Решение № 14 от 14.04.2026, Районен съд - Елена

РЕШЕНИЕ

№ 14 гр. Елена, 14.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛЕНА в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пейо Ив. Приходков при участието на секретаря Светлана В. Пашова като разгледа докладваното от Пейо Ив. Приходков Административно наказателно дело № 20254130200030 по описа за 2025 година С Електронен фиш Серия К № 10332771 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОД на МВР – Велико Търново, за нарушение на чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на осн. чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП на С. Д. К. с ЕГН ********** от с. Р., ул. „Б. К.“ № * е наложено административно наказание – глоба в размер на 300.00 лв.

Постъпила е жалба от С. Д. К. от с. Р., чрез адв. М. П. Б. от ВТАК, против Електронния фиш. В същата твърди, че последният е незаконосъобразен, за което излага подробни съображения. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени Електронен фиш Серия К № 10332771 за налагане на глоба за нарушение или система, издаден от ОД на МВР – Велико Търново.

Жалбоподателят С. Д. К., редовно призован, не се явява. Същият се представлява в съдебно заседание от адв. М. П. Б. от ВТАК. Последният поддържа подадената жалба. Моли съда да постанови решение, с което да отмени Електронен фиш Серия К № 10332771 за налагане на глоба за нарушение или система, издаден от ОД на МВР – Велико Търново.

Ответник-жалба ОД на МВР – Велико Търново, редовно призован, не се представлява в съдебно заседание и не взема становище.

1

Районна прокуратура – Велико Търново, редовно призована, не се представлява в съдебно заседание и не взема становище.

Районният съд, като провери изцяло Електронния фиш и по повод направените в жалбата оплаквания, взе предвид становището на страните, и обсъди и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

Жалба е допустима. Същата е подадена на 04.03.2025 г. в ОД на МВР – Велико Търново, където е входирана под № 127500-4211/04.03.2025 г., т.е. в 14-дневния срок, визиран в чл. 189, ал. 8 от ЗДвП. Жалбата, разгледана по същество, е основателна.

Електронен фиш Серия К № 10332771 на ОД на МВР – Велико Търново за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, е издаден от посочено учреждение за това, че на 12.11.2024 г. в 10.53 часа на път II-53, км. 39+500, до ханче „Боаза“, при ограничение 40 км/ч за извън населено място, въведено с пътен знак, установено и заснето с АТСС „Сеleritas MVD 2020“ № 00043Е37, насочено към гр. Лясковец и снимащо приближаващите МПС, и приспаднат толеранс от минус 3 км/ч с МПС лек автомобил „Ф. УП“ с рег. № ** **** ** е извършено нарушение на скорост. Отразено е, че разрешената скорост е 40 km/h, установената скорост е 77 km/h и превишената стойност на скоростта е 37 km/h. Във фиша е посочено, че собственик, на когото е регистрирано МПС и ползвател, е жалбоподателят С. Д. К. от с. Р.. На последния за извършеното нарушение на чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на осн. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба в размер на 300.00 лв. От приложената по делото разписка се установява, че Електронния фиш е връчен на жалбоподателя на 17.02.2025 г.

Към Електронен фиш – Серия К № 10332771 на ОД на МВР – Велико Търново за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, са приложени писмени материали, вкл. и допълнително изискани.

По делото е прието писмо рег. № 11-00-55/09.04.2025 г. на ОПУ – Велико Търново с приложени към него писмени материали.

Съдът при извършената служебна проверка констатира, че в хода на адм.-наказателното производство е допуснато нарушение на материалния 2 закон, както и са допуснати съществени нарушения процесуалните правила, които нарушават правото на защита на жалбоподателя и водят до незаконосъобразност на Електронния фиш.

Съгласно чл. 10, ал. 1 Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата „За всяко използване на мобилно АТСС за контрол се попълва протокол съгласно приложението.“ Видно от Протокол рег. № 260р-14050/12.11.2024 г. – приложение към чл. 10, ал. 1 Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., съдържащ се в адм.-наказателната преписка, представена с жалбата, на дата 12.11.2024 г. за времето от 10.30 до 11.30 ч. на път II-53, км. 39+500, е било използвано автоматизирано техническо средство/система „Сеleritas MVD 2020“ № 00043Е27. В последствие при изискване на пълната адм.-наказателна преписка, към нея е представен същият Протокол рег. № 260р-14050/12.11.2024 г., който обаче е с преправено съдържание относно използваното автоматизирано техническо средство/система „Сеleritas MVD 2020“, като в посочения № 00043Е27 по отношение на цифрата „2“ е въздействано и върху същата с химикал или молив е вписана цифрата „3“. При тези факти е налице неясно относно автоматизираното техническо средство/система, което/която е използвано/-а за установяване и заснемане на лекия автомобил „Ф. УП“ с рег. № ** **** **, с който се твърди, че е извършено нарушение за скорост, както и за конкретно разрешената скорост, установената такава и превиването на разрешената скорост.

Съдът намира, че в протокол рег. № 260р-14050/12.11.2024 г. е допуснато и друго нарушение. В същия е отразено, че разстоянието от пътния знак с въведеното ограничение до АТСС в метри е 250. Така посоченото не кореспондира на фактите по писмо изх. № 11-00-55/09.04.2025 г. на ОПУ – Велико Търново. От последното е видно, че към 12.11.2024 г. при около км 39+500 няма поставен пътен знак В26, въвеждащ ограничение на скоростта до 40 km/h; вертикална сигнализация, оказваща допустимата скорост за движение – пътен знак В26, е поставена при км 35+560 и при км 43+830.

От приложената разпечатка за регистрация на МПС се установява, че собственик на заснетия лек автомобил „Ф. УП“ с рег. № ** **** ** е „П. М.

