Решение № 2724 от 03.07.2026, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 13114/2025
- Вид
- Решение № 2724
- Подписан
- 03.07.2026
- В сила
- 03.07.2026
- Състав
- Александър Валентинов Цветков
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 2724 гр. Варна, 03.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Александър В. Цветков при участието на секретаря Ивелина Ат. А.а като разгледа докладваното от Александър В. Цветков Гражданско дело № 20253110113114 по описа за 2025 година
Производството е образувано по предявени от „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр.
София, Столична община, район Люлин, бул. „Д-р Петър Дертлиев" № 25, Офис сграда Лабиринт, ет. 2, оф. 4, срещу А. А. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: ****, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД, и чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД, за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 21.08.2025 г. по ч.гр.д. № 438/2025 г. по описа на Районен съд – Брезник, а именно: 1 506,95 лв. – главница по Договор за потребителски паричен кредит № L323108 от 19.05.2023 г., за периода от 18.06.2023 г. до 18.11.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението – 20.08.2025 г., до окончателното изплащане на вземането; 27,80 лв. – договорна лихва за периода от 18.12.2024 г. до 10.03.2025 г.; и 230,61 лв. – обезщетение за забава върху просрочената главница за периода от 19.12.2024 г. до 20.08.2025 г. Претендира се и присъждане на направените разноски в заповедното и в исковото производства.
В исковата молба се твърди, че на 19.05.2023 г. между „ЮтеКредит 1
България" ЕООД, като заемодател, и ответника А. А. А., като заемател, е сключен от разстояние Договор за потребителски паричен кредит № L323108, по който на ответника е предоставен паричен заем в размер на 3 256,41 лв., дължим на 30 месечни вноски с краен срок за издължаване 18.11.2025 г. С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 05.03.2025 г. и Приложение № 1 от същата дата вземанията на „ЮтеКредит България" ЕООД срещу ответника по посочения договор за кредит са прехвърлени изцяло на ищцовото дружество, за което ответникът е бил уведомен с уведомителни писма от 10.03.2025 г. и от 28.10.2025 г. Ищецът твърди, че задължението не е погасено в срок, поради което е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 438/2025 г. по описа на Районен съд – Брезник и е издадена Заповед за изпълнение от 21.08.2025 г. Срещу заповедта длъжникът е подал възражение по чл. 414 ГПК, което обуславя правния интерес от предявяване на настоящите установителни искове.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.
С определение № 5360/07.04.2026 г. съдът е обявил проекта си на доклад по делото за окончателен, приел е представените с исковата молба писмени доказателства и е указал на ответника последиците от неподаването на отговор и от неявяването му в първото по делото заседание по чл. 238 ГПК, а именно че ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу него.
В проведеното на 05.06.2026 г. открито съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се явява и не се представлява. Ищецът, редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание, като с молба, депозирана на 01.06.2026 г., чрез процесуалния си представител заявява, че не възразява делото да се гледа в негово отсъствие, изразява становище по същество на спора и моли за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска от съда постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
2
Предпоставка за постановяването му е ответникът да е бил своевременно уведомен за последиците по чл. 238 ГПК, както и от данните по делото да може да се направи извод за вероятна основателност на иска.
В случая посочените предпоставки са налице. Ответникът не е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, като книжата по делото са му връчени редовно и той е уведомен за последиците по чл. 238 ГПК с определение № 5360/07.04.2026 г. Ответникът не се явява в първото по делото заседание, за което е редовно призован, и не е направил искане то да се гледа в негово отсъствие. Ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение. От приетите по делото писмени доказателства – Договор за кредит № L323108/19.05.2023 г., Рамково споразумение за потребителски кредити № 880359023/19.05.2023 г., Договор за продажба и прехвърляне на вземания и уведомително писмо – може да се направи извод за вероятна основателност на предявените искове.
Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество, а предявените искове следва да бъдат уважени в предявения им размер.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски в настоящото исково производство в размер на 115,34 евро /сто и петнадесет евро и тридесет и четири цента/, от които 15,34 евро – платена държавна такса, и 100,00 евро – юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 438/2025 г. по описа на Районен съд – Брезник, в размер на 40,90 евро /четиридесет евро и деветдесет цента/, от които 15,34 евро – платена държавна такса, и 25,56 евро – юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
3
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, Столична община, район Люлин, бул. „Д-р Петър Дертлиев" № 25, Офис сграда Лабиринт, ет. 2, оф. 4, срещу А. А. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: ****, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД, и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД, че А. А. А. дължи на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД следните суми: 770,49 евро /седемстотин и седемдесет евро и четиридесет и девет цента/ – главница по Договор за потребителски паричен кредит № L323108 от 19.05.2023 г., за периода от 18.06.2023 г. до 18.11.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.08.2025 г. до окончателното изплащане на вземането; 14,21 евро /четиринадесет евро и двадесет и един цента/ – договорна лихва за периода от 18.12.2024 г. до 10.03.2025 г.; и 117,91 евро /сто и седемнадесет евро и деветдесет и един цента/ – обезщетение за забава върху просрочената главница за периода от 19.12.2024 г. до 20.08.2025 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 21.08.2025 г. по ч.гр.д. № 438/2025 г. по описа на Районен съд – Брезник.
ОСЪЖДА А. А. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: ****, да заплати на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК 203670940, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от 115,34 евро /сто и петнадесет евро и тридесет и четири цента/ – разноски в исковото производство, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 40,90 евро /четиридесет евро и деветдесет цента/ – разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 438/2025 г. по описа на Районен съд – Брезник.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. То може да бъде отменено по реда на чл. 240 ГПК от Окръжен съд – Варна по молба на ответника, подадена чрез настоящия съд в едномесечен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 4
----- следващ документ -----
РЕШЕНИЕ
№ 2724 гр. Варна, 03.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Александър В. Цветков при участието на секретаря Ивелина Ат. А.а като разгледа докладваното от Александър В. Цветков Гражданско дело № 20253110113114 по описа за 2025 година
Производството е образувано по предявени от „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр.
София, Столична община, район Люлин, бул. „Д-р Петър Дертлиев" № 25, Офис сграда Лабиринт, ет. 2, оф. 4, срещу А. А. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: ****, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД, и чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД, за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 21.08.2025 г. по ч.гр.д. № 438/2025 г. по описа на Районен съд – Брезник, а именно: 1 506,95 лв. – главница по Договор за потребителски паричен кредит № L323108 от 19.05.2023 г., за периода от 18.06.2023 г. до 18.11.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението – 20.08.2025 г., до окончателното изплащане на вземането; 27,80 лв. – договорна лихва за периода от 18.12.2024 г. до 10.03.2025 г.; и 230,61 лв. – обезщетение за забава върху просрочената главница за периода от 19.12.2024 г. до 20.08.2025 г. Претендира се и присъждане на направените разноски в заповедното и в исковото производства.
В исковата молба се твърди, че на 19.05.2023 г. между „ЮтеКредит 1
България" ЕООД, като заемодател, и ответника А. А. А., като заемател, е сключен от разстояние Договор за потребителски паричен кредит № L323108, по който на ответника е предоставен паричен заем в размер на 3 256,41 лв., дължим на 30 месечни вноски с краен срок за издължаване 18.11.2025 г. С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 05.03.2025 г. и Приложение № 1 от същата дата вземанията на „ЮтеКредит България" ЕООД срещу ответника по посочения договор за кредит са прехвърлени изцяло на ищцовото дружество, за което ответникът е бил уведомен с уведомителни писма от 10.03.2025 г. и от 28.10.2025 г. Ищецът твърди, че задължението не е погасено в срок, поради което е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 438/2025 г. по описа на Районен съд – Брезник и е издадена Заповед за изпълнение от 21.08.2025 г. Срещу заповедта длъжникът е подал възражение по чл. 414 ГПК, което обуславя правния интерес от предявяване на настоящите установителни искове.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.
С определение № 5360/07.04.2026 г. съдът е обявил проекта си на доклад по делото за окончателен, приел е представените с исковата молба писмени доказателства и е указал на ответника последиците от неподаването на отговор и от неявяването му в първото по делото заседание по чл. 238 ГПК, а именно че ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу него.
В проведеното на 05.06.2026 г. открито съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се явява и не се представлява. Ищецът, редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание, като с молба, депозирана на 01.06.2026 г., чрез процесуалния си представител заявява, че не възразява делото да се гледа в негово отсъствие, изразява становище по същество на спора и моли за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска от съда постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
2
Предпоставка за постановяването му е ответникът да е бил своевременно уведомен за последиците по чл. 238 ГПК, както и от данните по делото да може да се направи извод за вероятна основателност на иска.