустановили своето действие занапред, а дължимите се по тях издръжки за децата за минало време е платила изцяло извън рамките на изпълнителното производство, извън рамките на изпълнителния процес заплаща и ще продължава да заплаща и дължимата се занапред издръжка за детето Д. на бащата П. Я.. Към молбата са приложени два изпълнителни листа, издадени по въззивно гр.д. № 1671/2022 г. по описа на ОС – Пловдив.

Първият е от дата 12.03.2024 г. и установява определен режима на лични отношения между малолетната Д. и майка й П. Т.. Вторият е от същата дата, издаден по същото дело и установява, че с определение от 21.02.2024 г., постановено в производство по привременни мерки е предоставено на майката П. Т. упражняването на родителските права върху малолетния А. и бащата П. Я. е осъден да заплаща месечна издръжка за него в посочен размер чрез Т., считано от 21.02.2024 г..

Становището на взискателя по молбата е същата да е частично основателна – да няма вземане за издръжка занапред по отношение на детето А.. По отношение на детето Д. обаче вземане за издръжка е налице – до навършване на пълнолетие на същата, като поддържа, че факта на доброволното й плащане до момента на бащата извън рамките на изпълнителния процес не е основание за прекратяването на процеса. По отношение на дължимите се от Т.

2 издръжки и за двете деца за минало време не е взето ясно становище.

С атакуваното разпореждане ЧСИ е отказал прекратяване на делото с мотиви, че е обвързан от представените изпълнителни листове и до представяне на съдебни актове за тяхното обезсилване / чл. 433 ал. 1 т. 3 от ГПК / или за отмяна на съдебните актове, съставляващи изпълнителните основания, въз основа на които са издадени изпълн. титули / чл. 433 ал. 1 т. 4 предл. първо от ГПК / основание за прекратяване на делото не е налице.

Посочено е още, че предмет на изпълнението е задължението за периодична / ежемесечна / издръжка за бъдеще време на малолетно лице / Д. /, която му се дължи до навършване на пълнолетие или настъпване на друга причина за нейното прекратяване, като по делото не са налице данни за изменяване/прекратяване на издръжката.

При така установеното по изпълнителното дело отказа на ЧСИ за неговото прекратяване се явява правилен, съответно жалбата срещу него – неоснователна.

Представените от длъжницата изпълнителни титули не обосновават извод за недължимост от нейна страна на присъдената на малолетната взискателка Д. П. чрез нейния баща издръжка / за минало време и занапред / съгласно представения към молбата по чл.

426 ал. 1 от ГПК изпълнителни листове. Липсват и други доказателства – постановени нови изпълнителни основания и издадени въз основа на тях изпълнителни титули за тази недължимост.

Относно малолетния взискател А. П. – обосновава се от представения към молбата на длъжницата за прекратяване на делото изпълнителен лист извод да не дължи издръжка за него чрез бащата, считано от 21.02.2024 г. и до постановяване на въззивното решение по спора относно упражняването на родителските права върху детето и задължения за неговата издръжка родител занапред – което решение не е представено. Липсват и съдебни актове, от които може да се направи извод длъжницата да не е обвързана от задължението да плаща присъдената на А. чрез неговия баща издръжка до 21.02.2024 г., считано от 07.06.2021 г. / по ИЛ от 19.05.2022 г. /, както и за периода 29.05.2019 г. – 29.05.2020 г. / съгласно ИЛ от 18.03.2022 г. /.

Предвид горното правилно в постановения отказ за прекратяване на делото – предмет на настоящата инстанционна проверка, съдебният изпълнител е посочил, че е изцяло обвързан от изпълнителните титули по делото и без представянето от страните и в частност от длъжника на съдебните актове, че тези изпълнителни титули са обезсилени или изпълнителните основания, въз основа на които са издадени са отменени, не е налице основанието по чл. 433 ал. 1 т. 4, предл. първо от ГПК за прекратяване на делото.

Предвид изложеното така поддържаното в частната жалба прекратително основание не е налице.

Относно основанието по чл. 433 ал.2 от ГПК – приключване на делото поради погасяване на задълженията за издръжка за минало време чрез плащане, престирано на бащата извън рамките на образуваното за тях изпълн. дело и редовно плащане на дължимата се за Д. издръжка занапред следва да се посочи, че действително по делото са представени доказателства в тази насока – пощенски записи и банкови платежни нареждания. Но не се установява тези плащания да са достатъчни за пълното погасяване на издръжките за минало време и свързаните с тях вземания / лихви и разноски / – за което ЧСИ следва да назначи експертиза, съответно страните и в частност жалбоподателката да представят доказателства за твърдяните от нея нови изпълнителни основания и издадени титули във връзка с установяването им по основание и размер. Дори и да се приеме задълженията за издръжки за минало време да са погасени от Т. чрез плащане, то задължението й за издръжка занапред към взискателката Д. е налице и предвид характера на това й задължение / периодично ежемесечно до навършване на пълнолетие или настъпване на друга законоустановена причина за прекратяването или изменяване на издръжката / 3 основание за прекратяване / приключване на изпълнителния процес не е налице.

Евентуалното й плащането до момента директно на взискателя извън рамките на делото, не е основание за неговото прекратяване - както основателно се поддържа от него.

Предвид изложеното не е налице и основанието за приключване на делото по чл. 433 ал. 2 от ГПК – изпълнение на задължението и събиране на разноските по него.

При липсата на законите основания за прекратяване/приключване на изпълнителното производство, не възниква за съдебният изпълнител задължението служебно да вдига наложени запори – чл. 433 ал. 3 от ГПК.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

Оставя без уважение жалбата на длъжника по изпълн. дело № *** П. Ю. Т., ЕГН – ********** срещу постановеното по делото Разпореждане от 21.06.2024 г. на ЧСИ З. Д. - с което е отказано искането на Т. / Молба вх. № 4172/20.05.2024 г. по описа на ЧСИ / за прекратяване/приключване на изпълнителното дело и на това основание вдигане на наложения запор върху собственото й МПС – л.а. марка БМВ/3.0 с рег. № ***.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4