БГ“ ЕООД, а регистриран ползвател е „Г.“ ЕООД, представлявано от 3 управителя Г. М. С.. Срещу последната, като законен представител на „Г.“ ЕООД е издаден ЕФ Серия К № 9955024 от ОД на МВР – Велико Търново за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, за това, че на 12.11.2024 г. в 10.53 часа на път II-53, км.

39+500, до ханче „Боаза“, при ограничение 40 км/ч за извън населено място, въведено с пътен знак, установено и заснето с АТСС „Сеleritas MVD 2020“ № 00043Е37, насочено към гр. Лясковец и снимащо приближаващите МПС, и приспаднат толеранс от минус 3 км/ч с МПС лек автомобил „Ф. УП“ с рег. № ** **** ** е извършено нарушение на скорост. Отразено е, че разрешената скорост е 40 km/h, установената скорост е 77 km/h и превишената стойност на скоростта е 37 km/h. Във фиша е посочено, че за извършеното нарушение на чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на осн. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба в размер на 300.00 лв. Г. М. С., като законен представител на „Г.“ ЕООД, на 10.12.2024 г. е подала декларация, в която е посочила, че на 12.11.2024 г. в 10.53 ч. лек автомобил „Ф. УП“ с рег. № ** **** ** е бил във владение на С. Д. К..

Съдът намира, че при издаването на процесния ЕФ Серия К № 10332771 на ОД на МВР – Велико Търново не са спазени всички изисквания на ЗДвП, като с него неправилно е санкционирано лицето, което регистрираният ползвател е посочил по реда на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП.

Съгласно специалната разпоредба на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП (редакция ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 01.08.2023 г.) „Електронният фиш по ал. 4 се връчва на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 по един от начините по чл. 186а. В 14дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира.“ Следователно кумулативно изискуемите предпоставки за анулиране на електронния фиш при деклариране са две, а именно попълване на декларация и предоставяне на копие от СУМПС, като липсата на която и да е от тях не изпълнява изискването на чл.

189, ал. 5 от ЗДвП за анулиране на фиша. В конкретния случай ползвателят „Г.“ ЕООД, чрез законния си представител Г. М. С. – управител, е представил 4 декларация, в която е посочил кое лице е управлявало автомобила на процесните дата и час, но не е представила копие от СУМПС на С. Д. К. /който безспорно притежава валидно СУМПС както към момента на деклариране, така и към момента на нарушението/. Липсата на представено копие от СУМПС се явява пречка за анулиране на ЕФ, издаден срещу собственика/ползвателя на превозното средство, като подобно законодателно решение е повече от резонно, за да се елиминира възможността за санкциониране на субекти, единствено въз основа на голословни твърдения на собственика на съответното превозно средство. Представянето на СУМПС е индиция, че лицето, на което се твърди, че е предоставено МПС за управление, се е съгласило именно в тази връзка да предаде копие на своето СУМПС. В противен случай всяко деклариране на лица като водачи при установено нарушение единствено по твърдение на собственика, би довело до тяхното санкциониране, без възможност последните да се защитят. В случая ползвателят не е представил изискуемия документ към своята декларация, а събраните доказателства не налагат извод, че самоличността на лицето, упражнявало фактическа власт върху автомобила към датата на извършване на простъпката е установена по категоричен начин и това е жалбоподателят С.

Д. К.. Поради това съдът приема, че презумпцията по чл. 188, ал. 2 от ЗДвП не е оборена и за извършеното с автомобила нарушение е следвало да бъде ангажирана отговорността на лицето, сочено в информационните масиви на МВР в качеството му на ползвател на това моторно превозно средство, а именно Г. М. С. – управител на „Г.“ ЕООД. В този смисъл е и практиката на ВАС – Решение № 15879/29.11.2013 г. по адм. д. № 5412/2013 г. на ВАС, III о., според което в случай, че собственикът не може да декларира на кого е предоставил управлението в конкретния ден и час и не може да представи копие от свидетелството му за управление, каквото е изискването на чл. 189, ал. 5, предл. второ от ЗДвП, подлежи на санкция за извършеното с въпросния автомобил административно нарушение. В тази насока е налице Решение № 1874/09.06.2025 г. по КАНД № 346/2025 г. по описа на Административен съд – Велико Търново.

Съдът намира, че обжалвания ЕФ страда от нередовности. Същият не съдържа данни за собственика, на когото е регистрирано МПС, описание на нарушението и нарушените разпоредби, а съгласно чл. 189, ал. 4, изр. 2 от ЗДвП (редакция ДВ, бр. 54 от 2017 г.) посочените реквизити са задължителни.

5

В случая за собственик, на когото е регистрирано МПС/ползвател е посочен жалбоподателят С. Д. К.. Последният обаче не е собственик или ползвател на лекия автомобил „Ф. УП“ с рег. № ** **** **, с който е извършено нарушение на скорост. Собственик на посоченото МПС е „П. М. БГ“ ЕООД, а ползвател е „Г.“ ЕООД. В ЕФ се твърди, че е налице „ограничение 40 км/ч, извън населено място, въведено с пътен знак“. Така отразеното не е достатъчно, за да изпълни изискването за описание на нарушението, т.к. е необходимо да съдържа посочване на конкретния пътен знак, който въвежда забраната за движение със скорост, по-висока от обозначената. Настоящата инстанция намира, че в ЕФ неправилно е посочена като нарушена разпоредбата на чл. 21, ал. 2 във вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е неприложим към настоящия казус. Посочената разпоредба се прилага тогава, когато няма пътни знаци, въвеждащи забрана за движение със скорост, по-висока от обозначената. Чл.