Определение № 1236 от 01.11.2021, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1236 гр. София, 27.10.2021 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Иван Коев

Членове:

Стефан Милев

Любомир Игнатов като разгледа докладваното от Стефан Милев Въззивно частно наказателно дело № 20211100604074 по описа за 2021 година

Софийската районна прокуратура (СРП) е подала частен протест срещу протоколното определение от 28.09.2021 г., с което СРС (НО, 10 с.) е прекратил съдебното производство по н.о.х.д. № 9802/20 г. и на осн. чл. 249, ал.2 НПК е върнал делото на прокурора за отстраняване на съществени процесуални нарушения при изготвянето на обвинителния акт. Прокурорът е несъгласен с тезата на първоинстанционния съд, че липсата на синхрон между сочените дати на инкриминираното деяние (03.10.2018 г.) и влизането в сила на съдебния акт, послужил за квалификацията му като „опасен рецидив“ (18.10.2018 г.) е довела до неяснота на обвинението относно въпроса за „времето на извършване на престъплението“, като счита, че се касае за материално-правна непрецизност, отстранима в съдебната фаза на производството.

Протестът е основателен. Въззивният съд намери, че следва да отмени оспорваното с него определение.

Първата инстанция е оценила като съществено процесуално нарушение твърдението на прокурора, че подс. ПЛ. В. Д. е извършил кражбата на 03.10.2018 г. и в същото време – че това е станало след като с влязъл в сила на 18.10.2018 г. съдебен акт лицето било осъдено за друго престъпление.

Доводите са неправилни.

Засегнатият от СРС въпрос в действителност касае съществото на делото и материално-правната квалификация на фактите. И в обстоятелствената част, и в диспозитива на обвинителния акт се твърди, че престъплението е извършено на една и съща дата – 03.10.2018 г., което е достатъчно, за да се приеме, че фактическото обвинение не страда от никакви вътрешни противоречия. Оттук нататък - дали всички съдебни актове, цитирани за да се обоснове квалифициращият признак „опасен рецидив“, попадат в критериите на чл. 29, ал.1, б. „А“ и б. „Б“ НК, е въпрос на юридическа преценка, която първата инстанция следва да извърши най-рано по реда на чл. 301, ал.1, т.2 НПК. Дори да е вярно, че прокурорът е квалифицирал неправилно деянието по обвинителния акт като извършено в условията на „опасен рецидив“ (или в съответната му разновидност), грешната му материално-правна преценка не следва да 1 се смесва с въпроса за съществените процесуални нарушение по чл. 249, ал.4, т.1, вр. чл. 248, ал.1, т.3 НПК. Такива липсват, защото от предявената фактология подс. Д. е изцяло наясно за какво е обвинен; как и кога е извършил твърдяната кражба; и кои (според прокурора) данни от съдебното му минало го определят като „опасен рецидивист“ (дали последното е правилно, съдебният състав ще прецени с присъдата).

По тези съображения и на основание чл. 345, ал.2 НПК, Софийският градски съд, НО, ІІ въззивен състав:

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ протоколно определение от 28.09.2021 г. за прекратяване на съдебното производство по н.о.х.д. № 9802/20 г. на СРС (НО, 10 с.).

ВРЪЩА делото на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2